Джилиан Хофман
Възмездие (55)

54

Беше вече осем вечерта, а Лурдес Рубио продължаваше да стои зад дъбовото бюро в празния кабинет, загледана в дипломата си по право от университета в Маями, окачена на стената пред нея. Защо този следобед всичко се обърка така ужасно? На кремавата стена до дипломата бяха подредени многобройни награди и грамоти от различни правни и благотворителни организации, които бе получавала през годините.

Тя все още помнеше всяка дума от клетвата, която беше произнесла пред главен съдия Фифлър, а също и отвратителния лилав костюм с плънки на раменете, който бе облякла за случая. Оттогава бяха минали четиринайсет години. Съдия Фифлър отдавна не беше сред живите, лилавият костюм бе изгорен, а годините се бяха изнизали неусетно.

Лурдес винаги бе искала да се занимава със защита на криминални престъпници, въпреки силното неодобрение на майка й. Всъщност тя искаше да защитава конституционните права на невинни хора, погазени от всепозволеността, на която се радват големите и силните. Надъхала се бе с тия глупости в университета и ги бе приела като евангелие. После започна работа като обществен защитник, сблъска се с реалността и наивността й бързо се изпари.

Кой ти мисли за подслон на бездомните и грижа за умствено слабите! Адвокатите искат да печелят пари. Съдиите гледат как да си облекчат работата. Прокурорите търсят слава. За мнозина правосъдието бе просто една жестока въртяща се врата. Въпреки това тя не се отказа да бъде криминален защитник.

До днес.

Опита се да преодолее слабостите на системата, като заряза бюрократичната служба на обществените защитници и отвори собствена адвокатска кантора. Като жена от кубински произход на свободна практика, тя се бори години, за да си изгради име в една професия, доминирана от мъже, упражнявана от мъже, санкционираща най-вече мъже. За осем тежки години си създаде име в свирепа конкуренция с най-добрите в професията. Сега беше на върха, вземаше едни от най-високите хонорари и се ползваше с уважението на останалите криминални защитници в Маями. Беше спечелила купата. Но днес гледаше дипломата си с отвращение, а не с гордост. И мислеше за клиента си с презрение, а не със съчувствие.

Как позволи да попадне в клопката на същата система, която презираше от години и се кълнеше всеки ден, че иска да я промени? Как се получи така, че фактически помогна на един насилник да се изправи срещу жертвата си и да се опита да използва своето престъпление като законово оръжие, което да му донесе свободата? Това стана, защото в тази система, за да победиш, трябва да играеш мръсно на всяка цена и тя отлично знаеше колко лесно неговите внушения могат да сложат край на делото. С бърза победа за него.

Започна да подрежда папките в чантата си, за да си тръгне и да приготви вечеря за възрастната си майка, а след това да гледа някакъв филм по телевизията. Изведнъж спря, хвана се за главата.

Днес обърка правосъдието с победата и ужасно съжали.