Дейвид Робинс
Щурмът на Фокс (4)

3.

Мястото беше забулено в мъгла и образите плуваха в облаци, но той можеше да различи мутанта, кацнал на големия камък пред него, приведен и готов за скок. Чудовището, някога пума, сега приличаше на деформиран, влудяващ демон.

Блейд искаше да изкрещи. Краката му сами го носеха към мутанта по пътеката, виеща се в подножието на скалата, върху която беше кацнало ужасното същество. Напрягаше всичките си сили, челото му се ороси от пот, но не можеше да накара краката си да спрат. Те изглежда бяха надарени със своя собствена воля. Какво ставаше с него? Нима искаше да последва ужасната съдба на баща си?

Мутантът изръмжа и облиза устните си.

Блейд потрепери, когато непреодолимо чувство на смразяваща безпомощност обгърна душата му. Напразно се опитваше да накара краката си да спрат, да се обърнат и да го отнесат надалеч, но те не го слушаха.

Скалата беше само на крачка пред него. Мутантът се притисна към върха й, докато задните му крака търсеха здрава опора.

— Спрете! — извика той на краката си без никаква полза. — Спрете! Спрете! Спрете!

Припомни си деня, в който един бързоходец дойде и съобщи, че баща му е бил нападнат, докато са били на лов. Те побързаха към мястото на разигралата се драма, но пристигнаха твърде късно. Баща му беше умрял само няколко минути преди това. Кръвта все още бликаше от зеещата в гърлото му рана, коремът беше раздран на парцали, а от тялото висяха ивици разкъсана плът. Блейд коленичи в тревата, хвана ръката на баща си и усети как по бузите му се стичат сълзи. Майка му беше умряла при раждане — неговото раждане, а сега беше загинал и баща му. Скърбящото му сърце се изпълни със самота.

Двамата мъже от ловната експедиция се самообвиняваха за смъртта на баща му. Единият от тях спрял, за да извади камък от ботуша си, а другият го изчакал. Двамата били заети в ленив разговор. Баща му бил на около тридесет метра пред тях, когато мутантът скочил иззад един храст върху него и го съборил на земята. Двамата мъже се хвърлили на помощ, но било твърде късно. Мутантът се обърнал при приближаването им, изръмжал и изчезнал в гората. Двамата мъже се кълняха, че този мутант бил различен от всички други, които били виждали преди това. Твърдяха, че този носел кожена яка. Мъжете бяха честни и безстрашни, уважавани от всички, но нито един член от Семейството не повярва на разказа им за кожената яка. Общото мнение беше, че двамата мъже са сбъркали, вземайки някаква сянка под врата на мутанта за яка. Представете си! Яка на мутант! Самата мисъл за това беше направо абсурдна.

Блейд погледна към мутанта върху скалата и се вкамени, защото той също носеше широка кожена яка, декорирана със сребърни копчета.

Не! Не можеше да бъде!

Мутантът изрева и скочи.

Блейд изкрещя.

— Блейд!

Отвори очи, но зрението му остана замъглено за известно време. Тялото му беше потънало в студена, лепкава пот.

— Блейд! Добре ли си? — Беше Джени.

Опита се да отговори, но усещаше езика си подут и трудно подвижен, гърлото му беше изсъхнало, а стаята се въртеше около него.

— Блейд! Чуваш ли ме? — тонът й издаваше загриженост.

Той се опита да отговори утвърдително, но не успя. Забеляза, че зрението му започва да се прояснява.

— Позволи на мен — помоли някой и над лицето му се приведе неясна фигура, затъмнявайки светлината от свещта, поставена някъде наблизо. — Блейд, съсредоточи се в гласа ми и посоката, от която идва. Ако чуваш и разбираш, кимни един път с глава.

Блейд позна гласа на Плато и кимна.

— Слава тебе, Господи! — възкликна Джени щастливо.

— Тихо! — заповяда й Плато. — Не му отвличай вниманието! Блейд… — той постави набръчканата си и загрубяла от времето ръка върху челото му. — Вдиша ли от облака? Дори съвсем малко? Кимни веднъж за „да“ и два пъти за „не“.

