Дейвид Робинс
Щурмът на Фокс (5)

4.

Странно нещо бяха облаците. Изникваха отникъде, помитаха земята, поглъщайки всичко живо по пътя си, и изчезваха така загадъчно, както и се появяваха. Преминаването им беше бързо и смъртоносно. Свидетелства за облаците съществуваха в архивите на Семейството от времето, когато първият от тях убил Карпентър и погубил почти всеки десети от Семейството. Записките показваха, че откакто се бяха появили за първи път, облаците преминаваха над Дома за два часа след първоначалното им забелязване и след това изчезваха. Добавяха се още два часа като предпазна мярка в случай на спиране на вятъра и обикновено чак тогава членовете на Семейството се чувствуваха сигурни да излязат на повърхността на земята и да се върнат към ежедневието си.

След малко повече от четири часа, откакто беше забелязан облакът, Плато изведе хората от блок „В“ навън.

Облакът беше изчезнал, небето бе ясно синьо, пееха птици и дърветата се поклащаха от вятъра.

Плато изпрати двама от Семейството да съобщят на останалите, че опасността е преминала и могат да напуснат скривалищата.

— Кога ще ни разкриеш — обърна се Хикък към Плато — тайния начин, по който ще донесем всички тези неща от Градовете Близнаци?

— Веднага след като се събере цялото Семейство — отговори Плато. Бяха му вадили душата в течение на почти два часа, за да го накарат да им каже. Беше отказал да издаде тайната, предпочитайки цялото Семейство да изпита едновременно вълнението и изненадата.

След десет минути се беше събрало цялото Семейство. Плато вдигна ръце, за да привлече вниманието на всички към себе си. След това разказа на тези, които бяха намерили убежище в останалите блокове, подробностите относно плановете си и завърши с думите:

— Наложително е Семейството да разреши тези четирима да се опитат да стигнат до Градовете Близнаци. Бъдещето, нашето бъдеще, зависи от това, което те ще открият!

— Съгласен съм с теб, Плато — каза един слаб, възрастен мъж. — Но има нещо, което ти не си предвидил. Как триадата Алфа ще донесе оборудването, което искаш? Нали не възнамеряваш да изпратиш някои от конете ни с тях?

Сред групата се разнесе мърморене. Конете бяха измежду най-ценните неща, които Семейството притежаваше. Гледаха ги с много грижи и ги поддържаха в идеално здраве. Под блок „Е“, най-близкият до нивите им, имаше специална платформа, която позволяваше на Земеделците бързо да скрият конете на сигурно място при първия сигнал за приближаващ се облак или друга опасност. Конете бяха единствените домашни животни, които Семейството отглеждаше. Няколкото кучета, котки, крави и пилета, които Карпентър беше съхранил за потомствата, бяха отдавна измрели.

— Изобщо няма да използваме коне в това начинание — увери ги Плато.

— Тогава как… — започна някой.

Плато им направи знак да го последват и тръгна към блок „Д“. Блоковете, струпани в западната половина на участъка земя, населяван от Семейството, бяха подредени в триъгълник. В най-южната точка на равнобедрената фигура беше разположен блок „А“. Блок „Б“ отстоеше на около сто метра от него в северозападна посока. Блок „В“ беше на около сто метра на северозапад от блок „Б“ и най-близо до подвижния мост в центъра на западната стена. Блок „Г“ беше на сто метра точно на изток от блок „В“, а блок „Д“ — на сто метра източно от блок „Г“. На разстояние от около сто метра на югозапад следваше блок „Е“ и триъгълникът се сключваше след още сто метра от блок „А“, Източната половина на Дома беше предоставена само за селскостопански нужди и бе поддържана в естествено състояние, като земята не се обработваше. Точно на изток от блоковете се намираха няколко редици от малки, дървени колиби — самостоятелните жилища на семейните членове на Семейството. Външната стена и защитният ров ограждаха Дома отвсякъде. Плато спря пред южния вход на блок „Д“.

— Какво ще правим тук? — попита една жена. — Това е библиотеката.

Всеки Блок се използваше за различни цели: блок „А“ беше оръжейна, блок „Б“ — спални помещения за неженените членове на Семейството, блок „В“ — лечебница, блок „Г“ — дърводелска работилница и обща строителна площ и блок „Е“ беше предоставен за съхраняване и приготвяне на храната и складиране на селскостопанските сечива.

