Крейг Ръсел
Братът Грим (6)

5.

22:10 ч., сряда, 17 март

Институт по съдебна медицина

Университетска клиника

Епендорф, Хамбург

Университетската клиника Епендорф, дала подслон на главните медицински дейности и оборудване на Хамбургския университет, се простира зад Мартинищрасе като малко градче. На това пространство се смесват високи и ниски здания от всякакви епохи и се преплита паяжина от пътища.

Най-големият от оскъдните паркинги беше точно в центъра на комплекса, но Фабел знаеше, че поради късния час ще може да паркира близо до Института по съдебна медицина, част от Института по криминалистика. Добре познаваше този институт — там всякакви науки, които подпомагаха прилагането на закона: серология и ДНК тестове, медицинска юриспруденция и специализирано съдебно-психиатрично експертно обслужване. Контактите на Фабел с този институт не бяха само служебни. От няколко години той имаше връзка с криминалната психоложка Сузане Екхард. Нейният кабинет официално се намираше в тринадесететажното здание на клиниката по психиатрия и психотерапия, но тя прекарваше повечето от времето си навън.

Фабел не зави към главния вход, а продължи по Мартинищрасе и заобиколи Локщедер Щайндам към Бутенфелд. Както предполагаше, там имаше много свободни места на паркинга пред огромния двуетажен павилион. Институтът беше известен и неотдавна беше радикално разширен, за да приюти курсовете за начинаещи съдебни патолози и химици от цял свят. Всяка година тук се извършваха съдебномедицински изследвания на три хиляди трупа и хиляда аутопсии. Сега лежеше тялото на мъртвото момиче в тъмен студен стоманен шкаф в очакване да бъде идентифицирано.

Фабел забеляза, че сред другите паркирани коли е поршето на Сузане. Веднъж да се случи да работят горе-долу по едно и също време — вероятно двамата ще могат да се видят за малко по-дълго.

На вратата ги пропусна възрастен офицер от охраната, в когото Фабел позна бивш старшина от патрулките. В главната приемна видяха униформен офицер от хамбургската полиция, който ги чакаше заедно с Клат и господин и госпожа Елерс. Фабел ги поздрави и попита отдавна ли чакат. Клат отговори, че са дошли преди десетина минути. Един санитар поведе малката група към стаята за идентификации. Количката за мъртъвци, на която лежеше трупът, беше с тъмносиньо покривало, чисто бяло платно криеше лицето. Фабел и Клат преведоха семейството през залата към тялото. Ана обви с ръка рамото на госпожа Елерс и й говореше успокоително, преди да даде знак на санитаря да дръпне чаршафа. Госпожа Елерс остро изпъшка и леко залитна. Фабел видя как господин Елерс се изпъна, сякаш слаб електрически ток накара всичките му мускули да се стегнат едновременно.

Това беше най-кратката тишина. Нямаше и секунда. Но в този нищожно кратък кристален покой Фабел разбра, че момичето на количката не е Паула. И когато госпожа Елерс прониза тишината с дълъг, приглушен, изпълнен с болка стон, той не беше от скръб или загуба, а от възобновена безнадеждност.

 

 

След малко всички седяха в приемната и пиеха кафе от автомата. Госпожа Елерс седеше с невиждащ поглед, сякаш погълната от някакъв много далечен момент във времето. Точно обратното — на лицето на съпруга й беше изписано ядосано, объркано, гневно изражение.

— Защо, господин Фабел? — Очите му търсеха погледа на следователя. — Защо ни причинихте това? Тя толкова прилича на Паула… Толкова прилича! Как може някой да бъде толкова жесток?

— Сигурни ли сте, че това не е вашата дъщеря?

— Измина много време. И както ви казах, тя много прилича на Паула, но…

— Това момиче не е моята дъщеря — прекъсна отговора му госпожа Елерс.

Очите й все още бяха безжизнени и унесени, но гласът й беше пропит с твърда, безкомпромисна решителност. Това беше повече от мнение — беше неопровержима, неоспорима увереност. Фабел усещаше как стоманата на нейната воля прониква в него и част от нея остава там запечатана. Той чувстваше как гняв и омраза се надигат у него като горчива злъч. Някой не само беше прекъснал млад живот, той злобно беше забил и завъртял дълъг нож в самото сърце на друго семейство. И това беше само началото: имаше пълно основание да се предполага, че убиецът на момичето на плажа наистина е похитил и убил Паула Елерс преди три години. Защо иначе ще замесва семейство Елерс в своята отвратителна игра? Един труп, две убийства. Едно семейство бе върнато към възкръсналите страдания на несигурност и неразумна, неоснователна надежда.

