Джилиан Хофман
Възмездие (87)

86

Точно в този момент Уилям Рупърт Бантлинг се разкрещя.

Същият смразяващ кръвта гневен писък, който Си Джей чу за пръв път, когато бе заключена с него и с Лурдес в окръжния затвор. Разбунената публика млъкна изведнъж и всички очи и камери се обърнаха към него.

Въпреки белезниците той си скубеше косите и яростно клатеше глава. Лицето му беше моравочервено, а от широко разтворената уста излизаше ужасният писък. Обърна се към Си Джей и я посочи с пръст.

— Ти, мръсна курво! — изсъска. — Трябваше да те убия, гадна кучко. Заслужаваше си да те изтърбуша. Но няма да се отървеш така.

— Ред! Искам ред и тишина в залата. Веднага! — изрева съдия Часкъл, зачервен от гняв не по-малко от Бантлинг. — Господин Бантлинг, чувате ли какво ви казвам? Млъкнете и се успокойте!

Лурдес хвана ръката на Бантлинг, опитвайки се да го успокои, но той бясно я отхвърли и едва не я събори назад.

— Да не си посмяла да ме докосваш, двуличнице! Съюзи се с нея, знам аз!

— Господин Бантлинг, няма да търпя такива изблици в моя съд. Ако не млъкнете веднага, ще наредя да ви запушат устата. — Съдията се обърна към Ханк. — Ханк, изведете заседателите! Веднага!

Ханк забърза към тях, а те стояха, зяпнали от смайване при избухването на Бантлинг, и го наблюдаваха до звукоизолиращата врата на своята работна стая.

Бантлинг обърна поаленялото си лице към съдията.

— Искам друг адвокат, Ваша чест. Още сега.

— Господин Бантлинг, току-що бяхте признат за виновен в предумишлено убийство. Можете да наемете всеки адвокат, който пожелаете, да ви защитава на апелативните дела, стига да можете да си го позволите. Ако не можете, съдът ще ви назначи служебен защитник. Но това не може да стане сега.

— Господин съдия, вие не разбирате. Аз не съм извършил тези неща и те и двете го знаят.

— Успокойте се и се овладейте.

— Прокурорка я чуках преди години. Чуках я здраво в нейния апартамент в Ню Йорк и сега тя ми го връща с тия убийства. Искам нов процес и нов адвокат.

Съдия Часкъл повдигна вежди.

— Господин Бантлинг, сега не е нито моментът, нито мястото за нелепи изявления. Когато обжалвате, можете да възприемете каквато си искате тактика с вашия нов адвокат.

— Попитайте я само. Тя ще каже! Ще признае, че е била изнасилена. И много добре знае от кого. Моята адвокатка също знае, но съчувства на прокурорката. Мъчно й е за бедната Клои. И затова не се бори за мен както трябва. Тя трябваше да поиска прекратяване на делото.

— Госпожице Таунзенд? Госпожице Рубио? Имате ли представа какви са тия приказки? — Съдия Часкъл изглеждаше напълно объркан.

Ето го, дойде. Моментът, който я бе ужасявал. Отдавна го очакваше, но днес й се стори, че се е разминал. Как ще се чувстваш, когато всичко това ти се стовари на главата?

Си Джей преглътна и се изправи пред съдията.

— Ваша чест — започна бавно тя. — Наистина бях жертва на брутално изнасилване преди години, когато бях студентка в Ню Йорк.

Залата изстена като един човек. Някой извика:

— Боже мой!

А тази вечер Си Ен Ен щеше да пусне горещ надпис: Очаквайте пряко от Маями — шокиращи признания на прокурора по делото „Купидон“!

Тя прочисти гърлото си и продължи с най-твърдия глас, който успя да изкара от гърлото си.

— Ваша чест, обвиняемият се е добрал до тази информация по стари полицейски доклади и вестникарски архиви и отлично знае, че моят насилник никога не бе заловен. В желанието си да заблуди съда и да прекрати съдебното разследване с фалшиви обвинения в неморалност и сблъсък на интереси, той направи пред мен и пред госпожица Рубио признание, че ме е изнасилил. Трябва да ви уверя, господин съдия, че това не е вярно. Господин Бантлинг не е човекът, който ме нападна и изнасили и аз своевременно изказах тази своя увереност пред неговия адвокат в предишна наша среща. Вярвам, че тя също не отдава значение на неговото обвинение.

Съдията гледаше смаян от своя стол. Не му харесваше да го поставят в такова положение. Току-що бе извел до край един изрядно изпипан с доказателства процес.

— И аз чувам за това едва сега? — обърна се той към Лурдес. — Госпожице Рубио, имате ли становище по въпроса?

Лурдес Рубио се изправи пред съдията, като се стараеше да не среща погледа на Си Джей.

— Господин съдия, говорих с моя клиент и се запознах с полицейските доклади относно нападението срещу госпожица Таунзенд. Разговарях и лично с нея. — Направи малка пауза и продължи. — Обвиненията на моя клиент срещу госпожица Таунзенд са необосновани и аз не ги поддържам.

Съдия Часкъл помълча, обмисляйки собствената си реакция и думите, които трябваше да произнесе. Залата беше затаила дъх. Когато проговори, думите му звучаха искрено, но явно бяха много внимателно подбрани заради съдебните репортери.

— Госпожице Таунзенд, съжалявам, че бяхте принудена да разкриете толкова интимен факт от вашия живот тук пред този съд. Мога само да се надявам, че присъстващите медии, за които информацията стана достояние, ще се отнесат с подобаваща дискретност.

— Глупости! — извика Бантлинг и събори масата на защитата, при което книжата на Лурдес се разпиляха във всички посоки. — Всичко това са глупости! Вие искате да ме убиете, защото съжалявате тая лъжлива кучка. — Трима надзиратели го сграбчиха отзад за ръцете и краката, а той яростно се съпротивляваше. Докато се опитваха да му надянат белезниците, той се зъбеше към Си Джей, очите му святкаха от омраза, от устата му излизаше пяна.

Съдията почти изкрещя.

— Имате право вашият адвокат да подаде обжалванията ви на по-горна инстанция. Но тук въпросът е приключен. Запушете му устата, Ханк!

— Лъжлива курво, Клои, ще те пипна! — ревеше Бантлинг.

Виковете му заглъхнаха едва когато приставът му запуши устата.