Патриша Райс
Тексаската Лили (25)

Глава двадесет и четвърта

Кейд протегна ръка към нея и нежно започна да разплита плитката й. Пръстите му едва докосваха копринените й коси, които се разпиляха като водопад по раменете и гърба й.

— Връщам се при теб, любима — тихо заговори младият мъж и предпазливо запристъпя около нея, като че ли трябваше да успокоява плашлив кон. Индианецът беше израснал повече сред животни, отколкото сред хора.

— Джим никога не би постъпил така. — Лили захвърли четката си и побърза да се отскубне от прегръдката му. Но нямаше къде да се скрие, освен в леглото. Нали тя сама току-що бе залостила вратата.

— Но аз не съм като Джим — възбудено прошепна младият метис. — Трябва да отсъствам само няколко дни, за да уредя старите си задължения. Винаги съм се справял и с най-трудните положения. От какво се страхуваш?

— Нищо не искам да слушам. Върви, където щеш!

Кейд застина в недоумение, защото не знаеше с какво ще успее да я успокои. Не можеше да потегли към града, когато тя беше изпаднала в такова настроение, но пък и не биваше да отлага заминаването си. Можеше да се справи с всякакви животни, да проследи и да се пребори с най-злия враг в прерията, можеше да живее в лишения и оскъдица, но не можеше да убеди една жена.

Затова само я прегърна през кръста и нежно й прошепна:

— Всеки мъж има своите задължения, Лили, и няма право да се крие от предизвикателствата.

Тя рязко се изви, за да се отдалечи от него и го изгледа с леден поглед.

— Не, всеки мъж трябва да избира дали да остане при любимата си жена, или да се запилее по пътищата. Там е цялата разлика.

В полумрака фигурата й му се стори толкова нежна, че му се прииска да я стисне в прегръдката си и никога да не я пусне. Искаше само да гали красивото й лице, да я утешава с ласките си, да я приспи в обятията си. Но знаеше, че тя няма да отстъпи, затова ръцете му не се помръднаха.

— Никак не ми се ще да те оставям сама, Лили. Много по-лесно ще ми е да остана тук при теб, да заспивам всяка вечер като усещам главата ти на гърдите си, да махна с ръка и да зарежа всичко останало. Но нали трябва да се погрижа за нашето бъдеще, нали трябва да предотвратя всяка опасност, която може да помрачи дните ни. Може и да не успея да се справя, но съм длъжен да опитам, не разбираш ли, скъпа?

В гласа му се долавяше нотка на оправдание. Лили не можеше да повярва на ушите си, затова го погледна право в лицето. Но черните му очи оставаха непроницаеми както винаги, скулестото му лице бе като изсечено от тъмен камък. Без дори да си дава сметка какво прави, жената повдигна ръка и го погали по челюстта, която изглеждаше твърда като камък. За нейна изненада се оказа топла и неочаквано мека.

Кейд се отказа да се съпротивлява и я вдигна на ръце. Дори само това докосване я разтърси. Дълбоко в душата й се раздвижи нещо, което изглежда отдавна се беше спотаило и замряло. Този мъж не подозираше какъв трепет можеше да изпита тя, само като я носи на ръцете си. Може би Кейд дори и не искаше да знае какво изпитва тя.

Тя бавно обви ръце около врата му, а той я притисна още по-близо към гърдите си и само се вслуша в ускореното й дишане.

— Не мога да понасям мисълта, че ме мразиш, Лили.

— Не те мразя! — Тя отпусна глава на рамото му. — Само се бях уплашила. И сега се страхувам. Страхувам се за теб, Кейд. Винаги съм се страхувала да не ме оставиш. Винаги ме е плашело нещо в теб. Не мога да ти го опиша. Това е нещо, неподвластно на мен, и тук дори и ти, Кейд, не можеш да ми помогнеш.

Той разбираше чувствата й, но не знаеше какво да й отговори. Можеше само да се опита да я утеши с ласките си, да я отведе в леглото и там набързо да се опита да уреди всичко, но тя успя да докосне някаква много нежна струна в сърцето му и мисълта за леглото някак си остана настрани. Само я погали по гърба с едрата си длан и тихо я попита:

— Как искаш да ти докажа, че нищо няма да ни раздели, Лили? Кажи какво искаш да направя за теб.

