Карън Лийбо
Неземни наслади (11)

Единадесета глава

Дом седеше на оградената веранда на хотел „Мъхогъни Бийч“, като опитваше да се отпусне и наслади на приятната обстановка. В този момент за него бе чудесно, че седи в истински тапициран стол и отпива хубав силен ром с кока-кола, и то — от истинска кристална чаша! Много от гостите на хотела прекарваха вечерта на слабо осветената веранда, като се радваха на прохладния морски бриз.

Принуден да пренощува в Белийз, тъй като не можеше да отлети до вечерта, той бе убил времето си следобед в покупки на нови дрехи, за да оправи външния си вид. После се бе подстригал и обръснал.

Неведнъж го бе спохождала мисълта, че вероятно постъпва глупаво. Ами ако двамата с Алиша бяха станали жертва на дивата природа и първичните чувства, които тя събуждаше? Не бе никак трудно взаимното им влечение да се е появило под въздействието на слънцето, спокойните сини води и осеяното с ярки звезди небе. Щеше ли всичко да се промени, ако заменяха тропическия рай с обикновено всекидневие? Дали необузданата им страст нямаше да изчезне безследно в цивилизования свят?

Не му се вярваше, а и бе изпълнен с решителност да провери. Във всеки случай, Кокосовия риф съвсем не беше рай, въпреки случайните прекрасни мигове…

От другия край на верандата до слуха му достигна мелодичен смях, който му напомни за Алиша. Както почти всичко наоколо. Лъскавото черно крило на някаква птица му приличаше на косата й. Нежните цветя предизвикваха спомени за кожата й. Днес зърна един шал на някаква витрина и го купи само защото тъмносиният му цвят щеше да подхожда на очите й…

Смехът прозвуча отново. Този път той обърна глава и сърцето му замря. Не можеше да бъде!

Изглежда имаше халюцинация. Но не се лъжеше — Алиша Бърнард или нейна сестра — близначка седеше само на десетина метра от него!

Сърцето му запрепуска лудо, дланите овлажняха и главата се замая. Какво правеше тя тук? Още не бе готов за среща с нея! Как щеше да й обясни присъствието си в хотела?

Определено плановете му се променяха. Беше повече от ясно, че не можеше да седи ей така и да чака, докато тя се сблъска с него на път към стаята си. Трябваше да застане лице в лице с нея!

Дом махна на келнера.

— Да, сър?

— Рики, можеш ли да отнесеш бутилка изстудено „Шабли“ на жената с роклята на цветя? Ей — там, в другия край на верандата. Искам да й предадеш и една бележка.

Младежът смигна заговорнически.

— Да, сър. Ще отида за виното и ще се върна за бележката.

Дом извади писалка от новата си риза и надраска кратко послание на салфетката.

Алиша вдигна очи към младия сервитьор, застанал до стола й с бутилка вино.

— „Шабли“ — каза той. — С любезния поздрав на господина от другия край на верандата.

— О, колко любезно! — рече уклончиво тя.

Тази вечер нямаше настроение за случайни познанства. Беше уморена до смърт и безкрайно притеснена от предстоящата среща утре с Дом. Нямаше представа как той щеше да посрещне неочакваното й завръщане на Кокосовия риф, а още по-малко чувствата, които възнамеряваше да му признае.

Келнерът й наля чаша вино и Алиша отпи.

— Ммм, откъде ли знае, че обичам „Шабли“? — зачуди се тя. Въпросът бе отправен към възрастната двойка на масата, с която бе завързала разговор.

— Господинът ви изпраща и това — каза келнерът, подаде й салфетката и се отдалечи.

Щом прочете дръзкото предложение, тя почувства как лицето й пламва.

— Какво пише? — попита жената до нея.

Алиша отвърна на въпроса с въпрос.

— Кой ли би си позволил да предложи на напълно непозната жена горещ душ и меко легло с чисти чаршафи…

И едва не се задави при последните думи. Най-сетне си спомни откъде й бяха познати — студено „Шабли“, горещ душ и пухено легло с чисти завивки! Само един-единствен човек я бе чул, когато почти в безсъзнание пожела тези неща на острова, на който се бяха спасили по време на бурята!

