Дейвид Робинс
Щурмът на Фокс (21)

20.

Няколко часа преди това трима троли напуснаха Фокс и тръгнаха на лов, отправяйки се на север. Двама от тях носеха лъкове, а третият — карабина „Рюгер–77“ със затвор.

Блейд, скрит сред група дървета на стотина метра от оградата, ги видя да излизат и бързо се промъкна назад през храсталака, за да увеличи разстоянието между себе си и града и да е сигурен, че никой от пазачите на Фокс няма да забележи раздвижването, когато свие на север и последва ловната дружина.

Това беше шансът, който очакваше.

Хикък, Джероунимо, Джоун и тримата от Беджър — Клайд, Синди и Тайсън, чакаха при АССЗ-то, паркирано на около миля на запад от Фокс, прикрито в гората отстрани на шосето. Бяха спрели там, за да прекарат нощта на скрито място, макар и гъмжащо от обикалящи наоколо хищници. Блейд беше решил да си починат добре през нощта и да се придвижат към Фокс на следващата сутрин. Състави плана си в ранните часове на утрото преди изгрев-слънце, докато спеше на пресекулки. С настъпването на деня, след като беше дал последни указания на Хикък и Джероунимо, той пропълзя предпазливо до лагера на тролите. Първата част от плана му беше да влезе незабелязано във Фокс. За нещастие, трябваше да остави командото на Хикък. Автоматът можеше да привлече нежелано внимание, ако го носи докато е във Фокс. Тролите имаха пушки, но той силно се съмняваше, че притежават някакво оръжие, което поне малко да наподобява на специалния „Командо“.

Сега, докато се придвижваше бавно на север и се надяваше да вземе преднина и намери удобна позиция преди тролите, той се тревожеше за Джени. Дали беше все още жива? Съдбата се подигра с тях. Само няколко дена преди това Джени плака в ръцете му пред заминаването му за Градовете Близнаци, а той търсеше окуражителни думи. Сега, когато нея я нямаше, той разбираше колко безполезен е изглеждал тогава оптимизмът му.

Гората на северозапад от града беше сравнително гъста, а теренът — равнинен. Движеше се бързо, заобикаляйки по пътя си дървета и храсти и докато тичаше, мокасините му не издаваха почти никакъв шум. Двата „Боуи“ се полюшваха покрай бедрата му, а кобурите на вегите го шляпаха при движението. Носеше зелена маскировъчна риза и избелели джинси.

За да е сигурен в успеха си, искаше да е поне на една миля от Фокс. Ако имаше битка и ако тролът с карабината успееше да я вкара в играта, всички във Фокс щяха да помислят, че ловната дружина е убила елен.

Надяваше се на това.

Слънцето се беше издигнало високо в небето и печеше силно. Тялото му беше потънало в пот. Изненада се, когато гората внезапно свърши. Пред него се изпречи хълм, покрит с едри камъни. Забеляза добре отъпкана пътека да се вие нагоре по хълма вдясно от него. Сви по нея и затича с максимална скорост, ослушвайки се внимателно за всеки звук зад себе си, съзнавайки че тролите не могат да са много назад. Откри мястото, което търсеше на една трета от разстоянието до върха и се хвърли по корем зад масивна каменна плоча.

Съвсем навреме.

Тролите се появиха иззад дърветата само след няколко секунди. Движеха се по пътечката, потънали в оживен разговор.

— … изпуснем изпитанието. Не е честно — говореше тролът с рюгера.

— Грешката е твоя — напомни му най-високият от тролите.

— Ъхъ — потвърди третият. — Ти беше този, който разсърди Сексън. Знаеш, че той искаше русата.

— Какъв идиот! — щракна със зъби високият трол.

— Откъде можех да зная, че Сексън стои зад мен, когато го казах? — протестира тролът. — Нямам очи на гърба си, нали?

— Нито пък имаш мозък в главата си — промърмори третият.

— Да кажеш, че искаш русата пръв! — захили се високият трол. — Тъпанар! Тъпанар! Тъпанар!

— Заради тебе — подчерта съгласието си с него и третият трол, — ще пропуснем изпитанието и храненето. Само защото приказвахме с теб.

