Крейг Ръсел
Братът Грим (31)

30.

10:10 ч., понеделник, 29 март

Главно управление на полицията, Хамбург

Фабел огледа седналите до масата в заседателната зала и остро усети отсъствието на Вернер и Ана. Само двамата с Мария бяха останали от основния екип и той беше привлякъл двама комисари — Петра Маас и Ханс Рьотгер — от Специалната комисия по сексуални престъпления с шеф комисар Уте Валраф, която се помещаваше на същия етаж в управлението. Фабел познаваше добре и двамата детективи и ценеше тяхната подкрепа, но все пак се чувстваше някак изоставен. Олсен, ако той беше убиецът, ставаше все по-самоуверен, въпреки че едва не беше заловен. Фабел и екипът му трябва да напредват възможно най-бързо и ефикасно, за да му попречат да убива отново.

Около масата седяха също Сузане и Клат, комисарят от Нордерщед. Фабел току-що беше помолил Мария да информира накратко екипа за последното убийство, когато на вратата се почука и висок пясъчнорус униформен полицейски офицер смутено пристъпи прага.

— А, комисар Херман! — Фабел посочи свободен стол с махване на ръката. — Благодаря, че дойдохте. Помислих, че бихте искал да присъствате на този брифинг.

Херман засия, когато сядаше, остави своята зелено-бяла фуражка на масата, извади бележник и го отвори пред себе си.

— Комисар Херман — обясни Фабел на другите — беше офицерът, който идентифицира извършителя на двойното убийство в Природния парк Харбургер Берге като възможен сериен убиец, който е положил много усилия за съхраняване на мястото за следователите.

Херман благодари с кимване. Фабел помоли Мария да продължи. Тя резюмира това, което знаеха и което не знаеха до момента за последното убийство, и направи преглед на предишните три.

Когато тя свърши, Фабел продължи.

— Имаме много силен и непредсказуем заподозрян на свобода. Петер Олсен. На двадесет и девет години. Има досие на насилник, имал е връзка с Хана Грюн, която намерихме заедно с Маркус Шилер в Природен парк Харбургер Берге. Така че има свързващо звено и възможен мотив. Но предстои да установим какви връзки е имал с другите жертви, ако е имал изобщо. Можем да смятаме също, че той е от кариотип XYY — генетична аномалия, която предразполага към необуздан гняв. Госпожо доктор Екхард?

— Всеки от нас е роден с определен брой и вид хромозоми — обясни Сузане. — Мъжете са с XY, жените — с XX. Понякога обаче се наблюдават отклонения. Това може да доведе до синдрома на Даун, синдрома на Търнър или смесен пол като хермафродитизъм, а може и да се прояви с една допълнителна мъжка или женска хромозома. При мъжете това се нарича XYY, или свръхмъжки синдром. Такива мъже могат да бъдат твърде високи, изключително мускулести и често са много агресивни, с трудно контролируема избухливост. Понякога страдат от тежко акне и имат скелетно-мускулни проблеми. Последните изследвания говорят, че са в границите на нормален коефициент на интелигентност или леко под средния. Може обаче да имат проблеми с образованието, защото са недозрели в развитието си. Комисар Фабел описа Олсен като човек с почти юношески вкус за музика и украса. — Сузане замълча и се облегна назад. — В името на клиничното равновесие трябва да съобщя, че има много спорове относно ролята на XYY в престъпността. Те започнаха заради човек, който убиваше за развлечение в Чикаго, Съединените щати, на име Ричард Спек, струва ми се. Той убил осем медицински сестри през шестдесетте години и поискал снизхождение поради своя XYY генотип. После се оказало, че диагнозата му е погрешна, и това дискредитирало за известно време цялото позоваване на аргумента XYY. А и съществуват много мъже с XYY, които се контролират добре. Познавам високоуважаван психолог от този генотип. Той има стратегия за справяне с трудностите, особено с избухливостта.

— А и не можем да бъдем сигурни, че Олсен е с XYY — добави Фабел. — Доколкото знаем, той никога не е подлаган на изследвания на кариотипа. Но вече знаем от опит, че е изключително склонен към насилие и нищо не го спира да рани полицай. И ако той е нашият човек, може да пререже гърло с единствен удар.

