Дейвид Робинс
Щурмът на Фокс (20)

19.

Изпитанието щеше да започне след малко.

Тролите, на брой около пет дузини, повечето облечени в обичайните туники и наметала от мечи кожи, се бяха събрали на малка полянка в източния край на Фокс. Районът беше почистен от камъни и отпадъци, тревата и бурените бяха подрязани на не повече от двадесет сантиметра от повърхността на земята. Тролите, струпани в центъра на полянката, възбудени от предстоящото зрелище, се надвикваха един друг и сключваха облози, спорейки върху евентуалния резултат от изпитанието.

Жените от Семейството стояха нервни и уплашени в средата на разчистения участък от полянката. Сексън и Надин бяха близо до тях.

— Много ме е страх — проплака Анжела.

Джени не искаше да си признае, че също се бои. Огледа останалите жени, преценявайки душевното им състояние и устойчивост. Анжела, най-младата и най-дребната от тях, се беше вкаменила от страх и имаше нужда от наблюдение. Дефъдил, Художничката, изглеждаше незаинтересована от това, което ставаше около тях. Ли, Тъкачката, играеше разсеяно с дългите си кичури черна коса и наблюдаваше намръщено тролите. Урса, Библиотекарката, беше потънала в размисъл. Мери, загорялата от слънцето млада Земеделка, беше в най-добро физическо състояние — резултат от дългите часове, прекарани на полето. Сефайъ местеше погледа си от една страна на друга; черната й коса се мяташе около главата и изразът на лицето й показваше ясно ужаса, който изпитваше.

Надин се присъедини с болезнено накуцване към скупчените жени.

— Бъдете храбри! — окуражи ги тя. — Аз го преживях. Вие също можете.

— Имах намерение да те попитам — каза Джени, опитвайки се да отвлече вниманието им от предстоящото изпитание, — какво се е случило с десния ти крак?

Надин направи гримаса и посочи Сексън с десния си палец.

— Той го направи, гадината!

— Какво?

— Искаше сведения за Дома — каза Надин тъжно. — Аз отказах и той ме измъчва.

— Копеле! — изрази чувствата си Ли.

— Така е — съгласи се Надин. — Счупи костта и тя зарасна накриво. Оттогава куцам.

— Бедничката! — съжали я Урса.

— Той не се оказа много умен — ухили се Надин. — Не му казах всичко, което знам за Дома. Бяха ли изненадани, когато ги посрещнаха толкова много пушки?

— Да, спомена за това — изсмя се Джени.

— Добре — изкикоти се Надин. — Само ми се искаше Войните ни да ги бяха избили всичките.

— Все още могат да го направят — напомни й Мери.

— Смяташ ли, че Джоун е стигнала до тях? — попита Надин. Джени й беше разказала предишната нощ за бягството на Джоун.

— Ако някой би могъл да го направи, това е Джоун — увери я Джени.

— Все пак е много далече — погледна Надин под око към утринното слънце. — Единствената причина, поради която тролите отлагаха толкова дълго нападението си над Дома, беше разстоянието. Наоколо гъмжи от мутанти и всякакви други същества. Тролите обикновено ограничават набезите си в радиус от двадесет до тридесет мили, въпреки че понякога предприемат и по-дълги пътешествия. Един път, преди няколко години, отидоха на север, навътре в Канада.

— Канада? — Джени щеше да зададе още въпроси, но беше прекъсната от приближилия се Сексън.

— Надявам се, че всички сте си починали добре. Хареса ли ви закуската? — Сексън беше весел и сложи широката си дясна длан върху лявото рамо на Джени. Тя се дръпва рязко.

— Тази помия? — изсмя се подигравателно Ли. — Ти се шегуваш.

— Съжалявам. Бях им казал да положат изключителни усилия, за да приготвят нещо, което ще ви хареса. Ще трябва да накажа жените, които са приготвили закуската ви.

— Не е необходимо — каза бързо Джени. — Храната беше чудесна. Ние всички обичаме заек.

— Ти ме излъга? — Сексън погледна намръщено Ли. — Не е хубаво да се лъже Сексън.

