Майкъл Конъли
Град от кости (8)

8.

Качиха се с асансьора на петия етаж в лабораторията на отдела за експертизи, където имаха среща с Антоан Джеспър — криминалиста, на когото беше поверено делото с костите. Джеспър, млад чернокож мъж със сиви очи и гладка кожа, ги посрещна на охранителната преграда и ги въведе в лабораторията. Носеше бяла работна престилка, която се гънеше при широките му крачки и от непрекъснато мърдащите му ръце.

— Насам, момчета — покани ги той. — Не разполагам с много, но всичко, каквото имам, е ваше.

Преведе ги през главната зала, където работеха само неколцина криминалисти, към сушилнята — обширно климатизирано хале, в което върху маси с неръждаемо покритие бяха разположени дрехи и всякакви други веществени доказателства от различни случаи. Това беше единственото място, което можеше да съперничи на етажа за аутопсии по интензитета на вонята на разложение.

Заведе ги до две маси, върху които се намираха отворената раница и няколко парчета от дрехи, почернели от покрилите ги пръст и растителност, В малка найлонова торбичка се мъдреше някаква неразпознаваема мърша.

— Вода и кал, които постепенно са проникнали в раницата, предполагам — каза Джеспър, извади писалка от един от джобовете си и я разпъна като показалка, с помощта на която да онагледява коментара си.

— Разполагаме с раницата, в която е имало три чифта дрехи и вероятно сандвич или нещо друго за ядене. По-точно три тениски, три чифта бельо и три чифта чорапи. Плюс храната. Имало е и плик, или остатъци от плик. Пликът не е тук, защото е даден на документна експертиза. Но не се надявайте на него. Състоянието му е по-лошо и от това на сандвича — ако е било сандвич.

— Идентифициращи белези? — попита Бош, докато си записваше чутото.

— Няма такива по облеклото или в раницата — отговори Джеспър. — Две неща за отбелязване. Върху тази тениска има име на марка — „Солид Сърф“ — може да помогне, може и не. Ако марката не ви говори нищо, ще ви кажа, че е термин от скейтборда.

— Записах си — каза Бош.

— Следва капакът на раницата. Почистих го и се показа това.

Бош се наведе към масата, за да види. Раницата беше от син брезентов плат. От външната й предна страна, в средата, платът беше изтъркан във формата на голяма буква Б.

— Изглежда, на това място някога е имало нещо залепено. — Махнато е и не може да се каже дали това е станало преди или след заравянето на раницата. Моето мнение е, че е преди.

— Дотук добре, Антоан. Нещо друго?

— Не и що се отнася до раницата и дрехите.

— Да минем тогава при документните.

Джеспър отново ги преведе през централната зала до една по-малка, чиято врата се отключваше с код.

В лабораторията за документни експертизи имаше две редици бюра, в момента всичките празни. Всяко бюро имаше хоризонтален осветяващ се екран и увеличително стъкло с поставка за свободно въртене. Джеспър отиде до средното бюро на втората редица. На табелката с името пишеше Бернадет Форние. Бош я познаваше — бяха работили заедно по един случай с подправено писмо за самоубийство. Качествена експертиза.

Джеспър извади два найлонови плика от чантичка за доказателствен материал в средата на бюрото. В единия имаше пощенски плик, придобил кафяв цвят и покрит с черни петна. Другият съдържаше полуразпаднала се правоъгълна хартия, разделена на три отделни части по сгъвките и също силно обезцветена и на места почерняла.

— Това е резултатът от взаимодействието с влага — каза Джеспър. — На Берний отне цял ден само да разгъне плика и да извади писмото. Както виждате, разпаднало се е по прегънатото. А що се отнася до перспективите някога да разберем съдържанието му — никак не са добри.

Бош включи лампата на бюрото и постави пликовете върху него. После нагласи увеличителното стъкло и разгледа внимателно плика и съдържалото се по-рано в него писмо. Нямаше шанс нещо да бъде разчетено. Направи му впечатление, че на плика няма пощенска марка и печат.

— По дяволите! — беше заключението му. — И как ще процедира тя сега?

— Вероятно ще опита с някакви реактиви и различни спектри на светлината. Ще опита да постигне някаква реакция с мастилото, която да увеличи яркостта му, но вчера не преливаше от оптимизъм. Тъй че, както казах, не бих разчитал особено на пробив тук.

Бош кимна и изгаси лампата.