Патриша Райс
Тексаската Лили (5)

Глава четвърта

— Няма да се трепя зарад някакъв си проклет червенокож! Съжалявам, мем, но не съм бъхтил целия път до Тексас само за да сърбам ругатните на някой си кат него.

Лили се изправи, отмахна един кичур коса от потното си чело и погледна към слабия мъж, който стоеше пред нея.

— И какво ти нареди този път проклетият червенокож? — попита младата жена, като се опитваше да прикрие раздразнението си.

Мъжът се намръщи.

— Рече ми, мем, да съм поправел оградата зад конюшнята, вместо да изкарам говедата, което си е моя работа. Аз да не съм някой дърводелец!

Това не бе първият път, когато Лили трябваше да изслушва подобни оплаквания, и навярно нямаше да е последният. Кейд се държеше грубо с работниците и не се интересуваше от мнението им. Явно нямаше намерение да проявява търпение и да любезничи с тях. Той даваше заповедите си, обръщаше се и си заминаваше без повече обяснения. Работниците не бяха свикнали с такова отношение. Джим се държеше с тях повече като приятел, отколкото като господар. Те обичаха да изказват мнението си и да спорят с него, ако не бяха съгласни с нарежданията му. Явно Кейд по нищо не приличаше на Джим Браун.

Но съпругът й го нямаше и сега тя можеше да разчита само на този Кейд, макар да не одобряваше начина, по който се отнасяше с останалите. И с нея в това число. Младата жена въздъхна и търпеливо започна да обяснява:

— Казах на Кейд, че искам днес да нареди на някого да поправи оградата. Сигурна съм, че той е избрал най-способния работник. Ако смяташ, че има някой по-добър от теб, кажи ми името му, а аз ще му кажа да изпрати него. Тази вечер ще имаме за десерт сладкиш от праскови. Едва ли ще намериш друго ранчо, където да ти поднасят по-вкусен сладкиш за вечеря, нали, Том?

Мислено се презираше, че използва женските похвати, за да получи това, което иска. Навремето бе презирала сестрите си за това, но сега се налагаше да използва всичките си умения, за да се оправи с ранчото и работниците. Ако мъжете бяха достатъчно глупави да капитулират пред една мила усмивка, това си беше тяхна грешка. Тя погледна умолително към недоволния работник и с облекчение видя как той кимна в знак на съгласие и се отправи към оградата, забравил за първоначалното си недоволство. Наистина понякога мъжете се държаха като малки деца.

Лили огледа със задоволство добре оформените лехи в зеленчуковата градина. Зимникът й вече бе пълен с едри хубави зелки, сладки картофи и ряпа. Имаха достатъчно, за да изкарат зимата. Сега разкопаваше градината, за да засее семената за следващата година. Работата не беше малко и навярно трябваше да каже на някого от работниците да й помогне, ала те смятаха, че градината е женска работа. Пък и тя изпитваше удоволствие да работи в нея.

Погледна към къщата, където Рой учеше уроците си, а Хуанита се грижеше за Серена. Измина месец, откакто Кейд живееше в ранчото, ала тя, както и в първия ден, все не знаеше как да се държи с него. Той се оживяваше единствено в присъствието на момиченцето. Понякога изпитваше желание да опре пистолет до главата му, за да го накара да я изслуша. Вместо това го караше да влезе в къщата и да я чака, докато приготви леглото и дрешките на Серена. Това беше единствената възможност да привлече вниманието му. Той седеше с невъзмутимо лице, но все пак я изслушваше. Доказателство за това бе днешната му заповед да се поправи оградата — предната вечер бегло му беше споменала за тази задача.

В този миг видя как предметът на нейните мисли бавно прекосява двора. Обикновено Кейд не се връщаше в ранчото преди вечеря и едва ли бе дошъл да се посъветва с Лили. Усети как в гърдите й се надигна негодувание, ала тя се бе научила да потиска чувствата си. Видя, че той се отправя към нея.