— Изпитанията! — извика един от тролите. — Изпитанията!

Сексън се обърна и обходи с поглед застаналите в кръг троли.

— Братя мои! Време е! Живот за силните, смърт за слабите!

— Живот за силните, смърт за слабите! — откликнаха тролите в хор. Повториха крясъка, след това още веднъж, и още веднъж.

Джени си припомни разговора относно произхода на тролите, проведен с Надин в ранните сутрешни часове. Очевидно, престъпниците са били оставени сами да се справят с трудностите след като Аарон е бил убит от мутант. Всички бяха мъже. Естествено, трябваха им жени. Някой от най-умните сред тях вероятно е намерил записка на Аарон, обясняваща в подробности най-мъдрия път, който да следват поверените му умствено изостанали престъпници за намиране на евентуални съпруги. Аарон знаел, че възпитаниците му са генетично на по-ниско ниво. Разбирал, че единствената им надежда за продължително съществуване като жизнеспособна общност зависи от намирането на жени с нормални или по-високи умствени възможности. Аарон никога не е проповядвал отвличане на жени. Бил уверен, че престъпниците ще измрат с течение на времето.

— Ти ще стоиш там — Сексън посочи на Надин, към мястото на зрителите. — Позволих ти да дойдеш тук, само за да ви покажа, че Сексън не е чак толкова лош. По-нататък ще ми трябваш за още уроци — добави той, докато Надин послушно се отдалечаваше с накуцване.

Тролите бяха утихнали.

— Започваме! — обяви Сексън. — Наредете се тук в една редица — посочи той към дървено колче, забито в земята близо до крака му, обут в сандал. Всички троли носеха сандали, направени от еленова кожа. Показващата се от сандалите плът беше покрита с кал, струпеи и рани.

Седемте жени изпълниха заповедта.

— Виждате ли онова колче там? — посочи Сексън друго едно, забито в земята на около двадесет и пет метра от тях. — Когато кажа „тръгвайте“, ще тичате до него, ще го заобиколите и ще се върнете отново тук. Има ли въпроси?

— Какво ще спечели първата? — попита Ли.

— Ще остане жива — навъси се Сексън.

Събралите се троли мълчаха в очакване.

— Готови! — извика Сексън. — Тръгвайте!

Жените се затичаха, преодолявайки бързо разстоянието — Мери начело, след нея Джени, Ли, Сефайъ и Дефъдил в група, следвани от Урса и Анжела.

Заобикаляйки колчето, Джени погледна през рамо и видя как Анжела се спъна и падна, разбивайки лактите си при удара в земята. Тролите скандираха и насърчаваха любимките си. Джени се обърна назад, без да им обръща внимание, изтича до Анжела и й помогна да се изправи.

Някои от тролите започнаха да дюдюкат.

Сексън хукна през поляната.

Останалите жени намалиха скоростта, наблюдавайки разтревожено Сексън.

— Добре ли си? — попита Джени.

— Така мисля — отвърна Анжела. — Лактите ме болят.

— Какво, по дяволите, мислиш, че правиш? — изрева Сексън, когато стигна до тях.

— Само помагам… — обърна се Джени да обясни, напълно неподготвена да посрещне юмрука на Сексън, който се заби в корема й. Преви се на две и дишането й секна.

— Няма да помагаш на другите! — наведе се Сексън над нея с кръвнишки поглед. — Така не става. На нас ни трябват само най-добрите. Ще оставиш другите да се справят сами, а ти имай грижа само за себе си. Разбра ли?

Джени кимна с глава, опитвайки се да овладее треперещото си тяло.

— Добре! — изправи се Сексън. — Като се пооправиш, ще се надбягвате още веднъж. И този път… — спря и изгледа жените една по една — никоя няма да помага на друга.

Сексън отново ги строи в една линия, след като Джени се възстанови.

— Помнете какво ви казах — изръмжа той, преди да даде знак за започване на надбягването. — Тръгвайте!

Анжела загуби.