Блейд кимна два пъти — не си спомняше да го е направил.

— Добре. Нейфън и Джероунимо потвърдиха същото. В дробовете ти може и да е проникнала малко пара, но не в достатъчно количество, за да причини смъртта ти. Трябва да изчистиш дихателната си система. Дишай дълбоко, навътре и навън, навътре и навън.

Зрението на Блейд се възстанови и стана нормално, но гърлото му продължаваше да бъде задръстено. Последва съвета на Плато и започна да вдишва бавно и издишва внимателно, влизайки постепенно в ритъм, докато усещанията започнаха да се връщат във вцепенените му крайници и тяло.

— Отлично! — отбеляза Плато. — Продължавай, докато ти кажа да спреш.

Блейд се подчини, оглеждайки обстановката наоколо. Лежеше върху едно от дузината походни легла в подземието на блок „В“. Десетки свещи осигуряваха осветлението. Още четиринадесет души от Семейството бяха потърсили убежище в същото помещение. Останалите се бяха пръснали вероятно под другите блокове, всеки от тях потърсил най-близкото скривалище при прозвучаване на сигнала за тревога. Провизиите бяха натрупани до стените — храна, дрехи, лекарства, оръжия и други неща от първа необходимост за Семейството, ако бъде затворено в подземието за продължителен период.

Хикък и Джероунимо седяха върху друго легло и бяха потънали в оживен разговор.

Джени и Найтингейл успокояваха все още уплашения Марк.

Плато стоеше изправен до Блейд, наблюдавайки го благо с изучаващи сини очи.

Блейд се повдигна на лакти. Забеляза, че наранената му китка е почистена и превързана, докато е бил в безсъзнание. От Джени или Найтингейл, или от двете заедно? Те бяха две от четирите Лечителки на Семейството.

— Възстанови ли се биологичното ти равновесие? — попита Плато.

Блейд вече чувстваше гърлото си по-добре.

— Добре съм — потвърди той.

— Тогава седни, но не се насилвай — нареди Плато.

Блейд се подчини. Сега вече всички в помещението го наблюдаваха внимателно, като следяха всеки признак, който показваше, че кризата преминава.

— Наистина съм добре — повтори той.

— Моля се да си — каза Плато. — Семейството има нужда от твоите умения.

— Защо изпрати Хикък и Джероунимо да ме търсят? — попита Блейд.

Плато вдигна ръце и обиколи с поглед убежището.

— Любими мои, изслушайте ме! Искам да обсъдя с вас един въпрос от жизнена важност.

Другите присъстващи се струпаха в кръг около водача си.

— Говориш, като че ли е много сериозно — каза Джени.

— Сериозно е — отговори Плато и поглади брадата си. — Имах намерение тази нощ след вечерята да говоря на цялото Семейство, но събитията ме изпревариха. Ще споделя опасенията си сега с вас, които сте тук, а по-късно, докато избраниците ни се приготвят, ще осведомя и останалите си любими деца. Времето е решаващо за успеха на плана ми, който ще ви съобщя с подробности. Може би съм самонадеян, но дълбоко в сърцето си вярвам, че повечето от вас ще се съгласят с оценката ми на положението и предлаганото средство за поправянето му.

Всички следяха внимателно всяка негова дума.

— Знаете, че изпратих двама от нашите Войни да върнат водача на своята триада. Възнамерявам да изпратя триадата Алфа на път, за да изпълни опасна задача, от която може никога да не се върне.

— Най-накрая! Някакво действие! — възкликна Хикък.

— Защо? — поиска да знае Джени, хвърляйки загрижен поглед към Блейд.

— Защото имам причини да вярвам, че докато не се предприеме незабавно някакво енергично действие, както г-н Хикък така ентусиазирано го нарече, Семейството ще бъде изправено пред мрачната опасност от предстоящо измиране.

Хълцането на Марк беше единственият звук в помещението.

— Измиране? — попита накрая Найтингейл.

Плато стисна жилести ръце зад приведения си гръб и изгледа строго заобикалящите го.

