Патриша Райс
Тексаската Лили (39)

Глава тридесет и осма

Елегантният испанец, който седеше върху балата памук, дръпна от пурата си, докато домакинът гледаше изплашено пепелта от пурата. Мъжът с мокра от пот риза, който беше влязъл преди броени минути, избърса прахта от веждите си и с жаден поглед огледа бутилката бренди на масата.

— Защо ми носиш само тези новини? Онзи дърт плъх беше при тях още преди два дни. Не е ли малко късно чак сега да ми съобщаваш, че той не е в хасиендата?

— Търсихме го навсякъде! — възмутено отвърна пратеникът. — Но не очаквахме, че старецът ще може да се скрие толкова надалеч. Отдавна никой не използва онази врата към задния двор. Никой! Узнахме за бягството, чак когато побеснелите мустанги побягнаха през оградата.

Мъжът с пурата се огледа с нескрита досада и преди да му отговори, отпи от брендито.

— Не допусках, че ще се окажете такива глупаци! Къде сте видели хасиенда само с една врата на оградата? — Рикардо презрително се отвърна от злополучния вестоносец и изплю сдъвкания тютюн, оригна се и продължи: — Разбира се, че няма такава хасиенда в цяло Мексико! Всичко трябва да ти обяснявам като на някое хлапе. Нима тук само аз мога да мисля с главата си?

Бърт Диксън наля бренди в една чаша и я подаде на вестоносеца, след което заговори, но думите му бяха предназначени за Рикардо:

— Струва ми се, че изгубихме играта. Вие може да правите в Бексар каквото поискате, това е ваша територия, но аз никога няма да бъда избран за законен кмет, ако позволя да прогоните тези хора. След големия хълм има два участъка, за които съм сигурен, че никой няма да предяви претенции. Можем да ги продадем и да потърсим нещо по-хубаво. Няма да мине много време и земята ще поскъпне, след като се уредят всичките спорове с индианците и заселниците. Дори чух, че няколко кораба, претъпкани със заселници, били готови да отплават, за да намерят плодородни парцели. Можем да им оберем кесиите до последния долар и да забогатеем.

— Плодородните парцели винаги са край реките. Много лесно си готов да се предадеш, идиот такъв! Не виждаш ли, че отвред сме заобиколени от тези проклети червенокожи копелета? Случайно узнах, че команчите не са много радостни от завръщането на бледоликите. Въпрос на време е кога това кръвожадно племе ще изкопае томахавката на войната, а самотните ферми винаги са били отлични мишени на техните нападения. Трябва да побързаме и да продадем участъците колкото може по-скоро.

Един мъж в ъгъла нервно се размърда върху варела, на който бе седнал.

— Кейд също е индианец. Защо ще го нападат червенокожите? Защо ще изгарят къщата му?

— Защото не е от племето на команчите, глупако. — Рикардо ядосано захвърли остатъка от пурата си на пода и я стъпка с тока на испанската си обувка. — А ние няма защо да си губим времето в чакане. Кой знае кога ще се уредят законите в тази дива страна. Най-добре е сами да вземем това, което ни трябва. Ще се намажете, за да приличате на команчи, ще изстреляте няколко стрели и ще ги подпалите от всички страни. Всичко ще свърши само за няколко часа. Ако имаме късмет, всички северняци ще хукнат да се спасяват в града и с това нашата работа приключва.

Оли го изгледа втренчено.

— Но там има жени и деца!

Рикардо се прозина, като че ли искаше да му покаже колко търпелив може да бъде и с най-малоумните си слуги.

— Няма да ги убиваме, нито ще ги скалпираме. Жените и децата имат достатъчно време да се измъкнат от пламъците и да побегнат. — Внезапно някаква коварна мисъл проблесна в черните му очи. — Няма да е зле да обявя награда за този, който ми донесе вързан онзи проклет метис. Команчите имат пушки, нали?

 

 

Лили неспокойно се въртеше в леглото. Сънят не идваше, въпреки че бяха изтекли няколко часа откакто бе легнала. Изведнъж чу свистене във въздуха. Първата стрела се заби в покрива на къщата. Помисли, че навън се е появил прериен вълк, скочи от леглото и посегна за робата си.

Индианският боен вик и миризмата на пушек я вцепениха от ужас. Наведе се да събуди Кейд, но той вече бе скочил от леглото и нахлузваше панталоните си.

