Патриша Райс
Тексаската Лили (22)

Глава двадесет и първа

Те се метнаха на конете и се прибраха в ранчото. Когато се прибраха, в първия миг децата не ги забелязаха. Най-после Серена първа ги видя, нададе радостен вик и се завтече в прегръдките на Кейд, а Рой бавно тръгна към широката веранда, като от време на време хвърляше недоволен поглед към Кейд и Серена.

Лили се опита да го прегърне, но момчето се намръщи, отдръпна се от нея и измърмори:

— Травис си замина.

Лили само го погали по косата и се усмихна.

— Нали е пътуващ търговец, Травис постоянно пътува нанякъде. Такъв си е той, никога не го е свъртало на едно място. Но ще се върне, момчето ми. Тъй като сега Кейд е с нас, ще приготвя легло за Травис в пристройката, където досега живееше Кейд, и той ще може да спи там винаги, щом пожелае. Сега доволен ли си?

— Това означава ли, че ще мога отново да се върна в старата си стая? — Откакто си бе счупил крака, Рой спеше на долния етаж в голямата къща, а Травис трябваше да се задоволи с тясното таванско помещение над спалнята. Момчето изглеждаше доволно при мисълта, че сега отново ще може да спи в таванската стая.

Кейд се приближи към тях, носейки Серена на ръце.

— Таванската стая е за теб. Ще оставим Серена да спи в тази стая, в която ти спиш сега. Наближава времето за сеитба и може би не трябва да отлагаме, а още тези дни да се заемем да приградим още една пристройка към къщата. През лятото ще се роди бебето, затова не ми се струва разумно да оставим дядо ти да спи в същата стая.

При случайното споменаване за бъдещото бебе Рой срамежливо погледна към майка си, но тя не му обърна внимание, а взе Серена на ръце и започна да си играе с нея, като че ли нищо важно не се беше случило. Рой успя да прикрие разочарованието си, кимна като истински джентълмен и се отдръпна към дядо си, за да му разкаже за предстоящите промени.

Лили въздъхна облекчено и погледна към Кейд.

— Малкият посрещна доста спокойно новината за бебето, нали?

— Така и трябваше да се очаква. Той е добро дете, Лили, затова трябва да престанеш да се безпокоиш за него.

Лесно му беше да каже тези думи, но тя продължаваше да се терзае. Кейд поведе коня си към конюшнята, а Лили влезе в къщата. Баща й невъзмутимо се клатушкаше в люлеещия се стол на верандата, заслушан в бърборенето на Рой. Когато тя се приближи към стола, той само я изгледа многозначително.

— Май новият ти съпруг няма да ме изгони от ранчото? — попита я Ефраим със заядлив тон. — Но нека не си въобразява, че нямам друга работа, освен да забавлявам дечурлига.

— Въобще не е ставало дума за това, татко. Както винаги, ти сам ще решиш с какво да се занимаваш. Цял живот си работил. Защо сега не се възползваш от възможността да си отдъхнеш и чак след това да решиш с какво ще се заловиш? Трябва да намериш някой способен и честен мъж да поеме работата в магазина в Мисисипи, ако искаш да се оттеглиш от търговията.

Ефраим се изкашля смутено и погледна недоверчиво към дъщеря си.

— Сестрите ти така и не одобриха идеята ми да продължа да се занимавам с търговия. Казаха ми, че вече съм прекалено стар. Съпругът на Елизабет ми съобщи, че е намерил кой да поеме работата в магазина. Ако навремето ти беше послушала съвета ми и се беше омъжила за онзи Травис, сега нямаше да имаме неприятности с магазина.

— Травис също като мен не искаше да напуска Тексас, но обстоятелствата го принудиха. А ти всъщност мечтаеше да ме омъжиш за Оли. Съжалявам, татко, но вече нищо не може да ме застави да се върна там. А ти винаги си добре дошъл при нас. Можеш да останеш колкото пожелаеш. Освен това никой от нас не може да се сравнява с теб в търговските дела.

— Е, това вече е нещо съвсем друго. Ще помисля за предложението ти.