— Точно така. Всички вие знаете, че продължителността на живота ни се скъсява с всяко поколение. Архивите на Семейството го потвърждават. Тези, които имат късмет да доживеят до старини, показват с всяко следващо поколение признаци на все по-ранно и по-ранно остаряване. Мои лични изчисления показват, че след още двадесет или тридесет години старците в Семейството ще достигнат преклонна възраст, както някога са я наричали, на тридесет и пет години. Перспективата е очевидна и ужасяваща. Ние трябва да предприемем необходимите мерки сега, за да се убедим, че мистериозният процес може да бъде върнат назад и спрян.

— Какво го причинява? — попита някой.

— Не зная — призна Плато. — Моля се на Великия дух причината да бъде открита, преди да стане твърде късно. Преди шест месеца, когато за първи път предположенията ми за това явление се потвърдиха, приех хипотетично причината като преходна, дължаща се на натрупващото се въздействие на незначително по количество, но продължително радиационно облъчване. Сега имам основания да подозирам друго и искам съгласието на Семейството да изпратя триадата Алфа да търси оборудване, което ще разреши този проблем веднъж и завинаги. Искам да изпратя триадата Алфа навън по света.

В течение на годините след войната, думата „свят“ се беше превърнала в евфемизъм за Семейството, означаващ всичко това, което съществува извън границите на Дома. Ловните набези рядко проникваха на повече от тридесет километра във всяка една посока. След Големия взрив, както много от членовете наричаха Третата световна война, никой не беше напускал Дома за по-продължително пътешествие. В дневника си Карпентър съветваше Семейството да стои на място до времето, когато ще стане достатъчно многолюдно, за да отстоява на нашествията на враждебни сили или докато се увери, че този разрушен, хаотичен свят се е стабилизирал.

— Някой от вас съзнава ли значимостта на днешния ден? — попита Плато. — Днес е четвърти юни.

Слушателите му се замислиха на свой ред. Време е! Усещането за изтеклите интервали, неистово изучавани в предвоенното общество, вече не беше от значение. Вместо да управлява и диктува поведението на отделните личности, сега това усещане беше или пренебрегвано, или му се наслаждаваха на слаби, неосъзнати изблици. Генераторите за ток, които Карпентър мъдро беше осигурил, за да направи по-лек прехода на Семейството от предвоенния към следвоенен начин на живот, се бяха износили още преди десетилетия. С изчезването на електричеството, цялото съществувание на Семейството се беше променило, преминавайки към по-прости и първобитни начини и средства на живот. Календарите все още се използваха единствено от Земеделците за селскостопански цели.

— Сега е подходящото време да изпратим първата си експедиция — каза Плато. — Споменаването на войната не ни носи удоволствие, но ако се обърнете към архивите, ще откриете, че след два дни ще се навърши историческа годишнина. Ще станат точно сто години от Третата световна война.

Плато направи малка пауза, забелязвайки намръщените и тъжни лица на обичните си, на тези, които той наричаше в мислите си „деца“. Можеше ли някой от тях правилно да оцени дълбокото значение на загубите, които войната беше нанесла на човечеството? Или на печалбите?

— Родоначалникът правилно предвиждал и натрупал добри запаси — продължи Плато. — Складирал огромни количества провизии от всички възможни видове, повечето от които вече са изразходвани. В течение на годините ние се приспособявахме към изчерпването на някои от тях. Научихме се сами да приготвяме храната си, да шием дрехите си и да правим мебелите си. Въпреки че използвахме повечето от първоначалните си запаси от лекарства или срокът им на годност изтече, ние се възползвахме от някои справочници в библиотеката и от личния си опит, за да достигнем стабилно ниво на природно лечение, което е забележително ефикасно. Накратко — Семейството оцеля. Но ако можехме да намерим нови лекарства, да открием други материали, които да използваме и да попълним запасите от амуниции за огнестрелното си оръжие, аз съм сигурен, че всички ще бъдем доволни. Това е втората причина, поради която искам триадата Алфа да тръгне на път — Плато погледна замислено Блейд.

— Съставих списък на научни, медицински и някои други припаси, основни провизии и оборудване, които са необходими на Семейството. Искам триадата Алфа да набави колкото успее по-голямо количество от нещата в списъка.