— Ето защо Сексън ни изпрати на лов. — Високият трол беше явно недоволен от състоянието на нещата. — Някой ден Сексън ще прекали.

— Не допускай да те чуе какво казваш — посъветва го другият.

— Мразя да ловувам — промърмори високият трол, изкачващ хълма след другите двама. — Дяволски е досадно.

Блейд, кацнал на върха на каменната плоча, се ухили и скочи във въздуха, сварвайки тролите неподготвени. Връхлетя върху първия и силата от сблъсъка запрати трола върху другите двама, следващи го по петите. Тримата рухнаха на земята.

— Внимавайте! — изрева неистово единият от тролите.

Блейд бе преценил скока си съвсем точно. Падна с дясното рамо върху затревено място, претърколи се и скочи на крака с извадени и готови „Боуи“ ножове.

Най-близкият до него трол беше захвърлил лъка си далеч встрани и се опитваше да се изправи, клекнал на ръце и колене, когато Блейд заби левия си нож в гърлото му. Тъмночервена кръв обля ръката на Блейд и той изтегли ножа, а ужасеният трол сграбчи обезумял разкъсаното си гърло.

Рюгерът вече беше успял да скочи на крака с пушка в ръце и отчаяно се опитваше да дръпне затвора и вкара в него нов патрон.

Блейд го достигна с един скок, ритна с десния си крак нагоре и встрани, отклонявайки цевта на пушката. Замахна в широка дъга с десния си „Боуи“, прицелил се отново в гърлото и усети как наточеното острие се забива дълбоко, прерязвайки дихателната тръба.

Високият трол се нахвърли върху Блейд с насочен към корема му нож.

— Копеле! — изпищя той. — Ще те изкормя!

Блейд премери разстоянието на око и, както бе постъпвал безброй пъти дотогава, изтегли дясната си ръка докрай назад и след това замахна напред, влагайки всичките си сили в хвърлянето. Ножът прелетя метъра, който ги делеше и се заби в гърдите на трола, пронизвайки сърцето.

Тролът се закова изумен на място и се втренчи с изненада в ръкохватката на ножа, стърчаща от гърдите му. След това вдигна поглед към Блейд и се усмихна слабо.

— Хубав номер — успя да продума, преди да падне по очи на земята.

Блейд огледа резултатите от действията си. Високият трол беше неподвижен, но другите двама продължаваха да потръпват в конвулсии.

Планът му се изпълняваше чудесно. Наведе се над високия трол, свали туниката и наметалото, бърчейки нос от вонята, излъчваща се от тялото. Дали изобщо се къпеха? Взе ножовете си, избърса остриетата в зелената трева, върна ги обратно в ножниците, свали колана си и постави двата огромни „Боуи“ на земята. Сега предстоеше най-трудното. Опитвайки се да не диша, нахлузи туниката през широките си рамене, гърчейки се както от тясната му дреха, така и от смрадта, излъчваща се от нея. Нагласи колкото можа по-добре мечата кожа и нави крачолите нагоре по краката, докато панталонът се скри под туниката. След това надяна наметалото и намести кобурите с вегите така, че пистолетите да са над туниката, но под наметалото. Завърза ножовете „Боуи“ около кръста, свали камата от прасеца и другата от китката и ги скри под колана. Беше готов.

Пътеката, по която се движеха тролите, очевидно беше доста често използвана. Добре очертана, тя даде възможност на Блейд да се добере лесно до Фокс. Достигна откритото пространство между гората и северната страна на оградата и спря колебливо, надявайки се, че дегизировката няма да го предаде при едно по-внимателно оглеждане. Наведе глава и наблюдавайки зорко оградата, тръгна през полето към портата в центъра на барикадата. „Ами ако имат парола? — запита се той. — Какво ще правя тогава?“

Слънцето пърлеше земята, издигнало се високо в утринното небе.

Блейд спря пред портата, огледа се наляво и надясно в очакване да бъде спрян от пазачите й.

Не можеше да повярва на очите си.

Портата не беше охранявана.

