Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ян Фабел (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Brother Grimm, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 38 гласа)

Информация

Сканиране
Anonimus (2013)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Крейг Ръсел. Братът Грим

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2008

ISBN: 978-954-585-942-7

История

  1. — Добавяне

57.

21:00 ч., четвъртък, 29 април

Отмаршен, Хамбург

Небето над Хамбург оставаше ясно след поредната пречистваща буря и сега сияеше в късната вечер. Апартаментът на Фабел беше облян от топла мека светлина. Чувстваше се абсолютно изтощен. Хвърли якето и пълнителя на пистолета си върху дивана и постоя за момент, като попиваше с очи своя апартамент. Своето малко царство. Беше го обзавел добре, дори скъпо, и той бе станал външното проявление на индивидуалността му. Чист, функционален, почти прекалено организиран. Фабел поглъщаше гледката и мебелировката, книгите и картините, скъпата електроника. Но беше ли този апартамент в края на деня поне мъничко по-малко самотен от мизерното жилище на Макс Бартман над ателието му в Санкт Паули?

Преди да се съблече и да влезе под душа се обади на Сузане. Нищо не се бяха уговорили за тази вечер и тя се изненада, че го чува, но се зарадва.

— Сузане, трябва да те видя тази вечер. При теб, при мен, в града — няма значение къде.

— Добре — отвърна тя. — Нещо лошо ли има?

— Не, нищо такова. Просто трябва да поговоря с теб.

— О, разбирам… — Тя явно реши, че е за нещо около убийствата. — Защо не дойдеш тук? И да останеш през нощта.

— След половин час съм при теб.

 

 

Апартаментът на Сузане беше в запазената от времето на Вилхелм импозантна част Йовелгьоне на хамбургския район Отмаршен. Йовелгьоне се намираше надолу по Елба на Елбешосе, по пътя за Бланкенезе. Фабел често бе оставал нощем, но някак си бяха свикнали по-често тя да спи в неговия апартамент. Фабел подозираше, че тя се старае да защити собствената си обител по-осъзнато, отколкото той своята. Но беше му дала ключ и след като паркира на главната улица, той влезе.

Сузане го видя да пристига и го чакаше на вратата на апартамента. Беше с преголямата тениска, с която спеше. Лъскавата й черна коса се спускаше по раменете й, лицето й беше без грим. Имаше моменти, неочаквани мигове, когато Фабел оставаше поразен от красотата й. Когато я погледна в този момент, на прага на жилището й, се случи същото.

Апартаментът й беше много по-голям от неговия и украсен с вкус, но имаше оттенък на традиционност в стила, който липсваше на северняшкия минимализъм в жилището на Фабел.

— Изглеждаш уморен — каза Сузане и погали лицето му.

Заведе го във всекидневната, после отиде в кухнята и се появи с чаша вино и бутилка бира.

— Заповядай, „Йевер“ е. — Тя му подаде бутилката. — Имам запас специално за теб.

— Благодаря. Добре ще ми дойде.

Той отвори студената остра фризийска бира. Сузане седна до него на дивана с подвити под себе си крака. Тениската се повдигна и откри копринената кожа на бедрото й.

— За какво искаше да говорим толкова спешно? — усмихна се тя. — Не че не ми е много приятно да те видя. Но ми се стори, че искаш да обсъдим разследването, а знаеш отношението ми към служебните разговори…

Фабел я прекъсна, като я привлече към себе си и я целуна дълго и горещо. Когато я освободи, още дълго я гледа.

— Не — каза той най-после. — Не съм дошъл да говорим по работа. Мислих много. За нас двамата.

— О! — възкликна Сузане. — Звучи страшничко.

— Май на никъде не отиваме с тези отношения. Предполагам, че е така, защото и двамата сме задоволени, всеки по свой начин. И ти може би не искаш нищо повече от това, което имаме. — Той замълча, като търсеше в очите й някаква реакция. Но прочете само търпение. — Аз разруших брака си. Не знам къде сбърках, но мисля, че е защото не направих достатъчно, за да го поддържам жив. Не искам това да стане с нас. Наистина държа на теб, Сузане. И искам това да продължи.

Тя се усмихна и отново погали бузата му. Ръката й беше прохладна от чашата.

— Но, Ян, всичко е чудесно. И аз искам да продължи.

— Искам да живеем заедно. — Тонът на Фабел беше решителен, почти рязък. Тогава той се усмихна и гласът му омекна. — Наистина бих искал да живеем заедно, Сузане. Ти какво мислиш?

