Патриша Райс
Тексаската Лили (15)

Глава четиринадесета

Лили помисли, че сигурно е полудяла. Това, което беше правила предната нощ, беше достатъчно основание да я убеди, че е загубила и малкото здрав разум, който й беше останал. Ала просто не можеше да повярва, че наистина пред нея стои Травис Болтън, а баща й и мъжът, с когото преди броени часове беше правила любов, я наблюдават от прага на къщата. Сигурно халюцинираше. Навярно сега ще се събуди и всичко ще си бъде постарому.

Господи, той беше дори по-красив, отколкото си го спомняше. С годините лицето му беше възмъжало. Наистина около очите му се забелязваха малки бръчици, ала те все още излъчваха онази невероятна жизнерадостност, която я бе пленила, когато беше на шестнадесет години. Просто не можеше да повярва, че след всичките тези години стои в двора на ранчото си и разговаря с него. Не беше чула и дума от това, което й говореше.

Мислеше за Рой. Как щеше да го задържи настрани от Рой? Или вече Травис го е видял? Дали е забелязал приликата? Трябваше да бъде глупак, за да не я забележи. Разбира се, Травис не познаваше Джим. Може би ще си помисли, че тя просто си пада по високи мъже с къдрави черни коси и сиви очи. Тази мисъл я накара да погледне към Кейд. Отново беше харесала висок и чернокос мъж, но в косата му нямаше и помен от къдрици, а очите му бяха твърде далеч от сивите. Какво, по дяволите, ще прави сега?

— Е, Лили, ще ме представиш ли на този джентълмен? С баща ти вече се запознахме.

И сама можеше да види това. Като се опитваше да потисне гаденето, което се надигаше в гърлото й, тя посочи към Кейд.

— Това е Кейд, моят надзирател. Кейд, това е Травис Болтън, стар приятел от Мисисипи.

С обичайната усмивка на търговски пътник Травис протегна ръка към метиса. Кейд го погледна, погледна Лили, поколеба се за миг и прие протегната ръка. Травис потрепна от силното ръкостискане, но продължи да се усмихва.

Младата жена използва възможността да се измъкне, промърмори нещо и се затича към къщата. Отказваше да повярва, че всичко това е истина. Сега трябваше да мисли за Рой. За останалото щеше да се тревожи по-късно.

Завари сина си, щастливо усмихнат, да си играе с оловни войници, и сърцето й замря. Значи Травис вече го е видял. Може би Господ го беше изпратил, за да я накаже за греховете й. Или пък, за да я спаси. Всъщност не знаеше кое от двете предположения е по-вярно.

Девет години бяха много време, ала тя си спомняше всичко много ясно: вълненията на сестрите й около техните годежи, фургонът на амбулантния търговец, който се движеше надолу по пътя, и Травис Болтън, който дръзко седеше на седалката. Той беше най-красивият мъж, когото беше виждала през живота си, а освен това и най-високият. Когато скочи от фургона и й отправи ослепителната си усмивка, тя се почувства като изящна красавица и изведнъж целият свят стана по-хубав. И той не направи нищо, което да наруши тази представа. Освен че я остави бременна с Рой и изчезна, без да се ожени за нея.

Навярно тогава не е бил на повече от деветнадесет години. Това не беше оправдание за постъпките му, ала Лили не можеше да измисли друго извинение. Никога не каза дори дума на баща си за авантюрата си с Травис. Когато два месеца по-късно срещна Джим Браун и изненадващо заяви, че ще се омъжи за него, баща й реши, че е разстроена, загдето сестрите й са вече омъжени, а тя не е красавица и няма много надежда да си намери съпруг. Той едва ли беше разбрал, че тя се е омъжила, за да не роди незаконно дете. Поне досега.

Да върви по дяволите Травис Болтън! Един път вече едва не разруши живота й. И какво търсеше сега тук? Беше решил отново да я прелъсти? Е, този път това нямаше да стане толкова лесно.

— Погледни какви страхотни войници ми подари мистър Болтън! Ще го помолиш ли да остане малко при нас? Той е пълен със забавни истории.