— И ще донесем всичките тези неща в раници? — прекъсна го Хикък.

Плато се намръщи.

— Не. Товарът ще бъде непосилен дори и за твоите широки рамене. Ще стигна до въпроса с транспорта след минута.

Блейд се зачуди какво иска да каже Плато. Семейството притежаваше девет коня, но те се използваха изключително за обработване на земята и други селскостопански цели. Да се изкарат извън границите на Дома би означавало да бъдат изложени на почти сигурна смърт.

— Преди да го направя — продължи Плато, — искам да наблегна на третата и последна причина, поради която изпращам триадата. Извинете ме — той тръгна към западната стена и другите се отдръпнаха встрани, за да му направят път.

Западната стена беше окичена с дузина карти, повечето оръфани и износени от употреба и овехтели от времето. В центъра на стената висеше карта на предишния щат, в който беше построен Дома — Минесота.

Местоположението на Дома беше отбелязано с ярка червена точка в северозападния й ъгъл.

Плато се протегна и почука червената точка.

— Домът. През стоте години след войната Семейството не е разширило границите му извън първоначалните рамки. Ние сме в неведение по отношение на това, което става в света около нас. Притежаваме няколко радиоапарата, отдавна безполезни. Даже и когато генераторите работеха и все още имахме акумулатори на склад, атмосферните смущения бяха твърде силни, за да позволят приемане на сигнали в късовълновия обхват. Основното, което трябва да се каже е, че оцеляхме и ако ние успяхме да го направим, то има определена възможност и други групи също да са оцелели. Помните ли онези лешояди? Откъде дойдоха те? Трябва да разберем дали в света съществуват и други населени места и триадата Алфа трябва да определи дали те представляват опасност за Семейството.

Плато спря и огледа изпитателно лицата на най-близостоящите до него.

— Има ли някакви възражения на предложението ми?

— Аз имам едно — промълви Джени.

— Да? — Плато погледна към Блейд.

— Семейството оцеля, вярно е — започна Джени, — но, благодарение на Родоначалника ние не сме се намирали в близост до ядрени взривове. От първите доклади, направени още докато са работили гайгеровите броячи и другото оборудване, знаем, че нивото на радиация в атмосферата се е повишило неимоверно след Големия взрив и след това спаднало почти до нормалното към края на следващите пет години. Но какво е станало в горещите точки? В местата на преки попадения? Продължават ли те да са радиоактивни? Няма ли триадата Алфа да се изложи на някаква непозната форма на ядрен или химически ужас и да подпишат смъртната си присъда? Можем ли да поемем този риск?

Плато се изкашля, за да прочисти гърлото си. В очите му се четеше тъга, когато й отговори.

— Не може да се гарантира, че няма да се сблъскат с опасност в тази експедиция и затова те сами трябва да решат дали това пътешествие изобщо да се състои. Те добре съзнават опасностите. Но аз искам да ти покажа, Джени, а и на останалите, нещо, което може би ще намали страховете ти.

Плато отново докосна червената точка.

— Домът. Разположен в северозападна Минесота, в покрайнините на бившия щатски парк „Лейк Бронсън“. Нито едно голямо населено място в разстояние на стотици мили. Нищожна вероятност да намерим припасите, от които се нуждаем, освен в някои големи градове. А такива има тук — Плато снижи ръката си към югоизточната част на Минесота — известни по-рано като Минеаполис и Свети Пол, Градовете Близнаци.

— Но това е много далече — възрази някой.

— Можем ли да сме сигурни, че Градовете Близнаци са все още там? — попита друг.

Плато изучаваше картата.

— Ще отговоря на въпросите ви по ред. Според моите изчисления, Градовете Близнаци са на около шестстотин километра от Дома, плюс-минус няколко километра…

— Няма да ни отнеме повече от една година, за да стигнем дотам и да се върнем — изсмя се Хикък.