„Може би — размишляваше той, докато отваряше паянтовата дървена врата и влизаше през отвора, — тролите се чувстват в безопасност във Фокс.“ По същия начин и Семейството беше вярвало, че е на сигурно място в Дома, преди да се появят тролите и унищожат този мит. Вероятно никой преди това не беше нападал Фокс. Знаеше, че градът гъмжи от троли. Беше ги видял, докато наблюдаваше скрит, в очакване на шанса си да се сдобие с меча кожа. Но къде бяха сега?

От изток се разнесоха приглушени от разстоянието викове и аплодисменти.

— Какво става, по дяволите? — Блейд се обърна и тръгна по посока на ревовете. Улиците бяха напълно безлюдни. Не можеше да повярва на късмета си. Каквото и да бе отклонило вниманието на Тролите, за него беше дар божи. Слава на Великия дух!

Вниманието му бе привлечено от една от постройките и той се приближи озадачен към предната й врата. За разлика от останалите, тази сграда показваше следи от скромни опити за поддръжка. Вратите бяха непокътнати, а прозорците — покрити с груби завеси. Една дупка в стената беше обкована с дъски. Защо? Защо само тази сграда?

Фокс все още не показваше признаци на живот.

Блейд отвори вратата и влезе, изчаквайки очите му да привикнат към намалената светлина преди да затвори след себе си и да пристъпи в стаята. Видя с изненада, че до отсрещната стена бяха внимателно подредени бюро и два стола. Очевидно някой беше използвал често тази канцелария. Но кой? И с каква цел?

Върху дъбовото бюро бяха подредени педантично на отделни купчинки няколко книги и листове хартия.

Блейд вдигна листовете и се приближи към един от прозорците. Съдържаха бегли записки от някой, наречен Аарон, описващи управляваните от него съоръжения и престъпниците, за които се грижел. Някои от писанията бяха особено интересни. Едно се отнасяше за евакуация и непристигнал транспорт, друго съдържаше подробно описание на изгледите за оцеляване на поверените му престъпници, ако не успеят да се установят някъде или да намерят жени. Една бележка се набиваше като трън в окото: „Ако останем да се грижим сами за себе си, трябва да намерим жени. В града не е останала нито една. Трябва да намерим жени!“

Блейд се облегна на стената и съзнанието му се осени от прозрение. Беше научил откъде произхождат тролите и причините, които ги караха да крадат жени. Въпреки това една подробност му се изплъзваше. Защо се наричаха троли? Приближи се до бюрото и остави листовете обратно на местата им.

Навън беше тихо.

Блейд прегледа книгите. Бяха общо седем, повечето от тях третираха психологична тематика: Патологична психология, Експериментална психология, Психологични тестове, Съвременна психотерапия, Препоръки, Приспособяване и душевно здраве, а една беше озаглавена Моята леля — нимфа. Бюрото имаше четири чекмеджета. Блейд са наведе и ги отвори едно по едно. В тях имаше листове хартия, остатъци от моливи и прашни кламери. В най-долното дясно чекмедже откри още една книга, скрита в дъното зад купчинка листове. Върху бюрото стоеше незапалена свещ, но той не би я запалил, даже и да имаше с какво. Беше прекалено рисковано. Изправи се, отиде отново до най-близкия прозорец и вдигна книгата високо, за да хване оскъдната светлина.

Някъде от изток долиташе приглушен шум от възбудена тълпа, която се приближаваше бавно.

Блейд се ухили, забавлявайки се с последното си откритие. Беше детска книга, с липсващи корици и изпокъсани листове, озаглавена Трите сърдити козела. Не си спомняше да я е виждал в библиотеката на Семейството. Книгата беше богато илюстрирана и той прелисти страниците, четейки оскъдния текст. Спря изненадан, когато достигна до мястото, където за пръв път се споменаваше името „трол“.

— Не може да бъде — промърмори несъзнателно Блейд.

Беше все пак.

Рисунката говореше достатъчно красноречиво. Три козела искали да минат по мост. Под него живеел злобен трол. Тролът не бил склонен да пусне някой да премине по неговия мост. Първите два козела успели да излъжат трола да им позволи да минат. Но третият, най-едрият и силен козел, се опълчил на трола, победил го и тръгнал по моста. На страницата, където беше показано как козелът побеждава трола, много години преди това някакъв читател беше надраскал с детски почерк личните си забележки, вече избледнели и едва различими: Тъпа книга! Трябвало е да победи тролът. Мостът е бил негов.