— Библиотека и още нещо — отговори Плато, посочвайки площадката отпред.

— Да — съгласи се един мъж. — Също и убежище.

Плато се засмя.

— Нямам предвид района точно под блок „Д“, а пред входа му.

— Защо? — попита някой.

Плато се забавляваше с недоумението им. Видя озадачените им, смутени лица и едва успя да се противопостави на желанието си да се изсмее. Чудеше се дали това, което възнамерява да им покаже, ще е все още годно за използване, след като е било държано на склад в течение на цял век. Карпентър намерил най-добрите инженери, които да сътворят специалното помещение. Целта им била да го построят така, че да остане въздухонепроницаемо и съдържанието му да може да заработи винаги, когато Семейството се нуждае от него.

— Ще отидат ли няколко от вас до блок „Е“ да донесат половин дузина лопати? — попита той и десет души от Семейството се втурнаха към блока.

Докато очакваха завръщането им. Плато се облегна на стената, за да си почине и забеляза Блейд в тълпата. Водачът на триадата Алфа беше отправил поглед към някого. Плато проследи посоката. Очакваше, че това ще бъде Джени и се питаше дали тя все още страда. Беше се излъгал в очакванията си. Блейд наблюдаваше Джошуа. Джошуа, облечен както винаги в избелелите си кафяви панталони и зелена риза, беше застанал мълчаливо в центъра на тълпата с ръце, скръстени на гърдите. Кафявите му очи бяха притворени и изразът на лицето — спокоен. Дългата му, кафява коса се спускаше върху раменете. Лицето му беше покрито с небръснати брада и мустаци. Плато познаваше самоличността на героя Джошуа от детството му и разбираше защо шестнадесетгодишният Робърт беше приел неговото име в деня на кръщението си. Тази мисъл върна Плато към спомена за собственото му кръщение.

Кърт Карпентър беше въвел церемонията на кръщението. Всички членове на Семейството бяха кръщавани официално на шестнадесетгодишна възраст. Позволяваше им се да запазят името, с което са били наречени при рождението си или бяха насърчавани да изберат ново име — всяко име, което си пожелаят, но от предвоенните години. Карпентър се бе тревожил, че следващите поколения ще забравят историческите си предшественици, че ще забравят спомена за Третата световна война и предходните епохи. Тази тревога бе породена отчасти от нежеланието на някои от членовете на Семейството да назовават унищожението на човечеството с истинското му име: повечето от тях предпочитаха да го наричат „Големия взрив“. Карпентър беше искал да е сигурен, че членовете на Семейството никога няма да загубят допира с корените си, с причините и обстоятелствата, довели до настоящето им положение. Беше настоявал последователите му да учат децата да четат исторически книги и да си избират имена на исторически личности за свои собствени. След Кръщението си се назовават от всички само с новите си имена. Членовете на Семейството не бяха насилвани да спазват тази практика, но повечето от тях се придържаха към нея. Само малка част от тях бяха запазили имената, дадени им от родителите. Още по-малка част бяха избрали напълно ново име, което не е свързано с предвоенната история. Карпентър беше наредил презимената да са табу. По негово мнение, фамилните имена носеха чувство за фалшиво уважение и несъществуваща вежливост, членовете на Семейството имаха право на едно и само едно име. Оттогава тази практика се беше наложила. Шестнадесетгодишният Нейфън, който се усъвършенстваше като стрелец, избра името Хикък. Шестнадесетгодишният Лоун Елк избра Джероунимо. Тъмнокосият Майкъл подбра изцяло ново име, отговарящо на склонността му към заострени оръжия и стана Блейд. Робърт, вече проявяващ определено одухотворена природа, беше наречен Джошуа. А един любознателен, шестнадесетгодишен юноша, известен преди това като Клейтън, стана Плато. Кръщението беше станало ритуал и избраните имена подсказваха личните предпочитания.