— Ще стигна до този въпрос след минута — повтори Плато. — Първо, някои поиска да знае дали Градовете Близнаци все още съществуват. Доколкото зная — да. В продължение на няколко седмици след ядрения конфликт е било все още възможно да се приемат единични радиопредавания. Архивите ясно посочват, че поради липса на стратегическо значение, Минеаполис и Свети Пол са били пощадени от пряко ядрено попадение. Една записка отбелязва, че някаква търговска радиостанция, която е могла да бъде хващана, излъчвала правителствени заповеди за евакуация. Вярвам, че Градовете Близнаци все още съществуват, въпреки че никои не може да каже в какво състояние се намират.

Плато се обърна с лице към тях:

— Вярвам също така, че триадата Алфа има реални възможности за успех при постигането на целта — той изгледа последователно Блейд, Хикък и Джероунимо. — Въпреки това, ще се сблъскате с неизброими опасности. Мутанти. Облаци. Враждебни човешки същества и кой знае още какво. Но ползата за Семейството натежава пред опасностите, на които ще се изложите. Вие сте изправени пред жесток парадокс. Ако направите пътешествието, може да не оцелеете. Ако не го направите, Семейството няма да просъществува много. О, ние можем да устоим още няколко поколения. Но накрая, въпреки всичко, настъпващата старост ще унищожи Семейството в изключително ранна възраст. Помнете ми думите! Това е неизбежно, освен ако сега не се опитаме да направим нещо. Имате, колкото си поискате време, за да обсъдите този въпрос помежду си.

Хикък стана прав и се протегна.

— На кого трябва време, старче? Дошло ми е до гуша да се мотая наоколо през цялото време. Решението ми е да тръгваме.

— Не прибързвай — посъветва го Плато.

Хикък потупа дръжките от слонова кост на „питоните“ си.

— Бързак^[1] е презимето ми. Освен това, както постави въпроса, ние нямаме особен избор, така ли е? Какво ще кажете, партньори?

Джероунимо се изправи:

— За щастие, аз нямам жена и семейство. В противен случай можех да се откажа. Но съм за заминаването, защото искам да задоволя любопитството си. Блейд?

Блейд почти физически усещаше очите на Джени приковани в него. Знаеше, че го наблюдава, но не поиска да отвърне на погледа й. В този момент не трябваше да се разколебава. Изправи се на крака, доволен че силите му са се възстановили.

— Съгласен съм с вас. Нямам друг избор. Благоденствието на Семейството стои пред моето собствено. Ще вървим.

— Добре — усмихна им се Плато, кимвайки с глава.

— При едно условие — добави Блейд.

— Да? — повдигна вежди Плато.

— Ако не се върнем, ако никога повече не чуете нещо за нас — каза Блейд, преднамерено продължавайки да избягва погледа на Джени, — ще дадеш дума да не позволиш на други да тръгнат да ни търсят и ще възпреш всеки, които може да има такова намерение.

Всички в подземието знаеха кого има предвид.

— Ъъъ. Съгласен съм — ухили се Плато, — въпреки че, според мен, един решен на всичко човек и пороят имат много общи неща. Те са почти неустоими, ако се изправиш на пътя им.

Блейд очакваше Джени да се противопостави енергично и се почувства облекчен, когато от нейна страна не последва никакъв протест.

— Надявам се да се съгласите с едно лично мое условие — подхвърли Плато небрежно.

Прекалено небрежно. Дългият опит беше научил Блейд да познава тона на Плато. Водачът им щеше да направи предложение, което нямаше да се понрави много на някои от присъстващите.

— Искам да вземете със себе си и Джошуа — заяви Плато.

— Какво? — попита Джероунимо изненадан.

Хикък се изсмя.

— Джошуа? Сериозно ли говориш? — настоя да чуе Блейд, невярващ на ушите си.

— Съвсем — беше единственият отговор на Плато.

Хикък се изсмя отново.

— Отказвам да взема Джошуа с нас — каза Блейд.

— На какво основание? — попита Плато.

— Основание? Ще ти дам основания — гласът на Блейд се засили едновременно с нарастващото му раздразнение.

— Изяж го! — обади се Хикък.

Блейд не му обърна внимание.

— Не мога да разбера каква полза ще има експедицията ни от Джошуа — пристъпи той до Плато. — Не е боец, не е ловец и никога не е бил обучаван в някоя от науките…

— Ти обучаван ли си в някоя наука? — прекъсна го Плато.

