Патриша Райс
Тексаската Лили (20)

Глава деветнадесета

Когато остави писалката, Лили повдигна глава и срещна втренчения поглед на Кейд. Той се наведе и леко я целуна по бузата. Всичко друго сигурно щеше да предизвика буря от недоволство. После той я хвана за ръката и я поведе навън. Докато си пробиваха път през тълпата, отвън се чу весела мелодия. Сватбите тук бяха рядко събитие и тази беше чудесен повод за празнуване.

Травис ги настигна и когато двамата спряха, целуна бързо Лили.

— Има обичай да се целува младоженката. Предлагам ви да се измъквате по-бързо оттук. Аз и Ефраим ще се погрижим за децата.

Кейд може би трудно се решаваше да говори, но затова пък действаше бързо. Той подаде ръка на Травис в знак на примирие. Другият мъж го погледна, после погледна Лили и Рой, а след това пое ръката на Кейд и я раздруса. През този ден, за пръв път в живота си, бе мислил за някой друг, не само за себе си.

Без повече церемонии, Кейд прегърна младата си съпруга през кръста и двамата излязоха от магазина.

Лили не очакваше, че всичко ще свърши толкова бързо. Тя мислеше, че ще има време да привикне с новото си положение, да бъде известно време с приятелите и семейството си, а след това да се разходи из града с Кейд под ръка, така както го бе правила с Джим. Представяше си, че ще се съберат вкъщи на сватбен обяд и ще има доста време, докато настъпи вечерта, когато за пръв път ще остане в спалнята си насаме с Кейд.

Отвори уста да протестира, но съпругът й я вдигна и я сложи на седлото, а след това се метна зад нея. Тя беше прекалено смаяна и затова не можа дори да каже една дума. Беше облякла синята си рокля и това налагаше да седне странично на седлото. Кейд я притисна силно към гърдите си и пришпори коня.

Препуснаха, сякаш ги гонеше дяволът, но когато излязоха извън града, Кейд изведнъж намали ход и разтревожено я попита:

— Добре ли си? Аз не помислих… бебето дали е…

Лили облегна глава на раменете му и поклати глава.

— Пристигнах с волска каруца от Мисисипи, когато бях бременна в четвъртия месец. Добре съм.

Точно такава жена му трябваше. Внезапно изпита желание да насочи коня към дърветата и да я обладае върху тревата. Но в следващия миг си каза, че независимо че е смела жена, съпругата му е истинска дама. Тя заслужаваше нещо много по-добро от брачно легло в прерията. Не можеше да й предложи кой знае какво, но щеше да направи всичко, за да я направи щастлива.

Кейд насочи коня към гората. Усети недоумението на Лили, но беше по-лесно да й покаже, отколкото да й обяснява.

Яздиха около час, вече приближаваха реката и тогава младият мъж обърна коня на север. Лили знаеше, че сега се намираха в нейните земи. Усещаше твърдите му бедра, силните мускулести гърди и по тялото й се разля топлина. Не беше забравила нощта, която прекараха заедно и страхът й се примесваше с вълнуващо очакване. Кейд не беше Джим. Той щеше да иска от нея много повече, не само топла храна и чиста къща.

Те спряха до малкото сечище край бистрия бълбукащ поток. Небето беше покрито с бели облаци, а между боровете беше мрачно. Подухваше лек пролетен вятър и наоколо цареше спокойствие.

В средата на една поляна се издигаше малка палатка, подобна на индианската колиба, в която прекараха нощта в селището на баща му. Кейд й помогна да слезе от коня и младата жена го погледна объркано. Палатката бе покрита с бизонски кожи, за да предпазват от вятъра, и ако се запалеше огън вътре, сигурно щеше да бъде много приятно и уютно. И напълно уединено.

Кейд се беше погрижил да бъдат сами през първата си брачна нощ. Или по-скоро ден. Младата жена погледна към слънцето, което едва се виждаше през облаците. Беше около обед. Да не би той да смяташе да си легне с нея по обяд?

