Патриша Райс
Тексаската Лили (36)

Глава тридесет и пета

— Кейд, какво правиш? — задъхано прошепна Лили, когато той се приближи към леглото и веднага започна да смъква нощницата й.

— Искам да се възползвам от най-важното съпружеско право. Освен това е прекалено горещо, за да си облечена с толкова много дрехи.

Самият той бе съвсем гол и въобще не личеше да му е студено, така че можеше да му се вярва. Но щом коленичи до леглото и започна да вдига нощницата й през главата й, Лили кой знае защо си помисли, че се готви да я скалпира. А когато протегна ръка към плитките й, за да ги развърже, тръпки пролазиха по гърба й.

— Кейд, почакай, мили, та това е глупаво. Изглеждам като кит. Пък и трябва да спазваме известно благоприличие.

Но той въобще не обърна внимание на думите й, с един замах запрати завивката на пода и долепи ухо до корема й.

— Мисля, че бебето ни говори на езика на апахите, но не мога да разбера нито една дума.

Лили весело се засмя и се опита да отмести ръката му. Напоследък беше доста загрижена. Коремът й се беше вкоравил и беше доста наедрял. Опита се да мисли за нещо друго, например за раната на рамото му, затова вдигна ръка и погали белега му.

— Това ли е езика, който говори племето на баща ти?

— Да, езика на гордите апахи — спокойно отвърна Кейд и отново се доближи до нея, за да целуне голата й гръд. — Не ми се иска децата ми да забравят езика на своите предшественици.

Лили изохка и се изви на дъга, когато устните му захапаха зърното и по цялото й тяло се разляха сладостни вълни.

— Престани, Кейд! Стига, ох, стига, моля те… — Замлъкна едва когато устните му се сляха с нейните в целувката, за която и двамата бяха жадували от дни и седмици.

— Не се плаши. Имаме право да се наслаждаваме един на друг и да забравим за всичко останало — промърмори той, леко отлепил устни от нейните, прегърна я със здравата си ръка и я притегли към себе си.

— Стига! Това вече е прекалено. Нима можеш да изнасилваш една дебела жена?

Лукавият блясък в очите му й напомни, че той е истински потомък на червенокожите диваци. Ръката му се плъзна надолу и се пъхна между бедрата й.

— Ще отложим изнасилването за по-удобно време. А сега искам само да те галя. Стой спокойно, Лили, и ме остави да се запозная по-отблизо с бъдещото ни дете. Искам да разбера дали ще е момче или момиче.

— Е, сигурно ще е или едното, или другото. А кой знае, може пък да са две — въздъхна тя, докато той не спираше да я милва и успя най-сетне да я накара да потръпне под неспирните му милувки. Вече бе забравила кога се бяха любили за последен път.

Кейд с любопитство съзерцаваше подутия й корем.

— Хм… За близнаци ли намекваш? Нима мислиш, че ще родиш близнаци? — И без да дочака отговора й, той спусна глава към бедрата й и започна да я гали с езика си.

Останала без дъх, Лили само успя да изохка от неочакваната атака. Е, това вече сигурно е съвсем неморално. Джим никога не бе вършил с нея подобни щуротии. Но протестите й останаха без последствия, защото тялото й избухваше в конвулсии и горещи вълни я обливаха при всеки допир на езика му. Притисна я още по-близо до себе си и проникна още по-дълбоко, докато накрая се почувства като разглобена на късове. Младият мъж нежно я обърна настрани и започна да целува талията й и гърдите й, като извличаше и последната капка наслада от телата им.

Когато отново се отдръпна от нея и постави възглавницата под кръста й, за да проникне в тялото й изотзад, Лили потръпна неудържимо и отлетя към своята кулминация малко след неговата.

Заспаха и двамата в тази поза, прегърнати и изпотени, напълно щастливи и уморени. Бяха заслужили своето щастие, затова последната мисъл на Кейд беше за пълното блаженство, което може би чак сега бе постигнал за пръв път в живота си. Тук и само тук бе неговият дом, тук, при нея. И нямаше никакво значение как се наричаше това, което бяха извършили в спалнята.

