Джилиан Хофман
Възмездие (46)

45

Бил Бантлинг знаеше, че няма да го пуснат под гаранция. Знаеше също, че адвокатката му не е достатъчно добра, за да го измъкне от затвора, но никой, дори и дяволът не би му попречил да опита. Да измине целия път. И да накара тая кучка яко да се изпоти за хонорара си от триста долара на час.

Така че не се изненада, когато почитаемият Нелсън Хилфаро отхвърли молбата за освобождаването му под гаранция. Не се изненада, но се вбеси. Вбеси го невежият съдия, който го гледаше като прокажен. Вбеси го надутата прокурорка, която се разхождаше из залата, сякаш нейното лайно не мирише, и задаваше въпроси на подлия агент на подиума. Който впрочем единствен от цялата шайка заслужаваше известно, макар и малко, уважение. Вбеси го собствената му адвокатка, която не му позволи да каже нито дума в своя защита. Това не му хареса, никак му хареса. Не обичаше да го командват някакви си скъпо платени жени. По дяволите, ако ще му го начуква жена, поне да е в леглото.

И след милион години няма да се довери на жена да го представлява дори на опашка в бакалницата, какво остава да му бъде адвокат пред съда, когато на кантара е собственият му живот. Но Били Бантлинг не е глупав. Неее, господа. Знаеше какво пише във вестниците за него. Знаеше, че хората го смятат за чудовище — въплъщение на самия дявол. Вече беше съден и осъден в кухите глави на милиони телевизионни зрители по цял свят. Точно затова Лурдес Рубио — сериозна като училищна надзирателка с нейната леко къса, но все пак консервативна пола — беше най-добрият избор. Той си бе направил сметката много преди да потърси нейните услуги. Добре изглеждаща, но невзрачна, тя беше уважавана както в латиноамериканската, така и в юридическата общност на Маями и имаше достатъчно приятно излъчване, за да накара съдебните заседатели да се замислят. Да се чудят и маят от къде на къде тази мила, хубавичка, образована, дребна, обикновена кубинска женица защищава такъв гнусен звяр като него. Как може да седи до него на същата маса, да му шепне на ухото, да пие вода от същата кана и напълно уверено да твърди, че е невинен, след като цял свят знае в какви престъпления е обвинен. Ами щом малката сладка кубинка мисли, че не е виновен за изнасилванията, изтезанията и убийствата, може пък наистина да е така. В края на краищата, никоя жена няма да остави един психопат и сериен насилник да се измъкне безнаказано!

Дълбоко в себе си знаеше, че разсъжденията му са точни и че е направил правилния избор на защитник. Но полудяваше пред мрачната перспектива да остане затворен в оная препикана и пълна с гадини дупка от другата страна на улицата дори само още един ден, затова трябваше да мобилизира всичката си воля да не се разкрещи на тлъстия съдия в евтиния махагонов стол, на оная превзета коза, прокурорката, и на своята спретната адвокатка. Замълча си, точно както настояваше неговата сладка защитничка, скръстил окованите си ръце на скута като за молитва. Хапеше езика си да не допусне презрителна гримаса да изкриви благочестивия израз, който бе надянал на лицето си.

Наблюдаваше мълчаливо как всички ситно кълцат неговата свобода пред съдията. Защитничката му настояваше за електронно следене, домашен арест, отпуска през почивните дни и непрекъснато наблюдение. Русата мишка, мадам прокурорката пък искаше единична килия, забрана на телефонните разговори и на контакти с пресата. Гнусна копелдачка е тая Си Джей Таунзенд. Беше прочел името й във вестниците, но сега за пръв път я оглеждаше по-добре. Наблюдаваше я внимателно как бърбори за това и онова с агент Фалконети на масата на обвинението.

Но нещо в тази гледка го смущаваше, не можеше да определи какво.

Имаше нещо познато в нея.