Кристине Ньостлингер
Долу краставичния цар (13)

В дванадесета глава
всичко се обръща с главата надолу. Периодизацията на учителя по немски език хич не върви

Едно е безспорно — в тази глава все пак изтръгвам тайната от Ник. Онова, което последва, бе не обикновена семейна свада, а истински скандал.

 

Не можех място да си намеря. Все си блъсках главата защо ли дядо така кривеше уста и трепереше. Приближих се до стаята му и се ослушах дали хърка. Само тогава спи. Тъй като не чух хъркане, почуках на вратата.

Дядо ми отвори. Седнах на леглото му и казах, че бих желал да поговоря с него. Искам да узная тайната на Ник не от любопитство, а защото, щом устните му така треперят, сигурно тайната е ужасна и трябва да се направи нещо.

Дядо запали цигара. Каза, че Ник му наговорил какви ли не объркани истории. Дядо не можал да разбере всичко, но му станало ясно, че Куми-Ори щял да се пукне от яд, задето поданиците му все още не го викат. За отмъщение искал да ги изтреби. Не може да го направи, защото изобщо какво ли може. Затова татко казал, че той щял да уреди въпроса вместо цар Куми-Ори.

Попитах:

— Какво иска да уреди?

Винаги когато работата става сериозна, преставам да съобразявам.

— Баща ти иска да унищожи куми-оритата в долното мазе — отвърна дядо.

— Не! — извиках аз.

— Ник така каза!

— Но защо иска да го направи? Те нищо не са му сторили! Тъкмо сега строят голямо училище за децата си и не желаят друго освен няколко лопатки, гребла и формички за пясък, както и да живеят в мир.

Разказах на дядо всичко за долното мазе. След това още веднъж го попитах защо татко иска да им стори зло.

— Защото Куми-Ори щял да му подари в знак на благодарност американска кола, централно отопление, плувен басейн и какво ли не.

— Но цар Куми-Ори няма пукнат грош!

Дядо повдигна рамене. И той не можел да си представи как, но не искал да разпитва Ник.

— И как възнамерява да ги изтреби?

— Някак си с вода — измърмори дядо.

Обсъдих всичко с Мартина. И двамата решихме, че няма да дадем мира на Ник, докато не издаде всичко. Дори ако мама е против. Извиках Ник в стаята си и започнахме да го обработваме. Аз — сурово, Мартина — с добро.

— Разкрий тайната или ще те бия до посиняване, мръсно пале! — изсъсках аз.

— Кажи на милата си сестричка — ласкаво го заговори Мартина. — Ако не кажеш, милата ти сестричка няма да ти продума цяла седмица!

Този път суперзаплахата не подействува. Ник си държеше здраво езика зад зъбите. Тогава съвсем навреме ми хрумна изпитаният метод „Хич не вярвам на измислиците ти!“ и подхвърлих:

— Цар Куми-Ори не може да подари нищо на татко. Този малък подлец няма пукната пара!

Този път Ник се хвана на въдицата:

— Цар Куми-Ори няма нужда от пари, ако искаш много да знаеш! Негов приятел е императорът Куми-Ори от застрахователното дружество. А императорът държи в ръцете си генералния директор на дружеството. Генералният директор ще възнагради татко с директорски пост и тогава татко ще може да си купи всичко сам!

Глътнах си езика. Мартина побеля от яд, а Ник позеленя, защото осъзна, че се е раздрънкал.

— А как татко ще изтреби в мазето куми-оритата? — полюбопитствува Мартина.

Но от Ник повече нищо не можеше да се изкопчи. Оставаше ни само едно. Подбрахме го и го замъкнахме в мазето.

— Ах, ти, малко изчадие под образа на брат! — процедих през зъби аз. — Сега ще отидем на гости на поданиците. Нека се запознаеш с тях, преди добрият ти татко и добрият ти цар да са ги унищожили.

Ник не искаше. Страх го беше от мазето, страх го беше и от лошите поданици. Каза, че ще се развика, докато дойде мама. Но не успя, защото Мартина му запуши устата. Аз взех големия фенер. Завлякохме Ник, макар и да се дърпаше, в долното мазе. Той трепереше от глава до пети — от страх или студ, не можах да разбера. Мартина стоеше неотлъчно до него.

Приближих се до голямата дупка и извиках в нея:

— Водя ви сестра си и брат си! Искат да се запознаят с вас!

Петте куми-орита се показаха от голямата дупка. Поклониха се и казаха:

— Добър ден, приятели!

Другите куми-орита също излязоха от дупките си и любезно кимнаха. В ръцете си държаха лопатки и гребла, бяха потни и радостни. Едно малко, кръгличко, тъмносиво куми-ори възкликна:

— Здравей, приятелю! Благодарение на твоите лопатки днес завършихме детската градина.

Друго — слабичко, сивичко, дългичко — добави:

— Скоро ще завършим и училището!

А едно кафяво, на сиви петна, заяви:

— Утре ще прекопаем картофената нива, за да се родят хубави картофи и децата ни да бъдат сити.

После куми-оритата ни показаха дупката училище.

— Деца, елате при нас, моля! — извика в дупката едно куми-ори.

В дупката се чу кикот и шумолене. И оттам се изтърколиха много мънички, снежнобели куми-орита. Имаха светлосини очи и розово-червени бузки с нежно лилави устни.

Ник не можа да се стърпи:

— О, колко са милички! Та те са много по-симпатични от белите мишки!

— Във всеки случай по-мили са от твоя Краставун! — казах аз.

Но Ник изобщо не ме чу, защото се просна по корем и заигра с куми-орчетата.