Фабел забеляза, че Сузане е свалила очилата си и ги върти замислено в ръце.

— Госпожо доктор?

— Извинете. Тъкмо си мислех, че точно това според мен не съвпада. Ако Олсен е XYY, значи е извън контрол. Типичните затворници с XYY са вътре, защото са биели жените си или са вършили други неща в резултат на изгубен контрол. Когато Олсен е ударил комисар Вернер, го е направил с излишно голяма, изключителна сила. Според мен ако той беше убиецът, щяхме да бъдем свидетели на психотична ярост. Многократно намушкване, в това число и рани след смъртта, когато би продължил да напада жертвата си дори след като е разбрал, че е мъртва. Прерязване на гърлото с един удар някак не пасва.

— Но не го изключва?

— Не. Може би не.

Фабел разтвори папката пред себе си. Не само резервираността на Сузане активира алармен звънец дълбоко в съзнанието му. Убийството на Хана Грюн и Маркус Шилер от Олсен би било престъпление от страст, от бясна ревност, но това не съвпадаше със странното подреждане на телата. А момичето от плажа на Бланкенезе, и последното убийство… Всичка имаха бележки, написани — както личеше от пръв поглед — от една и съща ръка.

Мария сякаш беше прочела мислите му.

— Не съм убедена за Олсен. По-скоро мисля, че би се опитвал да стои в сянка в момента, като се има предвид, че го търси половината полиция в Хамбург.

— Не знам, Мария. Засега той е първият ни заподозрян, но някак си не мога да се преборя с Олсен като личност. Или може би проблемът е, че мога. Продължавам да допускам, че Олсен крие в себе си повече, отколкото се вижда на повърхността. А може би няма нищо. Може би дори има по-малко, отколкото се вижда. Свързахме го с убийствата в Природния парк, това е сигурно. Той е дебнел, чакал ги е. Имаме съвпадащи отпечатъци на обувките и гумите на мотора му. Там той трябва да е убиецът. Но другите две убийства не мога да ги свържа с него. Нито пък цялата тема за Братя Грим. — Той се обърна към Сузане. — Защо Олсен би извършил две убийства с мотив, но и две други без никакъв мотив?

— Не съществува убиване без мотив. Дори най-случайните актове на насилие са предизвикани от някакво желание или необходимост. Възможно е в съзнанието на Олсен да няма връзка с другите две убийства, освен ако смята, че е в някакъв кръстоносен поход, вдъхновен от Братя Грим, и е включил Грюн и Шилер, защото са били подходящи за комбиниране на целите. Или съчетаване на приятното с полезното, както се казва.

— Да убиеш две птици с един камък — каза Фабел. Другите го погледнаха учудено. — Няма значение. — Той погледна в папката към почти хубавото лице на Олсен. — Може би тези две други жертви не са случайно избрани, както мислехме отначало. Може би Олсен ги е нарочил заради това, което са, или което представляват. Последната жертва е модел, известна със своята красота, и позата й беше на Спящата красавица. Другото момиче е от семейство с много ниско обществено положение — хора от подземния свят, от които се очаква да изоставят децата си на мястото на онези, които отвличат. Остава въпросът: дали Олсен е отвлякъл „истинското дете“, Паула Елерс, преди три години?

Отговори офицер Клат.

— Убеден съм, че е така. Приликата между двете момичета е смайваща. Твърдо съм убеден, че който е отвлякъл Паула Елерс, е отвлякъл и убил Марта Шмид.

Фабел кимна. Беше ясно дори за него, който никога не беше виждал двете момичета живи, че съвпадението не е случайно.

— Ами другите жертви — Хензел и Гретел? Ако Олсен е решил да комбинира сексуалната си ревност с темата на своите убийства, значи тук има конфликт. Той е знаел прекалено добре, че избраните от него жертви не са брат и сестра.

