Майкъл Конъли
Град от кости (19)

19.

Намериха децата на Трент, докато претърсваха къщата му, след като тялото беше откарано от съдебна медицина. Двете чекмеджета на малкото бюро в дневната бяха натъпкани със сведения, снимки и банкови документи, включително няколко дебели плика със спрени чекове. Всеки месец Трент беше изпращал малки суми на няколко благотворителни организации, занимаващи се с обличането и изхранването на деца. По целия свят. Нямаше чек за по-голяма сума от дванайсет долара. Бош намери десетки снимки на децата, на които се предполагаше, че Трент е помогнал, както и малки, написани на ръка бележки с благодарности от тях.

Безброй организации от този род се рекламираха в късните програми на телевизиите. Бош винаги се беше отнасял с подозрение към дейността им. Не за това дали няколко долара са в състояние да облекат и нахранят някого, а дали наистина доларите стигат до адресатите си. Възможно беше снимките, които Трент държеше в чекмеджетата си, да са стандартни и да се разпращат на всеки спонсор. Може би и благодарствените бележки бяха изфабрикувани.

— Боже, тоя човек май наистина се е опитвал да си плаща греховете — коментира Едгар, докато разглеждаше съдържанието на бюрото.

— И за какво ли е плащал?

— Може и никога да не узнаем.

Едгар се зае с претърсването на втората спалня. Бош за-разглежда снимките, които беше пръснал върху бюрото. Момичета и момчета, които не изглежда да бяха на повече от десет години, колкото и да беше трудно да се определи точната им възраст. В очите на всичките се виждаше един и същи отпечатък на глад и безразличие. Бош взе една от снимките и я обърна, за да види какво е написано на гърба й. Десетгодишно дете, чиито родители загинали в Косово при артилерийски обстрел. Експлозиите бяха ранили и него.

Бош беше останал сирак на единайсет години. Погледна очите на момчето и видя в тях своите собствени.

В 4 следобед заключиха къщата на Трент и отнесоха три кутии с веществен материал. Десетина репортери още упорито висяха отпред, въпреки съобщението на отдел „връзки с медиите“, че цялата информация за случилото се през деня ще се дава от Паркър Сентър.

Бош веднага парира всички въпроси с репликата, че не му е разрешено да коментира хода на разследването. Кутиите бяха натоварени в багажника на колата и двамата отпратиха към центъра на града, на оперативка, свикана от заместник-шефа на участъка Ървин Ървинг.

Бош беше притеснен. Самоубийството на Трент без съмнение щеше да отклони и забави развитието на следствието по убийството на момчето. Той беше похабил половин ден в ровене из вещите на Трент, а му се щеше да следва сламката, подадена му за идентифициране на момчето чрез обажданията.

— Какво ти е, Хари? — попита Едгар.

— Нищо, защо?

— Ами, не знам. Като мумия си. Знам, че си си такъв, но обикновено не го показваш толкова много.

Едгар се усмихна, но не получи същото в отговор.

— Мисля си. Тоя човек можеше да е жив, ако бяхме подходи л и различно.

— Хайде стига. Да не би искаш да кажеш, че не трябваше да го разследваме? Ние си свършихме работата, а нещата се случиха, както било писано. Нищо не можехме да променим. Ако някой трябва да носи отговорност, това е Торнтън, и той ще си получи заслуженото. Ако питаш мен, светът е по-добро място за живеене без такива като Трент. Съвестта ми е чиста, друже. Кристално чиста.

— Радвам се за теб.

Ако Бош не беше оставил Едгар свободен в неделя, можеше да възложи на него да се занимае с преглеждането на имената в компютъра. Киз изобщо нямаше да се замесва и Торнтън изобщо нямаше да знае за какво става дума.

Бош въздъхна. Изглежда, теорията на доминото действаше безотказно. Ако — тогава, ако — тогава, ако — тогава.

— Какво подсказва чувството ти за тоя човек? — попита Бош.

— Имаш предвид — дали той е убил момчето? Не знам.

Трябва да се изчака какво ще кажат от лабораторията за засъхналата кал, и сестрата за скейтборда.

Бош замълча. Не обичаше да разчита на резултатите от лабораторни тестове.

— А ти, Хари?

Бош си помисли за всичките деца, на които Трент си бе мислил, че помага. Неговият акт на разкаяние. Неговият шанс за изкупление.

— Мисля, че се оплитаме — каза той. — Не е Трент.