Уилям Шекспир
Хенри V ^[0] (26)

Осма сцена

 

УИЛЯМС

Сигурно е, за да ви посвети в рицарство, капитане!

 

ФЛУЕЛЕН

Слава тепе, Господи! Капитане, пързо се явете при краля! Може пи ви очаква такава радост, каквато не сте помислили да сънувате!

 

УИЛЯМС

Познавате ли тази ръкавица, сър?

 

ФЛУЕЛЕН

Да я познавам? Познавам, че е ръкавица и толкоз.

 

УИЛЯМС

Пък аз познавам тази тук и си я искам!

 

ФЛУЕЛЕН

Пожа кръв! Ах, ти най-голям предател в целия всемирен свят, Франция и Англия!

 

ГАУЪР

Какво правиш, негоднико!

 

УИЛЯМС

Мислите, че ще наруша клетвата си?

 

ФЛУЕЛЕН

Стойте настрана, капитан Гауър! Аз ще възнаградя предателството както тряпва, гарантирам ви!

 

УИЛЯМС

Аз не съм предател!

 

ФЛУЕЛЕН

Лъжеш и ще ти напия лъжата в гърлото!… Заповядвам ви да го задържите в името на Негово Величество: той е човек на Алансонския дук!

 

УОРИК

Какво има? Какво се е случило?

 

ФЛУЕЛЕН

Ваша милост, пред вас е разкрито, слава на Пога, най-ужасното предателство, което, виждате ли, може да пожелае човек!… Ето го и Негово Величество!

 

КРАЛЯТ

Какво има? Какво става тук?

 

ФЛУЕЛЕН

Господарю, този пезчестен предател, вижте го, смъкна от шапката ми ръкавицата, която Ваше Величество е свалил от шлема на Алансонския дук!

 

УИЛЯМС

Господарю, това е моята ръкавица, ето й еша! Оня, с когото си разменихме ръкавиците, даде дума, че ще я носи на шапката си. А аз се заклех да му ударя плесник, ако го направи. Сега го срещнах с моята ръкавица на шапката и си удържах думата!

 

ФЛУЕЛЕН

Ваше Величество сам чува какъв — с разрешение на Ваше Величество — пезопразен, гаден, въшлив и пършив негодник е този човек! Надявам се, че Ваше Величество ще засвидетелства и потвърди, че тази ръкавица е на Алансонския дук и дадена от вас на мен, както на вас самия е известно!

 

КРАЛЯТ

Дай ми своята ръкавица, войнико! Виж тук сестра й!

Ти мене обеща да зашлевиш

и ме нарече с много остри думи!

 

ФЛУЕЛЕН

С разрешение на Ваше Величество, ако има на тоя свят пойни закони, вратът му тряпва да плати за тях!

 

КРАЛЯТ

Честта ни със какво ще възмездиш?

 

УИЛЯМС

Обидите, кралю, идат от сърцето. А в моето не е имало никога нищо, което може да ви обиди!

 

КРАЛЯТ

Но ти го каза на самите нас!

 

УИЛЯМС

Ваше Величество не беше самият себе си. Вие се появихте като обикновен човек, свидетели са ми нощта, облеклото ви и простите ви обноски. И ви моля за онова, което сте изпатили в тоя си вид, да вините себе си, а не мене, защото, ако наистина бяхте такъв, за какъвто ви взех, нямаше да съм сгрешил. Затова моля Ваше Величество да ми прости!

 

КРАЛЯТ

Вземете тази ръкавица, чичо,

и я връчете, пълна със корони,

на тоз войник!… Войниче, запази я

и върху шапката си я носи

като отличие, додето аз

не те извикам на двубой за нея!…

Сдобрете се със него, капитане!

 

ФЛУЕЛЕН

Кълна се в слънцето и в светлината, този войник е храпър за двама!… Дръж дванайсет пенса за тепе! И те съветвам да живееш погоугодно и далеч от кавги, разпри, спорове и караници — ще имаш полза от това!

 

УИЛЯМС

От вас пари не искам!

 

ФЛУЕЛЕН

Давам ти ги от сърце, уверявам те! Ще си закърпиш потушите с тях. Няма защо да се срамуваш. Потушите ти имат нужда от подправка. А шилингът е допър. Ако не вярваш, мога да ти го сменя!

 

КРАЛЯТ

Е, колко са убитите? Да чуем!

 

ГЛАШАТАЯТ

Това са тука техните, кралю.

 

КРАЛЯТ

Кои са знатните им, взети в плен?

 

ЕКСЕТЪР

Шарл Орлеански, племенник на краля;

Жан, дук Бурбонски; граф дьо Бусико;

и в кръгъл брой, хиляда и петстотин

барони, графове и други знатни.

 

КРАЛЯТ

Във този списък се посочват кръгло:

убити десет хиляди французи,

между които принцове и други

със гербове — сто двадесет и шест,

и осем хиляди и четирстотин

по-дребни рицари или ескуайри,

петстотин от които едва вчера

възведени във рицарство. Така че

от тези десет хиляди убити

наемни са хиляда и шестстотин,

а другите са принцове, барони

и знатни от високи род и ранг.

Най-важните от тях са, както следва:

Шарл Дьолабре, върховен конетабъл;

Жак Шатийон, французки адмирал;

месье Рамбюр, началник на стрелците;

великият стратег Гишар Дофен;

Жан Алансонски; Антоан Брабантски,

брат на известния Бургундски дук,

и Едуард Барски; сетне, с графски титли:

Гранпре, Руси, Водмон, Лестрал, Фуа,

Бомон, Марл, Фокънбридж… Това се казва

високо общество за оня свят!

Сега да видим нашите убити!

Дук Едуард Йорк, граф Съфък, Дейви Гам,

сър Ричард Кетли. Никой друг по-виден;

войници — само двадесет и пет.

О, Господи, това е твоят пръст,

и не на себе си — на тебе само

отдаваме ний всичко! Где се помни,

без хитрост, на поле, във челен бой

да бъдат загубите тъй неравни

във двете армии. На тебе, Боже,

дължим го ний!

 

ЕКСЕТЪР

                Невероятно чудо!

 

КРАЛЯТ

В благочестиво шествие да тръгнем

към селото. И нека смърт постигне

тоз, който бъде хванат, че се хвали

и тъй краде от Бога туй, което

е Божие!

 

ФЛУЕЛЕН

С разрешение на Ваше Величество може ли да казваме проя на упитите?

 

КРАЛЯТ

Да, може, капитане, с уговорка,

че Бог се е сражавал вместо нас.

 

ФЛУЕЛЕН

Така е. С ръка на сърце той ни оказа допра помощ.

 

КРАЛЯТ

Във селото ще му благодарим

със химните „Non nobis“ и „Te Deum“^[1]

и, мъртвите предали на пръстта,

ще тръгнем за Кале, а след това

към Англия, в която до ден-днешен

бойци не са се връщали оттука,

възрадвани от по-добра сполука!