— Дом? — прошепна едва чуто, докато оглеждаше слабо осветената веранда.

Не… Не беше той… Не виждаше лицето му, но това не би могъл да бъде Дом. Този мъж беше облечен с безупречен костюм, тъмната му коса бе грижливо подстригана, а лицето — гладко избръснато. Ала щом той извърна глава, тя позна незабравимите черти, запечатали се завинаги в съзнанието й.

Дом се усмихваше неуверено.

Без да се пита каква ли прищявка на съдбата ги е събрала тук, Алиша скочи с чашата в ръка и се затича към него. Той едва успя да се изправи, преди тя да се хвърли в обятията му. Обви ръце около врата му и виното се изля, като намокри гърба му, но Дом дори не усети.

— Не мога да повярвам, че наистина си тук… — успя да промълви той, преди устните му да покрият нейните.

Около тях се разнесе сподавен смях, но Алиша не му обърна внимание. Дом беше тук, тя се притискаше в прегръдките му и нищо друго нямаше значение!

Той засили целувката им, като я притисна още по-силно към себе си и я погали интимно. Пръстите му докоснаха едната й гърда, а другата му ръка обхвана със собственическо чувство хълбока й. Алиша съзнаваше, че трябва да направи нещо, преди да са направили истинско представление.

Отдръпна с неохота устните си.

— Мисля, че предлагаше нещо като горещ душ и меко легло… — прошепна. Дом изстена. — Ще взема чантичката си — добави тя.

Когато отиде до масата и си взе довиждане с учудените възрастни хора, Алиша вече се бе успокоила достатъчно, за да започне да мисли логично. Не можеше просто така да се люби с Дом! Трябваше да обсъдят някои неща, като например има ли бъдеще за тях…

На път към стаята му и двамата не пророниха нито дума. Той мълчаливо запали светлината, затвори вратата и включи вентилатора на тавана. Алиша стоеше посред стаята. Чувстваше се неудобно и се чудеше как да му обясни намеренията си.

Дом взе от нея празната чаша и свали чантичката от рамото й. После я хвана за ръка и я поведе към леглото. Краката вече не я държаха и когато той леко я побутна назад, тя се подчини и седна на леглото.

— Сега — започна Дом, изправен пред нея, — какво искаш първо — да вземеш душ или направо да си легнеш? — Усмихна се закачливо. — И в двата случая ще трябва да дойда с теб.

На върха на езика й бе да възрази. Но едновременно с това не й се искаше да развали обзелото ги настроение. Твърде силно желаеше да се люби с него тази нощ.

Пое дълбоко дъх и изрече откровено:

— Избирам леглото. В този момент не мога да мисля за нищо друго!

В очите му проблесна желание. Алиша очакваше той да я вземе в прегръдките си и да разпали отново огъня на страстта, пламнал на верандата. Но вместо това Дом коленичи пред нея и откопча единия й сандал. Свали го и започна бавно да разтрива босия й крак, като пръстите му стигнаха до прасеца. Повтори същото и с другия крак. После плъзна ръка нагоре под зелено-розовата пола и погали коляното й, преди да продължи над роклята към бедрото, хълбока и талията. Алиша усещаше през тънката, плътно прилепнала тъкан, неговата изгаряща топлина. Дланта му спря под гърдата й. Алиша помисли, че и сърцето й ще спре. Какво правеше той с нея?

Дом я целуна съвсем леко по устните и продължи с целувки към ухото. Тя стоеше неподвижна, поемайки дълбоко въздух, като потискаше порива да го притисне към себе си и да го обсипе с целувки. Какво чакаше той? Бе сигурна, че я желае също толкова силно, колкото тя него.

— Дом, какво правиш? — попита накрая Алиша едва чуто.

— Този път всичко ще бъде както трябва — отговори той, преди да се наведе и да я целуне по шията.

Прекара леко език по ключицата й и тя едва успя да промълви следващия си въпрос:

— Искаш да кажеш, че… че няма да бъде както преди?

Алиша по-скоро почувства, отколкото дочу сподавения му смях.