— Очевидно имаме работа с много объркана и зла личност. Който е убил това момиче е искал точно това — да седим сега тук, гневни, изпълнени с болка и питащи защо. Това също е сцена на неговото престъпление като тази на плажа, където беше оставил тялото на мъртвото момиче.

Господин Елерс се беше вторачил във Фабел неразбиращо, сякаш беше проговорил на японски. Жена му фиксираше следователя с очи като прожектори.

— Искам да го хванете. — Тя местеше лъча на погледа си от Фабел към Клат и обратно, сякаш разпределяше тежестта на думите върху двамата. — Наистина искам да го хванете и да го убиете. Знам, че не мога да искам това от вас, но мога да изисквам да го заловите и накажете. Мога да очаквам поне това.

— Обещавам ви, че ще направя всичко възможно да намеря това чудовище — каза Фабел и беше абсолютно искрен.

 

 

Двамата с Ана придружиха Клат и семейството до колата на паркинга. Клат се обърна към Фабел. Тъгата на лицето му се беше върнала, но този път беше по-силна, някак изострена от гнева.

— Това мъртво момиче е ваш случай, господин главен комисар. Но със сигурност има някаква връзка между нейната смърт и случая Паула Елерс. Ще ви бъда задължен, ако ме държите в течение на всичко, което би могло да има отношение към случая Елерс.

В гласа на Клат се долавяше почти предизвикателна интонация. Той беше основен стълб в това разследване и явно нямаше да допусне Фабел да забрави това. Комисарят погледна младежа — младши офицер в друга полицейска служба, не много висок и с малко повече килограми. Излъчваше спокойна решителност и проницателна интелигентност. Още там, на паркинга на Института по съдебна медицина, Фабел взе решение.

— Комисар Клат, напълно е възможно убиецът на това момиче да е използвал самоличността на Паула Елерс, защото е знаел за случая. Може да е чел за него навремето. Единствената връзка между двата случая може да бъде само това, че имаме психопат, който чете вестници.

Клат премисли думите му.

— Съмнявам се. А какво ще кажете за изумителната прилика между двете момичета? Най-малко е проучил много подробно случая Елерс. Но аз съм съвсем убеден, че който е взел това момиче за жертва и й е прикачил самоличността на Паула, е виждал Паула жива. Нямам вашия опит и специализация в разследването на убийства, господин главен комисар, но наистина познавам случая Елерс. Живея с него от три години. Просто знам, че връзката е нещо повече от избиране на самоличност за мъртвото момиче.

— Значи очаквате да ви даваме всички подробности от нашето разследване? — попита Фабел.

— Не… Само неща, които ви се струват свързани със случая Елерс. — Клат поддържаше спокоен и отпуснат тон.

Фабел си позволи лека усмивка. Клат не можеше лесно да бъде смутен, нито изплашен от старшинството на другия офицер.

— Всъщност, комисар Клат, смятам, че сте прав. Вътрешният инстинкт ми подсказва, че с вас търсим един и същи човек. Ето защо бих искал да помислите за временно командироване към моя екип, докато трае това разследване.

Широкото лице на Клат за миг изрази изненада, после се разля в усмивка.

— Не знам какво да кажа, господин Фабел. Имам предвид… С голямо удоволствие, но не знам как ще се получи…

— Аз ще уредя документите. Бих искал да продължите разследването си по случая Елерс и да бъдете връзка между нас и полицията на Нордерщед. Но искам също да бъдете привлечен и към този случай. Може нещо да изскочи във връзка с момичето, което намерихме на плажа, и да го пропуснем, но може да подскаже нещо на вас, след като така подробно познавате случая Елерс. Това означава, че предпочитам да се преместите засега в хамбургския отдел Убийства. Ще се погрижа да ви дадат бюро. Но трябва да наблегна, че това е временно положение, само докато трае разследването.

— Разбира се, господин комисар. Трябва да говоря с началника си, главен комисар Полман, за прехвърлянето на две-три дела на друг…

— Аз ще говоря с шефа ви, за да ви разчистя пътя и да поема всички удари.

— Няма да има такива — каза Клат. — Господин Полман ще се радва, че ми се дава възможност да проследя в дълбочина този случай.

Двамата мъже си стиснаха ръцете. Клат посочи с кимване на глава двойката, която седеше мълчаливо отзад в колата му. — Мога ли да кажа на господин и госпожа Елерс, че ще работим заедно? Смятам, че това ще им се стори… — Той търсеше точната дума. — Успокояващо.

 

 

Фабел и Ана мълчаха, докато аудито на Клат не зави към Бутенфелд.