— Вземи децата и дядо ми и бягайте в голямата колиба. Аз ще събера останалите.

Но като излезе на двора, видя, че мъжете вече изскачаха от къщата на работниците. Тропотът на копитата и индианските викове ги бяха събудили. Кейд видя как Рой излезе от плевника, следван от Антонио. Лили изтича до кухнята да повика Хуанита. Покривът вече беше обхванат от пламъци. Тя изкрещя, но в този миг видя Травис, който тичаше към тях, понесъл полуголата Хуанита на ръце.

Младата жена въздъхна облекчено и побърза да успокои разплаканата Серена.

— Вземете пушките! — изкрещя тя на Рой и Антонио. — Единият от вас да залегне до предния прозорец, а другият до задния. — В този миг в стаята връхлетя Травис. — Спусни резето на предната врата, Травис, а ти, Хуанита, вземи брадвата и ако някой се приближи, отсечи му проклетите крака.

— Идват ездачи откъм ранчото на Ленгтън! — извика Рой от предния прозорец. — Мисля, че са индианци!

Зад къщата се чуха изстрели и Лили чу как Антонио изруга на испански и стреля с пушката си. Отвън някакъв мъж диво извика. Тя бързо подаде на Антонио заредена пушка.

Настъпи мъртва тишина, а след нея се чуха крясъци и стъпки на бягащи хора. Възрастният мъж се втурна към вратата. Лили не можеше да повярва, че всичко е свършило толкова бързо, но миризмата на изгоряло дърво я накара да изтича до прозореца. Видя как покривът на кухнята с грохот се сгромоляса сред пламъците.

Погледът й трескаво обходи двора. Въздъхна от облекчение, когато видя огромния познат силует на Кейд, наведен над някакъв мъж и тя тръгна към вратата.

— Лили, не излизай навън! — предупреди я Травис. — Стой при децата. Аз ще видя какво става.

Тя не обърна внимание на думите му и излезе на двора. Кръстът я болеше от тежестта на наедрялото бебе.

За нейна изненада на двора някакви непознати мъже се бяха наредили във верига и си подаваха ведрата с вода. Разпозна Ралф Ленгтън и Оли Кларк. Присъствието на последния я изненада още повече. Но нямаше време за чудене и младата жена се завтече към Кейд. За неин ужас видя, че ръкавът на ризата му беше подгизнал от кръв, но той сякаш не забелязваше това. Беше наведен над поваления мъж и грубо го разпитваше.

Любопитството й надделя и тя се приближи към тях. Едва не извика от изненада, когато видя, че раненият не беше индианец, а полугол бял мъж. Лили не го познаваше, но очевидно съпругът й знаеше кой е той.

Когато огънят утихна, Ленгтън и Кларк се отправиха към Кейд и падналия „индианец“. Кейд хвърли гневен поглед към Оли, който се обърна умоляващо към Ленгтън.

— Кларк се опита да ни предупреди, Кейд — побърза да се намеси Ралф. — Препускал е с все сили до ранчото ми и ние тръгнахме насам колкото се може по-скоро, ала враговете ти действат много бързо. Познаваш ли този мъж?

— Познавам го. Той се опита да ме убие, но дядо ми го застреля. — Кейд се обърна към Травис. — Виж дали ще можеш да измъкнеш нещо от него. Мисля, че той има връзка с едно друго убийство. Изглежда има навика да се преоблича като индианец. — Младият мъж погледна към Лили, но, изглежда, тя не разбираше за какво говори съпругът й. Въздъхна с облекчение. Не искаше тя да страда.

— Нека Травис първо да прегледа ръката ти — тихо рече младата жена.

Кейд отново изгледа гневно Оли и се изправи.

— Няма нищо страшно. Куршумът само леко ме е одраскал. Аз съм добре. Струва ми се, че в момента трябва да разберем нещо друго. Прав ли съм, Кларк?

— Сега нямаме време за губене. После ще разговаряме.

— Не мисля така. — Младият мъж посочи в далечината, към фигурите на двама конника, които изплуваха от тъмнината, заедно с още няколко коня без ездачи. — Ако тези негодници знаеха какво вършат, те трябваше да се предадат веднага, след като ги разкрихме. На сутринта ще потърсим телата и на останалите убити.

— Но с колко хора разполагаш в ранчото? — недоверчиво попита Кларк.