Лили целуна челото на сина си, за да провери дали има треска, и се опита да каже спокойно:

— Мистър Травис е търговски пътник, Рой. Сигурна съм, че е трябвало да обиколи много градове и села. Предполагам, че и Кейд може да ти разкаже много интересни истории, ако го помолиш.

— Той веднъж ми разказа как се е научил да язди. Знаеш ли, че той не е имал кон, докато не е хванал един мустанг? И аз искам да хвана един.

Имаше много неща, които не знаеше за Кейд. Как си въобразяваше Рой, който дори още не можеше да язди добре, че ще може да хване див мустанг? Сигурно си мислеше, че лесно ще се пребори с него и ще го подчини на волята си. Младата жена разроши косата му и въздъхна. Трябваше да измисли как да се справи с положението.

Чу веселите гласове на баща си и Травис, които влизаха в къщата. Двамата си подхождаха. Баща й винаги е бил по-добър търговец, отколкото фермер. Кейд сигурно е отишъл да провери дали работниците са свършили работата си за деня. Трябваше да го помоли да се храни със семейството й. Може би нямаше да е уместно веднага да съобщи за „женитбата“ си, ала вече не можеше да позволи той да се храни с работниците.

Обаче се оказа, че не е трябвало да се притеснява за това. Когато вечерята беше готова, Кейд се изми и се присъедини към останалите на масата. Лили почувства въпросителният му поглед, когато влезе, облечена в синята памучна рокля, с която беше на танците. Това беше най-новата рокля, която имаше. Другите бяха прекалено натруфени и подхождаха повече на младо момиче. Когато тя влезе, Травис и баща й се изправиха на крака. Кейд последва примера им.

Той беше бесен и Лили веднага го забеляза. Но какво можеше да направи тя? До масата седеше бащата на Рой. По дяволите, повече нямаше да мисли за бащата на Рой. Тя зае мястото си и когато мъжете я последваха, наведе глава, за да каже молитвата, а след това помоли да й подадат солта. Това беше единственото, което можа да измисли.

— Преди да спре при нас, Травис бил решил да се отправи към Сан Антонио. Казах му, че е по-добре да не ходи там. Ти познаваш тази страна по-добре от мен, Лили. Знаеш ли къде ще може да продаде стоката си?

— Стоката си? Твоите „лекарства, които лекуват всичко“, това ли е стоката ти, Травис? — Не можа да прикрие подигравката в гласа си. Бяха изминали девет години, а той все още продаваше боклуците си, сякаш бяха нещо изключително.

— Е, Лили, не трябва да говориш с такова пренебрежение за моите медицински познания. Предполагам, че не си спомняш доктор Джоузеф от Начиз? Работих с него няколко години, преди да умре, а след това усъвършенствах формулите за пет от неговите лекарства. Току-що разказвах на баща ти за книгата, която написах. Съдържа пълно описание на моите открития.

— Имаш ли лекарство, което да излекува счупен крак? Имаш ли нещо, което да помогне на Рой да се чувства по-добре и да го предпази от куцане? Дали твоят голям опит те е научил да се справяш с подобни болести?

За миг Травис изглеждаше смутен, но след това на красивите му устни отново се появи обаятелната му усмивка.

— Е, Лили, ти май прекали с насмешките си към мен. Ти вече си направила всичко, което предписва медицината в подобни случаи. Аз мога да му дам лекарство, което ще успокои болката, ако отново се усили, но неговото младо тяло ще се възстанови с учудваща бързина.

Искаше й се да му каже да не се притеснява за нейния син. Не беше сигурна дали той е разбрал, че Рой е и негов син. Трябваше да избягва стълкновенията с него. Всъщност, повечето мъже на негово място щяха да постъпят като него и да се възползват от наивността на едно шестнадесетгодишно момиче. Просто тогава тя се беше изпречила на пътя му.

Младата жена бързо погледна към Кейд. Той мълчеше, но тя беше сигурна, че много добре знае кой е Травис. Кейд може и да не говореше много, но никога не пропускаше нищо. Не знаеше какво гласи закона, но вероятно, ако реши, Травис би могъл да й вземе Рой. Не й се вярваше, че той би пожелал подобно нещо, но все пак нямаше намерение да му дава възможност да опита.

