Патриша Райс
Тексаската Лили (40)

Глава тридесет и девета

Небето на изток вече беше обагрено в розово, когато дългата верига от уморени ездачи се показа по пътя от Сан Антонио. Към града бяха тръгнали двадесетина мъже, а сега се връщаха само половината, понеже останалите се разпръснаха из околността, за да разнесат новината за смъртта на Рикардо и за опазването на земите.

Жителите спонтанно се събраха на площада както при обичайните публични обесвания. Обаче мъжът, който най-много имаше право да свиква съда, отдавна беше напуснал града. Като узнаха това, насъбралите се бавно се разотидоха по домовете си. Трябваше да се почисти склада на магазина на Оли. Среднощната свада се обсъждаше подробно от всички жители на Бексар, преди да се стигне до някакво приемливо решение.

Кейд не се вълнуваше дали по петите му ще се втурне цялото население на града. Спря коня си и напрегнато се загледа към къщата. От комина се извиваше стълб от сив пушек, макар че денят се очертаваше като горещ дори и за място като Тексас. После отмести поглед към сринатата до основи пристройка за лятната кухня и реши в най-скоро време да я изгради наново. Сръга коня си и жребецът се втурна напред. Младият мъж искаше час по-скоро да се увери, че повече нищо не е застрашавало най-скъпите му хора, скрити под този покрив.

На входната врата се показа дребна фигура и сърцето на Кейд едва не подскочи в гърдите му. Махна с ръка от седлото, пришпори жребеца още по-енергично и след броени минути Рой се озова в прегръдката му.

— Татко, мама те вика! Побързай!

Кейд се скова от ужасно предчувствие. Зад момчето той видя Травис да скача от коня си и да бърза към тях. Прегърна още веднъж момчето, за да му вдъхне смелост, въпреки че сам не знаеше как да се успокои.

— Отивам при нея. — Погледна мъжа, който през всичките тези трудни месеци бе доказал приятелството си, и като видя как лицето му помръкна, щом чу как Рой посрещна Кейд, замисли се и го попита: — Рой, знаеш ли, че аз не съм твоят баща? — Момчето погледна през рамото на Кейд към мъжа, с когото наистина имаха общи черти и кимна. — Тогава иди при него, докато аз съм при майка ти. — Кейд тръгна напред, без да се обръща, и затова не можа да види как лицето на Травис светна от радост, когато Рой пристъпи неуверено към баща си.

Но щом забеляза двамата млади и стройни индианци, застанали на пост пред вратата, младият мъж се огледа къде може да се скрие.

Мъжете пред него вече бяха вдигнали пушките си, но в този миг Травис им даде знак да не стрелят. Точно тогава на огрения от утринното слънце двор се показа някакъв едър испанец и мъжете, които придружаваха Кейд от града до ранчото, станаха свидетели на още една удивителна сцена. Непознатият испанец, облечен в скъпи дрехи, със сребърни катарами и шпори, се обърна и повика някого, а зад него се показа Хуанита в изящна рокля, със сребърни гривни на китките и сребърно колие на врата. След нея от къщата бавно излезе индианец с дрехи на племенен вожд, с татуировки по гърдите и раменете, с набедрена препаска с ресни и мъниста, с пера, нанизани в гъстите му черни коси, които се спускаха върху лявото му рамо. Той остана сам на верандата, гордо скръстил ръце пред едрата си гръд, докато Хуанита и Антонио се присъединиха към мъжете на двора.

Без да се смущава от тържественото посрещане, Антонио веднага се обърна към Травис.

— Лили изпрати жена ти при мен. Хуанита така се е изплашила от дежурството си по време на раждането на Лили, че е решила никога да не помисли да ражда.

Хуанита изплашено погледна към Травис, макар че продължаваше да се приближава към него с наперен вид.

— Никога няма да имам деца — твърдо заяви тя. — Защо да се подлагам на такива страшни мъки, за да се пръкне още един мъж на този свят?

Травис изтри праха от челото си и погледна към стария индиански вожд на верандата, после се обърна към Хуанита и се усмихна сърдечно, след като я огледа от главата до петите. Мургавата й кожа светеше със златисти отблясъци в зората, а дълбокото деколте разкриваше повече, отколкото беше необходимо, за да разпали кръвта му.