Гардеробът му се състоеше от две памучни ризи — едната със скъсан джоб, а другата — цялата в лекета и два чифта дочени панталони. Докато вървеше, силното му и гъвкаво тяло ясно се очертаваше под протритите дрехи и Лили се улови, че го гледа с възхищение. Никога преди това не се бе заглеждала така прехласнато по някой мъж, затова силно се изчерви. Надяваше се да успее да потисне вълнението си, докато Кейд стигне до нея.

— Искам да изгоня Уилям — спокойно заяви той, когато приближи.

— Той е наистина мързелив, но все пак си върши работата. Какво е направил, за да бъде изгонен? — попита Лили, като се опитваше да изглежда спокойна.

Младият индианец постави ръце на бедрата си. Тази жена, която му плащаше заплата, се опитваше да го ядоса, но той нямаше да й позволи. Русата й коса бе разрошена, а лицето й бе изцапано. Беше свикнал с нейния ръст и му харесваше, че може да я гледа в очите, ала не можеше да разбере защо една жена трябва да върши мъжка работа. Той не споделяше предубежденията на белите мъже, които смятаха, че жената не бива да се занимава с нищо друго, освен с отглеждане на деца и поддържане на къщата. Ала жена, която стреляше с пистолет и яздеше кон като мъж, беше нещо съвсем друго. Обаче се научи да се примирява с много неща в този живот. Това просто бе едно от тях.

— Той е нагъл, не изпълнява нарежданията ми и създава само неприятности. — Не му харесваше, че трябва да обяснява решенията си на една жена, ала тя все пак имаше право да знае.

— Той работи от години за Джим. Джим никога не е имал неприятности с него. — Сякаш дяволът я накара да изрече тези думи. Истината беше, че съпругът й никога не се бе оплаквал от характера на Уилям, но този мъж винаги я бе дразнил. Имаше навика да се промъква безшумно като змия и да подслушва. А и никак не й харесваше начинът, по който я гледаше — сякаш беше парче месо, а не негова господарка. Нямаше да съжалява, ако си замине, но трябваше да знае причината за решението на надзирателя си.

Кейд я погледна и не каза нищо. Младата жена се почувства неловко.

— Виж, ако искаш да работим заедно, трябва да свикнеш да разговаряш с мен и да ми обясняваш решенията си. Аз не мога да уволня някого, само защото ти не го одобряваш. Аз също не харесвам Уилям, но трябва да има причина, заради която да го прогоня. И ако наистина има такава, ще направиш добре, ако ми я кажеш.

На лицето му се появи нещо като усмивка. Явно в този миг тя се чувстваше доста неудобно. Видя как неспокойно приглади плитката си и зави няколко измъкнали се кичура зад ушите си. Харесваха му сините й очи, които напомняха за безбрежното небе. Забавляваше го начинът, по който тя се отнасяше към него — сякаш беше от онези глупави и бъбриви мъже, които тя явно презираше. Обаче не му харесваше, че оспорва решенията му. Ала бе забелязал, че колкото по-малко говори, толкова по настоятелно тя го разпитваше. И ако не искаше да го умори с приказките си, трябваше да й отговори.

— Аз не съм Джим — изрече той, скръсти ръце като всеки индианец и зачака, сякаш тези думи обясняваха всичко.

Лили изтри ръце в памучните си панталони и се загледа в този огромен мъж, който с тялото си закриваше слънцето. Трябваше да наклони глава, за да види израза на лицето му. Докато се взираше в него, изпита странно усещане и отново приглади косата зад ушите си.

— Да, ти наистина не си като Джим — проговори накрая тя, като се опитваше да разгадае изражението на лицето му. — Никой от мъжете не очаква да се държиш като Джим. Ако Уилям не те харесва, той може да напусне. Обаче това, че ти не го одобряваш, още не означава, че трябва да го изгониш. Не съм го наела, защото ми харесва. Наела съм го да върши определена работа. Той върши ли си работата?

Младият мъж кръстоса ръце пред гърдите си.

— Не.

