Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Twilight Whispers, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2010)
Разпознаване и корекция
Dani (2012)
Допълнителна корекция
sonnni (2012)
Форматиране
in82qh (2012)

Издание:

Барбара Делински. Шепот в здрача

ИК „Хермес“, Пловдив, 1996

Американска. Първо издание

Редактор: Венера Атанасова

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-351-9

История

  1. — Добавяне

6.

Джордан се върна в Ню Йорк и работи трескаво почти двайсет и четири часа, за да навакса пропуснатото. После отлетя за Балтимор и бе свидетел на двойната загуба на „Блейдс“ на собствен терен. По време на престоя си там проведе няколко напрегнати разисквания с главния мениджър на отбора и прекара известно време с Черил Дру, с която се срещаше от време на време от една година насам. Компанията й го потисна почти колкото загубите на отбора.

Усещаше, че след смъртта на брат му нещо не е съвсем в ред. За пръв път се сблъскваше болезнено с крехкостта на човешкия живот. Внезапно видя живота си от друг ъгъл, през други очи — и не го хареса. В професионално отношение повишената му самокритичност не откри много минуси: е, вярно, отборът му загуби, но спортните загуби са нещо естествено, както и временните неуспехи във всеки бизнес. Не това го безпокоеше — знаеше, че загубите ще бъдат последвани от победи. В личния му живот обаче нещо куцаше. Погледната отстрани, ролята на плейбой, съчетана с възрастта му (трийсет и девет), изглеждаше странна, да не кажем смешна. Той неочаквано установи, че в един личен живот, базиран на моряшката схема: „жена във всяко пристанище“, има нещо отблъскващо.

Вътрешната криза у него се влоши, когато се върна в Ню Йорк и след два дни отведе една от тези жени на театър, а по време на антракта зърна Катя на другия край на фоайето през гъмжилото от хора. Придружителят й бе изискан мъж — „прекалено стар за нея“ — помисли Джордан не съвсем логично: самият той бе с девет години по-възрастен от Катя и не много по-млад от кавалера й. Тя обаче изглеждаше много щастлива и това го разстрои.

На следващата сутрин той се появи рано-рано в офиса й.

Тя работеше съсредоточено на чертожната си дъска и го погледна с изненада, която бързо се смени с искрено удоволствие.

— Джордан! — стана бързо и го прегърна импулсивно. — Трябваше да дойдеш малко по-рано, за да закусим заедно.

Джордан посрещна с усмивка ентусиазма й и задържа дланите си малко повече от нужното на кръста й.

— Да не искаш да кажеш, че си превключила на курс: „Започни деня с богата закуска“?

— Имах предвид чаша кафе и кроасан в барчето долу.

Усмивката му се стопи.

— Тук ли закусваш? Кога идваш на работа?

— В седем. Понякога в седем и половина.

А сега бе едва девет и Джордан смяташе, че е подранил!

— И то след посещение на театър!

Катя се смръщи.

— Откъде… и ти ли беше снощи там? Но защо не се обади?

— Зърнах те по време на антракта, а знаеш какво гъмжило беше във фоайето. Освен това ти изглеждаше прекалено щастлива, за да се реша да те обезпокоя.

Катя улови едва загатнатата нотка на обвинение и изпита задоволство. Джордан не бе коментирал връзката й с Шон. Сега бе свободна повече от година, а той все още се държеше настрана. Ако не я иска, добре е да знае, че има други мъже наоколо, които реагират по друг начин.

— Да, прекарах добре. Интересна пиеса, нали?

— Кой беше той? — запита тихо Джордан.

— Кой?

— Онзи, с когото беше.

Тя се измъкна от ръцете му и подпря бедро на високия стол пред чертожната дъска.

— Казва се Алън Монгомъри. Един от лекарите, управляващи частен медицински център. Работихме известно време по тяхна поръчка.

Джордан кимна, пъхна ръце в джобовете си и се залюля на пети:

— Монгомъри. В града ли е?

Тя поклати глава:

— На Лонг Айлънд.

Той пак кимна. И пак се залюля.

— Обща медицина?

Тя отново поклати глава:

— Гинеколог.

Едва не се разсмя, когато Джордан възкликна тихо:

— Охоо… — този път не кимна, нито се залюля на пети. — Отдавна ли се срещате?

Истината беше, че Алън упорито се опитваше да пробие съпротивата й от месеци. Тя го намираше малко нещо прекалено сигурен в себе си и му отказваше с удоволствие. Съгласи се да излезе с него едва когато се върна от Мейн и разбра, че Джордан продължава да бъде недостижим за нея.

Всъщност отношенията й с Алън бяха доста добро описание на личния й живот. През последните десет години ръководно начало в личния й живот бе повтарящото се разочарование от Джордан.

— Излизаме за пръв път.

— Харесваш ли го?

Тя се направи, че обмисля въпроса. Сви устни и кимна уклончиво.

— След като е в състояние да наеме фирмата ви, вероятно печели добре.

— Така е.

— Обзалагам се, че жените го харесват — помнеше ясно елегантния привлекателен мъж до нея снощи.