Титлите бяха друго нещо. Карпентър считал презимената за лицемерни, но придавал на титлите социално значение. Всеки член на Семейството получаваше официална титла — „Земеделец“, „Емпатик“, „Лечител“, „Войн“ или някаква друга. Тя отговаряше на областта, в която се проявяваха най-големи способности. Карпентър бе мразил сервилното отношение, изразявано от равните нему с „Господин Президент“, „Господин Сенатор“ или „Ваша Чест“. Всеки индивид от Семейството трябваше да получи равен социален статус и, за да се утвърди това вярване, Карпентър постановил всеки член от Семейството да получава титла. Тя трябваше да бъде символ на социално разграничение и всеки притежаваше някаква титла. Това имаше за цел да пресече всяка склонност към властване над другите. Като допълнителна мярка за сигурност, Карпентър забранил съществуването на професионални властелини или политици. Ако някой член на Семейството проявеше жажда за власт, склонност да управлява, той незабавно беше пропъждан от Семейството, без право да се завърне някога. Определяните за водачи на Семейството трябваше да получат глас на доверие от голяма част от Семейството, преди някое тяхно решение да бъде въведено в изпълнение. Едно от малкото изключения се отнасяше до застрашаващи живота ситуации, по време на които Войните можеха да заповядват на други в интерес на личната им сигурност или за защитата на Дома.

Този бърз преглед на миналото мина през ума на Плато, докато очакваше инструментите за копаене.

— Ето ги, идват! — извика някой, прекъсвайки мислите му.

Разпределиха лопатите и няколкото кирки и Плато им посочи точното място (поне така се надяваше), където да копаят. Това беше една от малкото тайни, които Кърт Карпентър беше запазил от приятелите и последователите си. Дневникът му не съдържаше никакви записки в това отношение. Водачите на Семейството си предаваха устно сведението един на друг. За щастие бащата на Блейд беше съобщил тайната на Плато преди мутантът да отнеме живота му. От Водачите се искаше да си изберат наследник до три месеца след назначаването им за глави на Семейството — практика, предназначена да осигури гладък преход в случай на неочаквана смърт на някой от тях. Семейството не беше задължено да гласува за грижливо подбрания наследник. То можеше да избере друг кандидат, ако пожелаеше, но в стогодишната история на Семейството нямаше наследник на Водач, който да е бил отхвърлен. Плато вече беше направил публично достояние, че неговият наследник ще е Блейд и знаеше, че Блейд се противопоставя на тази възможност. Плато подозираше, че Блейд помни вълнението и напрежението, постоянния натиск, на които беше подложен баща му. Водачеството изискваше ежедневно да се вземат безброй решения, много от които поставяха на карта съществуванието на цялото Семейство.

Плато беше Водач на Семейството от четири години. Малко след официалното си назначаване той беше дръпнал Блейд настрана и тайнствено му бе съобщил, че ако му се наложи да отпътува надалеч и за дълго от Дома, Блейд ще трябва да копае пред блок „Д“. Блейд бе поискал да узнае повече, но Плато бе извъртял темата и бе заговорил за незначителни неща. Блейд беше млад, а младостта е склонна към прибързани, необмислени действия. Изкушението можеше да надделее над здравия разум. Плато се чудеше дали Блейд е запомнил наставлението му. Той погледна към младия Войн и със задоволство отбеляза разбирането, което се излъчваше от неговото лице.

Тайната не беше съобщавана на Семейството по същата причина, поради която Плато бе отказал да се довери напълно на Блейд — страхът, че съблазънта може да се окаже непреодолима и някой да се опита да я използва, преди да е дошло времето за това.

Копаенето продължаваше с трескава бързина. Семейството беше възбудено и любопитно да открие какво лежи под земята. Когато някой от копаещите се измореше, лопатата или кирката се поемаше незабавно от друг.

Плато погледна изпод вежди към късното следобедно слънце. Ако продължаваха да копаят с тази скорост, щяха да достигнат скритата камера един час или около един час преди да настъпи тъмнината. Достатъчно време, за да отворят вратата и проверят съдържанието й.

Блейд се приближи до Плато.

— Какво има отдолу? — попита той.

— Почакай и ще видиш — отговори му Плато с блеснали очи.

Блейд се протегна и огромните му бицепси и триглави мускули се издуха. Денят беше горещ и той носеше скъсана, избеляла риза с къси ръкави, обичайните си зелени панталони, скърпени от останките на скъсан брезент и типичните за Семейството мокасини. Мускулестото му тяло блестеше на слънцето. Якото му телосложение се дължеше на самоотвержената му преданост към суровите, ежедневни тренировки. Само двама или трима от останалите членове на Семейството се доближаваха до изключителната му физика. Двата „Боуи“ ножа висяха отстрани на бедрата му.

