Уилям Шекспир
Хенри V ^[0] (15)

Пета сцена

 

КРАЛЯТ

Безспорно е, че е преминал Сома^[59].

 

КОНЕТАБЪЛЪТ

И с бой не го ли срещнем, господарю,

във Франция да не живеем вече,

да изоставим нашите лозя

на този груб и варварски народ!

 

ДОФИНЪТ

O, Dieu vivant^[60]! Възможно ли е тези

филизи незаконни на рода ни,

покарали от мъжкия излишък

на нашите бащи, тез наши пъпки,

отчекнати от нас и присадени

на долен ствол, тъй буйно да израснат,

че вече да поглеждат отвисоко

дървото, от което произлизат?

 

БЕРТРАНСКИЯТ ДУК

Нормански копелета! Sacre bleu!

Mon Dieu! Ma vie^[61]! Без бой ако ги пуснем,

владения и титли ще продам

и ще си купя мръсна, влажна ферма

във техния раздърпан Албион^[62]!

 

КОНЕТАБЪЛЪТ

Dieu de batailles^[63]! Отде у тях тоз дух?

Не е ли климатът им сив, мъглив,

студен и мрачен, с бледо, хладно слънце,

което сякаш толкоз ги презира,

че им смразява всеки плод до смърт?

Как може ечемичната отвара,

тоз лигав цяр за изтощени кранти,

така да стопля хладната им кръв,

а нашата, от лозов сок съгрята,

пред нея да изглежда тъй студена?

Зарад честта на нашата страна

да не стоим като висулки ледни

под стрехите на свойте домове,

когато тяхното студено племе

със жарка пот полята ни роси,

богати уж, но бедни, ако съдим

по туй какви владелци са родили!

 

ДОФИНЪТ

Заклевам се, французките ни дами

говорят, че духът ни бил отслабнал

и че плътта си щели да отдават

на англичаните, за да подсилят

страната ни със мелези от тях!

 

БЕРТРАНСКИЯТ ДУК

Те пращат ни да даваме уроци

по леки волти и куранти бързи^[64]

във техните училища по танци,

защото бил талантът ни в петите

и нямало бегачи като нас!

 

КРАЛЯТ

Къде е глашатаят ни Монжуа?

Пратете го тозчас да предизвика

с обиден тон английския владетел!

В бой, принцове! Напред, със дух по-остър

от мечовете ви! Срещу врага!

Шарл Дьолабре, върховни конетабле;

вий, дукове Бурбонски и Брабантски,

Берийски, Орлеански, Алансонски,

Бургундски, Барски; вие, мои храбри

Жак Шатийон, Бомон, Шаролоа,

Рамбюр, Дьо Бусико, Фуа, Гранпре,

Лестрал, Водмон, Руси и Фокънбридж,

васали наши, принцове, барони,

заради своите велики титли

изтрийте днес великия ни срам,

възпрете този Хари, който вее

над нашите полета стяг, обагрен,

във боя при Арфльор! Като снега,

когато, разтопен, със рев се спуска

от Алпите, заплюващи надменно

васалните на тях котловини,

връз него връхлетете, храбри мои —

мощ имате за туй — и тук, в Руан,

докарайте го във кола с решетка

пред взора ни!

 

КОНЕТАБЪЛЪТ

                Това ще ви подхожда,

велики господарю, но, за жалост,

войската му е малка, изтощена,

отслабена от болести и глад,

и той, като ни види, убеден съм,

така ще се изплаши, че от него

ний откуп ще получим вместо слава!

 

КРАЛЯТ

И затова пратете, конетабле,

по-бързо Монжуа! И нека каже

на англичанина, че е изпратен

да го запита какъв откуп той

готов е да плати. Вий, принц дофине,

оставате със краля си в Руан.

 

ДОФИНЪТ

О, господарю! Моля ви се, нека…

 

КРАЛЯТ

Търпение, оставате при нас.

А вие, конетабле, с тях вървете

и скоро вест победна ни пратете!