— Може би ще бъда точен, ако кажа, че сега ще го направим бавно. Много бавно…

Алиша усети как я обливат горещи вълни на желание. Той се пресегна зад нея и свали сантиметър по сантиметър ципа на роклята й. После я дръпна напред и надолу, разкривайки корсажа, който едва покриваше гърдите й. Алиша не се бе облякла така нарочно, за да съблазни някого този ден. Дрехите й имаха за цел да я предпазят от потискащата тропическа горещина. Но очевидно Дом бе впечатлен. Като дишаше тежко, той я изправи на крака и свали роклята надолу по хълбоците и краката й.

Отстъпи назад и я огледа възхитен — Алиша бе останала само по корсаж и силно изрязани бикини. Под настойчивия му поглед зърната на гърдите й се втвърдиха и изпъкнаха под тънката материя.

Изведнъж се почувства смутена.

Някакъв свян я подтикваше да поиска да угасят светлината и да се скрие под завивките. Сведе глава и обви ръце около гърдите си.

— Недей! — помоли я Дом, пристъпи към нея и нежно отмести ръцете й. — Нека те погледам, толкова си красива!

Моментът, изпълнен с неловкост, отмина. Очите на Дом я поглъщаха с безкрайно възхищение и благоговение. Този мъж я желаеше и нощта беше тяхна, каквото и да им носеше бъдещето! Пресегна се и го погали по лицето. После постави ръка на врата му и го привлече за нова целувка — силна и безкрайно възбуждаща, която я накарала да се притисне към него. Дрехите му й пречеха да почувства голото му тяло и сега съжаляваше, че не е успяла да го съблече.

Плъзна ръце между тях и започна да разкопчава ризата му, но пръстите не я слушаха. Дом я хвана за китките.

— Аз ще се погрижа за това — прошепна и бързо се справи с ризата. — Всъщност… Този път ще се погрижа за всичко.

Алиша разбра, че той вече има готов сценарий, който щеше да й достави удоволствие, какъвто и да е. Затова седна покорно на леглото и го загледа как се съблича.

Идеално сложеното му тяло — силно и стройно, изпълнено със сурова мъжественост, отново предизвика възхищението й. Само като гледаше как смъква панталона надолу по мускулестите си бедра, тя почувства, че я обзема болезнено желание и прехапа долната си устна. За нейно разочарование Дом не се съблече изцяло. Но и самата Алиша не бе съвсем гола, което им оставяше някои приятни възможности за по-късно.

Без да каже нито дума, той леко я побутна, като я принуди да легне върху леглото.

Дом седна на ръба му и остана загледан в нея, като човек, умиращ от глад и озовал се на пиршество, за което е мечтал цял живот. После за нейна изненада взе едната й ръка, поднесе я към устните си и я целуна.

— Искам да знаеш, че никога досега не съм правил подобно нещо — каза той.

— Какво? — попита озадачена Алиша.

— Не съм любил никоя жена. Нямам предвид секса — допълни Дом, когато тя понечи да възрази. — А да любя всяка част от тялото й, да разбера къде да я погаля, къде да я целуна, как да я накарам — как да накарам „теб“ да полудееш. Още от първата ни нощ мисля за това и как бих го направил, ако ми се отдадеше възможност. Надявам се сега да ми позволиш. Не знам какво точно трябва да направя, но имам желание да се науча.

— О, Дом! — Коя ли жена би могла да отхвърли подобна молба? Алиша премигна бързо, за да спре сълзите, бликнали в очите й. — Люби ме така, както искаш.

Беше сигурна, че изживяването ще е изключително, въпреки твърденията за неопитността му.

След като загаси лампата, Дом я накара да се увери, че познава тялото й по-добре от самата нея. Като обсипваше с ласки и целувки краката й, колената отзад и вътрешната страна на бедрата, Дом откриваше места, които я караха да реагира по невероятен начин — места, за чието съществуване дори не бе подозирала.

После той насочи вниманието си по-нагоре. Повдигна корсажа й и продължи с целувки по корема. Подразни пъпа й с език, което я накара да изстене от наслада.

— О, Господи, Дом, не спирай!