Блейд отпусна развеселен книгата. Беше ли възможно? Беше ли тази детска книга ключа към наименованието на тролите? Въображението му заигра. Възможно ли е някой от ранните обитатели на сградата да е харесал тази книга и по непонятни причини да се е идентифицирал с трола? Възможно ли е този някой да е надделял над останалите и да са се нарекли троли? Вероятно, след смъртта на Аарон, този криминален престъпник е наметнал мантията на водачеството.

— Никога няма да узнаем със сигурност — промълви Блейд на себе си.

От околните улици долетя внезапна врява.

Блейд хвърли книгата върху бюрото и се приближи бързо до вратата. Какво ставаше? Открехна вратата с няколко сантиметра и надникна навън.

По една от улиците се движеше голяма тълпа от разговарящи помежду си и смеещи се троли.

Любопитството на Блейд се събуди. Видя ги да влизат и изчезват в една голяма сграда. Дали нямаха събрание? Трябваше да се провери. Той се промъкна навън, затвори вратата и тръгна към зданието с врата от две летящи крила, всяко едно високо около шест метра и наполовина широко. „Защо толкова голяма врата? — запита се Блейд. — Дали преди войната не е била използвана за влизане и излизане на машини и коли?“

Някъде чуруликаше птичка.

Блейд стигна до вратата, огледа се в двете посоки и влезе. Тренираният му поглед обхвана и запомни обстановката — струпаните скамейки, оградената площ в центъра, четирите зеещи квадрата високо във всяка стена, изпотрошените прозорци със стърчащи от рамките им шишове от остро стъкло.

Повечето троли бяха вече седнали.

Блейд вдигна наметалото и покри с него главата си, както много от тролите, опасявайки се, че косата, спускаща се над челото му, ще го издаде. Пое дълбоко дъх и започна да се изкачва по скамейките от лявата му страна.

Тролите бяха видимо възбудени. Бърбореха щастливо с приковано в кошарата внимание. Изкачвайки се нагоре, Блейд долови откъси от разговорите им: … наблюдаваш как трошат кости… Уулви ще я направи на кайма… загуба на добро парче…

Видя една свободна скамейка и седна на нея, доволен, че тролите не му обръщат внимание. Разгледа тълпата, обхождайки арената с поглед и сивите му очи се разшириха от уплаха, когато забеляза жените от Семейството и гигантския трол до тях. Лявата му ръка пропълзя инстинктивно към боуито на лявото бедро. Мислите му запрепускаха. Какво се готвеше? Опасност ли грозеше жените?

Огромният като планина трол приказваше на жените, но думите долитаха до Блейд твърде приглушени и той не долови смисъла им.

Не му харесваше! Ни най-малко не му харесваше!

Тролите шепнеха и не можеха да си намерят място от възбуда.

Защо?

Блейд скочи на крака. Кипналата му кръв го накара да забрави всяка предпазливост и да тръгне надолу по пътеката между скамейките. Ако предстоеше нещо да става, той трябваше да бъде близо до жените. Тролите можеха и да го превъзхождат числено, но той щеше да очисти доста от тях преди да позволи нещо да се случи на жените.

За радост на тролите и ужас на Блейд, иззад портата в северната стена на кошарата се разнесе зловещо ръмжене.

Прималя му от мисълта, че няма да успее да стигне до жените, преди да се е случило нещо ужасно.

Беше прав.

От тях го отделяха още дванадесет редици скамейки, когато огромният трол вдигна глава и изрева:

— Живот за силните, смърт за слабите!

Възбудени от фразата, тролите подеха призива:

— Живот за силните, смърт за слабите!

Блейд се хвърли напред, събаряйки тролите по пътя си и предизвиквайки буря от гняв и псувни.

Внезапно гигантът сграбчи Анжела и я хвърли в кошарата.

Не! Блейд беше на шест редици от тях, когато Джени се изправи и скочи след Анжела.

По дяволите!

Блейд промени посоката, отправяйки се към кошарата и в движение забеляза, че северната порта се е отворила и на пръстения под пред нея е приклекнало едро животно.

Джени!

Блейд разблъска останалите троли и скочи в кошарата.