Дейвид Робинс
Щурмът на Фокс (22)

21.

— Все още продължавам да мисля, че приятелят ви не е особено умен — настоя Клайд. — Само глупак може да отиде сам във Фокс.

— Както и преди ти казах, старче — отвърна Хикък, — партньорът ми може да се грижи за себе си.

Бяха останали да очакват при АССЗ-то. Хикък се беше облегнал на автомобила, Клайд клечеше до едно близко дърво, Тайсън и Синди седяха на земята до него, а върху покрива на превозното средство Джероунимо беше наострил зрение и слух в очакване на евентуална опасност. Джоун спеше в колата.

— Не мислите ли, че досега трябваше да се е върнал? — попита Синди.

Хикък повдигна рамене.

— Ще се забави, колкото трябва — каза той на момичето. Вътре в себе си той също се безпокоеше и тревожеше. Отначало планът на Блейд му се струваше добър: щеше да намери начин да се промъкне във Фокс, да открие къде се намират жените и да се върне. След това, под прикритието на тъмнината, всички те щяха да се прокраднат във Фокс и да освободят пленниците. Сега вече Хикък не беше толкова уверен. Можеха да се случат толкова много непредвидени неща.

— Това май наистина е някакъв автомобил — в гласа на Клайд прозвуча възхищение от АССЗ-то. — Не мога да намеря достатъчно думи, за да ви поблагодаря, че ни позволихте да се возим в него.

— Все пак звукът му не е като на другите — каза Тайсън разсеяно, зает с дълбаене на дупки с пръчка в земята.

— Какви други? — изненада се Хикък.

— А, трябва да беше преди година… — започна Тайсън.

— Повече — Клайд поправи сина си.

— Беше през нощта — обясни Синди. — Спяхме в една къща, недалеч от шосето, когато ги чухме да преминават и видяхме светлини пред автомобилите.

— Сериозно ли говорите? — разтревожи се Хикък от новината.

— Съвсем — потвърди Клайд. — Ужасно ни изплашиха. Изтичахме на пътя, но те се бяха отдалечили и не ни чуха. Бяха пет или шест и идваха откъм Фокс. Джипове. Мисля, че така са ги наричали преди войната.

Действащи джипове? Хикък погледна към Джероунимо и двамата размениха озадачени погледи.

— Мисля, че се наспах чудесно — обади се Джоун, излизайки от АССЗ-то. Протегна се и се прозя. — Никога не съм си представяла, че пастърма и вода могат да бъдат толкова вкусни.

Хикък се изкикоти. Откакто я бяха спасили, беше изяла десетки ивици еленска пастърма и изпила две пълни кани с вода.

— Моля да извините външния ми вид — усмихна се Джоун, приближи се до Хикък и го целуна по лявата буза. — Зная каква картинка съм сутрин.

— По красива си и от изгрева — поласка я Хикък и хвана дясната й ръка.

Тайсън се изкиска.

— Нещо смешно ли има, момче? — обърна се Хикък към него.

— В него няма никакво уважение — обади се Клайд бързо.

— Никога не е имало — добави Синди.

Тайсън се хилеше самодоволно.

— Махни тая глупава усмивка от физиономията си — предупреди го Хикък, — или ще ти я натъпча в гърлото, пале такова!

Тайсън се зае отново да ровичка в земята.

— Олеле, днес май сме докачливи? — Джоун подразни Хикък.

— Имам си правило — заяви Хикък, без да обръща внимание на подигравката в тона й. — Само приятелите ми могат да се бъзикат с мен.

— Думите не могат да те наранят, глупаче — укори го Джоун нежно.

— Понякога — отвърна Хикък — думите могат да бъдат по-смъртоносни и от питоните ми.

— Просто си много чувствителен — прегърна го тя.

— Хикък? Много чувствителен? — беше дочул думите й Джероунимо. — Не позволявай да се разчува, че ще развалиш репутацията му.

— На страховит боец! — похвали сам себе си Хикък.

— Не — поклати глава Джероунимо с весели пламъчета в очите. — На дървена глава.

Тайсън се изсмя невъздържано.

Хикък погледна Джероунимо свирепо.

— Благодаря, партньоре.

— Винаги на твоите услуги — обеща Джероунимо.

Джоун се изкиска.

— Не му се сърди. Ти си го просеше.

— Хей, старче! — смени темата Хикък. — Колко мислиш, че са тролите?

— Не съм сигурен — отвърна Клайд. — В най-добрият случай, около шестдесет или седемдесет.

— Хм, толкова много? — Хикък потропа нервно с пръсти по сребърната тока на колана, загрижен за Блейд.

— Какво те тревожи? — попита го Джоун.

— Безпокои се за Блейд — намеси се Джероунимо, преди Хикък да успее да отговори.

— А ти не се ли безпокоиш? — попита Хикък, поглеждайки Джероунимо.

— Разбира се.

— Не мога да издържа това очакване — заяви Хикък и започна да крачи нервно наоколо.

— Нищо не можеш да направиш, синко — опита се да го успокои Клайд. — Приятелят ти беше прав. Трябва да стоим тук, докато се върне.

— А ако не се върне? — озъби се Хикък. — Няма как да разберем дали не му се е случило нещо.

