Джилиан Хофман
Възмездие (57)

56

— Имам връзка с Доминик Фалконети.

— Откога?

Грег Чеймбърс отново бе в ролята си на лечител. Седеше спокойно на стола си, обърнат към събеседника, а следобедното слънце се процеждаше пред дървените щори и осветяваше кабинета с мека бежова светлина.

— Усещах, че отдавна става нещо. Опитвах се да го избегна, особено след ареста на Бантлинг, но всичко стана от само себе си.

Той я наблюдаваше как пали нова цигара, след като току-що бе угасила предишната в пепелника. Димът се виеше в стаята и танцуваше в ивиците светлина, процедени от щорите. Тя вдиша дълбоко и отново прибра косата си зад ушите.

— Как възприемаш това? Искаше ли го? — Гласът му звучеше меко, без следа от упрек или отношение. В противен случай тя щеше да се затвори в себе си и да остави преживяното да я яде отвътре.

— Как се чувствам ли? Притеснена, нервна, щастлива, възбудена, виновна. По малко от всичко. Зная, че не трябваше да позволя да стигнем толкова далеч, но… С него не мисля. Той ме огражда от всичко. И това е много хубаво. Това е добра терапия, нали, докторе? Когато сме заедно, аз съм с него. И се чувствам сигурна. Само по този начин мога да го определя. Не мога да се откажа от тази защита, от този постоянно включен радар, не мога да го изключа. Най-сетне образът на онзи психар напусна съзнанието ми, вярно, само за часове, но не ме мъчи повече и тежестта, която притискаше сърцето ми, също изчезна. Не съм имала такова чувство към мъж досега… да, не мога без него. — Тя се изправи и започна нервно да се разхожда из стаята. — Но съм уплашена. Даже ужасена. Не мога да го допусна прекалено близо до себе си. Има неща, които никога не бива да узнае.

— Себе си имаш предвид, така ли? Страхуваш се, че ако те види такава, каквато си, няма да те харесва?

— Не. Всъщност да. Може би някой ден ще успея да се отпусна. Да разтворя душата си, както казвате вие. Но има факти, които не мога да споделя с него. Той никога няма да ги приеме. А не мисля, че една истинска връзка може да се гради на полуистини.

— Имаш предвид изнасилването? Това ли не можеш да споделиш? — опипа той внимателно почвата. — Може би, ако успееш да споделиш тъкмо това, ще постигнеш по-пълна взаимност.

— Не. Извън изнасилването има и други неща, но не искам да ги споменавам днес. Все още не.

Тя знаеше много добре, че лекарската тайна има ограничения, особено когато се отнася до намерения за извършване на престъпление. Укриване на доказателства, манипулиране на свидетелски показания, лъжесвидетелстване. Това са все криминални деяния. Трябва да е много внимателна с подобни разкрития.

— Имате ли интимни отношения?

Този въпрос малко я смути. В миналото това не би било проблем, но днес д-р Чеймбърс беше в професионални отношения и с двамата. Подсъзнателно тя потърси защита зад стола.

— Да.

— И?

— Беше… — тя замълча за миг, като да си спомни нещо — … беше хубаво. Не стана още в началото. Излязохме да вечеряме навън вечерта след… след случката в затвора.

— След като Бантлинг и неговата адвокатка ви нападнаха?

— Да. Същата вечер. — Тя беше споделила с него твърдението на Бантлинг, че я е изнасилил. Но не беше казала нито дума за обвиненията на Лурдес, че съзнателно манипулира показанията на свидетелите. — Не можех да се прибера сама в къщи. Имах нужда от него. Бях ужасно притеснена, кошмарите се връщаха и не можех да остана сама в празния апартамент. Зная, че това не е добра основа за изграждане на близки отношения, но онази вечер ние не спахме заедно. Беше само една вечеря. Беше компанията му. Имах нужда да съм близо до него. Не зная как да го обясня.

Тя отиде до прозореца и се загледа в оживената улица, която вече потъваше в часа на задръстването. Заети хора, забързани напред-назад по свои си житейски работи.

— Както и да е, това просто се случи между нас. Постепенно. Всъщност миналата нощ. Не бях имала никаква връзка след онзи брокер преди няколко години и откровено казано, не вярвах, че може да е хубаво. А беше приятно, нежно и хубаво. Само че даже в пълния мрак се ужасявах да не забележи белезите ми и какво ще си помисли, като ги докосне…

Тя си припомни сцената в нейната спалня и топлите ръце на Доминик, които леко милваха гърба й, докато нежно я целуваше, езикът му се докосваше до нейния, а пръстите бавно разкопчаваха копчетата на блузата. Точно в този миг я обзе ужасно безпокойство, защото знаеше, че ще открие белезите. Дори може да ги види, когато очите му свикнат с пълния мрак. Тези грозни, изпъкнали белези, които кръстосваха гърдите и стомаха й.

Бяха изпили няколко бутилки вино — прекалено много — докато гледаха лодките, които се носеха под тях по канала. Вино и приятен разговор. За пръв път, откакто се помнеше, тя се почувства спокойна и щастлива. И когато той се наведе към нея на малкия балкон, облян в лунна светлина и я целуна, тя не се възпротиви. Притисна се към него и всичко стана в мрака на спалнята, докато милващите му ръце възбуждаха тялото и ужасяваха съзнанието й. Но блузата, сутиенът и останалите дрехи паднаха, телата им се притискаха едно в друго и той нищо не попита. Даже не спря. Продължи да я целува в тъмното и телата им бавно танцуваха в общия ритъм на някаква беззвучна музика. Когато се събуди сутринта, той беше до нея и продължаваше да гали врата и гърба й.