— Не искам нещо лесно от теб. Искам преди всичко да започнеш да ми вдъхваш доверие, искам да ти вярвам. Все още не се познаваме достатъчно и затова понякога сме изпълнени с недоверие един към друг.

Лили неволно бе заговорила за едно от най-вълнуващите я чувства. Когато се омъжи за Джим, все още бе твърде млада и му се доверяваше като дъщеря на баща си. А сега вече бе по-опитна, по-разумна и трудно даряваше доверието си на мъжете. А на Кейд въобще не вярваше.

Той притисна бузата си към косата й и вдъхна нежното й ухание. В ръцете му тя му се струваше лека като перце, като върбова клонка. Беше жилава като върба, винаги можеше да се огъне, но никога нямаше да се пречупи. Той знаеше, че никъде нямаше да намери жена, която така да му подхожда, но въпросът беше как да я накара и тя да го разбере.

— Ако нямах доверие в теб, нямаше да ти позволя да се грижиш за Серена и за бъдещото ни дете, Лили. Сега вече наистина не знам как да те накарам да ми повярваш. Никак не ми е лесно да заслужа любовта ти, особено когато онзи тип Оли непрекъснато ти нашепва да се отървеш от мен.

— Ако Мария се беше съгласила да се грижи за Серена, сигурно щеше да се залепиш за нея. Внимавай, много внимавай, Кейд, защото в някои мигове думите ти започват да ми напомнят за ласкавите слова, които ми ги шепнеше Травис навремето. — Лили се разгневи от спомена, стана от стола и отиде към прозореца. Припомни си онази кошмарна нощ, когато Кейд и Мария се бяха спречкали насред улицата.

— Откъде, по дяволите, ти дойде наум тази глупост? — ядосано извика Кейд и се приближи към нея.

— Чух как вие двамата се карахте в онзи ден, преди да дойдеш в моето ранчо. Ти й предлагаше да живее при теб. Много добре знаеше, че не можеш да постъпиш на новата работа като надзирател на ранчото, ако не намериш кой да се грижи за Серена. Но тя отказа да се грижи за момичето.

— Тя се грижеше за Серена, докато аз живеех в града. Вярно е, че отначало исках да я доведа тук в ранчото, за да я накарам да се откъсне от онези типове, с които се беше свързала. Но никога не съм й предлагал да се омъжи за мен. Може би затова тя така силно ми се разсърди. Струва ми се, че тази жена отдавна трябваше да си намери мъж, който да я обича и закриля.

Лили пое дълбоко дъх и погледна към двора. Едва сега започна да разбира, че е можело да бъде много по-зле, ако тогава Мария се е съгласила да дойде с Кейд в ранчото. В този миг тя усети как ръцете му се сплитат около кръста й. Той се беше приближил зад гърба й безшумно, с дебнещи стъпки, както могат да се движат само червенокожите. Не искаше да го упреква за миналото му. Отдавна бе научила имената на всичките жени, с които той бе имал някаква връзка. Но нали и самата тя не беше невинна девственица? По-добре беше да мисли само за бъдещето, за дните, през които двамата ще споделят и радостите, и тревогите.

— Опитвам се да не мисля прекалено често за миналото, Кейд — прошепна тя, все още обърната към прозореца. — Не исках отново да се омъжвам. Не исках животът ми отново да зависи от някой мъж. Но ето че се случи и сега не съм щастлива. Можеш ли да ме разбереш, Кейд? Можеш ли въобще да разбереш как се чувствам?

Ръцете му се плъзнаха по раменете й. Лицето му се доближи към нейното, когато заговори:

— Трябва ни време да свикнем един с друг, Лили. Двамата ще се справим с всичко. Нали знаеш, че няма по-ужасно бреме от самотата?

Младият мъж не я остави да му отговори. Устните му се сляха с нейните и той отново усети сладостта им с езика си, отново усети омайната прелест на заоблените й гърди. След миг вече я носеше на ръце към леглото.

Преди да заспят, Лили почувства как ръката му се плъзга по подутия й корем и сънено промърмори:

— Бебето може би ще бъде по-едро от Рой. Толкова съм надебеляла.

— Не, скъпа, въобще не си дебела. Ти си прекрасна. Искам и ти, и бебето никога да не се отделяте от мен — започна да я успокоява Кейд, а тя само въздъхна и легна на едната си страна.

Беше я нарекъл „прекрасна“. Никога друг мъж не я бе наричал така. Лили се усмихна в мрака и се унесе в съня.