— Джордан…

— Вероятно има една-две бивши жени.

— Само една.

— А деца?

— Две. Джордан, какво значение има това?

— Има значение, ако смяташ да се омъжиш за него.

— Снощи беше първата ни среща! Не прибързваш ли малко?

— Просто искам да разбера в какво блато затъваш. Той вероятно плаща огромна издръжка на жена си, да не говорим за децата. И ако се омъжиш за него и родиш деца, ще бъде разкъсан между привързаността си към децата от първия брак и твоите — направи малка пауза. — Той твоят гинеколог ли е?

Тук вече тя не успя да се сдържи и се разсмя.

— Не.

— Слава богу поне за това — промърмори Джордан и продължи малко по-твърдо: — Виж какво, човек като него сигурно пожелава половината от пациентките си. Днес често се случва лекарите да се възползват от уязвими пациентки. Лесно си представям с колко ще го оскубят, ако го хванат в злоупотреба с професията си или лекарска небрежност — нещо, което също трябва да обмислиш по-задълбочено…

— Джордан, това е абсурдно! Просто отидох на театър с тоя човек. Нямам планове да се омъжвам за него! А ако реша да се омъжа точно за него, ще се ръководя единствено от любовта между нас, ако я има! Няма да ме е грижа колко пари му остават, след като плати издръжката на бившата си жена или на децата си, а още по-малко дали има подходяща осигуровка за измъкване от обвинения в злоупотреба или лекарска небрежност, без да обеднее! — изгледа го подозрително. — Какво те яде?

— Мисълта за теб. Безпокоя се за теб.

Като по-голям брат. Катя се вбеси.

— Не се безпокоеше, когато бях с Шон.

— Шон беше безвреден.

— Одобряваше връзката ми с него, така ли?

— Знаех, че няма да трае.

— О?

— Той нямаше достатъчно силен характер за теб.

— Може би Алън го има — предизвика го Катя, но после реши да приключи с темата: — Алън не е важен. От значение е фактът, че живея вече доста дълго време напълно самостоятелно. Не е ли малко късно да започваш с тревогите едва сега?

— Винаги съм се тревожил за теб, Катя. Вероятно безпокойството ми се влошава с натрупване на годините.

Прииска й се да извика: „Тогава направи нещо по въпроса, магаре такова!“, но само се усмихна с тъга.

— Добре съм, Джордан. Наистина съм добре. Няма смисъл да се безпокоиш, нямам намерение да се впусна слепешката в някаква авантюра…

— Катя! — Роджър Боланд се облегна на рамката на вратата, смръщил вежди. — Имам нужда от скиците ти до единайсет часа.

— Ще ги имаш — отвърна спокойно тя. Знаеше, че Роджър се отби в офиса й само защото бе зърнал Джордан през стъклената стена. Джордан се бе появявал тук достатъчно често и двамата мъже се познаваха.

Джордан кимна:

— Здравей, Роджър.

— Как вървят нещата, Джордан?

— Горе-долу.

— Пречиш на Катя да работи.

— Аз съм работа.

Роджър се изправи и застана по-стабилно на прага на Катината стая.

— О? Искаш да кажеш, че идваш с предложение за работа?

— Напълно възможно. Трябва да обсъдя нещата с Катя.

— Питам се само кога ще стигнете до решение — колкото и да не харесваше Джордан и всичко, на което той беше символ, Роджър нямаше намерение да оглежда зъбите на подарен кон. — Работеше с Клайн и Уд, нали?

— Той все още ползва услугите на Клайн и Уд — заяви Катя твърдо.

Джордан я погледна.

— Не и ако ти се съгласиш да свършиш тая работа.

— Джордан — предупреди го тя, — и друг път сме говорили…

— Но това би било чудесно, Катя! — прекъсна я Роджър, а вниманието му бе насочено към Джордан. — Какво имаш предвид?

— Ще трябва да го обсъдя първо с Катя.

— А тя ще трябва да го обсъди с мен, тъй като съм й шеф.

— А е възможно и да няма какво да разисква с теб, ако не успея да уговоря нещата първо с нея — отвърна Джордан с приятна усмивка.

Роджър си даде точна сметка защо не харесва Джордан Уайт. Той бе лицемерен, нагъл и упорит, а усмивката му бе толкова истинска, колкото банкнота от три долара. Но едва ли имаше по-добра реклама за фирмата, ако той действително се нареди между клиентите им. И Роджър преглътна желанието си да го среже подобаващо. Вместо това вдигна примирително ръце и отстъпи крачка назад от прага.

— Имаш я на разположение — заяви той великодушно с безобидна усмивка, преди да ги остави сами.

Катя веднага стана и затвори вратата. Обърна се, облегна се на нея и кръстоса ръце пред гърди.

— Чудесно, Джордан. Хайде сега да чуем за какво става въпрос.

— Току-що купих стария хотел „Маршъл Армс“ и голям парцел около него от Мартас Вайнярд. Смятам да изградя курорт и комплекс с апартаменти. Искам ти да се заемеш с рекламната кампания.