Тя вдигна вежди и въздъхна дълбоко.

— Не знам. Наистина не знам, Ян. И двамата обичаме жилищата си. И двамата сме хора със силна воля. Това не е проблем сега, но ако живеехме заедно… Не знам, Ян. Както казваш, имахме хубави преживявания досега, не искам да ги развалям.

— Не мисля, че ще се влошат. Смятам, че това би ги укрепило.

— Имала съм връзка и преди. — Сузане спусна краката си на пода. Наведе се напред, опря лакти на коленете си и обгърна чашата си с две ръце. — Живяхме заедно известно време. Отначало не забелязвах това, но той беше много властна личност. — Тя горчиво се засмя. — Аз, психологът… не можах да разпозная един авторитарен перко! Във всеки случай това не беше добре за мен. Чувствах се подценена. След това безполезна. Престанах да вярвам в себе си, престанах да се доверявам на собствените си преценки. Напуснах го, преди да разруши последните остатъци на самоуважение в мен.

— Мислиш, че съм като него?

— Не, разбира се, че не. — Тя взе ръката му. — Просто изгубих много време да създам усещане за независимост у себе си.

— Боже, Сузане, не търся домакиня вкъщи! Търся партньор. Човек, с когото да споделя живота си. И единствената причина да търся това си ти. Преди да те срещна и през ум не ми е минавало нещо подобно. Няма ли поне да си помислиш по въпроса?

— Разбира се, че ще си помисля, Ян. Не ти казвам „не“. Просто ми трябва време да го обмисля. — Тя широко се усмихна. — Знаеш ли какво ще ти кажа? Заведи ме в Силт, както ми обещаваш от много време. Да поживея в хотела на брат ти. Направи това и ще ти дам отговор.

Фабел се усмихна.

— Дадено.

 

 

Те се любиха силно, горещо, после заспаха. Чувство на задоволеност изпълваше Фабел в дълбокия му сън. По-дълбок, по-здрав, отколкото бе седмици наред.

Събуди се внезапно. Нещо се беше протегнало в дълбините, за да го намери и измъкне неочаквано на повърхността. Лежеше с широко отворени очи и гледаше сенките на тавана. Сузане спеше до него. Нещо някъде в тъмна малка килийка в далечен ъгъл на съзнанието му се блъскаше, за да излезе навън. Той сви крака и седна на ръба на леглото. Какво беше това? Нещо, което беше казал? Или видял? Или и двете? Каквото и да беше, знаеше, че е свързано с убийствата. Някаква връзка, съществуваща на границите. Изправи се, закрачи из всекидневната и се загледа през прозорците на Сузане. Нейният апартамент можеше да се мери с неговия по гледки. Видимостта оттук се простираше над парка и надолу по Елба, но беше непоклатимо ограничена от другите сгради. Две-три коли минаха към Либерман щрасе. Самотно куче бродеше по улицата и Фабел го проследи, докато изчезна от погледа му.

Нещо, което беше чул. Нещо, което беше видял. Или и двете. Изтощеният му, лишаван от сън мозък отказваше да го покаже.

Фабел отиде в кухнята и присви очи от заслепяването, когато включи осветлението. Направи си чаша чай. Когато взе мляко от хладилника, видя вътре да се охлаждат три бутилки бира. Усмихна се при мисълта, че Сузане ги е купила за него и ги държи в хладилника. Фабел винаги гледаше на хладилника като на интимно пространство: неговото съдържание беше толкова индивидуално, колкото съдържанието на нечие портмоне или чанта. Когато беше на място на убийство, проверяваше хладилника, за да получи впечатление за личността или хората, които живееха там. И сега неговите бири деляха лично пространство с киселото мляко, любимите немски сирена и слабостта на Сузане — сладкишите.

Той занесе чая си на плота за закуска. Отпи. Беше прекалено горещ и го остави да изстине. Сузане влезе в кухнята, като триеше очи.

— Добре ли си? — попита тя сънливо. — Пак ли лош сън?

Той стана и я целуна.

— Не. Просто не можах да спя. Извинявай, че те събудих. Искаш ли чай?

— Няма нищо. Не искам, благодаря. Само исках да видя как си.

Фабел замръзна от тъмната енергия, която го прониза. Умората му изчезна и вече беше буден до краен предел. Всяко сетиво, всеки нерв бяха нащрек. Той гледаше Сузане невиждащо.

— Добре ли си? — попита тя. — Ян, какво има?