Кейд лежеше буден дълго време след като тя заспа, замислен за своята жена, за нейните тревоги и грижи. Отново и отново си повтаряше, че не трябва да я измъчва, независимо от проблемите си, че не трябва да позволява някой да смути щастието им. Обаче тя все пак трябваше да разбере, че той бе истински мъж, който никога не се отказва от намеренията си.

 

 

Лили въобще не разбра защо на следващия ден Кейд трябваше да потегли още на разсъмване, въпреки студения проливен дъжд, но само стисна зъби и се постара с нищо да не показва огорчението си. Той й бе казал, че е прекрасна и че й има пълно доверие, а тя му беше повярвала като някаква глупачка. И тъй като не можеше да измисли как да го спре, сега трябваше да изнамери някакъв начин да се утеши.

След такъв обилен валеж памукът се намокри и дори започна да мухлясва, а беритбата стана почти невъзможна. Кейд беше наредил на работниците какво да предприемат през времето, когато щеше да отсъства от ранчото. По това време на годината нямаше какво друго да се прави, освен да се закърпват хамутите на конете и да се грижат за добитъка. Ако северният вятър изненада стада насред голата прерия, нищо чудно да изгубят много глави добитък. Особено застрашени са новородените телета — и от студа, и от койотите. Но каубоите бяха достатъчно опитни и знаеха как да се опазват от всички опасности. Не беше необходимо Лили да се намесва в работата им, затова тя въобще не излизаше навън, а само понякога се заглеждаше унило през прозореца.

Хуанита веднага долови страданието на господарката си, но не знаеше как да я утеши. Все пак се опитваше да й намери някакво занимание. На няколко пъти се опита да я накара да вземе Серена на коленете си, по три пъти на ден й поднасяше кафе и кейк. Наивната прислужница вярваше още от детството си, че нищо не успокоява душата така, както обилната и вкусна храна.

Докато Рой учеше уроците си, Лили четеше на Серена приказки от една стара книга, която бе донесла навремето от старата къща край Мисисипи. Но още на третата страница от поредната приказка младата жена се изнервяше и ядосано захвърляше книгата. Серена се опитваше да протестира и тогава се намесваше Ефраим. Старецът кротко се навеждаше, вдигаше книгата от земята и започваше да чете оттам, докъдето Лили беше стигнала. Дъщеря му с радост му отстъпваше книгата, а малката Серена с весел възглас се преместваше от скута на Лили върху коленете на Ефраим.

Навън дъждът не спираше вече четвърти ден. В стаята камината сгряваше хората и ги караше да се струпват около огъня. Лили се чувстваше добре само там, край пращящите в огъня дървета. Иначе не спираше да се тревожи за ранчото, залято от неспирния порой. Мислите за реколтата не й даваха покой денем и нощем.

Освен това не спираше да се тревожи за Кейд, който навярно сега препускаше нанякъде само с износената риза от еленова кожа и изтънялото наметало на гърба си. Добре, че се бе досетила да му даде старата филцова шапка на Джим, но и тя не можеше да го предпази от студения зимен вятър.

Лили се приближи до лавицата и извади кошничката с иглите, напръстника и конците, които наскоро си беше купила. По-точно Кейд й ги беше купил. Досега тя не се беше осмелила да го запита откъде е намерил толкова много пари. Може би беше по-добре въобще да не знае нищо за произхода им.

В стаята влезе Травис и се зае да помага на Рой в решаването на задачите по аритметика, докато Лили опъваше плата върху масата. Младата жена забеляза, че Хуанита се зае да поднася кафе, щом Травис се появи в стаята, макар че вече отдавна трябваше да е кухнята, за да приготви вечерята. Лили повдигна въпросително вежди и изгледа прислужницата, но Хуанита не забеляза многозначителния поглед на господарката си.

„Крайно време е да се науча да кроя и шия като всички останали жени“ — помисли си Лили. Разстла на масата старата нощница на Рой, сложи върху нея изрязания от картон шаблон и се опита да си представи как ще изглежда кройката на новата рокличка за Серена, но след няколко минути се отказа. Кроенето и шиенето винаги изискваха твърде много въображение, докато плетенето беше доста еднообразно.