— … Но той не обърна внимание — продължи тя. — Не каза нищо. Сигурна съм, че ги е усетил и затова му обясних, че са от автомобилна злополука. Изтърсих първото, което ми дойде наум.

— Каква беше неговата реакция?

— Попита ме дали са все още болезнени. Болят ли ме, когато ги докосва. Казах, че не ги усещам, но че много отдавна не съм била с мъж. И тогава отново се любихме, много бавно и много нежно… — Гласът й постепенно заглъхна и тя млъкна. — Не трябваше да ви разказвам всичко това. Прекалено интимно е, а вие ни познавате и двамата. Но вие сте единственият, който знае цялата история, Грег… доктор Чеймбърс. Усещам, че се влюбвам в него или може би вече съм влюбена. Трябва обаче да съм луда, за да очаквам някакво бъдеще в тази връзка.

— Само ти можеш да отговориш на този въпрос.

— Не мога да се насиля да му кажа за изнасилването. Не бива да знае за Купидон. Толкова тайни се натрупаха, толкова лъжи…

— А молбата за прекратяване? Нали каза, че в нея се споменава за изнасилването? Нали ще разбере всичко, когато прочетат молбата в съда?

— Да, наистина, в черновата на тази молба, която ми връчи Лурдес, се споменаваше за изнасилването. Но след разговора, който водихме пред затвора, тя, изглежда, премисли. Поне засега. В окончателния вариант, който тя внесе в съда, няма нищо за изнасилването. Часкъл ще я изслуша следващия вторник сутринта. На връх Хелоуин. Естествено, тя може да ме изненада и да повика Бантлинг да свидетелства. Ако това стане, целият свят ще научи за моето изнасилване едновременно с Доминик.

— Какво мислиш за тази възможност? Тогава ще си неспособна да удържиш събитията под твой контрол!

— Изглежда, всичко е извън моя контрол. Но не мога да се откажа от това дело. И не искам. Ако все пак това се случи и аз започна да се сривам пред очите на всички, надявах се… може би вие ще бъдете до мен за подкрепа. Защото ако той застане отново на свидетелската трибуна, може направо да откача.

— Ако имаш нужда от мен, разбира се, ще бъда там.

Си Джей почувства облекчение; ще има поне един човек на нейна страна, ако светът рухне отново.

— Най-добре елате по-рано, за да си намерите място — процесът много нашумя. Чух, че Си Би Ес разпъват шатрите още от предната вечер.

Той се изсмя.

Тя продължи да размишлява на глас.

— Може би в хубавата главичка на Лурдес има и малко съвест. Не е изключено тя да мисли, че клиентът й лъже за изнасилването. Може би е избрала друга защитна тактика. Ще разберем във вторник.

Той пъхна длани под брадичката си и опря лакти на коленете си.

— Доволен съм, че реши да подновиш терапията. Ще се радвам да те виждам всяка сряда вечер, поне докато трае делото. Може да се окаже по-обременяващо, отколкото допускаш.

Тя се усмихна.

— Имам ли вид на луда? Подбелвам ли очи? Нали това, което казвам, звучи логично, дори и за не юрист.

— Именно, за да не стигнем дотам. Ти не споделяш тези неща с никой друг и това е съображението да възстановим седмичните терапевтични сеанси. В никакъв случай не смятам, че ти „полудяваш“ отново, както се изрази.

Тя кимна нервно.

Ако всичко започне отново, ще открие ли Лурдес сама първите симптоми, или ще трябва някой друг да й ги посочи?

— Извинявам се — започна тихо тя, — че прекъснах терапията миналата пролет, без… без да се посъветвам с вас. Исках да проверя мога ли да се справя с живота сама…

— Недей. Разбирам. Важното сега е да се убедиш, че имаш нужда от помощ и че този път няма да се справиш сама. А сега — продължи той и смени темата, — как върви делото?

— Всичко си идва на мястото. Федералните отстъпиха, поне засега. Мисля, че Де ла Флорс изчаква да види какъв ще е резултатът от молбата за прекратяване. Ако аз загубя, вероятно ще ме разпъне на кръст и ще се втурне като герой със своето обвинение. Ако спечеля, пак може да направи същото. Зависи от посоката на политическите ветрове. Току-що получих медицинското досие на Бантлинг от неговия лекар в Ню Йорк — продължи тя. — Поне диагнозата. Часкъл го прегледа и заключи, че диагнозата има значение за делото, докато защитата на Бантлинг не пледира, че е невменяем. Ще мога да я използвам заедно с лекарствата му като улики. Ще докажа още една връзка с убийството на Ана Прадо и останалите шест жертви, в чиито тела лабораторията доказа наличие на халоперидол. Неговият лекар е предписал по двайсет милиграма халдол на ден.

— Това е изключително висока доза. Все още ли се лекува при същия лекар?

— Д-р Файнбърг. От време на време. Достатъчно често, за да му предписва нови количества на всеки три месеца.

— И каква е сегашната диагноза?

Тя угаси последната цигара и въздъхна уморено, преди да стане.

— Гранични личностни смущения с агресивни антисоциални прояви. С други думи, пълен социопат. За мен нямаше нужда да ми го казва лекар.