Когато се събудиха, слънцето беше високо над хоризонта и горещината заливаше всичко наоколо. Отвориха очи почти едновременно, защото всяко помръдване на единия веднага събуждаше и другия. Лили си помисли, че може би точно това означава да бъдат мъж и жена в пълния смисъл на думата. Мургавата ръка на младия метис лежеше отпусната върху белия й корем, като че ли той искаше да предпази детето си от всички беди, а едрото му мускулесто тяло се беше обвило около нея като броня. Младата жена се усещаше защитена както никога досега. Може би това е любовта. Никога не бе очаквала, че ще срещне мъж, който да продължи да я обича, дори когато е по-грозна от всякога. Нима не бе най-яркото доказателство, че този мъж е готов на всичко за нея? А именно това бе най-важното за Лили.

Ако Кейд наистина се окаже толкова загрижен за нея и децата, то тя ще положи усилия, ще направи всичко, на което е способна, за да го направи щастлив. Младата жена се усмихна и нежно погали мургавата му ръка, след което се сгуши доволна до него.

Той й отвърна с безброй целувки по лицето, шията, раменете и гърдите. След миг тя отново се озова под него.

— Не ме изкушавай повече, мила, защото отново започвам да се възбуждам. А днес ме чака много работа и до довечера сигурно ще се изтощя до предела на силите си.

Лили пак се усмихна закачливо и погали орловия му нос.

— Може би действително съм попаднала на страхотен мъж. Ако е така, наистина ще е по-добре довечера да легнеш до мен пребит от умора, иначе не мога да ти обещая, че няма да се наложи да ти родя още безброй много деца. Нали знаеш, че бездействието винаги подтиква хората към прекалено много забавления в леглото.

— Но любовта ни дава сили да посрещаме неизбежните житейски страдания и поражения. — Кейд пъргаво скочи от леглото и отиде в ъгъла на спалнята, за да се измие с водата от легена, който временно заменяше счупения порцеланов умивалник. — Хм, да не забравя нещо важно за днес. Трябва да изчакам със сеитбата. Нали имаше поверие да не се засява по време на пълнолуние, защото реколтата ще бъде съвсем оскъдна. Тогава мога днес да се заема с почистването и прибирането на сечивата и инвентара и с подготовката на семето за посев.

Лили се засмя и се надигна от леглото.

— Затова ли ме убеди да родя още едно дете? Защото си успял да ме оплодиш по време на пълнолуние?

Младият мъж избърса лицето си с ленената кърпа и се приближи към нея, усмихна й се и се загледа с възхищение в слънчевите лъчи, които се вплитаха в златистите й коси и танцуваха сред кичурите й, нежни като коприна.

— Преди да се засее, земята трябва да се изоре добре, любима. — Протегна ръка и отмести косата от облото й рамо. — Нали не съжаляваш за тази нощ?

Лили отметна глава назад и го погледна в лицето.

— Не вярвам, че ще съжалявам за която и да е от нашите нощи, Кейд. Странно ли ти се струва това?

— Не. — Той също изгаряше от желание да продължат с любовните ласки, макар че от вълнение думите не му достигаха, за да изрази чувствата си. Как да й обясни, че никога не се е усещал изпълнен с трепет и бащинска гордост както сега, при мисълта за тяхното дете, за детето, което любимата му жена щеше да роди само след няколко седмици. И нима можеше с няколко думи да опише необяснимото вълнение, което тя предизвикваше у него дори и само когато погледите им се пресичаха? Толкова по-различна бе тя от всички жени, с които досега се беше срещал, а така чудесно се разбираха, така си допадаха дори и в най-дребното…

Затова само я целуна, нежно и трогателно. Може би една целувка е по-силна от десетки думи?

През целия ден Лили не забрави топлината на ласките му. Затова само се усмихна с разбиране, когато Травис и Хуанита сконфузено се отдръпнаха един от друг при неочакваната поява на господарката на ранчото. Затова посрещна със смях несръчния опит на Серена да свали една делва от високата лавица, единствената оцеляла в кухнята, при което на пода се изсипаха всички съдове от лавицата. Дори успя да се обуздае и не възрази, когато Кейд отстъпи на горещите молби на Рой и го взе със себе си. Със светнали очи момчето веднага излезе, за да се преоблече. За него нямаше по-голяма радост от възможността да помага на Кейд при обяздването на новите коне. Лили разбираше, че това безоблачно щастие не може да трае дълго, но й бе много приятно да забрави несгодите поне за един ден.

