Джилиан Хофман
Възмездие (91)

90

Стиснала в ръка бутилката шампанско, тя скочи от креслото и го бутна назад така рязко, че то падна с трясък на пода. Вратата! Бързо навън! Втурна се към затворената врата, но усети ръката му да стиска яката на сакото й и да я дърпа назад. Обърна се и го удари с всичка сила по лицето с бутилката.

Той беше по-бърз. С дясната си ръка блокира удара и тя го чу да изръмжава, когато бутилката се счупи от удара в костта. Шампанското експлодира и обля всичко, стичайки се по лицето и косата й. Обърна се към вратата, но пръстите му я държаха здраво и той я дръпна назад към себе си. Извъртя се бързо, измъкна ръце от ръкавите и го остави да стиска сакото. Хвана дръжката на вратата, отвори я и успя да стигне до средата на празния и тъмен кабинет на Естел. Още малко и щеше да излезе в чакалнята, но той я настигна, усети запъхтяния му дъх до ухото си. Дръпна я силно надолу за раменете, пръстите й се изплъзнаха от дръжката на входната врата и тя се стовари под него върху мексиканските плочки.

Усети остра, пареща болка в крака си, а гърбът й бе силно натъртен от удара в коравия под. Стаята се замъгли за миг и тя помисли, че е счупила крака си при падането.

Чеймбърс седеше на пода до нея и се опитваше да си поеме дъх, а тя се мъчеше да освободи затиснатия от тялото й крак. Гледаше я и се усмихваше. Защо се смее?

Погледна към крака си, който я болеше силно като прободен с нож и очакваше да види локва от собствената си кръв. Тогава забеляза спринцовката, която стърчеше празна от бедрото й. Стаята отново се завъртя, мислите й се заблъскаха несвързано. Опита се да изтръгне спринцовката от крака си, но ръцете й отказваха да се подчинят. Остана да лежи на пода, тялото й тежеше неимоверно много. Той беше седнал до нея и я наблюдаваше внимателно, но постепенно усмивката му се размаза и излезе от фокус. Флуоресцентните лампи на тавана бляскаха в такт с нейното мигане. Опита се да каже нещо, но не можа да изрече и дума. Езикът й беше надебелял. Последното, което чу, бе музиката на Бах, идваща от кабинета на Естел. Класическа музика за успокояване на лудите. След това всичко потъна в мрак.