За следващото състезание тролите донесоха здраво, триметрово въже. Всеки от двата края се хващаше от една жена, Сексън заставаше в средата и двете жени започваха да дърпат, докато едната бъдеше изтеглена покрай Сексън. По този начин тролите класираха чрез елиминиране физическите сили на всяка жена, от най-силната до най-слабата.

Най-слаба се оказа Анжела.

Третото изпитание се състоеше в серия от гимнастически упражнения. Сексън ги принуждаваше да ги изпълняват, докато паднат от умора.

Първа падна Анжела.

— Стойте тук! — заповяда Сексън на изтощените, потънали в пот жени.

Джени, седнала на земята като останалите жени, го видя да пресича поляната и се съветва с други трима троли. Беше обезпокоена от предчувствието си и усещаше, че скоро ще се случи нещо ужасно.

Сексън се върна усмихнат, със самочувствието на милостив деспот.

— Веднага станете! Ще направим малка разходка. Имаме изненада за вас.

Тролите заобиколиха плътно жените, образувайки около тях жива стена. Зловонието, излъчвано от телата им, беше почти непоносимо.

— Мисля, че ще повърна — заяви Ли.

— Ако ще го правиш — препоръча й Джени, — повръщай върху тях.

Сексън поведе тълпата през полето към Фокс, покрай порутени сгради, покрай жилища, ограбени от троли, търсещи лични вещи или дърва за огньовете си през зимите. Улиците бяха учудващо добре запазени. В десетилетието преди Третата световна война, Фокс, както и много други провинциални градчета, преминал през подем в разрастване на населението си, когато хиляди жители на по-големите градове побягнали от кошмара на градския живот и потърсили спокойствието на провинцията. Престъпността нараснала с астрономически темпове през тези последни десет години. Гражданите били облагани с тежки данъци и обществените услуги намалели до минимум.

Целта, към която се движеха, беше една голяма дървена постройка. Сексън влезе през огромна, летяща врата с две крила. Жените го последваха и след тях през вратата се заблъскаха тролите, крещящи един на друг в нетърпението си по-бързо да се промъкнат вътре.

Джени прерови в паметта си книгите от библиотеката на Семейството, но не можа да си припомни някъде да е виждала сграда, подобна на тази. Покрай четирите стени, почти до тавана, се издигаха скамейки. Средната част на пода беше заета от квадратна арена или кошара, оградена със стени, високи три метра. В това затворено пространство се влизаше през две яки врати — едната в северната стена и втората — в южната.

Сексън махна с ръка на жените да го последват и тръгна нагоре по стъпалата на скамейките от изкривени и нацепени дъски, нуждаещи се от основен ремонт. Когато достигнаха възможно най-близките до кошарата места над триметровата стена, Сексън им заповяда да седнат.

Надин беше с тях. Тя си проби път през тролите и се настани до Джени.

— Имаш ли някакво понятие какво е било това? — попита я Джени.

— Не съвсем — призна Надин. — Допускам, че е било кошара за добитък или място за търговия, или даже арена за някакъв вид забавления, като родео например, но не зная със сигурност.

Джени забеляза, че седят точно над вратата в южната стена на кошарата. Пръстеният под беше осеян навсякъде с бели петна. „Какво ли е това?“, зачуди се тя. Наведе се напред, за да може да види по-добре и веднага се изпъна назад, стресната от зловещото си откритие. „Великият дух да ни е на помощ!“ — помоли се тя на ум. Белезникавите петна бяха кости. Човешки кости!

Сексън все още стоеше прав, наблюдаваше и очакваше всички троли да влязат в сградата.

— Тази сутрин се справихте добре — погледна той надолу към седналите жени.

Надин знаеше какво ще последва, разбираше, че няма да може да направи нищо, за да не го допусне и обърна засрамено главата си настрана.

Жените от Семейството бяха нервни, защото съзнаваха, че ги очаква нещо неприятно, без да знаят какво ще е то и как да се противопоставят.

Джени погледна към Анжела, припомняйки си думите на Надин:

— Ще бъдете хвърлени живи в кошара с кръвожадни лакомци.

Изглежда и Анжела си спомни това предупреждение, защото лицето й побледня мъртвешки и тънките й ръце стиснаха ръба на скамейката. „Какво мога да направя?“ — запита се Джени. Имаше ли някаква възможност да не позволи Анжела да бъде убита? Трябваше да има.