Фабел прекоси кухнята и отвори хладилника. Вторачи се в сладкишите. Бяха леки, отгоре с печени ябълки, покрити със светла люспеста корица. Затвори вратата и се обърна към Сузане.

— Бисквитената къща — каза той. Но не говореше на нея.

— Какво?

— Бисквитената къща. Вернер ми каза, че трябва да търсим човек, който живее в бисквитена къща. Когато видях сладкишите в хладилника, се сетих за това.

— Ян, за какво говориш, по дяволите?

Той я хвана за раменете и я целуна по бузата.

— Трябва да се облека. И да се върна в управлението.

— За какъв дявол? — попита тя и тръгна след него към спалнята, където той бързо навлече дрехите си.

— Чух го, Сузане. През цялото време се мъчеше да ми каже нещо и сега го чух.

 

 

Фабел се обади на Вайс от колата си.

— За бога, Фабел, още няма пет сутринта! Какво искате, дявол да го вземе?

— Защо печивата играят толкова важна роля в приказките на Братя Грим?

— Какво? Какво, по дяволите…

— Слушайте, господин Вайс, знам, че е късно… или много рано… но това е важно. Жизненоважно. Защо толкова често се споменават печени храни в приказките на Братя Грим — от хляб и сладкиши до къщи от курабийки с джинджифил?

— О, боже, не знам… Това символизира толкова неща… — Вайс явно се смути, пък и беше принуден да се рови в душевни дълбини в полусънно състояние. — Различни неща в различните приказки. Например в Червената шапчица, топлият хляб за баба й е символ на непокварената чистота, докато вълкът представлява поквара и ненаситна лакомия. Той иска не хляба, а нейното целомъдрие. А пък Хензел и Гретел, въпреки че са двама невинни, загубени в мрака на гората, се поддават на своя апетит и алчност, когато попадат в бисквитената къща. Така те представляват изкушението да сгрешиш. Печивата могат да представляват толкова много неща. Простота и чистота. Или дори бедност — сухите корички, които Хензел пази тайно, за да заведат него и сестра му към безопасност. Защо?

— Не мога да ви обясня сега. Но благодаря.

Фабел затвори и веднага набра нов номер. Мина време, докато му отговорят.

— Вернер, Фабел е. Да, знам колко е часът. Можеш ли веднага да дойдеш в управлението? Виж дали можеш да се свържеш с Ана и Мария. — Фабел се спря навреме. За малко да каже да извика и Паул Линдеман. Ранният час и силата на навика за миг заличиха смъртта на Паул. — И накарай Ана да извика Хенк Херман.

Толкова смърт! Как допусна да се окаже заобиколен от толкова много смърт? Историята беше неговата изключителна любов и беше се чувствал привлечен към живота на историците така, сякаш някакви гени бяха предопределили пътя му. Но Фабел не вярваше в съдбата. Вярваше в жестоката непредсказуемост на живота. Живот, в който случайна среща между млада студентка, тогавашната приятелка на Фабел, и нищожество с психично разстройство доведе до трагедия. И тази трагедия повлече верига непредвидими събития, които накрая превърнаха Фабел от историк, археолог или преподавател, в следовател по убийства.

Толкова много смърт! И сега той затваря обръча около пореден убиец.

 

 

Беше близо шест часа, когато всички се събраха в отдела. Никой не се оплакваше, че са го вдигнали от леглото, но всички имаха помътнелия поглед на недоспали. Без Фабел. Неговите очи горяха със студена, мрачна решителност. Той застана с гръб към тях, като оглеждаше с търсещ поглед образите на дъската.

— Имаше време, когато си мислех, че никога няма да пипнем този тип. — Тонът на Фабел беше спокоен, предпазлив. — Че ще се блъскам няколко седмици в интензивна дейност и сред куп трупове, и после той ще изчезне. До следващия гуляй. — Последва пауза с ускорено сърцебиене. Той се обърна към слушателите си. — Предстои ни много, много натоварен ден. В края му се надявам да сме арестували нашия убиец.

Никой не проговори, но всички вече бяха нащрек.

— Той е умен. Луд, но хитър — продължи Фабел. — Това е делото на живота му и го е обмислил до най-малката подробност. Всеки детайл е връзка с друг. Но един ни липсваше. — Опря длан върху първата снимка. — Паула Елерс. Това е снимката, направена ден преди изчезването й. Какво виждате?

