Крейг Ръсел
Братът Грим (28)

27.

21:00 ч., петък, 26 март

Пьозелдорф, Хамбург

Това беше още един приятелски ритуал: приятелите на индивида стават приятели на двойката. Тази съвместна вечеря беше идея на Фабел, и когато видя Ото, най-стария си приятел, да седи и да си бъбри със Сузане — най-новия елемент в неговия живот — неочаквано се зарадва. Обикновената първоначална неловкост на поздрави и запознавания беше се изпарила почти моментално при естествената южняшка топлота на Сузане и беше ясно от самото начало, че Ото и Елзе я харесват. Одобряват я. Не беше сигурен защо, но това одобрение беше много важно за него. Може би защото Ото и Елзе бяха наблизо по време на целия му брак с Ренате и сега пак седяха около маса в ресторанта, точно както преди.

Той погледна Сузане и се усмихна. Гарвановата й коса беше прибрана, като откриваше шията и раменете й. Красотата й беше поразителна и естествена, едва забележимият грим подчертаваше изумително красивите й очи под дъгите на веждите. Тя разбиращо отвърна на усмивката му. Фабел беше запазил маса в един италиански ресторант на Милхщрасе, само на две минути път от апартамента си. Недостатъкът на жилището му беше, че не ставаше за домашно парти, и Фабел беше станал постоянен клиент на този ресторант, когато посрещаше гости. Те бърбореха разсеяно за това-онова, когато Ото внесе темата за книгите, които Фабел беше купил.

— Как върви работата ти с романа на Вайс? — попита той.

— Много добре… е, добре. Разбрах какво имаш предвид за този претенциозен стил. Но е поразително как те засмуква светът, който той описва. И как започваш да свързваш Якоб Грим повече с измисления образ, отколкото с историческата личност. Което е същността на теорията на Вайс, предполагам. — Фабел замълча за малко. — Аз чета и самите Братя Грим. Знаех, че са събрали множество народни приказки, но нямах представа колко много са те всъщност. Също както и митовете и легендите.

Ото кимна с едрата си куполообразна глава.

— Били са много всеотдайни и талантливи личности. И могъщ екип. Работата им върху немския език, въобще върху лингвистиката, както знаете, е разораване на целина. И все още оказва влияние. Те са определили механиката на езика, на развитието на езиците и на заемките им един от друг. Странното е, че ги помнят като автори на приказки, които те всъщност не са написали. Е, редактирали са малко тук-там, пренаписали са последните версии, за да ги направят по-приятни.

— Ммм… знам… — Сузане пийна вино, после остави чашата си. — Като психолог смятам приказките за очарователни. В тях има толкова дълбочина! Повечето е сексуална.

— Точно така. — Ото засия към Сузане. — Братя Грим не са писатели, те са осведомители — лингвисти и филолози, които са пътували по далечните краища на Хесен и другаде в северна и централна Германия. Отначало не са пренаписвали или украсявали събраните традиционни приказки, но повечето от тях не били толкова приятни, колкото появилите се в по-късните издания. Или толкова отвратително захаросани, колкото вариантите им от Дисни и другите. Когато сборниците им се оказали бестселъри, особено след като събрали приказки за деца, те открили, че отстраняват и „хигиенизират“ някои от по-мрачните и сексуални елементи.

— Ето защо всички ние мъничко се страхуваме от вълшебните приказки — каза Сузане. — Разказвали са ни ги, преди да заспим, когато бяхме деца, но те всъщност са предупреждения и указания как да се избягват всички видове опасности и злини. Засягат също и опасностите вътре в познатото и в това, на което се доверяваме. В дома ни. Заплахата от познатото и близкото е също такава част от тези предания, както и страхът от непознатото. И е странно как един от най-честите персонажи в приказките е злата мащеха.

— Вайс твърди, че тези народни приказки са фундаменталната истина зад нашите страхове и предразсъдъци. Както каза Сузане, това е нашата психология. — Фабел замълча, за да си бодне талиатела с вилицата. — Казва, че когато сядаме да четем роман или да гледаме филм, особено ако са за неща, които ни заплашват, те просто ни преразказват тези приказки.

Ото кимна енергично.

— Да, да… Той наистина има позиция. Какво разправяха, че имало само четири основни приказки, които можеш да разкажеш… или бяха шест?

— Така или иначе — каза Фабел, — по доста странен начин всичко е свързано със случая, над който работя. А това значи, че е служебен разговор, който е строго забранен.

— Добре — каза Ото с дяволита усмивка, — но последната ми дума е, че мога да разбера защо Ян се интересува от вълшебни приказки…

Сузане въпросително вдигна вежда.

— За Красавицата! — Ото вдигна чаша към Сузане, после към Фабел. — И за Звяра.