— Трябва да е някакво превозно средство или нещо подобно, нали? — запита Блейд.

— Ще видим — отвърна Плато.

— Наслаждаваш се на всяка минута от неведението им — отбеляза Блейд с гримаса.

— Ти нямаше ли да направиш същото? — усмихна се Плато. — Не съм ги виждал така ентусиазирани от векове.

— Не са само те — каза Блейд. — Хикък гори от нетърпение да се хвърли в това приключение.

— Добре, че ме подсети — каза Плато. — Може би ще е по-добре да намериш Хикък и Джероунимо и да подберете провизиите си. Ще са ви необходими достатъчно огнестрелни оръжия и боеприпаси, за да се защитавате, храна и вода. Имаме на разположение няколко компаса, които все още работят. Вземете един от тях и всичко друго, което ще ви е необходимо.

— Да, време е — започна да разсъждава Блейд. — Блокове „А“ и „Е“ би трябвало да съдържат повечето от това, от което се нуждаем. Ще започнем направо от тях. — Той се отдалечи, взирайки се в тълпата и търсейки другите две третини от своята триада.

Минутите течаха бавно, докато се превърнаха в още един час.

Джошуа се приближи до Плато. Златната верига и кръстът, които носеше винаги, искряха на слънцето.

— Каза ли на Блейд? — попита той.

— Да — увери го Плато.

— А резултатът?

— Ще тръгнеш с триадата Алфа утре, вероятно около обяд.

— В такъв случай ще прекарам нощта в молитви към Великия дух експедицията ни да бъде успешна — каза Джошуа тихо и сдържано.

— Моли се само всички да се върнете здрави в Дома — поправи го Плато.

— Ако загинем, не обвинявай себе си — посъветва го Джошуа. — Помни, че даже и телата ни да бъдат разкъсани на парчета, душите ще достигнат онзи свят, в който ще отидем и оттук.

Плато изсумтя.

— Това е малка утеха за вината, която ще нося до края на живота си.

— Великият дух ще ни води — заяви Джошуа уверено. — Ако не се върнем, просто считай, че такава е била волята на Бога.

— Неведома е волята на Бог — поправи го Плато. — Кой от нас би могъл да се похвали, че е разбрал намеренията на Великия дух?

— Понякога можем — отговори Джошуа. — Ако останем верни на Великия дух и отдадем душите си за постигане на съвършенството, което сме били обучавани да придобием, ще можем периодично да съзираме делата на Великия дух в ежедневието си. В началото не често, но все по-ясно с нарастване на възвишеността ни. Със сигурност в живота ти е имало моменти, в които волята на Великия дух ти се е струвала изненадващо ясна.

— Имало е моменти… — съгласи се Плато, учудвайки се на мъдростта, която Джошуа постоянно проявяваше, независимо от възрастта си и липсата на опит.

— Мисля, че Египтянинът го е обобщил най-добре — каза Джошуа.

— Египтянинът? — когато се стигнеше до религия, даже и Плато не беше постигнал мъдростта и задълбочеността на Джошуа. Плато беше вещ по философия и всички останали науки.

— В библиотеката има книга за един, наречен Аминемоуп, който е бил легенда в древния свят. Той вярвал, че усещането за Великия дух вътре в нас трябва да бъде висше чувство, засенчващо всички останали.

Плато си спомни, че преди много години е прелиствал тази книга.

— Хващам се на бас, че Аминемоуп е разполагал с достатъчно свободно време, за да достигне до това си заключение. За нещастие, нашата постоянна борба за оцеляване изключва възможността да се занимаваме само с преследване на духовни ценности. Повечето от Семейството, макар и предани на Великия дух, не могат да отделят време за всекидневни богослужения и молитви.

— По малко вода всеки ден е по-полезна за храненето на растенията, отколкото неочаквано наводнение — заяви Джошуа.

— Вярно е. Но колко малко ще е достатъчно? В случая се касае за Блейд.

— Той запознат ли е с мотивите ти, поради които ме изпращаш с триадата Алфа? — попита Джошуа.