Освен това беше прекрасно, че всички около нея се вслушваха в думите й и млъкваха още щом започне да говори. По време на вечерята тя подхвърли, че няма да е зле Травис отново да попълни запасите си от лекарства и мехлеми. Всички побързаха да се съгласят с нея и напълно сериозно се заеха да обсъждат какви медикаменти непременно трябва да имат в ранчото, защото не се знаеше кога някой от тях ще се нарани било при ежедневните грижи за добитъка, било при евентуално нападение от войници, червенокожи или скитащи банди от дезертьори или бягащи заселници. Когато Лили излезе в градината и заплака при вида на опустошените лехи, Кейд побърза да изпрати при нея един от наемните работници, за да започне да прекопава лехите. Освен това метисът й обеща, че до три дни мъжете ще се постараят да почистят, прокопаят и засадят отново цялата градина, така че до месец да възвърнат предишното очарование на любимото й място за почивка. Лили си припомни с колко усилия бе успяла да научи Джим да отгатва поне част от желанията й, но Кейд явно нямаше нужда да бъде обучаван.

Разбира се, никой рай не е вечен. Дните бавно се нижеха под палещите лъчи на юнското слънце и страстите се разгорещяваха. Мъжете първо се заеха със сеитбата на пшеницата и царевицата, като за известно време трябваше да изоставят ремонта на къщата. Кейд непрекъснато се оплакваше от неравните и плитки бразди, а Травис оправдаваше грешките с довода, че не познава земеделската работа и прехвърляше отговорността върху ратаите. В околните ферми, до една опожарени и ограбени, започнаха да се завръщат съседите им и почти всеки ден някой идваше при Кейд и Лили с молба за помощ при строежа на колиби, обори и плевници. На няколко пъти по-богатите заселници успяха да отмъкнат част от ратаите им с обещания за по-добро заплащане. Слуховете за набезите на команчите на север и на запад непрекъснато опъваха нервите на всички обитатели на ранчото. Трудно е да се работи, когато всеки момент очакваш отнякъде да затрещят пушките…

Погълната от грижите за дрешките на бебето, за дрехите на децата и на останалите членове на семейството, а също и за градината, Лили постепенно се научи да не обръща прекалено голямо внимание на ежедневните разговори за нападения, сражения и бандитски набези. Щом Травис и Хуанита започваха да спорят посред двора, тя с дяволита усмивка изливаше на главите им по една кана студена вода от кладенеца и се оттегляше, а зад гърба й се разнасяха ругатните на Травис и смехът на Хуанита. Веднъж Кейд ги видя, току-що окъпани от господарката на ранчото, и едва прикри усмивката си. Не можеше да се отрече, че нейният метод за охлаждане на разгорещени глави веднага слагаше край на всяка кавга.

— А след този неочакван студен душ нашите две гълъбчета продължиха ли да се гледат влюбено? — попита Лили, като подаде на Серена закуската, понеже Хуанита беше останала навън с Травис.

— Когато пресичах двора, заварих ги мокри до ушите — промърмори Кейд и надигна каната с вода. От тежките бали сено той беше целият в пот, ожаднял и зачервен от горещината. — Хуанита тъкмо бе хванала Травис за косата и му крещеше, че не е очаквала да й се падне такъв глупав мъж за съпруг. Чух и не толкова любезни приказки, но по-добре е да не ти ги споменавам всичките. А пък Травис се опитваше да я убеди да смъкне дрехите си, защото щяла да настине, както е измокрена. Представяш ли си? Да настине в тази жега… Но знаеш ли, това ме подсети за нещо. Дали пък да не си направим един ден малък басейн в задния двор?

Лили отмести мрежата против комари и надникна през вратата. Гледката се оказа съвсем различна от описаната. Никой не скубеше косите на другия, дори напротив, ръцете на Хуанита бяха прегърнали Травис през врата. Лили се закиска и пусна мрежата.