И той се подчини. Прескочи засега гърдите й и се спря на ръцете, като мина последователно през вътрешната страна на китките, лактите и рамената. Когато най-сетне устните му попаднаха като че ли случайно на твърдото зърно на едната й гърда, Алиша отново изстена от желание. Зарови пръсти в непривично късата му коса в недвусмислено насърчение да продължи. Дом се подчини за известно време на ръцете й, после се отдръпна. Тя издаде звук на изненада, смущение и разочарование.

— Искам да ме любиш сега, Дом! — помоли го тя, останала без дъх.

— Точно това правя. — Той леко ухапа шията й.

Алиша въздъхна с копнеж, като галеше нежно гърдите му.

Да я люби толкова бавно бе опияняващо за него. Но не беше сигурен дали не прекалява — искаше да я възбуди, но не и да я раздразни. Затова, като че ли готов да изпълни молбата й, той плъзна пръсти под ръба на бикините й и бавно ги свлече.

Нетърпението й бе очевидно. Въпреки това Дом не смяташе да се откаже от намеренията си. Разтвори рязко бедрата й и зацелува най-интимното й и тайно място.

Отначало тя се стегна.

— Какво пра… — започна Алиша, ала обзелото я удоволствие прекъсна протеста й, като я накара да се отпусне и да се отдаде изцяло на усещането.

Всеки неин стон го възбуждаше, всеки вик, откъснал се от устните й, разпалваше желанието да й дари неземна наслада.

Усети, че тя наближава върха. Чувстваше, как потръпва, как внезапно я изпълва напрежение, последвано от освобождаване… Да наблюдава екстаза й бе за него едно от най-поразителните изживявания през живота му.

Когато най-сетне Алиша дойде на себе си, Дом се надигна и положи глава на корема й. Тя загали влажната му коса и постепенно дишането й се успокои.

— Ти май каза, че не знаеш какво правиш… — проговори Алиша и гласът й потрепери.

— Така е.

— И мислиш, че съм ти повярвала!

Той се разсмя, дъхът му опари корема й и тя отново потрепери.

— Студено ли ти е? — попита Дом. — Какво ще кажеш за горещ душ?

— Предполагам, не смяташ, че сме свършили.

— Надявам се…

Той я грабна на ръце и я отнесе в банята. Краката не я държаха и му се наложи буквално да я подпре на стената. Но скоро топлата вода я съживи, а Дом насапуниса тялото й. Преди да осъзнае какво става, двамата отново се целуваха. Допирът на насапунисаните им тела бе невероятно възбуждащ.

Дом се облегна на стената и повдигна Алиша, като я накара да обвие крака около него. Тя извика от изненада и удоволствие, когато проникна в нея. Единението им бе кратко, но изключително бурно.

Малко по-късно те лежаха върху прохладните чаршафи, отдали се на усещането за отминаващата приятна възбуда.

— Та какво правиш в Белийз Сити? — попита накрая той.

— Чудех се кога ли ще ми зададеш този въпрос. Бих могла да те запитам същото.

— Ами… Тук съм по работа.

— И аз — каза тя.

— По каква?

— Лична. Разбираш ли, има един мъж, в когото съм лудо влюбена, и дойдох да му заявя намеренията си.

Изведнъж ръката му, отпусната спокойно върху рамото й, го стисна силно.

— Обичаш ли ме, Алиша?

— Да. — Беше изненадващо лесно да го каже. — Надявам се, че това не те плаши.

— Да ме плаши ли? Скъпа, бях ужасен, че може би не изпитваш към мен онова, което аз изпитвам към теб. Бях тръгнал към Хюстън, за да те намеря. Това е работата, която ми предстоеше да свърша. Искам да бъда с теб, Алиша! Завинаги! Сигурен съм, че бих могъл да постъпя като преподавател в Хюстън. Дори да се наложи да изчакам, докато намеря подходяща длъжност, имам доста спестени пари…

— Почакай малко. Няма да се наложи да живеем в Хюстън.

— Няма ли?

— О, Дом, никога не бих очаквала подобно нещо от теб или да те моля да го направиш! Ти каза, че то би те съсипало.