Сексън им се ухили.

— Стигнахме до най-приятната част от деня — започна да се разхожда той напред-назад пред жените. — Някои от вас може би не разбират защо е всичко това — каза той, без да знае, че Надин вече беше разкрила ужасяващата тайна на пълната с кости кошара. — Сега ще ви обясня.

Джени съсредоточи вниманието си върху вратата в северната стена, точно срещу скамейките, на които седяха. Вратата беше затворена, но тя знаеше, че звездите на главната атракция ще влязат през нея.

— Преди повече години, отколкото някой трол може да си спомни, една група нахлула в новите земи на север — продължи Сексън, все още крачейки. — Не хванали жени, но намерили нещо много по-добро. Една гнойна глава и животно, каквото тролите никога преди това не били виждали, се били вкопчили в смъртен двубой. Когато групата ги намерила и двете били вече мъртви. Но близо до тялото на умрялото животно тролите намерили две малки. Мъжете ги хванали и донесли във Фокс. — Сексън забеляза, че Джени не слуша и прекъсна разказа си. — Ти слушаш ли ме? — попита я той.

Джени, потънала в тежки мисли за неизбежната съдба на Анжела, погледна нервно нагоре към него.

— Разбира се — увери тя гиганта.

— Добре. Трябва да извлечеш поука от това — обърна се и продължи да крачи отмерено напред-назад.

Тролите мълчаха в очакване.

— Ние не знаехме как се наричат тези животни, докато при нас не дойде Надин. Разбрахме, че тези животни са силни, най-силните, каквито са и тролите. Ние имаме поговорка. Вие сте я чули. Живот за силните, смърт за слабите — с гордост произнесе Сексън. — Тролите трябва да бъдат силни, не слаби. Ние не искаме слабаци сред нас — втренчи се той в жените. — Нито пък искаме слаби женски.

Зад северната врата в отсрещния край на кошарата се разнесе гърлено ръмжене.

Сексън се ухили сатанински. Беше време!

— Тролите носят кожата на мечка — заяви той, удължавайки очакването, наслаждавайки се на ярко изразения им страх. — Мечите кожи са признак за нашата смелост, за нашата сила. Един трол трябва да докаже себе си, за да получи меча кожа; трябва да докаже, че я заслужава. Не искам да мислите, че тролите са нечестни — спря се той на сантиметри от Анжела с ръце зад гърба.

Ръмженето се беше усилило.

Сексън кимна с глава към северната врата.

— Животните, които хванахме, се чифтосаха. Оттогава се родиха няколко котила. Първата двойка е мъртва от много време. Изглежда те не понасят добре пленничеството, а е трудно да им се намира достатъчно храна. Не се хранят добре. Имат късмет, а и ние, че намерихме начин да ги храним и в същото време да се отърваваме от слабите. Искате ли да видите как?

Очите на жените се впиха в северната врата. Животните от другата й страна налитаха и драскаха по дървото, насилвайки се в глада си да я отворят. Вратата беше запъната откъм страната на кошарата с метално резе. То беше завързано с въже, чийто втори край се държеше от трол, седнал на скамейка точно над вратата.

— Живот за силните, смърт за слабите! — изкрещя внезапно Сексън.

— Живот за силните, смърт за слабите! — отвърнаха на свой ред тролите.

Сексън се обърна без предупреждение, грабна Анжела за раменете, повдигна я от скамейката и я хвърли в кошарата.

Урса, Сефайъ и Мери изпищяха.

Анжела падна тежко на земята. Скочи живо на крака и остра болка прониза дясното й коляно.

Сексън размаха дясната си ръка. Тролът с въжето сви китки и резето падна. В арената се втурна с ръмжене женски лакомец.

Почти без да съзнава какво прави, Джени скочи през стената, ограждаща кошарата.

Миг след това, когато други два лакомеца влетяха през северната врата, примерът й беше последван от едър трол с „Боуи“ нож в лявата ръка, който се прехвърли през западната страна на кошарата.