— Най-добре е за няколко минути никой от нас да не си показва носа навън. Ако пак ги полеем с вода, може дотолкова да ги охладим, че да изстинат един към друг.

Кейд едва не се задави от смях със залъка хляб, който бе взел от масата. Черните му очи блеснаха, когато тя се върна при него.

— Не забравяй, че ако на Травис отново му щукне да запраши по пътищата, ще се лишим от готвачката си.

Тя го изгледа иронично.

— Хуанита трябва само да му скръцне със зъби и амбулантните търговци ще намалеят с един.

— Нима си въобразяваш, че всяка жена винаги успява да се качи на главата на мъжа си? — заядливо й отговори Кейд и започна да маже масло по филията на Серена.

— Невинаги жените излизат победителки в тези нескончаеми семейни войни, но Травис е достатъчно разумен и много добре разбира, че Хуанита се нуждае от сигурността, която има, като живее при нас. По-скоро би се разделил с нея, отколкото да я помъкне със себе си по пътищата.

Докато дъвчеше хляба, Кейд се замисли върху думите на жена си. Лили беше с много по-силен характер от Хуанита и за миг не се бе поколебала да последва мъжа си, когато е трябвало да се преместят в напълно непознатия Тексас. Започнала е нов живот с първия си съпруг, когато е била само на шестнадесет, при това бременна с Рой. Сигурно би намерила сили да започне нов живот в хасиендата с него, ако я помоли да напуснат ранчото, макар че именно тук бе нейният дом. Но кой знае, може би щеше да му каже да върви по дяволите? Лили го бе дарила с цялото щастие, за което можеше да мечтае един мъж, с едно-единствено изключение — трудно, много трудно би се съгласила да изоставят ранчото. Е, това е нищо в сравнение с щастливите дни, на които се радваха не само те двамата, но и децата.

Но преди да успее да й отговори, в кухнята връхлетя Травис, мокър и разчорлен.

— Насам идва някакъв непознат на кон. Сам е. Да повикам ли мъжете?

Лили го изгледа изненадано. Нима винаги ще трябва да посрещат гостите си с насочени пушки? Наистина Травис не спомена да грабнат оръжието, но опитът й я бе научил да разбира мислите на двамата мъже от половин дума. Досега никога не бяха събирали мъжете от ранчото при появата на самотен ездач по пътя от града.

Кейд отиде до вратата и дръпна мрежата против комари.

— Като че ли е Оли Кларк. Повикай мъжете, но им кажи да не се показват пред него. Постави двама от тях с пушки зад боровете край пътя. Кажи им да не застават прекалено близо до пристройката.

Травис грабна своята пушка, закопча изцапаната си риза и се втурна навън. Лили и Кейд се спогледаха.

— Това се очакваше, нали? — тихо го попита тя, като се стараеше да не изплаши Серена. Момиченцето се беше увлякло в играта с граховите зърна по масата.

— Наивно е да си мислим, че ще ни забравят така лесно. Но не очаквах именно Кларк пръв да ни посети. Защо не вземеш Серена и да се приберете в стаята на Хуанита? Оли е сам и не може да ни стори нищо лошо, но ще успея да изтръгна повече от него, ако разговаряме само на четири очи.

Лили искаше да протестира, че се отнася с нея като към безпомощна слугиня, но успя да се въздържи. Явно Кейд постъпваше така от загриженост за нея и децата, а не поради неуважение към жена си. Освен това нали доскоро въобще не я удостояваше с обяснения на постъпките си. Може би животът му с нея постепенно го облагородяваше и цивилизоваше. Като се усмихна при тази мисъл, младата жена го прегърна и го целуна, докато той зареждаше пушката си. Сетне хвана Серена за ръката и излезе от стаята, преди Кейд да се съвземе от изненадващата й милувка.

Не му остана време да обмисля какво да прави по-нататък, защото на вратата се почука. Кейд опря пушката си на стената и отвори вратата.

Оли го изгледа смутено, след което се приближи към прага.

— Мислех, че ще заваря Лили или поне Травис.

