Кристине Ньостлингер
Долу краставичния цар (3)

Втора глава
или №2 според периодизацията на учителя по немски език

Защо царските корони са хубави? Мазетата не служат само за склад на картофи. Става ясно, че нашето семейство отново не е единодушно.

По време на вечерята Куми-Ори още спеше. Ние гледахме криминалния филм по телевизията. Нашият спящ гост в количката за кукли така бе объркал баща ни, че той забрави да ни забрани да гледаме криминалето.

Криминалният инспектор току-що бе вдигнал решетката на един канал, за да слезе в него и да преследва бандитите, и ето че количката на терасата се разклати. Краставичният цар се събуди. Ники го довлече във всекидневната. Дядо изключи телевизора.

Куми-Ори закрещя:

— Къде е наша корона? Ние има нужда от наша корона!

Ужасѐн, той се хвана за главата.

Отначало не можехме да си спомним къде е короната. След това Ники се сети, че в объркването си мама я бе набутала в камерата за дълбоко замразяване. Ники я извади оттам. Короната обаче бе ледена. Куми-Ори силно се развика, когато Мартина му я сложи на главата. След това татко я стопли със своята запалка. Но този път много се нагорещи.

През всичкото време краставичният цар хленчеше: искал си начаса̀ короната, защото без нея бил гол-голеничък и не можел нито да мисли, нито да живее. Най-после короната бе с необходимата равномерна температура за царствената му глава. Куми-Ори си я сложи и се покатери на фотьойла на татко. На него татко седи, за да гледа телевизия. Куми-Ори си кръстоса краката, а ръцете си сплете на корема и се обърна към татко с въпроса:

— Много ли учудени вие? Трябва ли ние разкаже кой е и какво търси тук?

Татко кимна с глава.

Мартина попита:

— Защо непрекъснато повтаря „ние“? Нали тук е сам?

Татко обясни, че това е царското множествено число, но Мартина нищо не разбра.

Мама й обясни:

— Един цар е нещо повече от обикновените хора. Затова той вместо „аз“ казва „ние“ и затова към него се обръщат вместо с „ти“ на „вие“, а той се обръща към обикновените хора вместо с „ти“ с „той“.

Мартина пак нищо не разбра. И аз също. Тогава дядо ни пошепна:

— Говори така, защото е глупав!

Това вече Мартина разбра. А и аз!

Куми-Ори се поизкашля и заразказва. Разказът продължи дълго, защото Куми-Ори се изразява по странен начин. Трудно му се разбира. Естествено, и ние имахме много въпроси, но около полунощ всичко се изясни.

И така, цар Куми-Ори е дошъл от нашето мазе, от долното мазе. Ние имаме две мазета. В горното сме складирали картофите, зимните круши, бурканите с конфитюр, и старото колело на Ник с трите колела си стои там. На полицата са инструментите на дядо. В горното мазе е и вратата към долното мазе. Зад вратата има стръмна стълба към долното мазе. Татко строго ни бе забранил да използуваме тази стълба. А тя съвсем не е толкова опасна, само че е малко влажна и хлъзгава. Но когато татко оглеждал къщата, преди да я купи, се подхлъзнал на тази стълба и си изкълчил глезена. И понеже си беше изкълчил глезена, ние не трябваше да слизаме в долното мазе. Иначе вероятно много по-рано щяхме да забележим, че там има куми-орита.

Та в долното мазе живеел цар Куми-Ори със своите придворни блюдолизци и поданици, които вече не желаели да му бъдат поданици. Краставичният цар ни разказа, че той и неговите придворни блюдолизци, естествено, били много мили, добри и дружелюбно настроени към поданиците. Но те били големи неблагодарници и вдигнали въстание. Придворните избягали. Толкова се уплашили, че не само избягали много бързо, но забравили да вземат със себе си цар Куми-Ори Втори. Виновник за въстанието бил един навъсен бунтар, който винаги бил подозрителен. Той размирил верноподаниците, а Куми-Ори, изоставен от всички, потърсил политическо убежище в нашата кухня.

Тогава Куми-Ори каза, че сигурно още тази седмица ще го повикат обратно, тъй като поданиците му няма да могат да се справят без него.

— Защо верноподаниците да не могат без негово величество? — запита дядо.

— Защото те нищо не знае и много глупав. Има нужда някой, който му каже какво прави — обясни краставичният цар.

— Така, така — каза дядо. — Глупави били те. А защо са глупави?

Куми-Ори вдигна краставичните си рамене.

— В такъв случай аз ще обясня на ваша светлост защо са толкова глупави вашите поданици! — изрева дядо и се надвеси над креслото.

— Татко, моля те! — извика баща ми. — Това няма абсолютно никакво значение. Не започвай пак с вечните си истории!

А мама каза, че дядо не бива да се вълнува на политически теми, защото е вредно за сърцето му. След това Куми-Ори разказа, че във всички стари къщи със стари мазета живеят краставично-кратунести човечета и всички си имат по един краставично-кратунест цар. В големи и стари палати живеят дори краставични императори. Той каза също, че в последно време се случва тук-там поданиците да се бунтуват и да вдигнат метеж. Дядо каза, че това не е метеж, а революция.

— Не, не! — каза Куми-Ори. — Не! Те правят метеж, метеж, метеж!

— Революция! — изрева дядо.

— Метеж, метеж! — викаше Куми-Ори.

— По дяволите! — каза татко. — Та това е едно и също!

Мартина каза:

— Ако някой дойде с войници, закрие парламента и затвори хората, които не го харесват, тогава това е метеж. Но ако верноподаниците изгонят царя, свикат парламента, обявят избори и издават вестници, в които всеки може да пише каквото си иска, тогава това е революция.

Татко я попита откъде знае такива щуротии. Мартина обясни, че това не са щуротии. Ако е знаела всичко това на последния урок по история, нямало да получи петица, а шестица. Татко каза, че при първа възможност ще каже мнението си на новия учител по история. Куми-Ори се съгласи с него.

Около полунощ Куми-Ори каза, че е смъртно уморен, но в никакъв случай не може да спи сам в стаята, след като поданиците му го преследват и шпионират. И в куклената количка не може да спи, защото скърцала и пукала. Той би могъл да се събуди и да се уплаши. И реши:

— Ние спи в легло с някой от вас!

— Само не при мен! — извиках аз, защото си спомних какво чувство изпитах, когато държах краставичния цар, а съвсем не желаех да спя в една и също легло със сурово козуначно тесто.

Тогава татко каза, че Куми-Ори може да спи при него. Това вече беше странно, но още по-странно бе как го изрече. Ето какво каза той:

— Ваше величество! Вие можете спокойно да пренощувате в моето легло. Аз ще бдя над съня на Ваше величество!

При това без сянка от насмешка. Бях забелязал, че татко изобщо не се присмива на краставичното човече.