Катя го изгледа мълчаливо. Той стоеше пред нея, висок и почти неудържим в жълтеникавокафяв костюм, който чудесно подчертаваше тъмния му тен. Би могла да се стопи на място, ако не се контролираше. Отпусна брадичка на гърди и бавно поклати глава.

— Други дни… други проекти… Джордан, ние вече сме минавали по този път.

— Вярно е.

— Знаеш как се чувствам.

— Знам как се чувстваше в миналото.

Тя срещна погледа му.

— Кое те кара да мислиш, че чувствата ми са се променили?

— Ти доказа какво можеш. Сега си уверена в себе си.

— Джордан — въздъхна тя, — дали е така или не, е друг въпрос. Не искам помощта ти.

— Хайде, хайде, скъпа. Приемаш нещата неправилно. Не искам да помагам на теб, а обратното: искам ти да помогнеш на мен.

— Имаш на разположение Клайн и Уд.

— За други проекти и ако искаш да знаеш, те се изчерпват откъм свежи идеи. Искам нещо ново и фрапиращо точно за този проект. Прегледал съм работите ти и смятам, че можеш да ми дадеш, каквото очаквам.

Тя пристъпи до прозореца.

— Не искам да го правя, Джордан.

— Защо не?

Катя се обърна с лице към него.

— Първо и преди всичко, защото сме прекалено близки. Човек трябва да държи работата си настрани от приятели и роднини.

— Няма да работим само двамата, ти ще бъдеш част от екип. Впечатлен съм от теб и агенцията ти.

— Ако не останеш доволен от крайния резултат, ще бъде доста неудобно…

— Но и аз ще имам участие в този краен резултат. Изработката на реклама по един проект е процес на взаимна размяна на идеи между възложителя и изпълнителя. Не е въпрос на всичко — или нищо — замълча и понижи глас: — Никога не съм те презирал.

Тя пое неволно дъх. Искаше й се да не използва този задушевен тон с нея. Жестоко беше, когато би могло да означава толкова много… И тя поклати глава, като че ли опитвайки се да прогони този размекващ глас.

— Нищо няма да излезе.

— Смятам, че ще излезе.

— Не се и съмнявам. Когато насочиш ума си към нещо, винаги смяташ, че ще се получи.

Тя отправи умолителен поглед към тавана.

— Не, Джордан. Обикновено си прав. Но досега винаги съм следила твоята активност отстрани и от разстояние. Никога преди не съм вършила бизнес с теб.

— Не мислиш ли, че е време да опиташ?

— Не! — извика тя. Възможността да работи с Джордан и да го вижда често бе едновременно и рай, и ад за нея. В този момент бе като разпъната на кръст и се бореше за оцеляване.

Лицето на Джордан се изопна.

— Какво има, Катя? Страхуваш се, че няма да се справиш?

— Ако имаш предвид работата, разбира се, че ще се справя!

— Тогава от какво се страхуваш? От мен? Страх те е от официална връзка с мен?

Тя се вторачи в него с недоумение, неволно отворила уста.

— Шегуваш ли се?

— Съвсем не — той бавно пристъпи към нея. — Допускам за вероятно причината да е у мен — или в семейството ми, или в Уорънови. Възможно е да не желаеш името ти да се свърже пак с нас и по този начин да рискуваш репутацията си на независима успяваща жена, за която се бори толкова дълго и упорито. Смяташ ли наистина, че ние ще те погълнем? Тази ли е причината?

— Не…

— Или се страхуваш, че ще се опитаме да управляваме живота ти?

— Не…

— Или че евентуално ще изискаме от теб някакви други услуги в замяна?

— Джордан, не се чуваш какви ги говориш!

Сега той стоеше пред нея, вгледан в лицето й от страховитата си в момента височина.

— И ти не се чуваш, Катя. Действаш против интереса си и поведението ти е повече от нелогично. Искам да изработиш този проект, защото съм убеден, че ще се справиш блестящо. И ако си честна със себе си, ще се съгласиш, че правя отлично предложение за агенцията ти. Не се осмелявай да ме обвиняваш в предлагане на милостиня: аз съм преди всичко бизнесмен. Когато става въпрос за бизнес, избирам винаги най-доброто. Ако най-доброто се случи да си ти, не ми пука ни най-малко коя си и откъде идваш!

Катя изслуша мълчаливо речта му и неспособна да се сдържа повече, посрещна края й с широка усмивка.

— Харесва ми, когато те хванат бесовете — изръмжа тя и игриво замахна с юмрук. — Дай им да разберат, Джордан.

Джордан постави ръце на бедра, заскърца със зъби, присви затворени очи и преброи до десет. После отвори захилен очи:

— Това хареса ли ти?

— Много впечатляващо. Сега вече ми е ясно защо успяваш.

— Трябва ли да разбирам, че приемаш да работиш върху моя проект?

Тя заклати глава, но в следващия миг Джордан я обгърна здраво с ръце и я притисна към гърдите си.

— Ти ще работиш върху моя проект — нареди той с устни близо до ухото й.

