Джилиан Хофман
Възмездие (53)

52

— Си Джей Таунзенд от Щатската прокуратура — показа тя картата си на дежурния полицай.

— С кого искате да се срещнете?

— Със специален агент Крис Мастерсън.

— Изчакайте малко, той идва насам.

Си Джей започна нервно да се разхожда в приемната на щатското полицейско управление във Флорида. Токчетата й потракваха по белите плочки. Стените бяха украсени с дипломи и награди, между които изпъкваше огромна цветна снимка на златна полицейска значка. На друга стена, наредени плътно една до друга зад стъклена витрина, се виждаха обявите за изчезнали и търсени лица. Си Джей започна да разглежда снимките на тях. Повечето бяха юноши, избягали от своите семейства, или деца на разведени, отвлечени от родителя, комуто не са били поверени. Имаше обаче и изчезнали при съмнителни обстоятелства. Те бяха отбелязани като „застрашени“. Обявата оставаше зад витрината, докато лицето бъде открито или случаят разрешен. Имаше и новопоставени, които покриваха по-старите. Си Джей откри черно-бялата снимка на усмихнатата Морган Уебър, която отчасти беше покрита от снимката на избягал луничав младеж. Не бяха намерили време да я махнат.

Вратата се отвори и се появи Крис Мастерсън.

— Си Джей, как сте? Извинявайте, че се забавих. Доминик не ми каза, че искате да разгледате уликите днес, така че ми трябваше малко време да подредя нещата.

— Имах намерение да направя огледа в четвъртък, но се оказа, че имам дело, а в петък ще съпровождам федералните, затова се наложи да дойда днес. Благодаря, че сте се погрижили всичко да е подредено.

— Никакъв проблем. — Преминаха през няколко вити коридора, докато накрая стигнаха до заключената зала за конференции. Главната квартира на оперативната група. Крис отключи вратата. На дългата заседателна маса бяха подредени големи картонени кутии, всяка от които носеше надпис КУПИДОН и номера на делото. — Оставям ви инвентарния списък, съставен според заповедите за обиск. Всичко е подредено. Ще ви моля само да се разпишете, като свършите, и да се обадите на Беки. Тя отговаря за съхраняването на уликите. Трябва да проведа един разпит, иначе щях да ви помогна при огледа. Май всички от групата са по работа навън този следобед.

— Благодаря. Няма нужда. Искам само да хвърля един поглед на това, с което разполагаме. Няма да отнеме много време.

— Дом също е на разпит в Бийч. Едва ли ще се върне до края на работното време. Да го повикам ли по радиото?

— Не. Нямам нужда от помощ. Благодаря ви все пак.

— Добре тогава. Лека работа. Аз тръгвам.

Той затвори вратата и я остави сама в слабо осветеното помещение. Беше почти пет следобед и светлината навън гаснеше със залеза. Под погледа на убитите момичета от Стената тя запали цигара с трепереща ръка и започна да разлиства страниците на инвентарния списък на масата. Не знаеше какво точно да търси, но ако нещо съществуваше, то трябваше да е тук…

Лурдес вероятно също търсеше нещо в своя компютър, защо аргументите й все още бяха недостатъчни. Тя й беше дала копие от молбата за прекратяване на делото, която смяташе да внесе в съда утре. Си Джей я прочете много внимателно три пъти, но в нея нямаше и най-малък намек за анонимното съобщение. Молбата се основаваше единствено на твърденията на Бантлинг, че не се е движил с превишена скорост, стопът му не бил повреден и претърсването на багажника е станало без негово съгласие и без видима причина. А за да бъде абсолютно сигурна, че нито Чавес, нито Линдеман или Риберо не са разговаряли с Лурдес, с някой от нейните хрътки или с когото и да било по този въпрос, тя повика сержанта и го докара до сърдечен пристъп, като му съобщи обвиненията на Бантлинг, че обискът е направен незаконно. Риберо я увери, че не са разговаряли с никого. Класически случай — думата на арестуван обвиняем срещу думата на уважаван полицай. Не беше трудно да се предвиди победителят от дуела.

Облекчението, което изпита от първата част на молбата, бързо изчезна, когато се запозна с втората — тя повтаряше внушенията, направени от Лурдес в ареста. Че Си Джей е била изнасилена навремето от Бантлинг и сега активно манипулира и крие фактите, за да не излезе това наяве. Си Джей се страхуваше да не би Бантлинг да разполага с някакво доказателство, с което да докаже твърденията си.

