Дейвид Робинс
Щурмът на Фокс (14)

13.

— Вече загубихме достатъчно време — разгневи се Блейд. — Тръгваме, сега!

В очакване на заминаването им се беше събрало цялото Семейство с изключение на Войните стражи по стените. Плато бе проверил и препроверил АССЗ-то и възнамеряваше да го прегледа още веднъж.

— Съгласен съм — намеси се Хикък. — Стига сме отлагали! Време е да размърдаме тая гадина.

— След това, което ти се случи? — пошегува се Джероунимо с него. — Изненадвам се, че нямаш търпение отново да го яхнеш.

— Нещо ми говори — въздъхна Хикък, — че ще има какво още да чуя.

— Можеш да разчиташ на мен — просия Джероунимо.

— Трябва да разучим тази карта — каза Плато с картата на Минесота в ръце. — Трябва да определим най-краткия маршрут до Фокс.

Блейд взе картата от него.

— Ще я разгледаме, докато пътуваме.

Към тях се приближи Джошуа.

— Готов съм за тръгване — обяви той.

— Ти няма да идваш — съобщи му Блейд.

— Но… — понечи да възрази Джошуа, поглеждайки към Плато за подкрепа.

— Но не може — прекъсна го Блейд. — Ако Плато настоява да те вземем с нас, когато тръгнем към Градовете Близнаци, ще го направим. Но сега, не!

— Защо не? — попита Джошуа.

— Защото не сме мирна делегация — обясни Блейд търпеливо. — Тръгнали сме да спасяваме нашите жени. Вероятно ще има битка и смърт. Там няма да има място за такъв като тебе, такъв, който няма да иска да убива при никакви обстоятелства.

— Може би ще успея да се разбера с тях — възпротиви се Джошуа. — Бих могъл да им поговоря и да предотвратя кръвопролитието.

— Както направи с онзи по-рано? — напомни му Блейд.

Джошуа се изчерви съкрушен, но направи последен опит.

— Ти какво ще кажеш? — попита той Плато.

— Макар и с неохота — отвърна Плато, — но този път ще трябва да се съглася с Блейд. Ще можеш да отидеш с тях в Градовете Близнаци. Дотогава рамото ти ще е оздравяло.

— Не е рамото, което боли — Джошуа се отдалечи унило, пробивайки си път през струпаното Семейство.

— Не исках да наранявам чувствата му — каза Блейд, извинявайки се на Плато.

— Зная.

— Виждал ли си цигулката ми? — попита Хикък.

Блейд се усмихна.

— Хикък иска да каже нещо. Тръгваме! — Той отвори вратата на шофьора и се настани в анатомичната седалка.

Хикък намигна на Плато.

— Не се безпокой, старче! Ще се грижа за протежето ти — заобиколи автомобила и се покатери в предната седалка за пътника.

Джероунимо се настани мълчаливо зад тях.

— Рики! — Блейд повика дребния Войн.

Рики-Тики-Тави пристъпи към прозореца с катана в ръка.

— Ще отговаряш за Войните, докато се завърнем — нареди Блейд.

— Бъди спокоен — откликна Рики. — Домът ще бъде в безопасност, докато ви няма.

— Не забравяй отсега нататък да поставяш стражи на всички стени — настоя неспокойно Блейд.

— Ще бъде изпълнено.

— И започни да подбираш кандидати. Трябва да изберем трима нови Войни и да увеличим триадите с още една, когато се завърна.

— Разбрах — отвърна Рики.

— Той знае какво да прави, партньоре — намеси се Хикък. — Или може би искаш да останеш тук за бавачка, а ние с Джероунимо да тръгнем след тролите?

— Ще се видим, когато се завърнем — Блейд си взе довиждане с Рики.

— Всичко добро — отстрани се Рики и към прозореца пристъпи Плато.

— Внимавайте! — Водачът стисна рамото на Блейд. — Върнете ни нашите сестри.

— Непременно — обеща Блейд.

— Нямам думи, с които да изразя колко е важно да запазите автомобила здрав — наблегна Плато.

— По дяволите! — подметна Хикък. — Означава ли това, че не мога да се включа с АССЗ-то в Инди 500^[1]?

— Какво е „Инди 500“? — попита Джероунимо.

— Ежегодно авторали преди Големия взрив — обясни Плато. — Споменава се за него в няколко книги в библиотеката.

— Време е да тръгваме — обяви Блейд. — Накарай всички да се отстранят от АССЗ-то.

— Отдръпнете се! — извика Плато, така че всички да го чуят. — Отдалечете се от автомобила!

Семейството се подчини незабавно и се отстрани от АССЗ-то, припомняйки си опита на Хикък да шофира и надявайки се, че Блейд ще се справи по-добре. Пътят пред автомобила беше напълно свободен.

— Великият дух да ви закриля! — благослови ги Плато от името на цялото Семейство.

Блейд кимна с глава и посегна към ключа.

— Тръгваме.

— Хей, Блейд… — подвикна Джероунимо.

— Какво има? — закова се Блейд, готов да включи двигателя.

— Да си завършил случайно школата на Хикък по шофиране? — попита го той, ухилен до ушите. — Ако е така, мисля, че ще променя решението си и ще остана тук.

— Уф! — сви се Хикък в седалката и скръсти ръце пред гърдите си. — Знаех си, че не всичко съм чул.

Блейд завъртя ключа и почувства облекчение, когато двигателят заработи.

— Дръжте се! — предупреди той за всеки случай. Включи на скорост и натисна внимателно педала. Автомобилът се придвижи бавно напред.

Семейството избухна в одобрителни възгласи и Блейд им помаха с ръка, докато пресичаха двора. Подвижният мост беше вече спуснат от Брайън и още няколко мъже.