Лили го остави да обмисли плановете за близкото бъдеще. Младата жена отлично знаеше защо съпругът на Елизабет е наел друг човек да работи в магазина. Ето че и днес баща й вече беше опиянен, макар че оставаше доста време до обед. Никой не можеше да пресметне каква част от зестрата на трите му дъщери бе изхарчена за проклетото бренди, но явно не ставаше дума за някаква незначителна сума. Лили не искаше да завижда на по-голямата си сестра, че е побързала да спаси каквото е могла от парите на баща им, но все пак Елизабет можеше да щади достойнството му. През изминалите три месеца той се опитваше да прикрие притесненията си, но Лили ясно разбираше какво го измъчва.

Младата жена така и не можеше да проумее защо един мъж продължава да пие, след като разбира какво зло причинява на себе си и на близките си. Баща й като че ли забравяше за нея в мига, когато посягаше към бутилката. Лили се бе научила да се примирява с участта си, въпреки болезнените унижения и страдания. Животът й бе запълнен с толкова грижи, че постепенно престана да обръща внимание на порока на баща си. С всеки изминат ден те се отчуждаваха все повече. Сега, след девет години, пропастта между тях се бе задълбочила още повече. Все още го уважаваше като свой баща, но Ефраим Портър вече не можеше да влияе на решенията й.

Когато Лили влезе в кухнята, Хуанита намръщено я изгледа, но се успокои, щом разбра, че господарката й е в добро настроение.

— Не е ли ужасен? — попита прислужницата с невинно изражение, докато Лили огледа врящите тенджери над огъня.

— Не, Кейд не е ужасен, напротив, много е мил и добросърдечен.

— Ами! Всички мъже са дяволски изчадия, само че на някои не им личи от пръв поглед.

Лили не изтърпя предизвикателството на прислужницата, остави лъжицата и ядосано извика:

— Бях щастлива с Травис, а после и с Джим. Баща ми пиеше прекалено много и докара безброй нещастия на семейството ни, но дори и той не е дяволско изчадие. Все пак е с добро сърце, стига да не е пиян. Джим не беше кой знае какъв смелчага и умник, но правеше всичко, което бе по силите му, за да живеем по-добре. Можеш ли да го упрекнеш в нещо?

Хуанита скептично поклати глава.

— Но той жадуваше да има своя земя със същата страст, с която другите мъже могат да копнеят за някоя жена. И малко му оставаше да осъществи мечтата си.

— Не е греховно да мечтаеш. Ти не мечтаеш ли да имаш деца?

Хуанита се озърна притеснено, но си замълча и продължи да меси тестото.

— Знам, че винаги си мечтала да имаш деца. Желанието не е грях. Грях ще бъде да откраднеш дете. Онези мъже в града все още те желаят. Няма да е грях, ако пристигнат тук и започнат да те ухажват, но без да те обиждат. Ако обаче започнат да пият, ако се държат нагло и безсрамно, това вече ще бъде греховно. И въпреки това те си остават хора като всички нас, а не дяволи.

— Лъжеш се! Всички мъже са преоблечени дяволи! Просто не искаш да го признаеш. Попитай някой път мъжа си. Той знае какво правят дяволите…

Лили се отчая, че ще може да разубеди нещастната прислужница. Явно, че нищо не можеше да разклати вярата й. Не знаеше дали Кейд вярва в Бога, но нали бе наполовина индианец, а всички знаят, че червенокожите вярват в какви ли не божества, суеверия и заклинания. Може би и Кейд не прави изключение. Дано подозрението й не се окаже вярно…

Обаче Хуанита не се беше отказала от спора. Вечерта, когато се събраха край масата, тя се обърна към Кейд — нечувана постъпка за жена, която едва се осмеляваше да погледне някой мъж, и то само когато беше неизбежно.

— Кажи на жена си, че наистина има дяволи сред нас — неочаквано започна прислужницата в момента, когато му оставяше чинията на масата.

Кейд посегна към хляба, отчупи края му и отговори, без да се замисли какво се крие зад въпроса на Хуанита:

— Ами да, виждам ги всеки ден, по няколко пъти. Всичките ходят на два крака.

— Засрами се! — ядосано извика Лили. — Защо я окуражаваш да се занимава с тези глупости? Ако не внимаваме какво говорим пред нея, тя ще започне да ни сервира дори кактуси на масата, само и само за да ни предпази от зли поличби.