— Щастливо момиче. — Вернер вторачено гледаше снимката, сякаш напрегнатото гледане можеше да измъкне от нея повече, отколкото беше явно. — Щастливо момиче на рождения му ден…

— Не… — Мария Клее се приближи. Очите й оглеждаха редицата снимки, точно както Фабел преди това. — Не, не е това. — Очите й се срещнаха с тези на Фабел. — Тортата за рождения ден. Тортата е.

Фабел мрачно се усмихна, но не заговори, а подкани Мария да продължи. Тя пристъпи към следващата снимка.

— Марта Шмид… Момичето, намерено на плажа в Бланкенезе. Празен стомах и само остатъци от сух ръжен хляб. — Отиде до следващата снимка и гласът й стана по-напрегнат. — Хана Грюн и Маркус Шилер… Трохите хляб, пръснати върху носна кърпа. А Шилер е полусобственик на пекарна.

Докато Мария говореше, Фабел кимна към Ана.

— Свържи ме с Фийрландския център за задържане. Кажи им, че спешно трябва да говоря с Петер Олсен.

Мария пристъпи към следващата снимка.

— Лаура фон Клостерщад?

— Отново парти за рожден ден — отговори Фабел. — Пищно, организирано от агента й Хайнц Шнаубер. Трябва да е било с кетъринг. Шнаубер ми каза, че винаги е искал Лаура да чувства, че това е личният й рожден ден, а не някакво промоционално мероприятие. Каза, че обичал да организира изненади за нея — малки подаръци, специална торта за рожден ден. Искаме да знаем коя фирма е снабдявала партито.

— Бернд Унгерер. — Мария продължи край дъската, сякаш беше сама с нея в стаята. — Разбира се, оборудване за кетъринг. Пещи за пекарни. И тук — Лина Ритер, в позата на Червената шапчица, с прясно изпечен самун хляб в кошничката.

— Вълшебни приказки… — каза Фабел. — Свят, в който нищо не е такова, каквото изглежда. Всичко притежава значение, особена символност. Образът на Големия лош вълк не е свързан с вълците, а с нас, хората. Майката е всичко щедро и добро в природата, мащехата е другата страна на същата монета — всичко злонамерено, разрушително и пагубно. А печеното тесто — простотата, целостта на хляба, прелъстителното изкушение на печените деликатеси. Това е мотив, който се среща във всичките приказки на Братя Грим.

— Шефе — извика Ана към Фабел, като запушваше с ръка слушалката на телефона, — дежурният не ми се зарадва много, но Олсен е на телефона.

Фабел взе слушалката.

— Олсен, сега е моментът да излезеш на чисто от всички тези убийства. Помниш ли, че говорихме за Унгерер, доставчика на оборудване?

— Даа.

— Как беше казала Хана, че я гледал?

— Ами… Не знам… А, да — че очите му щели да изскочат по нея.

Да, помисли си Фабел, и онези очи са изскочили и са кацнали върху друг.

— Някой друг в пекарната харесваше ли Хана?

Олсен се изсмя.

— Вероятно повечето от мъжете.

— Но нямаше ли някой по-особен? — Тонът на Фабел издаваше нетърпение. — Някой, който би могъл да създава неприятности?

Настъпи тишина на другия край на жицата.

— Моля те, Олсен. Това е много важно.

— Не, не. Мисля, че шефът й, господин Бийдермайер, главният пекар, беше много строг за тези неща. Тя дори беше му се оплакала от Унгерер. Той й отговорил, че ще каже на госпожа Шилер.

Този път Фабел замълча.

— Това ли искахте да знаете? — попита Олсен неуверено. — Това оневинява ли ме?

— Може би… Вероятно. — Фабел затвори. — Ана, иди в каселската криминална полиция и разбери дали Марта Шмид е била на някакъв рожден ден или е участвала в кетъринг няколко седмици преди да я отвлекат.

— Добре, шефе, но предвид семейната й среда това изглежда малко вероятно. Не виждам, как надрусаните й родители ще бъдат достатъчно организирани или заинтересовани, за да приемат покана и да я заведат на парти.

— Тъжното е, че Марта може би се е грижила за такива неща сама. Тя вероятно е била най-отговорното лице в семейството. — Фабел въздъхна. Образът на дрипавата Марта Шмид, пристигаща сама и без подарък на рожден ден, го парна. — Другото, което искам да направиш, е да се свържеш със семейство Елерс — те вече те познават — и да попиташ откъде е купена тортата за рождения ден на Паула. — Той се обърна към Мария Клее. — Мария, искам да се свържеш с Хайнц Шнаубер и да разбереш кой е доставил кетъринга за партито на Лаура. И в този случай искам да знам откъде е дошла тортата на рожденичката.