— Постарах се да му обясня аргументите си, но той не се съгласи напълно с тях. Не схваща достатъчно добре, че една страна от характера му е неподходящо развита. Надявам се, че продължителното общуване с твоята вяра, ще повлияе на мисленето и ще смекчи грубостта му — Плато погледна Джошуа в очите. — Направи каквото можеш за него.

— А Джероунимо и Хикък? — попита Джошуа.

— Хикък? — изкиска се Плато. — Много се съмнявам, че Хикък изобщо е загрижен за духовното си израстване. Той е боец. Очаквам да си остане Войн, докато е жив.

— А Джероунимо?

Челото на Плато се набръчка.

— Джероунимо е загадка. В него има повече, отколкото се вижда от пръв поглед. Той предпочита да е Войн, но отвреме-навреме проявява склонност към по-възвишено призвание. Не зная какво да правя с него. А ти?

Джошуа поклати глава.

— Той не приказва много и някак си е затворен в себе си. Любезен е, когато се обърна към него, но рядко сам влиза в разговор с мен. Забелязал съм, че е съвсем открит с Блейд и Хикък.

— Те са най-добрите му приятели и другари по триада. Трябва да се очаква, че ще са близки — Плато наблюдаваше как копаещите изхвърлят пръст от едната страна на вече оформилата се яма.

— Мислиш ли, че причината да се разбират така добре е, че всички те са загубили и двамата си родители? Те са единствената триада, която е преживяла толкова големи лични загуби.

Плато беше изненадан от наблюдателността на Джошуа.

— Тази мисъл никога не е идвала в главата ми — призна си той, удивен от факта как някои очевидни неща могат да убегнат от вниманието на човек.

Внезапно откъм изкопа долетя врява.

— Ударихме в нещо твърдо! — възкликна някой.

Толкова скоро? Плато побърза към ръба на ямата и погледна надолу. Наистина бяха стигнали до повърхността на входната платформа.

— Какво е това? — попита един от Семейството.

— Вход — отговори Плато. — Необходимо е да се разкрие изцяло. Размерите трябва да са приблизително десет на десет метра. След като разчистите пръстта, търсете три железни халки, вградени в бетона. Междувременно някой да донесе най-здравото въже, с което разполагаме. Ще ни е необходимо, когато открием халките.

Копаенето продължи с по-голяма скорост. Въжето беше донесено и струпано близо до ямата.

Плато остана при ръба на изкопа. Огледа се наоколо и забеляза, че Джошуа беше изчезнал. Блейд, Джероунимо и Хикък също липсваха, вероятно все още попълваха припасите си за експедицията. Плато се втренчи във входа. Отново се зачуди дали това, което е вътре, ще може да заработи след всичките тези години, изминали от създаването му. Най-добрите учени, блестящи мъже и жени, бяха построили тази камера. Ако изобщо е било възможно хора да се справят със задачата, то те са били тези, които биха успели.

— Намерихме една от халките! — извика някой. Останалите се струпаха около него, за да погледнат желязото, вградено в бетонната стена.

Семейството беше видимо възбудено и копачите подновиха енергичните си усилия под насърчителните викове на зрителите.

— Ето още една!

И втората халка беше открита. Плато започна да ги разглежда. Първата се намираше в центъра на северния ръб на стената, а втората — в центъра на източния. Оставаше само тази в западния ръб. На южния ръб не трябваше да има халка, а панта, на която да се отваря вратата.

Все още оставаше час и половина преди слънцето да се скрие зад хоризонта.

Плато огледа двора. Триадата Омега беше вдигнала подвижния мост, след като Семейството напусна убежищата. Сега хората заемаха наблюдателните си позиции върху стената. И тримата, независимо от очевидното им желание да наблюдават изкопните работи, проучваха околността за вероятни врагове. Суровото обучение на Войните изграждаше у тях рефлекси, строго подчинени на задълженията им и дисциплината. Сигурността имаше върховно значение и само най-способните членове на Семейството бяха определяни за Войни, като пазачи на благоденствието му.

— Ето я и третата! — долетя вик от ямата.

И трите халки вече бяха открити и копачите ускориха работата си, за да открият входа изцяло.

„Скоро, ще стане много скоро“, помисли Плато. Щяха да разберат дали Семейството има шанс за оцеляване или е обречено на бавно угасване, една малка точица в затворената страница на човешката история.

Плато почувствува как мускулите на корема му се стягат.