— Не всички са от ранчото. Помогнаха ми някои приятели. — Той погледна още веднъж в далечината, за да се увери, че двамата ездачи са природените му братя, след което прегърна Лили през кръста и я целуна. — Децата добре ли са?

— Всички са добре. Кейд, къде отиваш?

— Отивам в града. — Той я освободи от прегръдката си и с кимване посочи към хамбара и конете пред него. Мъжете разбраха заповедта му и се отправиха към конете си. След минути всички бяха на седлата, със заредени пушки в ръце.

Разтревожена, Лили го хвана за ръката.

— Кейд, но ти си ранен и не можеш да тръгнеш сега. Защо не почакаш до сутринта?

— Защото работата не търпи отлагане. — Младият мъж погледна към дядо си и разбра, че старият мъж също беше уплашен. — Моля те, остани тук и се погрижи за семейството ми. По-добре да не знаеш какво ще се случи.

— По-добре е да не го правиш, синко — тъжно отвърна Антонио. — Остави правосъдието да си каже думата.

Кейд не отговори и се отправи към коня си.

Докато гледаше отдалечаващите се ездачи, Лили мислено прокле твърдоглавието на мъжете и съжали, че не може да отиде с тях. В този миг я прониза остра болка в кръста, която се премести отпред. Младата жена изохка и се хвана за корема. Почака болката да отмине и с решителен вид тръгна към къщата, където я чакаха уплашените деца и Хуанита. В ранчото беше останал само един възрастен мъж, който бе твърде изтощен, за да им бъде сигурна опора.

Когато влезе в стаята, тя тихичко извика сина си.

— Иди и доведи жрицата на племето. Нали ще можеш да се справиш? Мисля, че тази нощ повече няма да ни нападнат.

Рой я погледна разтревожено, но срещна окуражителния поглед на Хуанита и бързо тръгна към вратата.

 

 

По пътя за града към ездачите се присъединиха още десетина мъже. Когато пристигнаха, бързо обкръжиха големия магазин на главната улица. В задната стаичка все още светеше лампа. Кейд ненавиждаше насилието, но този път Рикардо бе стигнал твърде далеч. Младият мъж свали пушката от седлото, скочи на земята и с решителни крачки тръгна към задната врата.

Отвори я с един ритник и се отдръпна настрани. Отвътре проехтя изстрел, но той не помръдна преди стрелецът да се доближи до вратата. С бързо движение Кейд го събори на земята и изби пушката от ръката му.

Когато пристъпи в стаята, видя, че към него бяха насочени дулата на три пушки. Зад балите памук изскочи една позната фигура.

— Бъдете готови да го застреляте всеки момент, джентълмени. Той е само един смрадлив индианец.

Кейд повдигна пушката си и я насочи към Рикардо.

— Ще те убия, преди да успееш да им заповядаш да стрелят.

— Не ставай смешен. Не си ли спомняш как се разтрепери от страх и едва не си повърна червата, когато трябваше да застреляш онзи кон в Гонзалес. — Рикардо извади една пура и спокойно отряза върха й.

— Трябваше да застрелям онзи кон, защото ти избяга позорно, а той щеше да стъпче онова дете. Ако си спомняш, тогава бях много пиян. Но вече не пия, Рикардо. Ако не вярваш, че съм готов да те застрелям, трябва да те уверя, че половината от мъжете в града са на моя страна и те чакат на улицата. Този път няма да успееш да се измъкнеш през задната врата заедно с твоите бандити.

Тримата мъже в стаята наведоха пушките си и се опитаха да видят в мрака зад гърба на Кейд дали индианецът говореше истината. Младият мъж се отдръпна настрани и мъжете от улицата започнаха да изпълват стаята.

В черните очи на Рикардо проблесна тревога, но успя да се овладее.

— Добре дошли сред нас, джентълмени. На какво дължа тази чест? Трябва да ви предупредя, че винаги съм се старал да стоя настрана от политическите борби в областта. Единствената ми грижа неизменно е била службата ми като поземлен агент на правителството.

— В къщата в ранчото има един мъж, ранен в гърдите, който може да докаже, че ти си организирал нападението тази нощ. Той успя да каже, че си обявил допълнителна награда за главата ми, Рикардо. Това е заговор за убийство и доколкото познавам законите, трябва да бъдеш обесен.

— Един мъж с куршум в гърдите не може да бъде свидетел. Кметът и аз цяла нощ сме работили, за да свършим с тези документи, защото бързам да се махна оттук. Предполагам, че трябва да измислиш нещо по-добро от това, ако искаш да ме уплашиш.