— Значи имаме нов член на екипа — каза Ана с безизразен тон, някъде между въпрос и констатация.

— Само докато трае това разследване, Ана. Той няма да замени Паул. — Паул Линдеман от екипа на Фабел, прострелян и убит преди година, беше партньор на Ана. Раната все още беше дълбока и болезнена за всички, особено за Ана.

— Знам. — Тя леко се наежи. — Цениш ли го?

— Да. Ценя го — отговори Фабел. — Мисля, че има точен инстинкт за случая, има и преднина. Смятам, че ще бъде полезен. Но в момента толкова по въпроса. — Той подаде на Ана ключовете от беемвето си. — Би ли ме почакала малко в колата? Трябва да се върна в института.

Ана се усмихна разбиращо.

— Естествено, шефе.

 

 

Фабел намери Сузане на бюрото в кабинета й, мрачно вторачена в доклад на екрана на компютъра си. Черната й коса беше вързана на опашка, а зад очилата очите й бяха потъмнели от умора. Като видя Фабел, се усмихна уморено, но топло, стана, отиде до него и го целуна по устните.

— Изглеждаш толкова уморен, колкото съм и аз — каза тя със своя мюнхенски акцент. — Тъкмо се каня да приключа. А ти? Ще дойдеш ли по-късно?

Фабел направи извинителна гримаса.

— Ще опитам. Може да е доста късно. Не ме изчаквай.

Той направи няколко крачки и се стовари на стола срещу нейния. Тя разбра намека и се върна на бюрото си.

— Добре… Давай нататък.

Фабел нахвърля събитията от деня. Разказа й за отдавна изчезналото момиче, за намереното момиче, за семейство, преживяло кошмара на смъртта. Когато свърши, Сузане известно време запази мълчание.

— И така, искаш да знаеш мнението ми дали този, който е убил момичето от тази сутрин, е убил и другото момиче, изчезнало преди три години?

— Само неангажиращото мнение.

Сузане въздъхна бавно и дълго.

— Категорично е възможно. Ако междинният период не беше толкова дълъг, бих казала, че е вероятно. Но три години е много време. Както знаеш, първата ескалация на поведението на престъпника е най-голямата крачка… Скокът от фантазия към осъществяване.

— Извършването на първото убийство.

— Точно така. После става по-лесно. И нарушенията се увеличават бързо. Но невинаги е така. Понякога първото убийство се извършва в детството или в младостта и може да минат десетилетия преди да се извърши второто. Три години е странен период. — Сузане се намръщи. — Това би могло да означава, че имаме работа с отделни убийци, но голямата прилика на двете момичета и фактът, че убиецът е прехвърлил самоличността на едната върху втората, наистина ме смущава.

— Добре, нека приемем за момента, че имаме работа с един и същи убиец. За какво ни говори тригодишният период?

— В случай че е същият извършител, малко вероятно е отлагането да е нарочно, като се има предвид преднамерената жестокост на смесването на идентичността на двете момичета. Не мисля, че този интервал е резултат на вина или друго вътрешно смущение, или пък отвращение от извършеното. Струва ми се, че то е повече някакво външно влияние… Някакво ограничение или пречка, които са възпрепятствали разрастването на тази психоза.

— Като например?

— Ами… Би могло да бъде физическо, географско или личностно ограничение. Под физическо разбирам, че извършителят може да е бил задържан в затвор или в болница поради заболяване. Географска пречка би могло да бъде, че е работил или живял извън региона и едва неотдавна се е върнал. Ако случаят е такъв и ако се е появила възможност, бих очаквала деятелят да извърши подобни престъпления където и да е. А под личностно ограничение разбирам, че може да е съществувал някой в обкръжението на извършителя, способен да предотврати възобновяване на човекоубийственото поведение. Някоя доминираща личност, която е била в състояние да сдържа убийствената психоза, дори може би, без да знае за първото убийство.

— И сега тази личност е слязла от сцената?

— Може би. Би могло да бъде властен родител, съпруг или съпруга, които са починали… Или брак, който се е провалил. Или просто може би психозата на убиеца се е развила до такава степен, че е излязла от всякакъв външен контрол. Ако това е така, Бог да е на помощ на личността, която го е възпирала досега. — Сузане си свали очилата. Тъмните й очи бяха с подпухнали клепачи, говореше провлечено от умора, южният й акцент беше още по-силно изразен, тя гълташе края на думите. — Разбира се, има и друго обяснение…

Фабел вече бе стигнал до него.

— И това обяснение е, че нашият убиец не е бил пасивен през тези три години и ние просто не сме открили жертвите му или не сме направили връзка между тях.