Дъждът спря след вечерята и Лили въздъхна с облекчение. Може би Кейд ще успее да се приюти някъде и да изсуши дрехите си. Тя не си правеше илюзии, че ще му бъде лесно да намери подслон сред прерията. Сигурно е тръгнал по едва очертаващите се пътеки, познати само на индианците, далеч от всички лагери на белите. Може би тази нощ ще прекара на открито под някое дърво.

Лили не можеше да си обясни защо толкова се безпокои за него. В края на краищата той сам си беше избрал тази участ. Но от притеснение не можеше място да си намери. Отвори скрина и измъкна старите кожени ботуши на Джим, изтърка ги с парче еленова кожа, обу ги и тръгна към конюшнята.

Тя все още носеше панталоните на Джим, макар че беше бременна. Когато влезе в конюшнята, мъжете се надигнаха от купата със сено и започнаха да я убеждават да не се качва на коня, но тя беше непреклонна. Тогава Ред, един от по-младите каубои, побърза да оседлае своя кон и твърдо заяви, че няма да се отделя от господарката си, докато тя е сама извън къщата.

Все още беше прекалено рано за разливите на реките. Навън духаше свеж вятър и Лили веднага се почувства по-добре, забравила за спарения въздух в тясната кухня. Пред погледа й се простираше придошлата река и необятната плантация с измокрените стъбла на памука. Видя низината, където Кейд искаше да отглежда жито, както и стадото коне в съседния парцел. После обърна коня си обратно към къщата и Ред я последва.

Внезапно чу как Ред изруга зад гърба й. Той бе постъпил отскоро на работа в ранчото, но вече бе разбрала, че той не обича да спестява цветистите изрази. Особено шумно ругаеше, когато мислеше, че няма никой наблизо. За нейно учудване думите на Ред сега не й направиха впечатление, по-скоро й беше любопитно каква е причината за гнева му.

Щом се обърна, и на нея й се прииска да започне да ругае. Вместо това само заби мълчаливо шпорите в корема на коня си и го накара да препусне в галоп. След нея Ред я следваше с все сили.

Оли и неговият приятел не бяха успели да слязат от конете си, когато Лили се появи пред тях и с рязък глас им заповяда да спрат. За миг те я изгледаха с недоумение, защото не можеха да повярват, че конникът с панталони и куртка от еленова кожа, с ресни по ръкавите, може да се окаже жена. Едва когато тя се приближи съвсем, мъжете видяха дългата й плитка.

— Лили! Какво, по дяволите, правиш навън в такова лошо време? Нима съпругът ти ти позволява да излизаш в прерията, когато вали като из ведро…

— Млъкни, Оли. Какво правите вие двамата тук, в моето ранчо? И успя ли да разбереш кой е стрелял онзи ден по нас на излизане от града? — Лили се изправи на седлото и изгледа с нескрито подозрение мъжа, който мълчаливо се беше навел над седлото на втория кон. Спомни си, че веднъж го бе виждала, но лицето му лесно се запомняше. Комбинацията от остри черти и мургава кожа, черни мустаци и посивели коси по слепоочията го отличаваше от всички наоколо. Внушителният му вид донякъде се омекотяваше от ниския му ръст. Не само Оли, но дори и тя се извисяваше с една глава над него.

Оли отново смръщи красивите си вежди, готов да избухне, когато вратата се отвори и на верандата се появи Травис. Облечен с изящна бродирана жилетка от черна коприна и прилепнал по тялото му редингот, Травис никак не приличаше на търговски пътник. Двамата новопристигнали го изгледаха с учудване.

— Не ме гледай така, старче — рече Травис и тръгна с небрежна походка към шарения фургон, пълен с амбулантни стоки. — Имам нужда да се поразтъпча, след като пийнах малко от моя медицински еликсир. Само това питие може да смекчи болките в ставите ми в такъв дъждовен ден. Опитвали ли сте някога тази напитка, джентълмени? Приготвям я според рецептата на стар негър, лечител и магьосник от Ню Орлиънс, като допълвам въздействието й с добавки, плод на моите научни опити. Експериментирах с години, докато най-после напитката стана превъзходна. Оставям я да престои известно време, за да се подсилят лечебните й свойства, за да може да унищожава още в зародиш причинителите на всяко заболяване. Само с две бутилки от този чудодеен еликсир, джентълмени, и ще ви гарантирам добро здраве за години напред. Искате ли да опитате?