— Не, няма… — беше затворила очи и пълнеше гърдите си със специфичния му мирис.

— Ще те държа така за вечни времена.

— Няма страшно: краката ти ще се огънат бързо-бързо. Не забравяй, че имаш слаби колене.

— Ще те положа на пода и ще те изнасиля.

— Пред очите на колегите?

— Пред очите им.

Тя се престори, че обмисля тази възможност, когато всъщност просто се наслаждаваше на неочакваната им близост. Тялото на Джордан бе източено и твърдо: нейното прилягаше съвършено към неговото. Наистина ли не усеща физическата хармония между тях?

Катя отметна глава назад и му се усмихна.

— Хайде, Джордан. Направи го — промълви с предизвикателен шепот.

Но той не се усмихваше. Гледаше я със странно напрегнато изражение — прикова я с поглед — ръката му се плъзна нагоре — и дланта му обгърна гръдта й.

Усмивката й се стопи. Отвътре нещо у нея затрептя и зашепна очаровано, гърдите й пламнаха, сякаш контактът между тях и дланта му беше директен, а не през дрехите й. Тя усети нарастването на възбудата му — както се случи веднъж преди много години…

 

 

Споменът й мигновено съживи ярките багри на онзи ден. Тогава Катя бе деветнайсетгодишна… бе пролетта на първата й година в колежа. Върнала се беше от Ню Йорк, за да прекара Деня в памет на загиналите[1] заедно с двете семейства на острова преди последния си изпит и лятната работа в града.

В училище се бе сближила с едно момче. Джон бе много привлекателен и силно влюбен в нея. Много малко беше нужно, за да стигнат до физически контакт.

Всички други момичета го вършеха и Катя се питаше какво ли фактически е това чудо, за което се шушукаше толкова много. Привлечена беше от Джон, но упорито отклоняваше опитите му за задълбочаване на отношенията им — сърцето й принадлежеше на Джордан. Беше естествено да желае именно Джордан да й разбули тайните на любовта.

Или поне така разсъждаваше тя, когато една нощ двамата се озоваха сами на плажа. Бяха разговаряли до късно, а после импулсивно бяха решили да изтичат до океана за едно малко нощно къпане. Вълните им оказаха упорита съпротива и накрая двамата се отпуснаха върху пясъка на брега, силно изтощени.

— Прекрасно беше! — задъхваше се Катя. — Водата беше студена… но така освежаваща!

Останал без дъх като нея, Джордан се обърна настрана, подпря се на лакът и впери поглед в нея.

— Ти си голяма работа! Имаш ли представа, че всяка друга жена би избягала презглава след първия досег с водата? Ти си чудесен приятел, Катя Мърел. Най-добрият, когото познавам.

— Комплимент, разбира се — след като го казваш ти! — подразни го тя и затаи дъх. — Все пак ти благодаря.

— Не се шегувам — той протегна ръка и ласкаво отстрани непослушни мокри къдрици от бузата й. — Ти си добър приятел. Освен това си красива.

Сърцето й запрепуска в гърдите, ритъмът на дишането й се ускори и тези физически промени нямаха нищо общо с дългото плуване в развълнуваното море.

— Същото може да се каже и за теб — прошепна тя, вгледана в очите му. Лунната светлина заискри по мокрите му мигли, широките му рамене ненадейно се озоваха над нея.

А после той наведе глава и я целуна. О, да, беше я целувал и преди, но никога не я бе целувал така. В началото целувката му бе нежна, сякаш я пробваше. Очевидно му хареса и той разтвори уста, за да вкуси повече…

Катя му принадлежеше тялом и духом. Отговаряше му със същата страст и желание. Той не беше повече брат, а желан мъж и тя се стремеше към него, както влюбена жена се стреми към своя любим.

— Къде се научи да се целуваш така? — прошепна той, когато най-сетне откъсна уста от нейната.

— От теб! — Катя едва намери дъх да му отговори. — Ей сега… Целуни ме пак, Джордан.

Обхвана главата му с ръце и върна устните му върху своите, но пак той бе водещият, той командваше положението. Изследваше я с устни, език, зъби… По някое време плъзна тяло върху нейното.

Тя пое с радост тежестта му върху себе си, влюбена в твърдото му тяло, в начина, по който космите по бедрата му ожулиха гладката кожа на краката й, по който коремът му се притискаше към нейния с всеки негов дъх, по който изви гръбнак и плъзна ръка нагоре, за да обхвана гръдта й с горещата си длан.

Тялото й бе на негово разположение. То трептеше като струна под пръстите му и молеше за още, още… И когато смъкна горната част на банския й и затвори уста над едното, а после и над другото зърно на гърдите й, тя неволно простена от изненада и удоволствие.

— Катя… сладка… топла… Катя…

Тя изви гръбнак, предлагайки му се напълно. Устните и ръцете му изпращаха огнени спирали до върха на пръстите на краката й, които се забиха в пясъка, когато тя разтвори гостоприемно бедра. Огънят у нея се разгоря още по-силно, когато той обхвана долната част на гърдите й и ги засмука още по-невъздържано.

