Джилиан Хофман
Възмездие (8)

7

Той се вмъкна много лесно в апартамента през прозореца на хола със счупената ключалка. Навън дъждът изведнъж рукна като из ведро и го измокри до кости. Зад спуснатите пердета в стаята цареше пълен мрак и нищо не се виждаше. Това не му пречеше, защото познаваше отлично нейния апартамент. През две стаи се чуваше тиктакането на часовника в кухнята. Предпазливо заобиколи острите ръбове на високата метална масичка до канапето и ниската стъклена масичка, затрупана с вестници от три дни.

Бе влизал много пъти тук. Беше стоял в хола и чел вестниците, разлиствал списанията и докосвал учебниците по право. Прослушвал бе телефонните й съобщения, преглеждал бе пощата и сметките й и знаеше например, че масата, закупена от „Пиър I Импортс“, не беше още изплатена. Научил бе, че носи най-малкия номер дрехи, беше пипал роклите й, мачкал копринените блузи и мирисал бельото й, ухаещо на ароматни препарати. Тайно бе отгризвал от останалата пица в хладилника — тя я обичаше със салам, кайма и много сирене. Знаеше, че използва шампоан „Пантен“, сапун „Дайъл“, а любимият й парфюм е „Шанел 5“. Стоял бе пред огледалото в нейната баня в бледозелено и жълто и бе втривал по цялото си тяло пълни шепи от сластния й лосион с дъх на фрезия, представял си бе как ще се почувства, когато тя най-сетне стисне пениса му в ръцете си. Оставяше нейната козметика по себе си с дни — постоянно и вълнуващо напомняне за нея. Открил бе, че моминското име на майка й е Марлин Таунзенд, а баща й е издател на малък местен вестник. С две думи, знаеше всичко възможно за Клои Джоана Ларсън.

А сега, притихнал насред хола, вдишваше мирисите на тялото й. Прокара пръсти по кушетката и докосна малките възглавнички по нея. Грабна захвърления на облегалката жакет, който бе носила тази вечер, опипа го, подуши го през тесните отвори на маската. Бавно тръгна към спалнята.

Внезапно папагалът Пийт запляска с крила откъм кухнята и в тишината на апартамента металните пръчки на клетката му звъннаха. Той се закова на място и се ослуша за шумове от спалнята. По лицето му под маската избиха капки пот. Дишането му се учести, гърдите му изсвистяха, но се овладя. Изненадата беше най-важният елемент в замисъла му и ако в този момент тя излезеше, всичко щеше да се провали. Нямаше да стане според предварителния план. Голямата стрелка на евтиния сив часовник в кухнята отброяваше шумно всяка секунда, а той стоеше все тъй вкаменен. Изтече цяла вечност, но апартаментът си остана тих.

Вратата на спалнята беше в края на хола. Той вече едва се сдържаше — моментът най-сетне бе настъпил. Чуваше бръмченето на климатика вътре, ту се усилваше, ту отслабваше с превключването на режимите. Хвана старата стъклена топка на бравата, задържа я няколко дълги секунди, през които усещаше във вените си да препуска електричество.

Боби, каквото има зад тази врата, е твое!

Лицето под маската се изкриви в похотлива усмивка, Клоуна просто отвори врата с леко скърцане и безшумно влезе в стаята.