— Но може би не смята, че трябва да бъде прекалено буквален… — включи се Петра Маас, новата жена в екипа. Беше висока, слаба, наближаваше четиридесетте, с кестенява коса около лице с интелигентно излъчваме. — Например последната му жертва отговаря на образа на Спящата красавица или Дивата роза поради всеизвестната си красота, но е два пъти по-стара от героинята в приказката. В повечето планове на психопати съществува гъвкавост. Наблюдаваме същите неща в комисията по сексуални престъпления. Серийни изнасилвачи и серийни убийци имат подобни психози. Ако Олсен е вашият „приказен“ убиец, то той вижда може би съответствието на жертвите си по-скоро в най-общи черти, отколкото в детайли.

— Или може би вижда нещо специфично в двете жертви от Природния парк, което ние не виждаме — предположи Сузане.

Фабел замълча, вперил поглед в повърхността на масата, но виждаше отново разкошната вила на Шилерови, функционалния им офис, студенината на Вера Шилер.

— Добре, значи Хана Грюн е работела при Маркус Шилер, по-точно в предприятието, управлявано от Вера Шилер, неговата съпруга. Тя е била истинската власт в концерна, който е наследила от баща си. Липсва ли ни нещо тук?

— Може би убиецът е определил Вера Шилер алегорично като злата мащеха, а Хана и Маркус като наивниците — предположи Ханс Рьотгер, другият нов в екипа.

— Не е много убедително — обади се Херман. — Но ако е вярно, значи убиецът е знаел поне нещо за обкръжението на жертвите си. Което ни връща при Олсен.

— Въпросът е какво е знаел убиецът за другите жертви — каза Фабел. — Каква е връзката му с тях?

Сузане се завъртя на стола си точно с лице към Фабел.

— Това, че е познавал обкръжението им, не означава, че е имал някакви значителни контакти с тях. Ако за момент извадим Олсен от картината, убиецът може би само е чакал някоя влюбена двойка — която и да е — да използва това място за среща и после да ги убие, както направи Синът на Сам в САЩ^[1].

Фабел погледна през прозореца към градския парк на Винтерхуде и града зад него.

— Тревожа се, че той става все по-смел.

— Но това означава и че може да стане по-небрежен.

Гласът дойде откъм вратата. Млада хубава жена с къса черна коса и прекалено ярко червило, с поовехтяло кожено яке, приближи до масата. Движеше се с преувеличена лекота, но Фабел забеляза, че леко потрепна, докато сядаше.

— Трябваше да се възстановяваш — каза той.

— Много добре съм, шефе — каза Ана Волф в отговор на въпросително вдигнатите вежди на Фабел. — Достатъчно добре, за да се върна към работата си.

Фабел повика Ана и Мария в кабинета си след срещата. Знаеше, че Ана в момента може да работи само по най-леките задачи, но трябваше да признае пред себе си, че се радва на връщането й. Екипът беше по-важен от единиците. Техните способности и индивидуални сили се умножаваха при обединяване. Когато един отсъстваше, това неминуемо отслабваше екипа — Фабел знаеше, че и Вернер вероятно ще се върне, преди да му позволят лекарите. Но неговата травма беше доста по-сериозна.

Той погледна двете много различни жени в екипа си. Ана седеше вдървено на стола, като все още се опитваше да скрие неприятните усещания, причинени от сериозно натъртеното й бедро. До нея Мария седеше както винаги спокойна, в пълно присъствие на духа. Преди по-малко от година нараняване, получено по време на разследване, беше хвърлило на везни живота й. Един излекуван офицер, един оздравяващ и един в болница. Това не му хареса. Ни най-малко. Разследването ставаше все по-опасно. Знаеше, че трябва да укрепи екипа си.

— Ана, искам отново да имаш партньор. Ти също Мария, поне докато Вернер излезе от болницата. Петра Маас и Ханс Рьотгер са доста добри. Склонен съм да поискам прехвърлянето им поне до края на това разследване. Но ни трябва и нов постоянен член на екипа. Отлагах това, докато свикнем със смъртта Паул, но главно защото не бях намерил човек с необходимите качества. Досега.

— Клат? — попита Ана.

Фабел не отговори, но стана и отиде до вратата на кабинета, отвори я и покани някого:

— Може ли вече да дойдете, моля?

Висок униформен офицер влезе в кабинета. Мария стана и се усмихна. Ана остана седнала с изражение на враждебно покорство.

— Комисар Херман — каза Фабел. — Вече познавате старши комисар Клее. А това е комисар Волф, с която ще работите.