Кейд само повдигна въпросително вежди и продължи да маже масло по филията.

— Е, Хуанита, няма нужда да използваш кактуси, за да ни предпазиш от силите на злото. Бог е достатъчно могъщ, за да бди над нас.

Лили разпери отчаяно ръце и продължи да разбърква с лъжица кашата на Серена. Единствено Рой следеше с интерес спора между възрастните.

— Виждал ли си жив дявол, Кейд? Дядо веднъж ми прочете един разказ от Библията за дяволите.

— Има много разкази за рогатите същества, Рой. За теб най-важната грижа трябва да бъде да се предпазиш от тяхната лукавост. Много лесно можеш да бъде обладан от злото, ако не спазваш божиите заповеди.

Но любопитството на едно осемгодишно момче не можеше да бъде задоволено само с това кратко напътствие, затова Рой продължи да настоява, за да разбере нещо повече.

— Как разбираш дали някой дявол се е изпречил на пътя ти?

— Познавам го по делата му. Тези злокобни същества винаги се опитват да те изкушат, причиняват всевъзможни нещастия както на теб, така и на околните. Но стига вече сме говорили само за дяволите и техните лудории. По-добре да си изядеш вечерята и повече да не мислиш за тях.

Рой започне да дъвче замислено, но не минаха и пет минути, когато отново подхвана деликатната тема:

— Вчера срещнах в града някакъв непознат. Това се случи, след като се разделихме и ти тръгна с мама. Мъжете по улицата го наричаха „Испанския дявол“. Видях го как изрита едно улично псе, но жената, която вървеше с него, с нищо не показа, че се възмущава от постъпката му.

— Това може да е само приятелят на Оли от Бексар — обади се Лили. — Хората не го обичат, защото е мексиканец, но все пак той помогна на Бърт Диксън. Сега много мексиканци предявяват претенции за западните земи. Не трябва да го обявяваме за злодей, само защото той е по-различен от останалите.

— Един мъж, който е способен да изрита някое безпомощно улично куче, не може да е много добър — възрази й Кейд. — Как му е името?

— Не мога да си спомня — намръщи се Лили. — Отскоро се появи тук и досега съм го виждала само два или три пъти. Ралф или Бърт ми спомена името му. Не беше ли Рикардо?

Кейд се вцепени и бавно остави ножа на масата.

— Рикардо? Нисък е, но винаги добре облечен? С посивели коси?

— Май че така изглеждаше — Лили остана изненадана от сподавения му глас. — Нали ти казах, че не успях да го огледам по-старателно. Тук се появи само веднъж или два пъти.

— Хуанита, досещаш ли се за кого говорим? — Младият мъж се обърна към дребната прислужница, която шеташе около огнището и не искаше да седне на масата при тях.

Хуанита колебливо кимна.

— Прислужницата има право да твърди, че дяволите винаги са скрити зад човешки образ. Особено с Рикардо всички трябва да бъдем много предпазливи.

Лили изчака Кейд да обясни защо посрещна така странно вестта за появата на този Рикардо, но младият мъж повече не каза нито дума и тя се ядоса. За щастие тъкмо в този миг Хуанита поднесе пая на Рой и момчето започна да го разчупва. Младата жена си каза, че в този мит не трябва да разваля радостта на сина си и замълча.

Но след това баща й започна да коментира толкова рязко поведението на Кейд, че Лили се изнерви окончателно. Тъкмо поведе Рой към леглото, когато на масата отново се заговори за дяволите в човешки образ и за този загадъчен и покварен Рикардо. Като че ли злъчните забележки на Ефраим Портър не можеха да смутят Кейд, който се облегна на мраморния плот над камината, наскоро поръчан от Лили, но красивото й лице пламна от срам и възмущение и тя мълчаливо тръгна към стаята си. Опитваше се да не показва гнева си, но бременността вече я измъчваше, пък и през целия ден не бе успяла да почине.

— Не, не се притеснявай, дъще. Няма много да задържам тук Кейд — обади се Ефраим зад гърба й в мига, когато тя отвори задната врата. — Струва ми се, че и той няма да издържи да ме слуша още дълго, ако ти не си до него.