Инвентарният списък изреждаше всички улики, иззети от къщата на Бантлинг и от колите му, като всяка от тях имаше съответен номер. Тя подмина кутиите с проби от килимите и спалното бельо, кухненски прибори и вещи за лична хигиена и се спря пред три големи кашона, номерирани 161А, 161В и 161С. В инвентарния списък бяха поставени в графата „Лични вещи“, след което се изреждаха подробно: „Снимки, разл.“, „фотоалбуми от 1 до 12“, „черно-бели видеокасети без етикети от 1 до 98“, „книги (44)“, „списания (15)“, „CD-та от 1 до 64“, „дрехи, разл.“, „обувки, разл. (7)“, „костюми, разл.“, „бижута“. Точно това я интересуваше.

Прегледа подробно албумите и снимките и тъй като не намери нищо, премина към дрехите, иззети от къщата на Бантлинг. Отново нищо. Книгите бяха предимно съвременни романи, с изключение на няколко заглавия от маркиз Дьо Сад и Едгар Алан По; списанията бяха само порнографски — „Плейбой“, „Хъслър“ и други. Дисковете съдържаха популярна музика, а в прокуратурата беше получила копия от всички видеокасети, които бе изгледала през един ужасен дълъг уикенд. Но там също нямаше нищо.

В последния кашон имаше син пластмасов контейнер, на който беше залепена ръчно написана бележка: „номер 161С. Костюми, разл. 11 бр.“. Тъй като инвентарният списък не съдържаше подробности, Си Джей отвори капака и дишането й спря.

Най-отгоре стоеше отвратителната клоунска маска с яркочервената усмивка и рошавите полиестерни вежди. Моментално я позна. Кръвта й се вледени и тя цялата се разтрепери от спомените, които се втурнаха в съзнанието й като освободени от бутилка духове. Същото мъртвешки бяло лице, надвесено над нея на леглото, по което пробягваха отблясъци от улицата. Звукът на съскащото му дишане през цепнатината на устата. Тя отново почувства ръцете му в гумените ръкавици по тялото си и гъделичкането на пластмасова коса по краката и корема. Припомни си миризмата на гумата, примесена с аромат от застояло кафе, и почувства вкуса на коприненото си бельо, напъхано в устата й. След няколко мига се овладя, хвана маската за рошавата червена коса и я повдигна, държеше я далеч от себе си, като че ли беше труп на разложено вмирисано животно. Знаеше какво трябва да направи. Пъхна маската в предварително приготвената пластмасова торба и затвори капака на контейнера.

Последната част от 161С беше прозрачна пластмасова торбичка, запечатана с бяла лента, на която пишеше: „161С, 12 бр. различни бижута; спалня, горно ляво чекмедже“. Тя изсипа съдържанието на торбичката на масата и започна да разглежда внимателно предметите един по един. Часовник, златна гривна, още една златна гривна, огърлици, копчета за ръкавели, мъжки пръстен с оникс, различни обеци.

Накрая го откри. Златният медальон във формата на сърце, украсен с диамант, който Майкъл й подари преди дванайсет години. По бузите й потекоха сълзи, но тя веднага ги избърса и внимателно разряза торбичката, без да засегне инициалите К. М. на полицая, който беше опаковал бижутата. Вероятно Крис Мастерсън. Извади медальона, който не беше докосвала от онази вечер. Спомни си думите на Майкъл.

Направих го специално за теб. Харесва ли ти?

Един-единствен предмет, който можеше със сигурност да я свърже с Бантлинг. Призраците отново я нападнаха и я оставиха без дъх. Спомни си гневното движение на ножа, с който медальонът бе разсечен. Отново чу пъхтенето му през цепката на маската. Няма да полудее отново. Не и този път.

Обеците и вероятно някоя от гривните бяха на другите жертви на Бантлинг — барманката от Холивуд, студентката от Лос Анджелис, медицинската сестра от Чикаго. Трофеи от победите му. Колко ли пъти Бантлинг е разглеждал медальона и е мислил за нея? Спомнял си е Клои от едно време. Отмарял е, като си я е представял как умира бавно в напоените с кръв чаршафи. Тя пъхна медальона в пластмасовата торба при маската и ги прибра в своята чанта. След това внимателно върна торбичката с уликите в кашона. Беше открила това, което търсеше. Сега игрището беше разчистено. Нейната дума срещу неговата. И знаеше кой ще победи в битката.

Тя открадна, извърши престъпление. Нареди се при лошите.

Още една малка жертва в името на справедливостта.