Джордан бе запалил тоя огън у нея, само той можеше да го угаси.

— Направи го, Джордан, моля те!… Искам те! Искам те много!…

Езикът му продължаваше да пръска огнен фойерверк в гърдите й, слабините му сякаш се съживиха и заживяха свой собствен живот. Но когато тя се притисна още повече към него, той простена, после се вцепени за миг и вдигна глава.

— Девствена си — прошепна задъхано.

— Но не искам да бъда. Не и с теб.

Джордан се повдигна на силните си ръце, погледът му се плъзна от сгорещеното й лице към гърдите й, огрени от лунната светлина. Простена пак и затвори очи.

— Не трябва да го правим, Катя. Не е правилно.

— Но ти ме искаш. Знам го! — и тя импулсивно протегна надолу ръка, за да докосне доказателството на желанието му, но той успя да хване ръката й, преди тя да достигне целта си.

— Недей! — заповяда й дрезгаво. — Ако ме докоснеш там, ще изгубя контрол над себе си.

— Искам да загубиш контрол!…

— Но аз не искам! Ще се мразя, ако го направя, а също и ти.

— Защо?

— Защото… защото… — той се отърколи от нея и седна, обърнал лице към океана и притиснал колене към гърдите си. — Защото някой ден ще срещнеш човека, който ще те обича, ще се грижи за теб и ще ти осигури всички хубави неща в живота, които заслужаваш. Не искам да те лиша от това.

— Да ме лишиш? Как е възможно да ме лишиш от каквото и да било, като ме любиш? — тя седна гневно, внезапно изпита неудобство от голотата си и бързо придърпа горницата на банския си обратно на място. — Джордан, живеем в седемдесетте години на двайсетия век! Двойният стандарт принадлежи на миналото! Никой не счита една жена за „пропаднала“, ако се е наслаждавала на секса преди женитбата си! И мъжете приемат този факт — дори са поласкани, че съпругите им са били желани и от други преди тях!

Погледът му я прониза.

— Това ли учиш в нюйоркския университет? Че една жена не е привлекателна, ако не преспива с мъже наляво и надясно?

— Не съм казвала такова нещо.

— Загатна го.

— Не. Не искам да „преспивам с мъже наляво и надясно“. Искам да се любя с теб — въпреки че огънят у нея се бе уталожил, въглените му още пареха. — Искам ти да бъдеш първият. Искам ти да ме научиш да се любя. А ако те безпокои моето бъдеще, помисли само колко по-добре ще бъде, ако съм наясно как стоят нещата, вместо да изпадам в смешно положение с предизвикващо жал невежество!

— Искаш да знаеш как стоят нещата? — запита той през зъби. Дори и лунната светлина не успя да омекоти напрегнатите черти на лицето му. — Ще ти кажа как стоят нещата. Бях петнайсетгодишен, когато загубих моята девственост. През изминалите тринайсет години съм спал с три пъти повече жени от пръстите на ръцете и краката ти. Нямаш работа да се намесваш точно с мен…

— По-добре е, че имаш опит. Знаеш какво се прави. Знаеш какво харесваш и можеш да ме научиш, да ми покажеш всичко.

— Не желая да се набърквам с теб! — изкрещя той и Катя се смръзна.

Вторачи се в него, после преглътна с труд.

— Разбирам — прошепна накрая, после скочи и беше преполовила плажа, когато Джордан се спусна след нея и я събори на земята.

— Не, не разбираш, по дяволите! — извика той през стиснати зъби. Тя се въртеше бясно, опитвайки се да се освободи от здравата му хватка. — Катя, спри се…

— Пусни ме! — тя го блъскаше с рамене, вбила пръсти в пясъка за опора. — Ти каза вече думата си! Пусни ме!

Той наведе глава и притисна буза до слепоочието й.

— Причината, поради която не искам да го правя с теб, няма нищо общо с теб… не е заради нещо, което не е в ред с теб…

— Аз не съм достатъчно добра за теб. Разбрах… — той стегна рязко ръце и думите замряха в гърлото й.

— Ти си достатъчно добра. Ти си прекалено добра. Причината е у мен. Аз съм проблемът. Не съм добър за теб, Катя. Ако бях изпълнил желанието ти… — гласът му прегракна, изпълнен с болка, — а повярвай ми, можех да го направя за минута, но ако го бях сторил и после следващата седмица или месец или година нещо потръгне на зле или се разделим, или стане нещо друго… всичко между нас сега ще изчезне… няма да го има… Не разбираш ли? Държа на теб. Не искам нищо да застане между нас — нищо!

Катя не знаеше какво да каже: тонът му бе така нежен, така изпълнен с обич, толкова искрен, а тя го уважаваше толкова много, че не можеше да продължи борбата с него. Но бе така отчаяна, а и странната болка в измаменото й тяло все още я гореше. Беше разочарована. И наранена. Не разбираше задръжките му. Защо нещо ще потръгне погрешно след седмица, месец или година? Доколкото ставаше въпрос за нея, бе повече от готова да посвети целия си живот на Джордан.