Щеше да ги завари сами, ако беше дошъл преди една-две седмици. Но с приближаването на раждането на детето Кейд се стараеше по-често да остава в къщата. Още преди да напуснат индианското селище, жрицата на апахите беше предупредила Лили, че може да роди по-рано, понеже плодът е доста едър. Разбира се, Кейд не обясни това на Оли, а само го изгледа хладно.

— Те са накъде наоколо. За какво ти трябват?

— Май не ме посрещаш много любезно — рече Оли и се огледа неспокойно, но си отдъхна, когато видя Травис да влиза през другата врата. — Донесох малко от новото уиски, което дори може да лекува. Оставих го навън в торбите. Ей сега ще го донеса.

Когато Травис влезе в стаята, той си размени погледи с Кейд, но не каза нищо, преди Оли да излезе, за да донесе уискито.

— Имаш ли някакви чаши? — попита Оли, когато се върна с бутилките. — Не е лошо да го опитаме и да видим дали доктор Болтън ще го одобри. — Той се засмя на шегата си.

Травис кимна и му помогна да остави бутилките на масата. Кейд се намръщи, но не каза нищо. Травис донесе чаши и Оли ги напълни с уиски, като непрекъснато хвалеше качеството на питието.

Заговориха за фармацевтичния бизнес на Травис и взеха чашите си. Кейд погледна разсеяно през прозореца и механично надигна чашата си, но силната миризма на уискито му припомни за напиването в къщата на дядо му и той потръпна от отвращение към това, което се канеше да извърши. Все още държеше чашата си в ръка, когато погледът му се плъзна по масата, покрита с пъстроцветна покривка и подредена за обед — Лили я беше полирала преди време и масата беше нейната гордост. Припомни си, че пияният Ефраим често разливаше уискито си по масата и затова трябваше да я застилат.

Кейд остави чашата, без да пие, и отиде към прозореца. Оли се беше замислил нещо. Не трябваше да пие, докато не разбере намеренията на Оли. А и по принцип въобще не трябваше да пие. Нещата се бяха променили, пък и той самият също се беше променил.

— Хайде, Кейд, какво ти става? Виждал съм те да обръщаш цели кани с уиски. Не заслужава ли стомахът ти едно хубаво питие, след всичките онези боклуци, които си пил?

Ала насмешката му остана без отговор. Кейд се обърна и го погледна така, че косата му настръхна.

— Кейд вече е семеен мъж и не пие — намеси се весело Травис. — Уискито наистина е добро, Кларк. Дори бих казал, че е чудесно, но имам още работа и не трябва да пия повече. Всъщност защо си дошъл? Не ми се вярва, че си яздил от града дотук, само за да ни видиш, тъй като отдавна не сме идвали при вас.

Без да чака покана, Оли се настани удобно на масата.

— Сега почти всички са заети със сеитбата и ремонт на къщите си, така че много малко от фермерите идват в града. Затова имам повече свободно време. Мислиш ли, че Лили ще има нещо против, ако остана за обяд? После трябва да посетя още няколко места, преди да се прибера. Дай ми чашата си да я напълня до горе. Това питие ще те ободри.

Кейд наблюдаваше с насмешка суетенето и бърборенето на Оли. Реши, че трябва да повика жените. А за Травис беше по-добре да хапне нещо, ако смяташе да пие още от това уиски, помисли си Кейд.

Хуанита влезе, носейки табла с чинии. Както обикновено тя не разговаряше с никого, но Лили любезно поведе разговора, както подобаваше на една южняшка лейди.

— Отдавна не сме чували никакви новини, Оли. Разкажи ни какво става? Ще станем ли отделна република, или ще се присъединим към останалите щати?

— Мисля, че ще трябва да се гласува. Президентът Джаксън няма търпение да ни присъедини към американските щати, но не съм сигурен дали ще стане точно така. Сигурен ли си, че не искаш малко уиски, Кейд? Наистина е много меко и никак не е силно, а и при това е безплатно, като благодарност за вашето гостоприемство.