— Влез вътре, за да се скриеш от вятъра. Сега ще запаля огън. — Кейд нежно я побутна към палатката.

Тя се поколеба и недоумяващо го погледна.

— Тази палатка твоя ли е?

В очите му проблесна весело пламъче.

— Да. Тя е преносима и е моя. Донесох я от селището преди няколко седмици.

Лили не го попита защо го е направил. Знаеше дяволски добре защо. Изсумтя неодобрително, но приближи до палатката, повдигна кожата, която закриваше входа и влезе вътре.

Земята беше постлана с меки бизонски кожи. В единия ъгъл бяха натрупани одеяла и образуваха нещо като легло. Имаше и няколко керамични съда, които Кейд беше донесъл. Явно искаше палатката да прилича на истински дом.

Той влезе като носеше дърва за огъня. Внезапно вътре стана тясно. Той изпълваше почти цялото пространство, дори и когато клекна да запали огъня. Младата жена се отдръпна в ъгъла. Тя потръпна от студ и разтърка ръцете си. Гледаше го как стъкмява огъня. Той беше единственият мъж, който я караше да се чувства дребна и уязвима. Не беше съвсем сигурна дали това й харесва. Запита се как ли другите жени свикват с подобни чувства.

Дърветата загоряха и Кейд се обърна към нея. Видя, че трепери, внимателно се приближи до нея и я загърна с шала й. Младата жена не чувстваше страх, но беше ужасно объркана. Беше негова съпруга, а изобщо не го познаваше.

Тъмните му очи се срещнаха с нейните. Той протегна ръка, за да освободи косата й от бонето. Този интимен жест я накара да потръпне. Кейд развърза панделките и пръстите му разплетоха плитката й. Косата й се разсипа като златен водопад.

Докосването му предизвика топли вълни по тялото й. От силните му ръце се излъчваше някаква магия и Лили се почувства изгубена. Вече отлично знаеше, че не може да контролира чувствата си към този приказен мъж. Пръстите му вече разкопчаваха корсажа и сърцето й започна бясно да бие, когато той погали гърдите й.

— Толкова много съм мечтал да те видя как изглеждаш на дневна светлина, без всичките тези дрехи — промърмори младият мъж, съблече ръкавите на роклята и я смъкна до кръста.

Само фината муселинена долна риза, завързана с панделки, я предпазваше от жадния му поглед. Лили прикри гърдите си с ръце, но Кейд мълчаливо ги отдръпна настрани. Очите му сякаш вкусваха голотата й и тя потрепери.

Той развърза връзките на кръста й и единствената й фуста бавно се свлече на земята, последвана от синята рокля. Лили настръхна, но този път не от студ. Отънят вече гореше силно и в палатката беше станало доста горещо.

Големите ръце на Кейд обгърнаха раменете й и той я привлече към себе си. Тя беше негова съпруга и трябваше да му се покорява.

Ала когато устните му се впиха в нейните, ръцете й го притеглиха силно, за да почувства цялата сладост на целувката му. Това нямаше нищо общо с покорността. Езикът му проникна в устата й и желанието избухна в нея. Сякаш във вените й потече гореща лава.

Той бързо смъкна долната й риза. Голите й гърди се триеха в памучната му риза, а ръцете му я галеха по гърба.

Кейд я събори върху бизонската кожа и легна до нея. Той все още беше напълно облечен. Ръцете му бавно изследваха всяко късче от голото й тяло. Струваше й се, че ще експлодира от желание.

Ръцете му почувстваха влагата между краката й и той силно простена и се притисна към нея. Ала този път беше решил всичко да бъде както трябва. Отдръпна се и трескаво свали ризата си.

Когато видя голите му бронзови гърди, Лили изтръпна от вълнение и протегна ръка, за да погали възбудената му мъжественост.

Кейд се наведе над нея. Ръцете му отново се плъзнаха по голото й тяло. Той искаше да се наслади докрай на голотата й и не бързаше, но Лили се извиваше от желание.