Рикардо се изправи и започна да рови сред документите на масата, за да намери този, който му трябваше. Подаде го на Ралф Ленгтън, защото той бе най-старият и най-представителният мъж от присъстващите.

— Ето, заради този документ всъщност моят приятел иска да ми пререже гърлото. Той доказва правото ми на собственост върху хасиендата на баща ми. Кейд няма никакви права.

Кейд недоверчиво поклати глава. Искаше му се да го простре на земята с един удар, но се сдържа.

— Започвам да мисля, че ти наистина вярваш на измислиците си. Тези мъже само трябва да отидат в ранчото на жена ми и да разговарят с дядо ми. Тогава ще узнаят, че миналата пролет той остави хасиендата на мен. Ако аз умра, имението остава на децата ми. Ти си наследил зестрата на майка си. За да не успееш да го заставиш насила да промени волята си, дядо ми напусна Бексар и се укри в ранчото на жена ми, като предвидливо се погрижи да осигури резервно копие от завещанието си. Какво ще кажеш сега, Рикардо?

Ленгтън скъса на дребни парчета листа хартия, който държеше в ръка. Нервна тръпка пробягна по лицето на Рикардо.

— Сигурен съм, че тези мъже скоро ще се убедят, че ти си само един лъжец и нищо повече — презрително изсъска Рикардо, — но междувременно, ще трябва да се извиниш за грубото си поведение. Не съм извършил никакво престъпление, затова мисля, че е време да се махаш оттук.

— Но аз не съм свършил с теб. — Кейд бавно повдигна пушката си. — Искам да обясня на тези приятели как е убит Джим Браун. Той намери смъртта си от ръцете на бял човек, също както онзи нещастник в Галвстоун.

— Трябва да си си загубил ума — намръщи се Рикардо. — Ти уби онзи фермер. Всички в Галвстоун знаят това. Никой не откри какво е станало с парите му, а ти не можеш да обясниш откъде имаш това богатство.

В стаята се надигна недоволно мърморене, но всички млъкнаха, когато Кейд отново заговори. Метисът говореше тихо, но мъжете изтръпнаха от студената заплаха, която звучеше в гласа му.

— Аз съм наполовина индианец, Рикардо, но съм отрасъл сред белите. Не мога да улуча със стрела и вратата на обора, но мога отлично да си служа с пушката. Трябва да обръщаш повече внимание на дребните неща. Този фермер беше застрелян от същия негодник, който уби и Джим Браун, същия, който тази нощ се опита да убие и мен, но получи куршум в гърдите. Този мъж се закле пред свидетели, а освен това имам и друг свидетел, който го е видял, когато е убил Джим Браун. Твоите бандити, преоблечени като индианци, също се заклеха, че си му платил добре за двете убийства.

— Какво бих спечелил от убийството на някакви фермери? — попита Рикардо, изплашен от разгневените лица на мъжете около него.

— Земята и парите им. А аз спечелих моите пари по честен път, но ти имаше пълен джоб с монети от Тенеси, които онзи фермер беше спестил, за да купи още земя, преди да разбере, че се опитваш да му продадеш едно блато. И сега неговата земя принадлежи на теб, също както и си мислеше, че ще присвоиш и земята на Джим Браун. Уморих се да споря с теб, Рикардо. Налага се да намерим съдия, защото ти трябва да бъдеш обесен.

— Проклет да бъда, ако позволя на някой от вас да ме качи на бесилката. Оли Кларк беше този, който искаше земята на Джим Браун заедно с вдовицата му. Така че няма защо да обвиняваш мен.

Оли си проправи с лакти път сред разгневените мъже.

— Мръсен негодяй! Аз наистина исках земята, но не съм застрелял Джим заради нея. Ако трябва аз и Бърт Диксън ще свидетелстваме срещу теб, ала ако ти си убил Джим Браун, лично аз ще те обеся още тук!

Изглежда всички бяха съгласни с него и тълпата застрашително се насочи към Рикардо.

Той разбра, че няма да може да ги убеди, обърна се и се втурна към предната врата.

В този миг се разнесе изстрел, Рикардо подскочи и падна на пода.

Ленгтън се извърна и изгледа подозрително Кейд, но той се беше облегнал на пушката си и с недоумение гледаше падналия мъж. Само от пушката на Оли излизаше дим.