За кой ли път тя се помоли да доживее деня, в който баща й ще спре да се напива. Колко мил бе, когато бе трезвен! Но той се изолираше от света с бутилката, и при всяка среща с близките си веднага започваше да се заяжда по най-дребния повод. Лили си повтори, че трябва да не му отговаря, когато е в такова състояние, и побърза да влезе в стаята си.

Кейд влезе в стаята, преди тя да започне да се мие. Младата жена все още не можеше да свикне с този досаден навик на мъжа си — навремето Джим винаги я изчакваше да се измие и да легне, преди да влезе при нея. Но Кейд очевидно не искаше да я изчаква. Ето и сега започна да съблича ризата си още от вратата.

Той се наведе, взе сапуна от цинковата вана и започна да се търка, без да отделя погледа си от нея. Тя беше свалила робата си, а долната й риза стигаше само до кръста, като едва закриваше гърдите й. Помисли си, че трябва да се прикрие, но после си каза, че е смешно, особено като се има предвид какво бяха вършили двамата предишната нощ в леглото.

„Пък и не само тази нощ“ — помисли си младата жена и смъкна долната си риза.

— Не ме изкушавай, Лили. Ако искаш да спим, сложи си ризата и си легни, за да не те виждам. А сега едва се сдържам да не си смъкна панталоните.

Лили притисна ризата си до голите си гърди и се обърна към него. Кейд беше успял да насапуниса ръцете и гърдите си, но предметът на нейния интерес бе по-надолу по тялото му. Погледът й се плъзна по стегнатите му панталони. Сякаш в гърлото й заседна буца. Явно Кейд не се шегуваше, защото подутината в предната част на тесните панталони се забелязваше съвсем ясно.

— Вече съм готова да си легнем — прошепна тя.

Кейд въздъхна с облекчение и се усмихна, а тя се плъзна сред завивките, което му позволи да огледа стегнатите й бедра. Спомни си как други жени го бяха упреквали, че е дяволски ненаситен в леглото. Обаче с истинска лейди като Лили той бе готов да се въздържа, защото тя беше бременна. Затова изпита неописуемо облекчение, като разбра, че тя все още го желае.

Така че през нощта бяха забравени и дяволите, и доброто и злото, дори и онзи загадъчен испанец Рикардо.

 

 

Лили видя, че Кейд влезе в хамбара, намръщи се, с рязко движение смъкна престилката си и се затича след него. Отново й беше прилошало и се чувстваше уморена от шетането, затова реши най-после да се разбере с мистър Кейд де Суела щом останат сами.

Когато тя влезе в хамбара, Кейд тъкмо взимаше хамутите на коня си. Младият мъж не спря, макар че веднага я видя. В леглото можеше да бъде пламенен любовник, но навън винаги бе сдържан и мълчалив. Само кимна сухо, когато Лили се доближи до него и опря ръце на кръста си.

— Чух, че се каниш с няколко мъже да изореш памуковите плантации — започна тя.

Кейд мълчеше. Очевидно си мислеше, че не е нужно да отговаря на тези встъпителни думи.

— Нима не е прибрано всичко от полето? Ако още тези дни не закараме говедата на пазара, няма да имаме с какво да купим семена за следващата година.

— Повече няма да отглеждаме памук — отговори той и продължи да опипва хамутите, като измъкна някакво протрито парче кожа и го захвърли настрани. Мургавите му ръце ловко разгънаха сбруята. Като че ли думите на Лили се плъзгаха край ушите му.

— Не мислиш ли, че би трябвало първо да ме попиташ? — процеди тя през зъби, като едва се съдържаше да не избухне. — Нямам ли право да знам какво се върши в собственото ми ранчо?

— Памукът изисква прекалено много работници, а аз не искам да наемаме роби — уморено въздъхна Кейд и тръгна към вратата, убеден, че с тези думи въпросът е изчерпан.

Лили се затича след нето, дръпна го за ръкава и той се обърна.

— Не искам да стигам до просешка тояга, ясно ли ти е? Освен добитъка, памукът е единственото, което тук може да ни донесе пари. Как си въобразяваш, че ще се прехраним, ако не продаваме и памук, и говеда?

— Ще отглеждаме жито. — Мускулестият метис можеше с едно движение на ръката да я отстрани от пътя си, но само се отдръпна от нея.