— За какво са създадени жените на този свят, ако не да готвят на мъжете, да топлят леглата им и да раждат красиви бебета? Знаеш ли от какво щастие искаш да се лишиш с глупавите си приказки? — И преди Хуанита да си отвори устата, с един замах Травис я грабна на ръце, за да утоли поне отчасти страстта си, като притисна към гърдите си младото й тяло и долепи устни до нейните.

Няколко от по-младите мъже нададоха възторжени викове. Ралф Ленгтън смъкна шапката си и скочи от коня си, за да протегне ръка на Антонио.

— Предполагам, че не ме познавате, сеньор. Аз съм Ралф Ленгтън. Правилно ли съм разбрал, че Лили е родила?

Антонио стисна ръката на фермера и с гордост погледна след внука си към вратата на къщата.

— Може би след един час ще имам правнук. Обещавам да устроя истинска фиеста за младежите от цялата околност. Влезте вътре, защото след малко ще започне празненството.

Като заведе Ленгтън на верандата при невъзмутимия индиански вожд, Антонио запозна двамата мъже.

— Това е бащата на Кейд. Наричат го Дивия кон. А този човек е Ралф Ленгтън, съсед и приятел на Кейд.

Червенокожият и белият се спогледаха. Дивия кон сдържано кимна. Ленгтън протегна ръка. Серена се втурна между тях с куклата си в ръка. Искаше дядо й да я вдигне на ръце. Високият индианец безмълвно се наведе и като прегърна немирната си внучка, здраво стисна ръката на Ленгтън. Хуанита профуча край тях с пламнали бузи, притеснена, че в мислите си за ласките на Травис е забравила, че на двора я чака внушителна група изморени и огладнели мъже.

Без да обръща внимание на безпорядъка, който цари из двора, Кейд влезе в спалнята тъкмо навреме, за да приседне до леглото и да се заеме с успокояването на жена си, която, обляна в пот, се превиваше от болки.

— Още не е наближило времето за раждане — обади се жрицата на племето.

Кейд едва я чу. Смелият метис този път бе изплашен, както никога досега, дори се страхуваше да докосне жена си. Красивото лице на Лили се бе изкривило от болка до неузнаваемост, а пръстите й се впиваха в пръчките на таблата на леглото. Когато болката утихна и тя се отпусна без дъх на възглавниците, Кейд все още не се осмеляваше да пристъпи към нея. Паниката отново се надигна в гърдите му, когато жрицата на племето изтри потта от челото й и заговори някакви успокоителни слова на езика на апахите, които Лили въобще не можеше да проумее.

— Какво стана с Рикардо? — запита младата жена с пресипнал глас, когато дишането й се успокои.

— Убиха го при опит за бягство. — Кейд заговори спокойно, като че ли ставаше дума за някакво второстепенно събитие. Вече не изпитваше гордост от победата си. Смъртта на Рикардо сега нямаше никакво значение, когато пред очите му се раждаше детето му. Затова метисът безпомощно сви рамене, за да прикрие чувствата си, но Лили не забеляза това. Болките отново се усилиха.

— Защо не дойде по-рано? — гневно попита той жрицата, която седеше на пода с кръстосани крака и не спираше да мърмори заклинанията си.

— Защото още не беше дошло времето да ражда — спокойно отговори тя.

— Но тя може да умре! Виж я как се мъчи! Трябва да направим нещо… — Кейд скочи на крака и с тревога погледна към Лили, която пое дълбоко дъх и още веднъж се отпусна безпомощно на леглото.

— По-добре излез навън при мъжете, Кейд. Нищо не може да накара детето да се появи по-бързо на този свят. — Въпреки че не разбираше езика на апахите, Лили инстинктивно бе схванала за какво са говорили мъжът й и индианката.

— Ще доведа Травис. Той ще ти даде нещо за болките.

Но преди Кейд да стигне до вратата, Лили изохка още по-силно и жрицата се надигна от пода.

— Санта Мария! Тя ще умре! Направи нещо, дърта вещице! — Кейд рязко дръпна ръката на индианката, после се отпусна отчаяно на пода и се опита да вдигне Лили на ръце, но не можа да я помръдне, защото младата жена се беше вкопчила със сетни сили в пръчките на леглото.

— Кажи му да излезе — промърмори жрицата на испански, когато Лили се съвзе. — Не искам и двамата да страдате.

Младата жена видя измъченото лице на съпруга си. За пръв път го виждаше така развълнуван и усети прилив на нежност към този мъж, който винаги досега бе прикривал чувствата и вълненията си.