— Красива си — промърмори младият мъж, когато я притисна към бизонската кожа. Пръстите му обхванаха гърдите й, устните му завладяха нейните и Лили усети как краката й сами се разтварят и се повдигат.

Кейд все още не беше свалил новите си панталони от еленова кожа, затова се отдръпна и започна да ги изхлузва. Когато го видя напълно гол, и съзря огромната набъбнала мъжественост, младата жена изохка от изненада, но нямаше време да почувства страх. Той вече беше върху нея, силните му бедра обхващаха тялото й и след миг тя почувства как той проникна в нея и я изпълни докрай.

— Не искам да нараня бебето. Кажи ми как да го пазя — прошепна той.

Този прост въпрос предизвика сълзи в очите й. Сърцето й се изпълни с топло чувство на благодарност. Пръстите й леко погалиха устните му.

— Бебето е добре и расте там, докъдето дори ти не можеш да достигнеш. Просто бъди нежен с неговата майка.

В черните му очи проблесна диво желание и той отново впи устни в нейните. Целувките му ставаха все по-неистови, бедрата й се увиха около кръста му и тя се притисна още по-силно към него.

Бронзовото му тяло се движеше върху нейното, пръстите й се забиха в раменете му и Лили се опита да обуздае тласъците му, ала страстта беше по-силна и от двамата. Телата им се бяха преплели, двамата стенеха и охкаха от изгарящо желание, когато най-после започнаха да се движат ритмично в бясно кресчендо.

Лили чувстваше, че е част от вулкан, който всеки момент ще изригне, когато и двамата достигнаха кулминацията. Усещането беше такова, че тя мислеше, че ще полудее. Телата им се разтърсваха отново и отново от тръпките на освобождението. Дори и когато треперенето спря, младата жена се чувстваше така, сякаш се бе превърнала в малка купчинка пепел. Всичко свърши и тя беше негова. Принадлежеше му напълно, нищо не беше останало от самата нея.

Не знаеше колко време бяха лежали, все още вкопчени един в друг, когато Кейд се отдръпна от нея, покри я с едно одеяло и я прегърна със силните си ръце. Все още усещаше възбуда между краката си, дори и сега, когато лежеше задоволена в ръцете му. После затвори очи и заспа.

Когато се събуди, осъзна, че лежи по корем, Кейд беше разтворил краката й, а устните му хапеха ухото й. Едната му ръка обхвана гърдите й, а другата повдигна възбудения му член и той отново проникна в нея.

Това, което правеше с нея, беше наистина невероятно. Като не спираше да се движи, той я обърна и това предизвика у нея непознати усещания. Струваше й се, че няма да издържи и сърцето й ще се пръсне от екстаз и наслада. Вкопчи се още по-силно в него, телата им сякаш плуваха в гореща лава.

Кейд я притисна до гърдите си и започна да шепне в ухото й нежни думи на испански. Лили разбра някои от тях, но не всички. Може би той говореше на диалекта на апахите, ала думите галеха ухото й като музика.

— Никога не е било както сега — промълви младата жена и погали гърдите му. Сега можеше да ги разгледа и видя, че те наистина бяха татуирани с отличителните знаци на племето му.

— Радвам се, че не ти причиних болка — прошепна Кейд.

Той я накара да изпита екстаз, за какъвто не бе и сънувала, а всичко, което каза, бе, че се радва, че не й е причинил болка! Младата жена се усмихна и го целуна по рамото. Те идваха от различни светове, имаха различни възприятия и затова вероятно гледаха по различен начин на живота. Може би, отстрани погледнати, те представляваха доста интересна комбинация.

— Тук ли ще стоим през целия ден? — Лили усети, че той отново се възбужда, но не беше сигурна, че ще има сили да се люби отново.

— През целия ден и през цялата нощ, толкова дълго, колкото можем. Ти ме накара да чакам цяла вечност.