Лили се запита как ли ще реагира, ако се приближи до него и го удари. Изпитваше силно желание да го накара да излезе от кожата си, ала знаеше, че не трябва да го прави. Само въздъхна примирено и пъхна ръце в джобовете си.

— Добре, прави каквото искаш. Не знам откъде ще намериш друг да го замести. И без това не ни достигат работници, но това си е твоя работа, нали?

Тя го изгледа предизвикателно, но Кейд нехайно сви рамене. В този миг от къщата се чу плачът на Серена.

— Миналата вечер Уилям не си беше довършил работата и аз го върнах да си я свърши — неочаквано продължи той. — Вместо това той грабна бутилката и се напи като свиня. Сега спи в къщата на работниците. Ще се оправя с него. — И той се упъти към къщата, като остави изумената Лили да гледа след него. Защо, по дяволите, не й беше обяснил още в самото начало, че Уилям се е напил до забрава?

През деня бе доста заета и забрави за раздразнението си към новия надзирател. Вечерта се прибра капнала от умора. Изми се, взе чиста риза от чекмеджето на мъжа си и отиде да потърси Серена. Трябваше да я изкъпе и нахрани. В този миг чу шум от каруца, която влизаше в двора, и надникна през прозореца.

Кейд се увери, че Уилям е напуснал ранчото, провери как е поправена оградата и сега стоеше на двора. Видя пристигналата каруца. Разпозна единия от мъжете и се намръщи. През последния месец Оли Кларк доста често посещаваше мисис Браун. Дамата все още не беше официално обявена за вдовица, а алчните за ранчото кандидати вече се навъртаха около нея.

Неизвестно защо тази мисъл силно го раздразни. Кейд рязко се обърна и се отправи към задната врата. В този миг се чу вик: „Татко!“, а господарката му се появи на предната веранда и се спусна към единия от мъжете.

След малко Лили се намираше в прегръдките на високия мъж с посивяла коса. Той бе остарял и изглеждаше съсипан, но все още беше нейният баща, бащата, когото Лили винаги бе обожавала. Ефраим изтри скришом една сълза, притисна своята дъщеря към гърдите си, въздъхна и нежно я целуна по челото.

— Мина много време, откакто не сме се виждали, мъничката ми. След като получих писмото ти, реших, че непременно трябва да те видя. Имаш ли някаква вест от Джим?

Ефраим Портър усети как дъщеря му потръпна и разроши косата й, както правеше, когато тя бе невръстно момиче. Обзе го тъга. Животът винаги беше такъв, въздъхна той. Заедно с радостта идваше и мъката. Сега, когато Джим бе изчезнал, тя имаше нужда от него. Ефраим я прегърна през кръста и я поведе към къщата.

— Лили Портър Браун! За бога, защо си облечена в тези груби дрехи? — възкликна баща й и я огледа недоволно. Не одобряваше, когато една жена се облича с мъжки дрехи.

— Не започвай с упреците, татко. — Младата жена се отдръпна от него. Оли я изпревари и отвори вратата. Тя го погледна раздразнено и влезе в къщата. В този момент не й беше до гости, но Оли явно имаше намерение да се самопокани.

— Винаги съм смятал, че Джим е прекалено мек с теб. Обзалагам се, че през всичките тези години си го командвала. Трябва да се засрамиш, Лили Портър. Майка ти съвсем не те е учила да се държиш по този начин.

— Мама умря, когато бях на десет години, татко. Така че не е имала време да ме научи как да се държа по-добре. — Видя, че Серена се е свила на кълбо и е заспала на леглото. В този миг на задната врата се появи Кейд.

Лили усети как двамата мъже настръхнаха в мига, щом видяха високия и строен индианец, ала не им обърна внимание. Оправи разпиляната коса на момиченцето, целуна я по челото и я подаде на Кейд.

— Сигурно скоро е заспала. Нямах време да я нахраня и изкъпя.

След това се обърна и представи Кейд.