Очевидно той нямаше същите чувства към нея. Ръцете му я стиснаха шеговито.

— Ще останем приятели, нали? — прошепна той в ухото й.

Тя кимна, но след малка пауза.

— Добре — той я изправи на крака. — Хайде. Време е да се прибираме.

Тогава се бе прибрала заедно с него, пожелала му беше „лека нощ“ в кухнята и се бе отправила към стаята си. На следващата сутрин и двамата се държаха така, сякаш на плажа не се бе случило нищо. Катя се върна в училище, започна да се среща с Джон, после с други мъже. Докато завърши, двамата с Джордан се виждаха достатъчно често, за да нарекат — с известно усилие на въображението си — тези случайни сблъсъци един с друг срещи, но той никога повече не я докосна, а тя бе прекалено горда, за да го моли.

Но болката и унижението, преживени онази нощ на плажа, останаха вътре в нея през тези дълги години — дори и през четирите години, които преживя с Шон.

 

 

И сега, когато силните ръце на Джордан я обгръщаха и притискаха здраво към мускулестото му тяло в офиса й, точно те се спуснаха с нова сила върху нея. И въпреки силата на желанието си, тя бавно поклати глава.

— Като се размисли човек, разбира, че идеята да ме изнасилиш тук в този момент не е особено добра — заяви тя спокойно. Измъкна се бавно от ръцете му, отстъпи назад, приглади роклята си. — Станах претенциозна с възрастта: предпочитам атлазени чаршафи и запалени свещи — пое решително дъх. — Съжалявам, приятел. Няма да стане.

Джордан я освободи веднага щом усети, че тя го иска. Бе забелязал вихър от чувства да минава през очите й и силата им сякаш го лиши от слово за миг. Но после бързо се съвзе.

— Няма да стане — повтори той глухо и пое дъх. — Добре, няма да те изнасилвам — пак натика ръце в джобовете на панталоните си и се вгледа съсредоточено в нея. — Но няма да се откажа от плана си. Искам ти да поемеш рекламната кампания за моя проект. А ако откажеш…

— Не ме заплашвай, Джордан.

— Не смятах да…

— Правеше го — настоя тя, но в думите й се усещаше разбиране, не обвинение. Познаваше Джордан много добре, прекалено добре. Той беше такъв, какъвто беше, и въпреки че понякога я дразнеше, тя пак го обичаше. — Канеше се да заявиш, че ако ти откажа, ще отидеш при шефа ми: знаеш, че той ще скочи до тавана пред шанса да вземе поръчка от теб — тя въздъхна. — Ще го направя, Джордан. Но искам да не забравяш нещо… — обзе я внезапна тъга. — Преди много години ти отхвърли евентуалното ни обвързване един с друг, понеже смяташе, че нещо ще се случи — раздяла или нещо подобно, и ние ще се отчуждим непоправимо. Сега се питам дали това, което предлагаш, няма да стане причина за същото. Искам просто да те предупредя.

Едва тогава Джордан разбра за какво бе мислила Катя преди минута.

— Нищо няма да се случи — обяви той така твърдо, че тя трепна.

— Сигурен ли си?

— Да. Няма да разреша нещо да се случи.

— Добре тогава. Е, предполагам, че нямам избор.

— Имаш.

— Не.

— Защо не?

Тя се замисли за миг, после го погледна безпомощно.

— Защото ти ме помоли.

— Помолих и преди, а ти ме отхвърли.

— Може би сега съм… се чувствам по-сигурна… по-уверена. Може би в този момент наистина смятам, че ще мога да го направя — всъщност през краткото присъствие на Джордан в офиса й Катя за пръв път осъзна, че желанието й да го вижда често бе по-силно от страха пред изпадане в нова душевна криза. Освен това изминалите години я бяха дарили със сила: този път не се ли дръпна от него първо тя? Болката беше налице — но примесена със задоволство от демонстрираната способност за контрол. — Разбира се, ще трябва да говориш с шефа ми — добави. — Той решава дали да приеме дадената поръчка или не.

— Тук няма да има проблеми.

— Прав си.

— Прекрасно — Джордан не само не изпитваше екстаза, който бе очаквал, но усещаше в себе си просмукване на неясна тревога. Измъчваше го ужасното подозрение, че бе чакал прекалено дълго, че Катя бе преодоляла увлечението си към него и е вече извън неговия обсег… Някакъв глас у него шептеше, че така е по-добре, но той бе прекалено слаб, за да му предложи нужната утеха. Искаше я. Хиляди дяволи! Винаги я беше искал. И в тези частици от секундата мълчание той прокле себе си, баща си, всичко, което държеше Катя настрана от него.

— Хайде, Джордан — сгълча го Катя, — къде е победоносната усмивка? — той й я сервира, но тя бе лишена от радост и напомни на Катя за множество такива лишени от истинска радост усмивки, каквито бе виждала често на лицата на Гил и Джак. Мисълта за двамата й напомни за двете семейства и проблемите им. — Как са другите? — запита тя. — Откакто се върнах, не съм виждала никого — усещаше вина, но и тя имаше нужда от време, за да се справи със собствения си шок, предизвикан от трагичната смърт на Марк и Дебора.