— Не — призна Блейд, — но аз съм Войн, а Джошуа не е. Не е Лечител. Не е подготвен за нищо, за да ни придружава в тази експедиция. Ще ни пречи повече, отколкото ще ни помага. Изненадан съм, че изобщо го спомена като участник в това пътешествие — Блейд се сети за още нещо. — Каза, че ще бъде опасно и може да не се върнем. Как можеш да изпращаш Джошуа с нас? Да изпращаш човек, който е дал обет никога да не отнема чужд живот? Който няма да се защити, ако бъде нападнат? Ние не можем да го вземем с нас.

Плато въздъхна и седна на най-близкото походно легло.

— Изслушай ме за момент. Много от това, което каза, е вярно. Джошуа е всецяло отдаден на схващането си за любов и мир. Той не е учен, въпреки че е толкова вещ и запознат с технологичните науки, колкото сте и вие. В края на краищата, имали сте един и същи учител — мен. Джошуа не е определян за официален Лечител на Семейството, но ще признаете, че е надарен в изкуството да лекува много повече от вас. Освен това притежава две качества, две забележителни дарби, определящи го като необходим за това начинание. Първото и най-важното, е одухотворената му природа, уравновесяваща вродената и развивана агресивност на Войните. Второ, той е Емпатик. Най-младият, вярно е. И все пак, психическите му способности могат да се окажат определено преимущество. Помислете за това. Не мога да ви принудя да го вземете с вас, но ви го препоръчвам горещо. Имате ли някое особено възражение, което да съм пропуснал?

— Мисля, че нашият мил Джошуа е малко странен — опита се да остроумничи Хикък.

— Имаш ли още нещо да кажеш? — сопна му се Джероунимо и кимна на Плато. — Мисля, че разбирам какво искаш да кажеш. Искаш той да служи като баланс.

— Баланс на какво? — попита Хикък.

— На природата ви на Войни — отговори Плато. — Вие сте по-склонни първо да стреляте и след това да питате. В тази експедиция, която е нашия пръв решителен опит да установим външен контакт, ни трябва някой, който да протегне приятелска ръка на чужденците, някой, който да успокои всички страхове или подозрения, които тези външни хора вероятно ще таят. Джошуа има очевидни способности в тази насока.

— А аз нямам ли? — попита Блейд, разтревожен от намека на Плато.

— Ти си постигнал похвално самообладание — призна Плато с усмивка, — но трябва да се съгласиш, че имаш още много да учиш, що се отнася до действителната душевност и братски отношения.

— И Джошуа ще трябва да ни учи — заключи Джероунимо.

Плато потърка дясното си коляно. Ставите отново го мъчеха.

— Да — отговори той. Незабележимият Джероунимо. Макар и да не личеше от пръв поглед, поради свитата му природа, Джероунимо в някои отношения беше по-схватлив от двамата си другари от триадата Алфа. Плато погледна Блейд и забеляза намръщеното му чело и замисления му израз. Трябваше ли да каже на младежа истинската причина, поради която изпращаше Джошуа с тях? А тя бе предварително обсъдена и приета от тях двамата, когато идеята за пръв път покълна в ума му. Джошуа беше готов, дори гореше от нетърпение да изпълни желанията на Плато. Ако Блейд изобщо щеше някога да поеме водачеството на Семейството, то някои страни от развитието на характера му трябваше да бъдат строго направлявани. Близкото общуване с Джошуа щеше да открие за Блейд нови хоризонти на духовно съзряване.

— Все още не съм напълно убеден — каза Блейд. — Мога да разбера само част от доводите ти, но смятам, че правиш грешка. Въпреки всичко, ако смяташ, че това е най-умното решение, то Джошуа ще дойде с нас.

— Ето, това наричам да не отстъпваш от позициите си — подхвърли Хикък саркастично.

— Някои друг ще замине ли с тях? — присъедини се Джени към разговора им.

Плато премести погледа си върху нея.

— Не.

— Може би ще трябва да бъдат подсилени с Лечител — предположи Джени. — Може някой да бъде ранен по време на експедицията.