— Излез, Кейд. И без това с нищо не можеш да помогнеш — промълви тя.

— Как мога да те оставя в този миг? — извика младият мъж с болка в гласа. — Нали аз съм виновен за страданията ти. Бих искал да поема болката върху себе си. — Тя затвори очи от болка и той изпадна в паника. — Лили, не искам да те изгубя! Лили, моля те…

Жрицата отиде до вратата и прошепна нещо на двете момчета в коридора. По-голямото от тях я погледна възмутено, но не каза нищо и бързо излезе навън.

След малко се върна заедно с Травис.

— Кейд, махай се по-бързо, преди аз да съм те изхвърлил! — извика той.

Очите на младата жена се отвориха и по лицето й пробягна лека усмивка.

— Върви си, Кейд. Не можеш да накараш бебето да се роди по-бързо.

— Не мога да те оставя да страдаш сама. — Той докосна челото й, а сърцето му се сви от страх. Нейната болка сякаш разкъсваше гърдите му. Не искаше да я изгуби и не искаше да я остави сама. Страхуваше се, че когато се върне в стаята, нея вече нямаше да я има.

— Искам да послушам музика — прошепна Лили и отново се сви от болка.

Съпругът й не помръдна, дори когато Травис се върна в стаята с пушка в ръка и я насочи към нето.

— По дяволите, Кейд, жените ти казаха да се махнеш оттук! — изкрещя той.

Кейд спокойно отмести пушката, с един удар простря Травис на пода, прекрачи го и излезе навън.

Мъжете на двора го изгледаха учудено, но той, без да каже нито дума, се затича към оградата, зад която пасяха воловете.

Двама мъже, които бяха чули виковете на Травис, се опитаха да го спрат, но Кейд удари единия в корема, а другия в челюстта и продължи да тича.

Изведе воловете и се насочи към фургона. Травис се показа на вратата на къщата и се развика. Оли се хвърли към Кейд, за да го спре.

В този мит Ленгтън заповяда на двама от мъжете да го хванат от двете страни, а бащата на Кейд кимна на другите си двама сина. Кейд изръмжа и без усилие отблъсна нападателите и започна да впряга воловете.

— По дяволите, човече, не можеш да заминеш тъкмо сега, когато жена ти всеки момент ще роди! — извика баща му, а двете момчета пъргаво се качиха на гърбовете на воловете, за да му помогнат да стегне хамутите.

Кейд рязко изтръгна пушката от ръцете на мъжа, който се приближи до него, и изгледа свирепо насъбралите се мъже.

— Моята съпруга иска музика — извика той, хвана поводите и камшикът изплющя над гърбовете на животните.

Мъжете го изгледаха смаяно, но очите на Травис светнаха и той се обърна към намръщения Оли.

— Нали онова пиано все още е твое?

Оли подозрително го изгледа.

— То си е там, в града. Не е много лесно да се открадне.

Травис се качи във фургона и хвана Кейд за яката.

— Върви в кухнята, а ние ще се погрижим да намерим музика за Лили.

И преди Кейд да успее да се освободи от Травис, някой друг скочи върху него и го събори от фургона, а останалите мъже хванаха воловете. Каубоите бяха развеселени от среднощното пиршество с уискито на Травис, съхранявано за лечебни цели. Предвкусвайки кавгата, те с радост се заеха да помагат на Травис да смъкне Кейд от седалката на фургона. Когато падна в праха, повален от дружните усилия на шестима мъже, Кейд се разкрещя и започна да се бори като див звяр, а двамата братя скочиха от фургона, за да му се притекат на помощ.

Щом се изправи на крака, Кейд видя как фургонът се отдалечаваше по пътя сред облак от прах. Дрехите му бяха разпокъсани, а лицето му беше изпотено и изцапано.

Кейд намръщено изгледа фургона и тръгна обратно към къщата. Един от братята му излезе навън и му пъхна флейтата в ръката, но Кейд дори не я погледна. В този миг приглушени писъци от спалнята на Лили нарушиха тишината и той потръпна, стисна флейтата в юмрука си и тръгна с решителни крачки към задния двор.