Лили едва не избухна в смях, като видя изумените лица на Оли и приятеля му, заслушани в хвалебственото слово на Травис. Отдавна не го беше чувала да хвали стоката си с такова ревностно усърдие. Очевидно не бе загубил дар слово, макар че явно бе решил да се пошегува с гостите. Ако наистина искаше да им продаде стоката си, то първо щеше да им предложи да слязат от конете, сетне да се впусне да ги кани да споделят трапезата и чак тогава щеше да започне да ги увещава да купят нещо от него. При това с щедра отстъпка, специално за видни гости като тях.

— Мисля, че джентълменът се подиграва с нас — промърмори испанецът, когато Травис спря, за да поеме дъх и да чуе мнението на слушателите си.

Оли пак се намръщи и се обърна с гръб към фургона.

— Трябва да поговорим, Лили. Мисля, че ще бъде по-добре, ако никой друг не подслушва разговора ни. Отдавна сме приятели и освен това не искам да те карам излишно да страдаш. От уважение към паметта на Джим… Няма ли да ме поканиш в къщата?

Лили мислеше да му възрази, че въобще не е искала да се среща с него, но си каза, че ще е по-мъдро да го изслуша. Може пък да узнае нещо за Кейд? Но дори и нищо да не научеше за любимия си мъж, винаги можеше да заплаши Оли, че Кейд е излязъл да наобиколи стадата и може да се върне всеки момент.

Травис скочи от фургона с бутилка в ръка.

— Ще съжалявате, джентълмени, защото се лишавате от една отлична възможност да изцерите всяка болка. Вече са ми останали само няколко бутилки, а пролетта е още твърде далеч. Познавам мистър Кларк, но не ми се вярва да сме се запознавали с вас, сър. Аз съм професор Манголини, но приятелите ми ме наричат Травис. — Търговецът се усмихна сърдечно и подаде ръка на мъжа, възседнал стройния арабски жребец.

— Аз съм Рикардо де Суела. — Той не пое ръката на Травис, а съсредоточи вниманието си изцяло върху Лили. — Дойдох тук, само защото моят приятел ме помоли. Той се страхува, че може да не повярвате на думите ми и иска аз да ги потвърдя пред вас.

Лили сведе поглед и неволно огледа ботушите на де Суела. Това бяха великолепни плетени кожени ботуши, испанска изработка. Младата жена за миг се замисли, но бързо се сепна и вдигна сините си очи.

— Тук сте сред приятели. Може напълно откровено да ни разкажете всичко, което считате, че ще бъде от полза за хората в ранчото.

Ред доближи коня си до нейния. Без да разбира всичко, което ставаше пред верандата, той само си каза, че господарката е решила да покани двамата непознати в къщата, затова побърза да спусне ръка към пушката на седлото си.

Травис се върна на верандата и се облегна на стълба, с бутилка от „медицинския еликсир“ в ръка.

— Ние тук сме като едно голямо и щастливо семейство, джентълмени. А моите медицински познания осигуряват тъкмо това — здраве и щастие за всеки. Това питие далеч не е единствената стока, която имам честта да ви предложа. Може би вие или вашите близки искат да се отърват от брадавици, обриви, сипаница? Имам прах, който ще ви спаси от тези злини. Ако разкажете за моя препарат из града, всички ще ви бъдат благодарни. Тази красива местност е дарена от Бога с всичко, за да се живее щастливо и безгрижно, но липсва само едно — добър и мъдър лечител. Аз съм готов да отстраня този досаден пропуск на Всевишния. Е, джентълмени, какво ще пожелаете?

— Лили, можеш ли да накараш този шут да млъкне най-после? Трябва да говорим за твърде важни неща.

— А може би първо ще опиташ от лекарството му. Пък и защо не изчакаш да се прибере Кейд?

— Тъкмо за него трябва да разговаряме и ти отлично разбираш това. Отпрати тези натрапници и ме остави да ти разкажа всичко, което съм научил. Или вече ми нямаш доверие?

Лили огледа „натрапниците“. За нейна изненада на вратата се беше показал баща й с пушка в едната си ръка, а с другата пазеше децата да не излизат навън. Откъм хамбара бавно прииждаха нейните работници, които в този дъждовен ден нямаше какво друго да правят, освен да се погрижат за добитъка в обора. Те също бяха въоръжени. Като че ли някой бе предупредил всички обитатели на ранчото и всеки бе грабнал пушката. Явно Кейд ги беше обучил както трябва.

Тя сви рамене и отново погледна към Оли.