— Кой е професор Манголини?

Лили вдигна стреснато глава. Досега изобщо не беше сигурна, че Кейд може да чете. В тази страна повечето от мъжете не можеха да четат, освен адвокатите. Не беше очаквала, че ще срещне грамотен индианец.

Травис се облегна назад и отпи глътка вода.

— Хората са свикнали да вярват, че чуждестранните доктори са по-добри и знаят повече. Затова реших да се нарека професор Манголини, за да привлека по-голям брой хора.

— По-скоро, за да увеличиш продажбите си — поправи го Лили.

Травис се намръщи.

— Прозвуча така, сякаш съм извършил престъпление. Това не е справедливо, Лили. Да не мислиш, че продавам фалшиви златни дрънкулки?

В този миг Ефраим се плесна по челото.

— Сега си спомних, че съм те виждал! Ти се появи онази пролет, когато двете ми по-големи дъщери се сгодиха. Тогава се опита да ми продадеш някакъв железен тиган. Във фургона ти имаше и половин дузина бутилки с контрабандни напитки.

Около масата се възцари тишина. Лили погледна към Травис. Погледите им се срещнаха и тя разбра, че той вече знае. Малко късно, но все пак беше разбрал.

— Просто се опитвах да си изкарвам прехраната. Спомням си, че през онова лято имах голям късмет. Върнах се, за да направя опит да спечеля сърцето на най-прелестната девойка, която някога бях срещал, ала узнах, че току-що се е омъжила. Тогава това почти разби сърцето ми. Наистина в живота се случват странни неща — хора, които са били разделени от стотици мили, след толкова години, се срещат отново.

Едва ли бяха толкова странни, помисли си Кейд. Можеше да заложи и последния си долар, че този мазен негодник е минал през родния град на Лили и е разбрал от сестрите й, че сега тя е богата вдовица и притежава ранчо. Сигурно Лили и сама разбираше това.

Кейд погледна към нея и видя, че тя не е на себе си. Очите й бяха някак безжизнени, дори и когато се подиграваше на този мъж. Този мъж някога я беше наранил, беше й причинил много болка, ала това невинаги беше достатъчно за една жена да обърне гръб на такъв красавец. Кейд мислено изруга. Едва ли имаше голям шанс със своя полуиндиански-полуиспански произход.

Вечерята продължи. Лили накратко разказа за посещението си в индианското селище, като не пропусна да възхвали любезността на индианците и похвали интелигентността на момчетата, които бяха спасили живота на сина й. Думите й настроиха баща й по-миролюбиво, но той продължаваше да хвърля изпитателни погледи към Кейд.

Когато накрая Лили се извини и каза, че смята да си легне, Кейд не издържа повече. Той докосна ръката й, а тя се обърна сякаш я беше опарил.

— Трябва да поговорим, преди да си легнеш. Може ли да излезем навън?

Младата жена го гледаше с ужасени, широко отворени очи и той отдръпна ръката си.

— Не тази вечер, Кейд, моля те. Ти много добре знаеш какво трябва да се направи. Доверявам ти се напълно.

Кейд я проследи с поглед как излиза от стаята. Думите й му причиниха силна болка, сякаш му беше забила нож в гърдите. Тя се отказваше от него. Смяташе да се държи така, сякаш нищо не се беше случило. Тя отиваше да си легне сама в онова проклето легло.

Трябваше да очаква това. Трябваше да очаква, че тя ще го измами и ще го предаде, като се откаже от него. Достатъчно беше видял през своя живот и се беше научил да приема много неща. Но просто не можеше да повярва, че след всичко, което бяха преживяли миналата нощ, тя ще се обърне и ще си отиде. Това надминаваше всичко.