— Татко, това е Кейд, моят надзирател. Кейд, запознай се с баща ми, Ефраим Портър. — Тя отстъпи настрани, за да им даде възможност да се ръкуват, но нито един от двамата мъже не протегна ръка. Младата жена се намръщи. Видя как Кейд сухо кимна и се обърна към нея.

— Ти имаш гости. Аз ще се погрижа за Серена. — И без да каже нито дума повече, той взе детето и излезе от стаята.

— Кой, по дяволите, е този и къде са слугите ти, Лили? Що за място е това? Ти трябва да имаш някоя почтена компаньонка…

— От доста време, сър, се опитвам да убедя Лили, че този мъж трябва да се махне. Може би вие ще ми помогнете да я накараме да прояви здрав разум. Този индианец Кейд е един пияница и безмилостен убиец. Тя не трябва да има нищо общо с такива като него. Грешката е на Джим, че не купи роби, а нае за работа хора от кол и въже.

Лили сложи ръце на кръста си и гневно го изгледа.

— Тъй като сме законни поданици на Мексико, не можем да имаме роби. Именно поради факта, че някои от заселниците притежават роби, има конфликти с властите в Мексико. Някои хора, като теб например, изглежда, смятат, че са над закона. Аз съм съгласна с Джим — робите са лоши работници.

— А нима един индианец, и при това убиец…

— Нека да не спорим — прекъсна го Ефраим. — Аз се опитвах да убедя Джим, че трябва да си купи роби, но той не се съгласи с мен. Не е почтено да го обвиняваме, когато той не е тук, за да се защити.

Младата жена въздъхна с облекчение и погледна към баща си. Изглеждаше много уморен.

— Пътувал си дълго, татко. Веднага ще ти приготвя стаята, ще се измиеш и ще си починеш. Хуанита ще държи вечерята топла, докато се освежиш. — От думите й се разбираше, че мистър Кларк не е поканен да остане. Може и да беше най-красивият и уважаван мъж в града, ала в нейните очи си оставаше едно твърдоглаво магаре.

След като приготви за баща си стаята на горния етаж и изпрати Оли, Лили реши да потърси Кейд. И двамата с баща й се бяха държали грубо един към друг и това не й харесваше. Нямаше намерение да живее между двама враждуващи мъже, тъй като явно баща й бе решил да остане по-дълго при нея.

Намери Кейд седнал на стъпалата пред пристройката, в която живееше. Държеше Серена в скута си и й подаваше орехи. Когато я видя, отмести детето, изправи се, като бършеше ръце в панталоните си.

— Ако повече не се нуждаеш от мен, искам да остана още малко, докато намеря подходящо място за Серена. Ще ти плащам наем.

Лили го изгледа учудено. Изглежда, Господ му беше дал всичко, освен мозък. Погледът й се спря на широките му рамене. Ризата му бе разтворена отпред и тя зърна гладката бронзова кожа, но побърза да отмести поглед и очите им се срещнаха. Обсидиановите му очи не изразяваха нищо и младата жена усети как по гърба й полазиха тръпки.

— Моят баща вече съсипа една плантация. Нямам намерение да му позволя да унищожи още една. Ти си надзирател, аз съм твоята господарка, а той е само мой гост. Просто бих искала да бъдеш по-учтив с него. Не искам да се държите враждебно един към друг.

Най-сетне успя да предизвика някаква реакция у него. В очите му проблесна облекчение. Лили почувства задоволство, че най-после успя да преодолее, макар и отчасти, невъзмутимостта му.

Кейд не искаше да издава чувствата си, но изпита облекчение, че не му се налага да тръгва веднага. Серена се нуждаеше от дом и женски грижи, а той едва ли ще може да й ги осигури, ако напусне ранчото. А и освен това много му харесваше прасковения сладкиш на Хуанита.

— Няма да му хареса, че оставам тук — предупреди я индианецът.

— Той не хареса и Джим, но това не ми попречи да се омъжа за него — рязко отвърна младата жена, обърна се и се отправи към къщата.

В живота имаше много по-лоши неща от тези, които баща й не харесваше. От първата си любов бе получила жесток урок и никога нямаше да го забрави.