— Добре са.

— Майка ти?

— Върна се в Доувър и дава вид, че се справя. Прекарва по-голяма част от времето си в опити да утеши Ленор.

— А Джак и Гил?

— А ти как си мислиш? — отвърна сухо Джордан. — Развихрени всеки в своята област. Камарата е разпусната до Деня на труда[2] и Гил използва най-рационално времето за събиране на гласове. Баща ми се върна на работа озлобен и изпълнен с желание за мъст. Според Ник държи се като средновековен тиран с подчинените си.

— Разстроен е.

— Той е копеле.

— О, Джордан, не е честно. Видя в какво състояние беше Джак на острова. Знаеш как го разтърси смъртта на Марк. Сега се разтоварва на работата си. Все някъде трябва да се разтовари.

Джордан пристъпи към прозореца и застина там с гръб към нея.

— Всеки нормален човек би помислил, че ще се опита да утеши жена си, би се сетил, че и тя страда. Но не. Едва ли има по-голям егоист от него. Тази планета е населена само от един човек и той е Великият Джаксън Уайт.

— Може би само външното му поведение е такова — въздъхна Катя. Пристъпи към него и вдигна поглед към разстроеното му лице. — Говори ли изобщо с него?

— Ние почти няма какво да си кажем. Знаеш го.

— Но той току-що изгуби син. Може би ти би могъл да му помогнеш да преодолее този удар.

— Двамата с него нямаме еднакво разбиране на нещата. Никога не сме имали. И никога няма да имаме.

— Би могъл да опиташ поне. Сега си самостоятелен. Не се ли опитваше да ми изтъкнеш същото преди малко?

— Грешиш, не е същото. Когато ти казах горе-долу същото преди няколко минути, имах предвид изминалото време, зрелостта, която идва с него, натрупания опит. Нито едно от тези три неща няма отношение към различията между мен и баща ми. Нашият спор е спор между възрастни с различен поглед върху нещата.

— Знам, вбесяваш се от начина, по който той се държи с майка ти, но този проблем не е нов. Не си обективен, Джордан.

— Дяволски права си. Тя ми е майка!

— Но не е дете, а е разсъдлив, интелигентен човек. Ако е истински нещастна, не смяташ ли, че досега щеше да вземе някакви мерки да се защити?

Джордан обърна глава към нея.

— Тя не е… нещастна. Не е там проблемът.

— Къде е тогава?

— Въпросът е принципен, Катя. Тя е била плътно до него „и в радост, и в скръб“ от деня на женитбата им. Ден след ден е понасяла настроенията му в лоши времена, предлагала му е утеха… споделяла е радостта му в добрите му дни… Не е ли нормално да си помисли човек, че сега, когато тя има нужда от утеха, той ще бъде до нея, за да й я предложи? — вторачи гневни тъмни очи в големия град, разстлан под нозете му. — Вместо това, той се заравя до шия в работата си — вероятно в компанията на една или две не само привлекателни, но и отстъпчиви млади жени!

— На неговата възраст?!

— Пак си дяволски права.

Катя нямаше какво да отговори. Знаеше за прескачанията на Джак тук и там през годините. Даваше право и на огорчението на Джордан: Натали заслужаваше по-добро отношение. Но сигурна беше, че и Джак страда сега. Искаше й се да омекоти отношението на Джордан към баща му в тези тежки времена.

— Джордан — загълча го тя меко, — много от нещата, които ти донасят, са вероятно чиста клюка. Може би ако го познаваш по-добре, ще успееш да разграничиш лъжата от истината и ще го разбереш. Възможно е — признай му тая възможност — да не е чак толкова безчувствен — Джордан само изсумтя гневно и тя продължи: — Откога вие двамата не сте говорили истински?

— От осем години — отвърна Джордан без колебание. — И този последен разговор бе проведен тук, в Ню Йорк. Беше катастрофирал и таксито му бе ударено от друга кола. Двамата с жената, с която е бил, бяха откарани в болница. Тъй като само аз от семейството бях тук, той ми се обади, за да разбере дали мога да потуля нещата от света и особено от майка ми.

Катя видя ясно сцената между двамата.

— Ти си го направил на луд.

— А ти как мислиш?! Той си го заслужаваше. Поне така смятах аз, но той, разбира се, не бе на същото мнение, фактът на изневярата не го тревожеше ни най-малко. Бе разстроен само, че е хванат с друга жена.

— Вероятно не му е било лесно да ти се обади.

— Шегуваш ли се? Убеден беше, че ще реагирам с пълно разбиране — той имитира по-дълбокия глас на баща си: — „В края на краищата, Джордан, точно ти от всички хора можеш да оцениш нуждите на един мъж.“

Катя не успя да се сдържи.

— Хайде, Джордан, приеми нещата такива, каквито са. Репутацията ти е всеизвестна…

— Но защо аз „от всички хора“? Истински се опитвах да мисля най-доброто за баща си до този момент. Искам да кажа, имах някои подозрения, но им обръщах гръб.

