Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хари Бош (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
City of Bones, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 85 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
?

Издание:

LITTLE, BROWN AND COMPANY

© 2002 by Hieronymus, Inc.

 

МАЙКЪЛ КОНЪЛИ

ГРАД ОТ КОСТИ

Американска, първо издание

Превод Борислав Пенчев

Редактор Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица „Megachrom“ Петър Христов

Компютърна обработка ИК „БАРД“ ООД, Линче Шопова

Формат 84/108/32 Печатни коли 20

ИК „БАРД“ ООД — София 1124, жк „Яворов“, бл. 12-А, вх. II, тел. 46 46 59, http://www.bard.bg

ISBN 954-585-342-5

История

  1. — Добавяне

15.

Бош пиеше бира на задната веранда. Беше оставил вратата отворена, за да чува Клифърд Браун от включената уредба. Преди почти петдесет години тромпетистът беше направил няколко записа — и после бе загинал в автомобилна катастрофа. Подобна загуба за музиката накара Бош да се замисли за костите на млади хора, заровени в земята. Оттам мисълта му се пренесе към него самия и неговите загуби. Мозъкът му представляваше смес от джаз, бира и сивотата, която му навяваше случаят. Чувстваше се напрегнат от усещането, че пропуска нещо, което е пред очите му. За полицейски детектив подобно усещане се класираше в челото на най-неприятните.

В 11 вечерта влезе и намали музиката, за да може да види новините по Канал Четири. Репортажът на Джуди Съртейн беше трети подред. Водещият обяви:

— Новини от случая с костите в Лоръл Кениън. Джуди Съртейн е на мястото на събитието. — На Бош подобно въведение никак не се хареса.

Програмата се включи на живо. Съртейн стоеше пред къщата на Трент.

— Намирам се на Уъндърланд Авеню в Лоръл Кениън, където преди четири дни куче донесе на стопанина си кост, за която се потвърди, че е човешка. Находката на кучето доведе до намирането на още кости на момче. Следователи те са убедени, че е било убито и закопано преди повече от двайсет години.

Телефонът на Бош зазвъня. Той се пресегна и вдигна слушалката.

— Изчакайте — каза Бош, постави я до себе си и продължи да гледа репортажа.

Съртейн продължаваше:

— Тази вечер разследващите случая пак посетиха квартала, за да разговарят с един от обитателите му, живеещ на по-малко от сто метра от мястото, където е било заровено момчето. Става дума за Николас Трент, петдесет и седем годишен декоратор в Холивуд. — На фона на разказа на репортерката беше показан разговорът й с Бош. — Следователите отклониха въпросите за разпита на Трент, но Канал Четири научи, че Трент е осъждан за малтретиране на малко момче. — Точно в този момент в коментара беше включен и гласът на Бош: „Това е наистина всичко, което мога да ви кажа.“

Следващият кадър беше на Трент — стоеше на прага и размахваше ръка към камерата; после затръшна вратата.

Трент отказа коментар за положението си по отношение на случая. Но негови съседи от иначе тихия квартал изразиха шока си при научаване на подробности от миналото му.

Репортажът продължи със запис на интервю с човек, в чието лице Бош разпозна Виктор Улрих, и вдигна слушалката, като изключи звука на телевизора. Звънеше Едгар.

— Гледаш ли тая гадост?

— О, да.

— Изглеждаме като идиоти. Все едно че го е научила от нас. Цитират те без връзка с казаното от теб, Хари. Ще ни разкатаят за това.

— Ще се опитат, но няма да могат да хвърлят калта по нас.

— Кой друг знаеше? Съмнявам се, че го е научила от Трент. Поне един милион души сега знаят, че е тормозил дете.

Бош осъзна, че единствените хора, разполагащи с информацията, са Киз, която му беше помогнала с компютъра, и Джулия Брашър, на която беше казал, за да се извини за вечерята. После в съзнанието му отново изплува картината на скупчените на заграждението журналисти. Брашър беше помагала доброволно и през двата дни на огледа на хълма. Напълно възможно беше по някакъв начин да е свързана със Съртейн. От нея ли беше изтекла информацията?

— Не е задължително да е имало изтичане — каза той на Едгар. — Напълно достатъчно й е да знае името Трент. Оттам й трябва само да познава някой полицай, за да провери досието му. Или просто да прегледа базата данни на сексуалните престъпления, тя е общодостъпна. Задръж така. — На другата линия го чакаше лейтенант Билетс. — Джери, търсят ме. Ще ти звънна по-късно, ако става дума за нещо, което трябва да ти предам веднага. Иначе действаме според уговорката ни. Във Ван Найс в осем.

Той се прехвърли на Билетс.

— Предполагам, че си гледал Канал Четири?

— Гледах. И мога да ти кажа, че не съм нито аз, нито Едгар. Тази жена е разбрала, че ще ходим там, и ние се измъкнахме с едно „без коментар“. Как се е добрала до…

— Хари, не беше само „без коментар“. Има те на запис, устните ти се движат и те чух да казваш: „Това е всичко, което мога да кажа“. Щом казваш „това е всичко“, значи тя е получила нещо от теб.

— Не съм казал думичка, просто се измъкнах. Казах, че извършваме рутинна обиколка на квартала и че за първи път разговарям с Трент.

— Така ли беше?

— Не точно. Но не смятах да споделям, че сме при него, защото се е гаврил с дете. Виж какво, тогава тя не е знаела нищо за Трент. Ако знаеше, щеше да ми задава конкретни въпроси. По-късно е разбрала, а как — представа нямам. За това току-що си говорихме и с Джери.

Билетс замълча за момент, после каза:

— Разберете се кой какво е говорил, защото до утре искам писмено обяснение, което да придвижа нагоре. Още преди репортажът да е свършил, ми се обади капитан Ле Вали и ми каза, че вече се бил обадил заместник-шефът Ървинг.

— Ясно, ясно. Надолу по хранителната верига.

— Знаеш, че изтичането на информация за досието на гражданин е нарушение на вътрешния ни ред, независимо дали човекът се разследва, или не. Надявам се, че имаш готова достоверна история за случилото се. Не е нужно да ти напомням, че в управлението има хора, които не изгарят от любов по теб.

— Лейтенант, искам да кажа, че докато се опитвам да разплета убийство, ми се поставят допълнителни препятствия. А не че случилото се с репортерката не е грешка. Това е типичното. Винаги се слагат допълнително прътове в колелата.

— Значи следващия път трябва да си по-внимателен.

— Защо? Къде съм сгрешил? Просто следвам накъдето ме водят уликите. — Повиши тон и веднага съжали за това. Билетс със сигурност не беше в списъка на враговете му в управлението. А и гневът му по-скоро беше насочен срещу самия него, за неправилния подход с репортерката. Овладя се и продължи по-спокойно: — Виж, съжалявам. От работата по случая е — явно ми играе по нервите.

— Разбирам — отвърна Билетс. — Но какво точно става с този случай? Трент ми дойде съвсем изневиделица. Мислех, че ще ме държите в течение.

— Всичко стана днес. Късно. Щях да ти разкажа утре сутринта. Не очаквах, че Канал Четири ще ме нарочи за мишена. А и Ле Вали и Ървинг.

— Забрави за тях засега. Кажи за Трент.