Младият мъж започна да свири, седнал на земята с кръстосани крака под сянката на тополата. Въздухът се изпълни с чудна ловджийска мелодия, която от десетилетия свиреха неговите прадеди. Като че ли звуците бяха създадени, за да изтръпне гърба на човека, заслушан в нежните извивки на песента. Серена излезе от къщата и веднага се настани в скута му, облегна глава на гърдите му, а мелодията се издигаше все по-високо и като че ли пронизваше сърцето. Баща му, дядо му и братята му мълчаливо го наобиколиха, а музиката ги обгръщаше с дивната си хармония. Хуанита донесе на всички лимонада и царевични питки, а в двора Травис започна да разседлава конете.

Лили чу флейтата въпреки пелената, с която болката помрачаваше ума й, разбра откъде идва мелодията, и се усмихна. Продължаваше да лежи с бледа усмивка на уста през цялата сутрин, когато болките утихнаха, но детето не бързаше да се роди. Извивките на мелодията постепенно заглъхваха, но след миг звуците на флейтата се разливаха сред притихналия двор. Жрицата погледна през прозореца, поклати глава и промърмори:

— Много хора са се събрали.

Кейд свиреше все по-напрегнато, защото от спалнята отново долетяха виковете на родилката. Накрая флейтата притихна, преди младият мъж да подхване нова мелодия. Лили се опитваше да следи звуците през паузите, когато болките заглъхваха. Точно в мига, когато усети как плодът в корема й се намести в ново положение, на двора се разнесоха весели викове и писъците й се примесиха с тържествени и мелодични тонове на пиано.

Но до слуха на Кейд достигнаха само нейните викове. Едва не счупи флейтата в здраво стиснатия си юмрук, когато скочи към вратата на къщата. Преди да стигне до спалнята, през отворения прозорец се чу детски плач.

На двора като че ли изригна гейзер. Всички крещяха от радост и се прегръщаха. Пианистът засвири някаква жизнерадостна мелодия и всички запяха с дрезгави гласове. Вдигна се шум до небесата.

Кейд се олюля на прага, облегна глава на вратата, разтърси рамене и влезе в спалнята.

Жрицата на неговото племе къпеше новороденото в коритото.

Младият мъж изгледа втренчено едрото дете, което отново се готвеше да ревне. После внезапен страх пропълзя в гърдите му и той се обърна към жена си с изплашено лице.

Изтощена, тя лежеше върху възглавниците, а русата й коса беше разпиляна хаотично върху раменете й. Но на лицето й беше застинала неизказано щастлива усмивка. Лили протегна ръка, Кейд пристъпи сковано и я хвана. Като че ли искра премина през тялото му при допира до изпотената и омаломощена ръка на Лили.

Той падна на колене до леглото й. Тя побърза да избърше сълзите си, преди той да успее да ги види. Прегърна я неуверено, изплашен да не й причини още болка, а след миг ръцете й нежно обвиха врата му.

— Благодаря ти, любима, безкрайно ти благодаря… Толкова те обичам. Как можах да го кажа? Как можах дори да си го помисля? Сам не знам как… По едно време си бях внушил, че това дете никога няма да те остави, че ще те убие. Толкова ми се искаше да имам дете от теб, но не очаквах, че толкова много ще боли…

Отвън долетяха тържествените звуци на пианото. Свиреха марша „Янки Дудъл“, с който празнуваха свободата на Четвърти юли. Лили се усмихна и погали гарвановочерната му коса. В този миг се чувстваше безкрайно щастлива. Знаеше, че никога няма да забрави този ден.

— Всичко се дължи на любовта ми към теб. Заради нея исках да се роди това дете. Мога ли вече да го видя? Ще ми го донесеш ли?

Кейд вдигна глава от гърдите й, видя щастливите искри в очите й и разбра, че Лили е напълно откровена. В първия миг му беше трудно да повярва на думите й. Твърде дълго бе живял самотен и отритнат от всички, а ето че тази жена бе пренебрегнала всички предразсъдъци и открито му признаваше, че го обича повече от всичко на света. Погали бузата й. Мургавата ръка поразително контрастираше с бялата й кожа. Изтощената родилка извърна глава и докосна с устни пръстите му. За него това беше потвърждение на думите й и той не можа да сдържи щастливата си усмивка.

— Мисля, че бебето е толкова голямо, че само ще може да дойде при теб. — Но въпреки шеговитите си думи Кейд се надигна, пое внимателно детето от индианката, разгърна одеялото и внимателно го огледа. Обзе го чувство на благоговение и гордост, че това същество бе част от него и Лили. Малките му ръчички бяха свити в юмручета, а краченцата ритаха одеялото.

