Майкъл Конъли
Град от кости (29)

29.

Бош закъсня за срещата при лейтенант Билетс. Едгар вече беше там — рядък случай в историята, — както и Медина от „връзки с медиите“. Билетс му посочи стол да седне, след което избра някакъв номер по телефона и каза:

— Обажда се лейтенант Билетс. Можете да уведомите господин Ървинг, че всички са налице и сме готови да започнем.

Бош погледна Едгар и повдигна вежди. Очевидно Ървинг продължаваше да следи положението. Билетс затвори и обяви:

— Той ще се обади след малко и ще го включа на говорител.

— Да слуша или да ни наставлява? — попита Бош.

— Кой би могъл да каже?

— Докато чакаме — намеси се Медина, — започнах да получавам обаждания относно някакъв нов, който вие, момчета, сте дали за издирване. Някой си Джон Стоукс. Как искате да се подходи в случая? Той нов заподозрян ли е?

Бош се ядоса. Знаеше, че подобна информация не може да не изтече до медиите, но не очакваше да се случи толкова скоро.

— Не е заподозрян — отговори той. — И ако репортерите направят същата издънка, като с Трент, никога няма да го намерим. Просто искаме да разговаряме с него. Познат на жертвата. Отпреди много години.

— Значи разполагате със самоличността на жертвата?

Преди Бош да успее да отговори, телефонът иззвъня и Билетс включи Ървинг на говорител.

— Добре — прогърмя гласът на Ървинг. — Докъде сме стигнали?

Билетс натисна някакъв бутон, за да намали силата на звука, и попита:

— Хари, ти ли ще отговориш?

Бош извади бележника си. Без да бърза. Харесваше му идеята как Ървинг седи зад безукорно чистичкото си бюро в Паркър Сентър в очакване да чуе нещо по телефона. Отгърна на страница, покрита с драсканици от тазсутрешната му закуска с Джулия.

— Детектив, какво става? — чу се гласът на Ървинг.

— Нищо. Преглеждам си бележките. Главната новина е, че имаме положително идентифициране на жертвата. Артър Делакроа. Изчезнал от къщата, в която е живял в района на Миракъл Майл на четвърти май деветстотин и осемдесета. Бил е на дванайсет години. — Бош спря в очакване на въпроси. Забеляза, че Медина си записа името. — Не бих ме искали това да се разпространява, поне засега.

— И защо? — попита Ървинг. — Не сте ли сигурни в самоличността?

— Сигурни сме. Само че ако го обявим, все едно ще направим публично съобщение в каква посока действаме.

— А тя е?

— Сигурни сме, че Николас Трент не е замесен, и затова търсим в друга посока. Аутопсията показа непрекъснато малтретиране, започващо от най-невинно детство. Майката е напуснала рано семейството и по тази причина сега издирваме бащата. Но все още не сме се срещали с него. Правим го постепенно. Ако сега се обяви, че сме идентифицирали жертвата, и бащата види съобщението, ще бъде предупреден, а това е нежелателно.

— Ако той е заровил детето на хълма, бездруго е нащрек.

— Донякъде. Но също така знае, че ако не разполагаме със самоличност на жертвата, нямаме законно основание да го притесняваме. Това му дава чувство на безопасност. А на нас — време да го наблюдаваме незабелязано.

— Разбрах — каза Ървинг.

За кратко се възцари мълчание. Бош изчакваше началството да продължи коментара си, но такъв не последва.

— Значи… — започна той — няма да го разгласяваме, така ли?

Тишина. После:

— Мисля, че това е разумният подход. Засега.

Медина откъсна листа, върху който си записваше, смачка го и го хвърли в кошчето. После попита:

— Има ли изобщо нещо, което можем да пуснем?

— Да — бързо каза Бош. — Можем да изчистим Трент.

— Не се приема — реагира също толкова бързо Ървинг. — Ще го направим накрая. Ако и когато разполагаме със силно дело за пред съда, ще се занимаем и с изчистване.

Бош погледна Едгар, после Билетс, и каза:

— Шефе, ако действаме така, ще навредим на разследването.

— Защо?

— Случаят е стар. Колкото случаите са по-стари, в толкова по-мътна вода нагазваме. Не можем да си позволим да рискуваме. Ако не заявим открито, че Трент е невинен, ще осигурим защита на другия, който може да си измие ръцете с неговото минало.

— Той пак ще има възможност да го направи, независимо какво ще кажем ние.

— Вярно — съгласи се Бош. — Но аз говоря от гледната точка на свидетелстване на съдебен процес. Искам да мога да заявя, че човекът е бил проверен и веднага изкаран от кръга на заподозрените. Нямам желание някакъв си адвокат да ме пита защо сме чакали една или две седмици, за да го обявим публично, след като ми е станало ясно, че Трент няма вина. Ще изглежда, сякаш сме крили нещо, и ще окаже влияние върху хода на делото. Съдебните заседатели и без това си търсят всевъзможни причини да не се доверяват на ченгета и особено на такива от лосанжелиското упра…

— Добре, детектив, схванах мисълта ви. Но решението ми остава непроменено — няма да има съобщение за Трент. Не и в този момент, не и преди да разполагаме със заподозрян, за когото имаме солидни доказателства. Какво друго? След малко имам среща с шефа.

Бош поклати глава отрицателно. Нямаше какво повече Да споделя с Ървинг.

— Шефе, засега това е, с което разполагаме — каза Билетс.

— Кога планирате да се срещнете с бащата?

Бош кимна на Едгар.

— Шефе, аз съм детектив Едгар. Все още издирваме важен свидетел, с когото искаме да говорим преди да разпитаме бащата. Приятел на жертвата. Смятаме, че може да е наясно с малтретирането, което е трябвало да понася момчето. Сигурни сме, че живее в района на Холивуд, и сериозно сме…

— Добре, детектив. Ще говорим утре сутринта.

— Да, шефе — каза Билетс. — Пак в девет и половина ли?

Отговор не последва. Ървинг беше затворил.