— Никога не съм имала тайни нито от теб, Оли, нито от тези мъже наоколо. Кажи направо какво те води насам или се връщай там, откъдето си дошъл.

— По дяволите, Лили, защо си тъй твърдоглава… — Оли млъкна, защото Рикардо внезапно сръга коня си и привлече вниманието на всички присъстващи. Оли Кларк се намръщи, но продължи. — Стрелбата онзи ден е само началото на сериозните затруднения, пред които ще бъдеш изправена. Всичко е заради онзи Кейд. Мъжете в града едва сдържат негодуванието срещу индианците и мексиканците, които са заграбили най-хубавите земи наоколо. Той е враг, Лили. Ако утре се появи генерал Санта Ана, този Кейд ще се присъедини към него, ще ни обвини в предателство и ще ни убие. А това съвсем не се харесва на хората в града.

Лили потръпна, но успя да прикрие усмивката си. Този номер беше съшит с бели конци. После погледна остро испанеца.

— Мислех, че мексиканските бунтовници са решили да отхвърлят тиранията и се борят заедно с нас, за да бъдем всички свободни. — Обърна се към Оли и продължи: — Не те ли е страх от отмъщението на червенокожите? Сигурен ли си, че в този миг Кейд не е повел апахите и команчите срещу града?

— Никак не е смешно! — извика Оли. — Опитвам се да те предупредя, преди да е станало късно. Не исках да пострадаш нито ти, нито някой от семейството ти, но явно си под влиянието на твоя Кейд. Продай ранчото колкото може по-скоро и бягай оттук, ако си решила да запазиш този метис като свой съпруг, но по-добре ще е да се отървеш още днес от него. Всички хора в града ще одобрят това решение.

Сега Лили не издържа. С шегите вече бяха приключили и започна сериозният разговор.

— Благодаря ти за загрижеността, Оли. Ще се погрижа всички обитатели на ранчото да не се разделят с пушките денем и нощем, за да посрещнем някои от по-буйните жители на градчето, ако те пристигнат тук, за да ни учат как да живеем.

— Не го разбрахте, мисис Браун. Оли се опита да приказва любезно с вас, но се опита да скрие нещо. Е, аз пък няма защо да се преструвам на благовъзпитан. Трябва да ме изслушате, защото после може да съжалявате.

Лили дръпна юздата на коня си и отговори с престорено примирение:

— Сега по мъж се казвам де Суела, сър. Какво още имате да ми казвате?

Мъжът пребледня от ярост, но Оли побърза да се намеси:

— Глупости, Лили, този Кейд те лъже в очите. Никога не е бил от рода де Суела. Той е само един незаконороден мелез и хладнокръвен убиец. Знаеш ли какво се е случило в Галвстоун? Убил е един мъж със стрела и е задигнал парите му. Откъде, според теб, Кейд намери пари за щедрите покупки вчера в моя магазин? Момчетата казват, че за него е добре дошла смъртта на Джим посред безлюдната прерия, без всякаква причина, като наоколо не е имало никого, освен твоя Кейд! Откъде ще се вземе онази стрела, която е сложила край на живота му?

Лили бързо посегна към пушката на седлото си. Но преди да успее да я отвърже, Травис изръмжа нещо. Тя рязко се обърна към него и видя пистолета в ръката му.

— Струва ми се, джентълмени, че за днес наговорихте достатъчно. Ще се радвам да видя гърбовете ви. Момчета, ще бъдете ли така любезни да изпратите двамата джентълмени до пределите на ранчото? И ако се опитат да се върнат, препоръчвам ви първо да стреляте, а после да задавате въпросите. Още от баба си съм научил тази стара мъдрост. Върши работата с всяка твар, която реши да се изпречи на пътя ви: от гърмяща змия до неканени натрапници.

Ред тръсна глава и останалите мъже бавно наобиколиха Лили. Оли се намръщи, но Рикардо веднага смушка коня си и го подкара в галоп.

Лили чу как Рикардо ругае, докато се отдалечаваше бързо от къщата. Внезапно се почувства отпаднала и с радост се облегна на ръката на Травис, преди да слезе от коня.

— Дано всичко, което казаха, се окаже лъжа, Лили, защото иначе ще трябва да удуша съпруга ти със собствените си ръце — промърмори той и я поведе към верандата.

Младата жена бе толкова изтощена и объркана, че дори не се опита да му възрази, докато се приближаваха към къщата.