Тя прокара ръка по гърдите му и леко се намръщи. Навсякъде имаше равномерен бронзов загар, само ръцете му може би бяха малко по-тъмни. Докосна го по шията. Контрастът между белите й пръсти и тъмната му кожа й достави удоволствие.

— Наистина трябваше да те накарам да чакаш цяла вечност. Ние не знаем почти нищо един за друг. А и не можем да прекараме останалата част от живота си в леглото.

— Ти се тревожиш прекалено много. Имаме покрив над главите си и достатъчно храна, за да не гладуваме. Какво повече можеш да искаш? Ще имаме деца и ти ще ги учиш на много неща, така както правиш с Рой. Аз ще се грижа за стадото и ще се постарая то да стане по-голямо, за да можем да продадем повече и да получим по-добра цена. Животът е много прост, Лили.

Тя го плесна по ръката и се опита да стане. Кейд я блъсна назад. Ръцете му разсеяно започнаха да галят разкошните й гърди, а след това се спуснаха надолу и погалиха заобления й корем.

— Не ми говориш като обикновен индианец, Кейд. Ти прочете съвсем гладко на испански онзи пасаж от закона. Съмнявам се, че има повече от трима души в Тексас, които свободно могат да го прочетат, а още по-малко да го разберат. Трябвало е да станеш адвокат, а не прост говедар.

— Тези думи сигурно много щяха да се харесат на майка ми. Може би е по-добре, че вече не е жива и аз не трябва да те запознавам с нея.

— Отново се опитваш да извърташ като добър адвокат, а аз съм виждала доста адвокати. На колко си години, Кейд?

Вероятно тя не си беше изгубила ума от любенето им, но той чувстваше, че е влюбен до безумие в нея. Тя беше много по-красива, отколкото си представяше. Краката й му се струваха безкрайно дълги и той отново искаше да ги почувства около кръста си. Косата й приличаше на слънцето, когато залязваше над пустинята и сякаш излъчваше златно сияние. Той усети как дишането й се учести, когато я докосна по най-съкровеното място и влажните й устни се разтвориха.

— Би трябвало да кажа, че съм видял тридесет и две зими. Защо?

Пръстите му отново бяха събудили желанието у нея, ала тя погледна очите му. Видя, че те я гледат напрегнато и това не беше само страст. В тях се бе спотаило нещо друго, което той искаше да скрие от нея.

— Къде си бил през всичките тези тридесет и две години? Какво си правил? Сигурно не си се научил да четеш на испански в ранчото на полковник Мартин.

— Научи ме един свещеник, който няколко години се занимава с мен, докато бях малко дете. Аз съм скитник, Лили. Не си мисли, че съм нещо повече от това, което виждаш. И ако не искаш да се любим отново, по-добре се завий с това одеяло. Трябва да намеря нещо за ядене, ако не искам детето ми да гладува.

Лили не протегна ръка към одеялото и те отново се любиха, докато телата им не се отпуснаха изтощени върху бизонските кожи.

Когато отново се събудиха, вече беше почти тъмно и огънят беше изгаснал. Лили усещаше, че стомахът й се свива от глад и макар докато лежеше до Кейд не й беше студено, когато се раздвижи, потръпна от хлад. Помисли си за живота, който растеше в нея и се запита дали бебето се чувства добре след безумието на родителите му. Пое ръката на Кейд и неохотно се изправи.

— Аз ще отида да донеса вода и още дърва за огъня, а ти се облечи. Сложих няколко капана и дано да се е хванал някой заек, иначе не знам какво ще ядем.

Кейд взе кожените си панталони, за да ги обуе. В гърдите й се надигна странно чувство. Той беше неин съпруг. Беше се омъжила за индианец. Сигурно сестрите й щяха да припаднат като научат.

Погледна към заобления си корем и се усмихна. Той щеше да й даде децата, за които копнееше. Тя щеше да прекара живота си сред деца, тревожейки се как да се предпази, за да не се раждат прекалено често. Не мислеше, че Кейд някога ще се умори да се люби с нея.

Кой знае защо, тази мисъл я изпълни с радост.