Към текста

Метаданни

Данни

Серия
С. Д. Таунзенд (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Retribution, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2011)
Разпознаване и корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Джилиан Хофман. Възмездие

Американска. Първо издание

ИК „Колибри“, София, 2007

Редактор: Рада Шарланджиева

ISBN: 978-954-529-511-9

История

  1. — Добавяне

84

Когато в сряда сутринта Си Джей обяви, че повдига нови обвинения, номер пети от съдебните заседатели спря да върти очи на Бантлинг, а неговата подигравателна усмивка изчезна. По обяд, след продължилите близо два часа показания на специален агент Фалконети, никой от заседателите не смееше дори да погледне в посока на обвиняемия и цялата зала замръзна от ужас. В края на свидетелските показания този ден двама заседатели, мъже, избухнаха в сълзи, а три от жените повърнаха, когато в прозрачна торбичка бяха показани сърцето на Ана Прадо и злокобните снимки, открити във фризера на Виола Траун. Сред жените бе и заседателка номер пет, която навярно си представи себе си след няколко месеца, заснета по сходен начин от Бантлинг. Майката на Ана Прадо отново получи истеричен припадък и я изведоха от залата, след което съдията даде обедна почивка. Вълната се обърна в обратната посока.

През почивката Доминик обвини Уилям Рупърт Бантлинг в десет предумишлени убийства и връчи на затворническите власти десет нови розови заповеди за арест, в случай, че съдебните заседатели решат да го освободят, което вече изглеждаше съвсем невероятно. Лурдес съобщи на съдията, че клиентът й се отказва от предварително изслушване, а в края на следобедното заседание обяви, че той няма да дава показания в своя защита. Дръзкото хилене на Бантлинг се смени с нервно и предизвикателно гримасничене, а лицето му пребледня и се изопна. С Лурдес си разменяха сподавени ядни реплики.

Заключителните пледоарии приключиха в петък, но в речта на Лурдес вече липсваше убедеността, с която бранеше Бантлинг във встъпителното си слово. След заседанието двамата резервни съдебни заседатели бяха разпуснати и мигновено погълнати от боричкащите се в коридорите кореспонденти на телевизии и вестници. Останалите дванайсет заседатели получиха напътствията по закона. Накрая, в четири и двайсет и седем следобед, заседателите се оттеглиха да решат съдбата на обвиняемия.

По-малко от час след това, в пет и деветнайсет, на вратата, зад която заседаваше журито, се почука и Ханк предаде на съдията една бележка.

Решението беше взето.