— Няма кой да ти купи проклетото жито! — избухна тя.

— Ако го мелим, ще се намери кой да го изкупи. Може да продаваме тук, в ранчото и няма да харчим пари за превоз. Ако бяхме по-близо до Сан Антонио, можеше да продаваме мляко и масло. Хората в града биха го купили охотно.

— Нима искаш отново да станем недодялани фермери, които едва свързват двата края! Не разбираш ли, че ако има още една сушава година, ние ще трябва да си търсим ново ранчо някъде далеч оттук? Само Бог знае откъде ще намерим това жито, което искаш да мелиш, докато памук се ражда в изобилие в Тексас. Ако толкова държиш да отглеждаш жито, отивай някъде другаде да си основеш собствено ранчо!

Кейд не отговори нищо, защото искаше по-скоро да приключат този досаден спор.

Лили продължаваше да го гледа с нарастваща ярост. Всъщност се чувстваше безпомощна, макар да полагаше всички усилия да го прикрие. Мъжете в ранчото отдавна се подчиняваха само на заповедите на Кейд. Дори ако тя се опита да им нареди нещо, те веднага щяха да го попитат дали наистина трябва да изпълнят последната заповед на господарката на ранчото. С изключение на Джек и двама-трима от ратаите, всички останали бяха наети от Кейд. Затова всички работници охотно му се подчиняваха, а той дори не се интересуваше от нейното мнение за един от най-важните въпроси — какви култури да обработват през следващите години.

— Искам да ти припомня, Кейд — продължи тя с малко по-мек тон, — че тази земя е моя и съм длъжна да знам какво се върши в ранчото.

— Не искам да имаме роби. А без негри памук не може да се отглежда, защото отлично знаеш, че нито белите, нито червенокожите ще се заемат да работят в памуковите плантации.

— Може да наемем от робите на Ралф, докато се разрасне стадото.

— Не, не съм съгласен.

— Проклет да бъдеш! Защо ли не послушах Оли, когато ме съветваше да те изгоня! — Отчаяна от безсилието си, но нежелаеща да признае поражението си, Лили го изгледа гневно, втурна се към двора и ядосано, с все сили затръшна вратата зад гърба си.

Обаче Кейд бе по-бърз от нея и я настигна, преди тя да се качи на коня си. Прегърна я през кръста и се изви, за да се предпази от яростно размахващите се ръце на жената. Знаеше, че Лили може да бъде много силна, когато е разгневена, затова побърза да я прегърне още по-плътно и след миг двамата се озоваха вплетени един в друг. Лили не можеше да помръдне, затова безпомощно замята глава. Дългата й плитка се прехвърляше от едното й рамо на другото, докато пламналият й поглед се опитваше да му подскаже какви чувства бушуват в гърдите й.

— Ако искаш да яздиш, трябва да имаш придружител. Не мога да те оставя сама сред полето. Знаеш, че наоколо гъмжи от опасни хора.

— Ти ли ще ми нареждаш какво да правя? Пусни ме, Кейд! Май си забравил кой е господаря в това ранчо. Аз съм зряла жена и мога сама да се грижа за себе си.

— И Джим беше зрял мъж, но тръгна сам през полето и загуби живота си. Моля те да ми обещаеш само едно: никъде няма да ходиш сама.

— И какво ще стане, ако откажа да ти се подчинявам? — Лили неволно откри къде е уязвим младият метис и го изгледа с победоносно изражение. Бяха тъй плътно притиснати, че бедрата им се бяха преплели, но разгневената жена не обърна внимание на този факт.

— Ще накарам Ейбрахам да не се отделя по цял ден от теб. Ако пък искаш да имаш друг телохранител, само ми съобщи решението си и няма повече да ти досаждам.

Нямаше съмнение, че проклетият Ейбрахам ще изпълни всяка заповед на Кейд.

— Мразя те! — извика тя, с рязко дръпване се изскубна от прегръдката му, гневно се обърна и затича към къщата.

Това бе краят на техния меден месец. Той с изумление видя как тя изхвърча навън, като шумно тръшна вратата под носа му. После се запъти към обора, за да прибере наметалото си. Навярно още преди мръкване дъждът щеше да премине в сняг. През мразовития февруари това бе обичайно явление.