— Вероятно трябва да ти обясня причините. Когато татко се отказа от разкопките, за да остане с Ейми, аз бях откъснат от единствения начин на живот, който познавах. Това ми се отрази изключително тежко. Никога не се сприятелих с децата в градчето. Цели пет години се чувствах като дърво без корен. Всъщност вината бе моя — не направих никакъв опит да се приспособя. На татко му беше по-лесно, тъй като имаше Ейми. Сега вече го разбирам. Ще имам нужда от помощта ти, за да се приспособя. Ти ме накара да го поискам. Това ще е голямо предизвикателство за мен, което може би ще ми донесе и болка.

Алиша притисна лице към гърдите му и Дом разбра, че тя плаче.

— След като си готов на тази саможертва, значи наистина ме обичаш!

— Разбира се, че те обичам! А желанието ми да прекарам живота си с теб не може да бъде саможертва. Значи всичко е решено.

Алиша повдигна глава и го погледна с насълзени очи, но на устните й играеше дяволита усмивка.

— Не съвсем. Не можем да отидем в Хюстън. Вече няма какво да правя там. Напуснах работа, дадох апартамента си под наем, продадох колата и мебелите. Всичко, което ми остана, се намира в една стая надолу по коридора.

Дом се надигна рязко.

— Напуснала си работа?!

— Или бях уволнена… Зависи от гледната точка. Както се оказа, дядо е разбрал отдавна, че повече не мога да дам нищо на компанията и е дошло време да се преместя другаде. Ще позволиш ли да остана и да работя с теб на разкопките?

— Но… Нали ненавиждаше това място?!

— Не е вярно!

— Та ти дори го каза! — възрази той. — Освен това мразиш риба, кокосови орехи, лодки, кал, буболечки, раци…

— О, това ли! Тогава се оплаквах, за да се разтоваря. По този начин се освобождавам от натрупаното напрежение. Не забравяй, че едва не се удавих! Дом, аз съм влюбена в този смахнат остров, буболечките и всичко останало! Той ми действа ободряващо и поставя на изпитание волята и силите ми. А и ти си там, така че нещата ще бъдат наред. Дори започвам да харесвам морската храна!

— Искаш да кажеш, че ще останеш до края на сезона на разкопките? — попита невярващо Дом.

Алиша кимна.

— А после ще отидем където пожелаеш — в Южна Америка, Египет, Северния полюс… Стига да съм с теб!

Той се намръщи. Тя осъществяваше мечтата на неговия живот — любовта, която винаги бе чакал, в съчетание със свободата да продължи работата си. Изведнъж това му се стори недостатъчно.

— Нещо не е наред ли? — попита загрижено Алиша.

— А няма ли да имаме свой дом? Уют? Деца?

Тя повдигна озадачено вежди.

— Деца ли?

— Няма да можем да влачим с нас малки деца по целия свят. След като пораснат, няма да е проблем, но…

Алиша се разсмя.

— Мога ли да смятам, че просто си пропуснал да споменеш женитбата преди бебетата?

— О, имаш право! Предполагам, че ще се оженим, нали?

Тя закима въодушевено.

— Е, добре. След като решихме всичко, вероятно ще можем да живеем в Тъскън — продължи Дом. — Само че апартаментът ми е ужасен и ще се наложи да си купим къща.

— Наистина ли имаш апартамент там?

— Нали трябва да отсядам все някъде, за да описвам находките си и…

— Ето, виждаш ли? Можем да съчетаем нещата. Понякога ще пътуваме и ще правим разкопки, друг път ще си оставаме вкъщи и съм сигурна, че ще успеем да намерим време за едно-две бебета!

— О, Алиша, ти си страхотна! Изречено от теб, всичко изглежда възможно.

— Разбира се, че е възможно. Заедно можем да постигнем всичко, което си наумим.

Той я целуна нежно, почувствал изведнъж увереност, че съвместният им живот ще бъде изпълнен с радост и задоволство.

И докато я притискаше към себе си, чувствайки как сърцата им туптят в синхрон, Дом мислеше за безбройните находки, с които археологията бе изпълнила живота му. Но колкото и вълнуващи да бяха съкровищата, които криеше земята, никое от тях не можеше да се сравни с неземната наслада, която му даряваше Алиша с любовта си…