— Както споменах по-рано — повтори Плато търпеливо, — Джошуа ще изпълнява тази роля.

— Но Джошуа не е официално обявен за Лечител — опита се да протестира Джени.

— Ще е достатъчен в този случай — започна да разтрива лявото си коляно Плато. — Освен това, Джени, можеш ли да лишиш Семейството от един от четиримата ни Лечители?

— Семейството може да се справи и с трима — отговори Джени.

— Вероятно — Плато направи пауза. Какво още можеше да каже, за да й повлияе? Тя беше дълбоко влюбена в Блейд и демонстрираше съвсем естествена неохота да му позволи да напусне Семейството без нея. Плато си спомни за своята единствена любов, за привързаността си към една красива, интелигентна жена, изпълнена с преливаща радост от живота. Надин. Те се бяха оженили и живели щастливо в продължение на единадесет години преди съдбовния ден, в който бяха потеглили на изследователско пътешествие. Плато бе поискал да се запознае със земите на изток от Дома. В архивите се споменаваше за малко езерце, разположено точно на изток и той бе пожелал да се увери в съществуването му. Бяха тръгнали рано една сутрин и до късно следобед все още не бяха открили никаква следа от призрачната водна маса. Вече бяха решили да се откажат с приближаването на нощта. Плато й бе казал, че трябва да запалят голям огън, за да държат настрана враждебно настроените диви зверове. Даже и страховитите мутанти избягваха огъня. Бе отишъл за дърва в една горичка на около петдесет метра от тях. Надин се бе заела да приготви бивака им. Тя бе отличен стрелец, добре въоръжена и Плато не се страхуваше за нея. Не бързаше и често се спираше, за да изучава непознати за него растения. Накрая се бе върнал в лагера с цял наръч съчки.

Надин беше изчезнала.

Плато бе предположил, че е отишла по естествени нужди и се бе заел да стъкмява огън. Когато вече беше запален и съчките пращяха и пукаха, изпълвайки въздуха с дим, Плато се бе изправил и извикал името й няколко пъти, без да получи отговор.

Бе обикалял бивака, разширявайки кръговете при всяка нова обиколка. Не бе престанал да я вика и не можа да разбере защо тя не отговаря. Ако се беше случила беда, щеше да я чуе да стреля или пищи. Какво ли се е случило?

Плато се бе върнал при гаснещия огън след часове на безплодно търсене и се бе сринал на земята от емоционалното изтощение. Надин я нямаше! Надин беше изчезнала от лицето на земята, без да остави следа.

Никога повече не я откри! Беше се върнал в Дома и организирал група за търсенето й. Бяха се върнали и претърсили околностите за някакъв знак от нея, някаква следа, която да им разкрие, какво се е случило. Не бяха намерили абсолютно нищо. Отчаянието не напусна Плато почти цяла година. Дълбоко в сърцето си той никога не се възстанови от загубата и след тази трагедия не прояви траен интерес към друга жена.

Плато въздъхна. Да, той можеше да разбере какво става в душата на Джени. Но не можеше да позволи на личните си чувства да потиснат разума и се вгледа замислено в зелените й очи.

— Съжалявам. Ще се противопоставя на всяко предложение да се изпрати Лечител с триадата Алфа. След заминаването им, всички здрави мъже и жени от Семейството ще трябва да поемат допълнителни задължения. Съставът на силите ни за защита ще бъде сериозно намален. Ние не можем да си позволим да се лишим от още един човек.

Джени поклати бавно глава в мълчаливо съгласие, обърна се и отиде в един отдалечен ъгъл на помещението. Седна в най-далечното легло и скри лицето си в ръце.

Плато се загледа в циментовия под. Ако нещо се случеше с Блейд, ако триадата Алфа не се завърнеше, той никога нямаше да може да си прости. Не беше уверен дали и Джени ще му прости. „Понякога, размишляваше той, да си водач е потискащо бреме.“

— Това е страхотно, партньоре — дочу той Хикък да казва на Джероунимо. — Само си помисли! Ще сме първите от Семейството, които ще видят света. Кой знае какво ще открием там!

„Най-вероятно смъртта си“, помисли Плато.