Но тя го направи и той стоеше заедно с останалите и гледаше как излиза от стаята. Не желаеше да стои повече тук, извини се и излезе през задната врата. Ще вземе Серена, ще се затвори в бараката си, ще изпие бутилка уиски и ще прати по дяволите тази бяла жена. Беше наистина лудост да си въобрази, че може да се ожени за една лейди и да има собствен дом. Той не се самозалъгваше и знаеше, че не може да й предложи нищо повече от сивия си кон и неясно бъдеще. Не можеше да се заблуждава, че ще й даде това, което никой друг не може, защото един друг мъж беше сега в къщата и беше баща на детето й. По дяволите, защо този Травис трябваше да се появи точно сега?

Ала когато видя Серена и нейното пълничко, но сладко личице, решителността му се възвърна. Нямаше да се откаже, поне не без бой. Щеше да намери начин да изгони професор Манголини Травис Болтън от своята територия.

Когато по-късно прозорецът на спалнята й се отвори, Лили не се изненада. Всички в къщата бяха заспали и наоколо цареше тишина. Не можеше да заспи и бе сигурна, че и Кейд не е заспал. Не можеше да реши какво да прави. Какво щеше да му обясни?

Беше седнала в леглото, облегната на възглавници и покрита с юрган. Златистата й плитка бе преметната през рамото. Кейд почувства как го облива топлина, но първо трябваше да получи едно обяснение.

— Той е бащата на Рой, нали?

Младата жена не се опита да отрича очевидното и кимна с глава.

Въпреки че знаеше отговора, все още му се искаше да не е така. Кейд се облегна на стената, пъхна ръце в джобовете и се загледа в бледия й силует.

— А къде е мястото на Джим в тази картинка?

Тя гневно го изгледа.

— Джим знаеше. Не ме гледай по този начин. Джим искаше съпруга. Един женен мъж може да вземе три пъти повече земя, отколкото един неженен. Детето му беше умряло и Рой се превърна за него в сина, който беше изгубил. Двамата бяхме щастливи.

Младият мъж се намръщи.

— Значи затова тялото ти е толкова зажадняло за ласки и ти се съгласи да се отдадеш дори на мелез като мен. А сега имаш възможност да си върнеш бащата на Рой, а мен ще ме захвърлиш.

Лили удари с юмрук по възглавницата.

— Не ми говори по този начин, Кейд. Нямаш право. Това, което направихме, беше по твое желание. Ти не си ме питал за мнението ми. А сега Травис е тук и ако поиска, може да вземе Рой. Но да бъда проклета, ако позволя това.

— А аз да бъда проклет, ако позволя да си отидеш от мен — тихо каза Кейд и тръгна към леглото.

Лили отхвърли завивките и светкавично измъкна дългата пушка, която Джим държеше винаги зад леглото.

— Не се приближавай, Кейд. Миналата нощ ти постъпи така, както ти искаше. Сега е мой ред.

— Ти си моя съпруга, Лили. Да не би да мислиш, че аз ще спя там — и той посочи към прозореца, — когато ти спиш сама в това легло? Или може би се каниш да спиш със стария си приятел Травис?

— Махай се, Кейд. Не желая повече да те слушам. Сега за пръв път ще се наложи ти да ме изслушаш. Когато Травис си отиде, ще решим какво да правим, но дотогава ще стоиш далеч от мен. Все още не съм готова отново да бъда съпруга на когото и да било, разбра ли, Кейд? Трябваше да ме попиташ още миналата нощ.

— Ала ти с готовност прие това, което ти предложих. — Дулото на пушката опря в гърдите му. Той го сграбчи и изтръгна оръжието от ръцете й. — Няма да му позволя да те вземе. Ще се боря за теб.

Недоизречените думи „и той ще загуби“ сякаш едновременно пронизаха сърцата им.

Той й подаде пушката и изскочи през прозореца.

Запита се дали не сбърка. Дали нямаше да бъде по-добре, ако го бе приела в леглото си и по тази начин затвърди правата му. Може би трябваше да обяви, че се е омъжила за него и да го помоли да защити Рой от Травис. Ала все още не беше готова за това. Този път щеше да помисли първо за себе си.

Но когато легна в самотното си легло, тялото й копнееше за Кейд.