Кейд забеляза, че Травис тайно размеси своето уиски с вода. Следователно уискито не беше никак слабо. Имаше време, когато наистина щеше да страда, ако откаже да пие. Имаше време, когато безразсъдно и с предизвикателство се нахвърляше на бутилката, въпреки че много добре знаеше какво прави алкохолът с него. Имаше време, когато търсеше утеха в уискито и искаше да забрави всичко. Дори и сега ясно си представи как силната течност прониква в кръвта му и го изгаря целия, но не посегна към чашата, а продължи да се храни. Имаше време, когато се нуждаеше от забрава. Ала това време си бе отишло завинаги.

А и освен това трябваше да внимава много и да се опита да постави Оли натясно, ако искаше да разкрие и осуети плановете му. Лили напрегнато слушаше разговора им, а когато Оли отново напълни чашата на Травис, тя тихо се изправи и започна да прибира празните чаши от масата, при което успя незабелязано да прибере бутилката.

— Чух да се говори за някакви проблеми относно това кой е истинският собственик на именията около Бексар. Мексиканците настоявали, че земите са техни — небрежно спомена Оли. — Като че ли повечето от испанските земевладелци са предявили прекомерно големи претенции и сега никой не е сигурен колко земя притежава. Освен това непрекъснато се опитват да разширят границите на именията си, но аз съм сигурен, че Джим се е погрижил да уреди документите, преди да започне да строи всичко това.

Кейд продължи да се храни привидно спокойно, но младата жена знаеше, че е напрегнат като пантера преди скок. Забеляза под старата риза как мускулите му заиграха. Струваше й се, че само ако го докосне, той ще подскочи от мястото си. Обаче Кейд успя да запази самообладание, а останалите не забелязаха напрежението му.

Освен че се тревожеше за съпруга си, Лили никак не харесваше този разговор за документи, собственост и наследствени права. Джим не беше от хората, които се интересуваха от документи. Той беше роден за фермер и се грижеше за ранчото и земята. Вярваше, че и другите са честни като самия него. Той не беше много наясно с документите за собственост и ако имаше някаква нередност със земята, едва ли го е забелязал, помисли си Лили. Ала тя премълча този факт.

— Аз вярвам на обещанието на мистър Остин, че тези земи ще останат наши, но искам да ми разкажеш повече за земите около Бексар. Нали хората там владеят тези земи от десетки години? — попита тя.

— Те са само едни мързеливи мексиканци, Лили — презрително отвърна Оли, без да се смущава, че Кейд беше наполовина мексиканец. — Те нямат никакви права. Нямат писмени документи, които да удостоверят правото им на собственост върху земите, дори не знаят кой колко земя притежава. Чух, че Хюстън се е заканил да ги изгони веднага, щом стане президент. А има хора, които искат още сега да ги прогонят. Новата република няма нужда от тази паплач.

Хуанита понечи да каже нещо, но Травис бързо пъхна парче хляб в устата й. След връщането им от индианското селище в ранчото, Лили настоя Хуанита да се храни заедно с тях. Сега обаче съжали за това. Хуанита не говореше много, а когато го правеше, използваше такива думи, които можеха да накарат дори един мулетар да се изчерви от срам.

Без да обръща внимание на напрежението около масата, Оли се огледа за бутилката и като не я видя, поклати учудено глава и промърмори:

— Е, както и да е, мисля, че добре си похапнахме, Лили. Благодаря за гостоприемството. Не искам повече да те притеснявам с разговори за имотите, а и Кейд е заявил, че и след женитбата ти с него земята остава твоя собственост. Ако правителството смята да изгони мексиканците, то какво остава за индианците. Мисля, че трябва да тръгвам и да ви оставя да си гледате работата…

Той смутено се огледа още веднъж за пълната бутилка уиски, която щеше да бъде чудесен край на обяда, но беше достатъчно възпитан и не каза нищо. Лили отиде в съседната стая и се приближи към детското легло. Усмихна се доволно, тъй като бутилката беше под леглото, а после погледна през прозореца и махна на Оли, който си тръгваше.

Върна се при двамата мъже, които я гледаха със сериозни лица.

— Къде е проклетият нотариален акт? Ако е изгорял заедно с всичко останало…

Никой не искаше дори и да помисли за това.