— Не бъркаш ли нещо? — наведе се Джероунимо над анатомичната седалка.

— Какво? — попита Блейд нервно.

— Е, струва ми се, че избягваш дърветата — обясни Джероунимо. — Доколкото си спомням, Хикък не правеше така.

Хикък затвори очи и изпъшка.

Брайън и другите около него им махнаха с ръце, когато АССЗ-то стъпи на подвижния мост.

— Вече пътуваме — заяви Блейд, казвайки това, което всички виждаха с очите си. Завъртя предпазливо волана и насочи АССЗ-то на юг. След като подминеха тухлената стена, щеше да поеме право на изток. Усети, че дланите му се изпотяват и тръпнеше от мисълта, че колата им може да се повреди във всеки един момент.

Плато му беше казал, че всичко е в изправност, че изминалото време не е довело до повреда на някоя от важните части. Родоначалникът бил предвидил възможността да изтекат много години преди Семейството да изпита необходимост от транспорт. При проектирането и изработването на автомобила, инженерите използвали най-новите за времето си, понякога чисто теоретични, познания и научни разработки. Както Плато бе изтъкнал преди това, използването на течности било сведено до абсолютен минимум. Химическият състав на различните части, като корпус, външни гуми, уплътнения и гарнитури били коренно различни от тези на конвенционалните продукти. Химикът, създал формулата за външните гуми, уверил Карпентър, че е усъвършенствал процес, който производителите на гуми с удоволствие биха забранили — процес за производство на неразрушими синтетични гуми.

Блейд шофираше бавно, все още несигурен в своите и тези на АССЗ-то възможности.

— Ти наистина караш по-бавно от Хикък — оплака се престорено Джероунимо. — Все пак ще се съглася, че по този начин шансовете ни да стигнем до целта се увеличават.

Хикък погледна Джероунимо зло.

— Забавляваш ли се?

— Неимоверно — грейна Джероунимо.

— Забелязал ли си, партньоре — обърна се Хикък към Блейд, — колко жалко чувство за хумор имат тия индианци?

Джероунимо се засмя.

— Аха! А забелязал ли си някога от колко много време белият човек се прави за посмешище?

Блейд се беше съсредоточил върху пътя пред себе си, избягвайки дупките по него, коловозите, едрите камъни и дърветата.

— Хей, Блейд! — бутна го с лакът Хикък по дясното рамо. — Все още ли си при нас, или някъде другаде? Много ще ми е неприятно, ако представлението ни е било напразно.

— Какво? — Блейд погледна Хикък. — Извинявай, не следих разговора ви.

— Забелязахме — обиди се Хикък.

— Какво каза?

— Нищо съществено — Хикък забеляза лежащото върху пулта за управление ръководство за експлоатация и го взе. — И така, какъв е дневният ни ред, юначаго?

— Тръгваме на изток, ръководейки се по картата — обясни Блейд. — Като се изморим, ще почиваме в АССЗ-то за сигурност…

— Я виж ти! Надявам се, че ще ни пускаш навън да пикаем — отбеляза Хикък иронично.

— Ще щурмуваме Фокс, ще освободим жените и ще се върнем в Дома — завърши Блейд.

— Изглежда съвсем лесно — каза Джероунимо.

— По-лесно да се каже, отколкото да се направи — съгласи се Блейд.

— Не сме ли прекалено оптимистично настроени? — подметна Хикък саркастично.

Блейд усети, че с течение на времето мускулите на врата и ръцете му започват да се отпускат. Започваше да придобива увереност в себе си и в автомобила. Стрелката на скоростомера се колебаеше между десет и петнадесет мили. Достигнаха края на стената и се отправиха на изток.

— Знаете ли — забеляза Хикък, четейки ръководството, — в тази книга твърде много неща се приемат за даденост. Говори се за неща, които, като че ли вече знаеш. Чуйте това — цитира той: — „Когато се кара пет минути с повече от шестдесет мили, ускоряващата предавка се включва автоматично, намалявайки усилието в трансмисията и обезпечавайки равномерна работа на двигателя при крайцерска скорост.“ — Хикък погледна раздразнено към Блейд. — Какво трябва да означава това? Какво е „ускоряваща предавка“? Какво е „трансмисия“? Изглежда цялото ръководство е написано в този дух. Някои от тези инструкции изобщо не мога да ги проумея.

— Ще трябва да правим само най-доброто, което можем — каза Блейд.

— Да се надяваме, че ще е достатъчно добро — измърмори Хикък.

И тримата се умълчаха: Джероунимо — потънал в мисли; Хикък — унесен в ръководството, и Блейд — съсредоточен в шофиране.

„Не било чак толкова трудно“, мислеше си Блейд с облекчение, благодарен, че Плато намери време да проведе ударен курс с него по основните неща за автомобила. Мислите му се отклониха и се върнаха към похищението на Джени. Беше ли все още жива? По-добре щеше да е. Тролите щяха да се разкайват за деня, в който бяха нападнали Семейството.

— Блейд! — извика Джероунимо внезапно. — Внимавай!

На пътя им се беше изправила огромна канара.

— По дяволите! — изруга Блейд и изви рязко волана. АССЗ-то сви наляво, минавайки на косъм от канарата.

— Не можеш ли да внимаваш? — смъмри го Хикък. — Опитвам се да чета.

— О, не! — Джероунимо се плесна по челото с дясната длан.

— Какво не е наред? — попита Блейд. Джероунимо изглежда истински страдаше.

— Стана това, от което най-много се страхувах.

— Какво? — загуби търпение Блейд.

— Това, че каквото хване Хикък — ухили се Джероунимо, — става заразително.