Младият баща показа детето на Лили, без да обръща внимание на възбудените гласове, които се чуваха през вратата. Тя нежно пое новороденото и се засмя като чу силния плач на бебето. В този миг вратата се разтвори и на прага застана Дивия кон с цялото си величие на индиански вожд.

— Имаш внук — промълви младата майка и го подаде на свекъра си.

Дивия кон погледна изтощеното лице на сина си, а след това погледът му се насочи към щастливата майка. Кейд му подаде детето и той измърмори нещо, което Лили не разбра. Индианецът приближи до прозореца, за да го разгледа по-добре, потупа го по гръбчето, подаде му пръста си и бебето веднага го стисна.

Пианото на двора спря да свири и се възцари тишина. На прозореца се показа Травис и тихо извика към Кейд, но младият мъж не го чу.

— Кейд! — прошепна Травис малко по-силно. — Дошъл е един свещеник и иска да говори с теб.

Кейд го погледна озадачено. В този миг вратата на спалнята отново се отвори и на прага се показа Антонио.

— Дошъл е отец Хуарес. Да го доведа ли? — Старият мъж говореше на Кейд, но погледът му не се откъсваше от правнука му.

Кейд кимна. Лили се смути, отметна косата от лицето си, оправи нощницата си и се огледа за шала.

Антонио се отдръпна и в стаята пристъпи възрастен свещеник в дълго черно расо, но внезапно спря при вида на високия полугол индианец. После погледна към бебето, повдигна учудено вежди, но не каза нищо и се приближи към леглото.

— Мислех, че сте ме повикали за бракосъчетание, а не за кръщаване.

Младият баща нежно притискаше детето до гърдите си. То се бе успокоило и сега кротко спеше.

— Повикахме ви и за двете, отче. — Кейд подаде бебето на Лили. — Ние сме женени по индианския закон и по закона на белите заселници, но сега искаме да получим и благословията на църквата.

Свещеникът изгледа изненадано красивата жена в леглото, прегърнала новороденото, и едрия мъж, когото познаваше от дете. Присъствието на индиански вожд и испански аристократ в къща, заобиколена от тексаски заселници, негри и мексиканци, не го изненада. Кейд винаги е бил загадъчен и непредвидим и отец Хуарес го приемаше такъв, какъвто бе.

— Тогава ви предлагам да започнем веднага, още повече, че всички гости са тук. Струва ми се, че мъжете на двора са се почерпили порядъчно. — Той кимна към прозореца, през който долитаха звуците на шумна веселба.

— Попитай мисис Уитъкър дали може да изсвири нещо от Бетховен — прошепна Лили на ухото на Кейд.

Младият мъж предаде молбата й на Травис, който изтича до фургона с пианото. След малко се разнесоха първите звуци на концерта за пиано.

— Сега съм готова — каза Лили.

Церемонията започна. Младоженецът застана до леглото, където лежеше младоженката с тяхното дете на ръце. Когато настъпи мигът да повторят брачните клетви, Кейд приседна до нея, тя отпусна глава на рамото му, погледна го в очите и промълви: „Да те обичам в радост и скърби, докато смъртта ни раздели“. Той я целуна по челото и повтори клетвата.

Когато церемонията свърши, Травис даде знак и пианото засвири една весела мелодия. Чуха се радостни викове, изстрели и звън от камбани.

Бебето се събуди и започна да плаче.

— Кажете ми какво име сте избрали, за да го кръстя — обади се отец Хуарес.

Лили се намръщи. Все още не бяха говорили за името. Погледна към ревящото бебе, което един ден щеше да стане високо и силно като баща си.

— Не искам да се казва Голямата стрела — твърдо каза тя.

— Нито пък Луис Филип — добави Кейд.

— Защо не го кръстите на мен? — обади се Травис от прозореца.

— Не — отвърнаха едновременно младите родители.

Антонио се засмя и дръпна настрана свещеника.

— Май още не са решили как ще се казва детето, отче. Навярно ще трябва да почакате малко. Мога ли да ви предложа чаша вино?

Жрицата мълчаливо взе плачещото бебе и го занесе в люлката му в ъгъла на стаята. Дивия кон тръгна към вратата. Травис отиде да потърси Хуанита.

— Няма да бъде Ефраим. Това е ужасно име за едно момче.

— Не искам детето ми да се казва Каденца.

А навън пианото продължаваше да свири.