Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Исторически драми (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Life of Henry the Fifth, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2012)
Начална корекция
Alegria (2012)
Допълнителна корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир. Исторически драми. Том 5

Събрани съчинения в осем тома

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1999

История

  1. — Добавяне

Пролог

Влиза Хорът[1].

 

ХОРЪТ

О, ако имахме пламтяща муза,

която да ни вдигне в емпирея

на висшето изкуство; а за сцена —

държава цяла; и князе на нея

да изпълняват бляскавите роли

пред публика от истински крале!

Тогаз би имал войнственият Хари

прекрасната си Марсова осанка

и подир него като тройка псета

Глад, Меч и Огън щяха да пълзят

с молба да ги отвърже! Но простете

на недодяланите духове,

които дръзват тук да ви представят

на своята рендосана площадка

тъй висш предмет! Наистина, как можем

да вместим в таз арена за петли

полетата на Франция; или

мислимо е във дървеното „О“

на тоз театър, в тази малка нула

да се поместят шлемовете само,

потресли въздуха при Азенкур?

И все таки със кръгчета щом може

да се представи милион, то молим,

„О!“, дайте и на нас, нищожни нули,

фантазията си! Предположете,

че в тоя тесен пояс от стени

са се побрали две могъщи кралства,

чиито горделиви брегове

дели един скалист, бурлив, опасен

ръкав на океана; запълнете

със свойте мисли всички наши липси

и умножете всекиго от нас

на хиляди, така че тук да плъпне

една въображаема войска.

Когато заговорим за коне,

вий мислено ги виждайте как, горди,

печатат свойте огнени копита

във глината; защото мисълта ви

кралете ни ще трябва да облича

и тя ще им помага пак да скачат

в пространството и времето, сгъстила

дела, с години траяли, в едно

обръщане на пясъчен часовник.

Във нейна помощ пък ще бъда аз,

приемете ли хор да съм за вас

и, вече встъпил в новата си роля,

за слух и снизходителност ви моля!

 

Излиза.

Бележки

[1] Хорът — „Хор“ или „Пролог“ се наричал по Шекспирово време актьорът, които произнасял пролога, интермедиите или епилога на пиесите.