— Какво друго можем да направим? — попита Джоун. — Не можем всички да се промъкнем във Фокс.

— Усещам го — промърмори Хикък и се обърна с лице към тях. — Не зная защо, но се чувствам неспокоен, като че ли нещо не е в ред.

— Може би трябва да смениш професията си от Войн на Емпатик — пошегува се Джероунимо с усмивка.

— Говоря сериозно — сопна се Хикък.

— Е, щом имаш такова усещане, тогава да направим нещо — предложи Джоун.

— Дадени са ни заповеди — напомни й Джероунимо.

— Какви бяха тези заповеди? — попита го Хикък.

— Знаеш какви са — заяви Джероунимо.

— Бъди добър, партньоре — настоя Хикък. — Какви точно бяха заповедите?

— Блейд ни каза — въздъхна Джероунимо — да стоим при АССЗ-то, докато не получим вест от него. Ако не се върне, инструкцията е да се върнем в Дома за подкрепления.

— А-ха — поклати глава Хикък. — Но той не каза, че АССЗ-то трябва да остане тук, нали?

— За какво намекваш? — попита Джероунимо. — Не те разбирам много добре.

— Аз също — ухили се Джоун.

— Блейд ни каза да останем при АССЗ-то — обясни Хикък и пъхна палци зад колана си. — Ако то влезе във Фокс, ние трябва да бъдем с него, нали?

— Блейд ще те разпердушини, че не си изпълнил заповедите — предрече Джероунимо.

— Няма да ме ругае за първи път — отбеляза Хикък. — Ето и последната ми дума. Не вярвам, че ще постигнем нещо, ако тъпчем тук на едно място. Всеки момент, прекаран от жените ни във Фокс, увеличава вероятността да пострадат.

— И предлагаш да влезем с танцова стъпка във Фокс и любезно да помолим тролите да ни предадат пленничките си? — прекъсна го Джероунимо.

— Предлагам да извършим диверсия — заяви Хикък.

— Диверсия? — изправи се Клайд. — Какво искаш да кажеш?

— Ще направим нещо, с което да привлечем вниманието на тролите върху себе си — обясни Хикък. — Ще ги ангажираме достатъчно дълго, за да може партньорът ми да намери жените.

— Звучи опасно — замисли се Синди.

— Можеш да останеш тук с баща си и брат си — препоръча й Хикък.

— И да пропусна възможността да си разчистя сметките с тролите? — плесна Клайд с ръце и потри длани. — По никакъв начин!

— Аз съм там, където е и баща ми! — заяви Синди.

— Мисля, че това е тъпа идея — възпротиви се Тайсън, — но ще дойда с вас.

Хикък погледна Джоун.

— Не искай от мен да стоя настрана — каза тя.

— Имам дълг към тролите и, както казах по-рано, никога няма да изоставя другите жени. Трябваше да съм с тях, за да ги защитя. Хайде да тръгваме!

— Оставаш само ти — втренчи се Хикък в Джероунимо.

— Преди да ти отговоря — каза Джероунимо, — искам да те попитам нещо.

— Казвай, партньоре — насърчи го Хикък.

— Как АССЗ-то ще отиде оттук — посочи Джероунимо към поляната, на която се намираха, — там? — завъртя се ръката му в посоката на Фокс.

— Можеш да караш, ако желаеш.

— Аз? — изсмя се Джероунимо. — Не бих докоснал това нещо и с триметров прът.

— Е, добре! — Хикък подръпна колана си. — В такъв случай ще трябва да карам аз.

Джероунимо простена.

— Какво не е в ред? — попита Джоун.

— Забравих, че те нямаше, когато Хикък подкара АССЗ-то — поклати тъжно глава Джероунимо и черната му коса се развя. — Трябваше да видиш с очите си, за да можеш да повярваш.

— Не разбирам — озадачи се Джоун. — Нощес Хикък ми каза, че е карал АССЗ-то. Както се изрази… — направи тя пауза, опитвайки се да си припомни думите, — било „приказка в действие“.

Джероунимо щеше да падне от смях.

— Е, може би преувеличих малко — съгласи се неохотно Хикък.

— Малко? — изкикоти се Джероунимо. — Ако лъжите бяха конска тор, ти щеше да бъдеш цяла планина.

— Излъга ли ме? — обърна се Джоун към Хикък.

— Преувеличих малко истината — отстъпи Хикък, чувствайки се неудобно пред изучаващия й поглед.

Джероунимо се опитваше да се успокои.

— Е… аз… аз… ще продължа, макар и само, за да събера парчетата.

— Парчетата? — повтори Тайсън.

— Е, добре — Хикък тръгна към автомобила. — Хайде да изчезваме! Не сме мръднали цял ден.

Клайд, Синди и Тайсън се приближиха до АССЗ-то.

— Какво искаше той да каже с тези „парчета“? — Тайсън попита Хикък.

— Не обръщай внимание на тоя непрокопсаник — отвърна Хикък, поглеждайки свирепо към Джероунимо. — Не знаеш ли, че всички индианци обичат да се подиграват на белите?

— Можеш да му вярваш — съгласи се Джероунимо, продължавайки да се киска. — Ние червенокожите високо ценим качеството на природни комедианти в бледоликите.