— Ти „от всички хора“ заради твоята лична слабост към жените — отговори тихо Катя.

— Дяволите го взели! Аз не съм семеен! — заяви Джордан и нервно прокара ръка през косата си. — Ако бях, в никакъв случай нямаше да прескачам от стадо на стадо като някой неостаряващ вечно разгонен жребец!

Катя обгърна с ръка кръста му, стисна го успокоително.

— Знам, знам. Едно от нещата, които те различават от баща ти, много неща ви разделят, но и много ви събират… Смятам, че еднакво ви боли за загубата на близкия човек — замълча за миг. — Какво става с полицейското разследване?

Джордан също я обгърна с ръка, търсейки утеха от физическата близост с нея.

— Още няма резултат. Бавни са като охлюви. Бъди сигурна, че ако управлявам бизнеса си по начина, по който те провеждат това разследване, ще фалирам, преди да разбера какво става!

— Ако искаш да си свършат работата добре, трябва да им дадеш време — изтъкна тя напълно логично и запита: — Как е Ан?

— Добре е.

— Исках да се обадя на Ем, но някак… времето просто… направо изтича между пръстите ти…

— Така е — Джордан я погледна, питайки се дали да спомене за Кавано или не. Не му се искаше да я измъчва с мисли за предстоящата среща с полицията. Но, от друга страна, съзнаваше, че ще е по-лошо за нея, ако искането на детектива за среща я изненада. — Възможно е да ти се обади Робърт Кавано, детективът, който води разследването.

— На мен? — тя се смръщи. — Защо на мен?

— Рутинни въпроси. Събира сведения за Марк и Дебора — Джордан изсумтя тихо. — Имам чувството, че се опитва да струпа накуп всичко, до което успее да се добере за всеки един от нас.

— Като част от разследването ли?

— Ако човек понапрегне малко въображението си, може да отговори и утвърдително.

Катя улови тревожна напрегнатост в израза му.

— Срещна ли се с него?

— Пихме кафе заедно.

— Е?

— Умен е. С образование. Бързи реакции.

— Човек би възприел тая характеристика като добра новина, но ти не ми изглеждаш радостно развълнуван.

Джордан я пусна и закрачи безцелно из офиса й.

— Не знам какво да кажа, Катя. Има нещо странно около Кавано. Отначало бе истински враждебен към нас — усетих у него презрение към мен… или към семейството ми… или към онова, на което — според него — ние сме представители — той се спря пред чертожната й дъска и се залови разсеяно да очертава с пръст рисунката й там. — След време се поотпусна, но имам чувството, че пристъпва към този случай с определено пристрастие…

— До такава степен, че да му попречи да си свърши работата добре?

— Не — отвърна веднага Джордан, но гласът му потрепна. Почеса се по тила и обърна озадачени очи към нея. — Но той е амбициран да се задълбава. Такъв тип човек е. Ще обърне всяко камъче в търсене на най-дребното червейче под него.

— Но това не е ли положително? Всички ние искаме този случай да се разреши и истината да излезе наяве.

— Даа… Въпросът е колко несвързани точно със случая червеи ще изкара на бял свят и какво количество мръсотия ще бъде изровена с всеки червей — погледът му се изостри.

— Хора като него са концентрирани в нас, Катя. В мига, когато получат такъв сгоден случай заедно с правата, които предлага, те с възторг ще се възползват докрай от възможността да извадят на бял свят неща, които този същият свят или не знае, или вече е забравил.

— Страх те е, че ще стори нещо, за да очерни имиджа ви? — беше разбрала източника на вътрешното му напрежение. В гласа й нямаше критична нотка. Разглеждаше се като част от двете семейства, макар и някъде по периферията, и намираше перспективата за евентуално хвърляне на кал по тях толкова тревожна, колкото я намираше и Джордан.

— Въпросният имидж в никакъв случай не скрипти от чистота. Но всяко семейство има някои неприятни тайни и не сме само ние, които бихме желали да ги държим настрана от алчното око на света.

Катя се приближи до него и ласкаво стисна ръката му:

— Той не би отворил шлюза на мръсния канал само заради съмнителното удоволствие да пръсне навсякъде вонята му, нали?

— Не знам. Твърдо е решен да разговаря с всички нас. Смятам, че го убедих да остави на мира Натали и Ленор. Те ще пострадат най-много, ако нещо излезе наяве.

— Той ще чуе само неща, които вече знае — изтъкна тихо Катя. Джордан не отговори, вторачил разстроен поглед в рисунката й. — Нали, Джордан? Има ли наистина скелети в семейния бюфет — истински страшни? — в този момент се питаше дали наистина няма неща, за които дори тя не знае.

Джордан обгърна раменете й и я притегли към себе си.

— Само времето ще покаже, скъпа. Само времето…

Бележки

[1] Национален празник на САЩ, който се празнува обикновено последния понеделник на месец май. — Б.пр.

[2] Официален празник в чест на труда в САЩ и Канада. Празнува се първия понеделник на септември. — Б.пр.