Куми-оритата бяха толкова бодри и весели, че не посмях да им разкажа за татко и за Краставуна. Те крояха планове и бяха изпълнени с надежди. Едно от голямата дупка ми разказа:

— Приятелю, след една година няма да познаеш нашето мазе!

И след това ми описа какво смятат да построят и какво ще си набавят за храна.

— Никой от нас няма вече да гладува — каза той.

— А с твоите инструменти ще можем така добре да строим своите дупки, че през зимата няма да мръзнем — каза друго от голямата дупка.

Мартина ме дръпна за ръкава. Тя пошепна:

— Е, кажи им де!

Изкашлях се, но не знаех как да започна, а беше ме и срам заради татко.

— Е, хайде, казвай де! — настоя Мартина.

— Какво трябва да ни кажеш, приятелю? — попита едно от петорката от голямата дупка.

Не можех повече да крия:

— Моят баща и бившият ви цар! Искат да ви изтребят!

В зимника изведнъж настъпи тишина. Куми-оритата се притиснаха едно към друго. И ако само бегло ги погледнеше, човек би ги взел за голяма купчина картофи. Но аз не свалях очи от тях и видях, че се тресат от страх.

След малко едно от петте от голямата дупка си проправи път към мен и попита:

— Какво са замислили твоят баща и последният от династията Подземни?

Ник все още лежеше на земята. Той държеше две куми-орчета и нежно им духаше в розовите нослета, а децата се смееха.

— Ник, слушай! — извиках аз. — Сега трябва да ни кажеш какво са наумили татко и Краставуна, за да направим нещо. В противен случай малките, нежни, белички куми-орчета скоро ще бъдат мъртви.

Ник седна и преглътна няколко пъти. След това погледна малките куми-ори на дланта си и каза:

— Утре или в други ден те ще пробият водопроводната тръба в горното мазе. Водата ще потече тук, ще залее всичко — и дупките за жилища, и всичко останало. А куми-оритата не можели да плуват — така каза царят. Ще го направят в ден, когато татко е свободен. След това татко към обяд ще отиде в горното мазе и ще се престори, че случайно е открил спуканата тръба. Ще повика пожарната. Тя ще дойде и ще изпомпа водата от долното мазе. Но дотогава всички куми-орита ще се издавят.

Куми-орито, което бе задало въпроса, се обърна към другите и каза:

— Моля, граждани, запазете тишина!

Куми-оритата и без това бяха съвсем притихнали. Бяха посивели от страх. Само малките бели дечица продължаваха да играят с Ник.

— Граждани, как да се защитим? — попита един от петимата.

Първият каза:

— Може би да се научим да плуваме!

Вторият предложи:

— Или да построим лодки!

А третият:

— Или здраво да залепим вратата!

Но стигнаха до извода, че всичко това е съвсем безсмислено. Нима такива дребосъчета могат да се научат за един ден да плуват? Пък и къде ще тренират, щом няма вода? И лодки не могат да се построят толкова бързо. Как ще залепят старата прогнила врата, така че през нея да не прониква вода? Изключено! Мартина им предложи по време на наводнението да се преместят в горното мазе и да се укрият там. Но куми-оритата поклатиха глава и едно от тях каза:

— А когато се върнем, всичко ще е разрушено!

— И детските градини, и училището! Всичко! Мазето ще бъде пълно с кал. Дупките за жилища ще бъдат затлачени, а картофите, единствената ни храна, ще изгният в земята. Как ще живеем тогава?

Едно малко, дундесто куми-орче ме попита:

— Кажи ни, приятелю, защо баща ти иска да помогне на последния от династията Подземни?

Аз разказах за императора от застрахователното дружество и за директорския пост.

Каква врява и вълнение сред гражданите куми-ори! Те завикаха един през друг:

— Този подъл лъжец! Този проклет Подземни! Този отвратителен мошеник!

Тогава узнахме, че в целия свят вече не е останал нито един император Куми-Ори, няма дори цар. Те били последните, които изгонили своя.

Най-дългото, слабо куми-ори ни обясни:

— Куми-оритата не могат да живеят в бетонирани мазета. Необходими им са пръст, глина и влага. А мазето трябва да е толкова дълбоко, че да няма никакъв прозорец.

Петнистото куми-ори каза:

— Колкото до мазето в службата за автомобилни застраховки, аз съм много добре осведомен. Избягах оттам преди десет години. Всичко е бетонирано, без капка влага. Не може да се изкопае нито една дупка. Направо се съсухряш. И картофи не никнат. Разумните куми-ори отдавна го напуснаха. Останаха само няколко и те се изродиха, напълно изсъхнаха и станаха снежнобели. Ядат старите документи, натрупани в мазето, живеят в цепнатините между планините от папки и са напълно смахнати. Отучиха се и да говорят, а не могат и да ходят. Търкалят се в мазето и издават кресливи звуци. Освен това често се преследват едно друго и взаимно се изтребват!

Останалите куми-ори кимнаха в знак на потвърждение.

— И не могат ли да направят татко директор? — попита ги Ник.

— Могат да го направят директор, колкото и ние! — извика едно куми-ори, цялото на ивици.

Мартина каза:

— Нищо няма да ви се случи! Заклевам се! Или татко ще разбере, че се е заблудил, или… — не знаеше как да завърши.

— Или ние ще му попречим! — твърдо заявих аз.

— Честна дума! — добави Ник.

Нашето обещание успокои куми-оритата. Те ни благодариха най-доверчиво. Естествено, за дребосъчетата ние изглеждахме невероятно големи и силни. Сигурно си мислеха, че за нас е играчка да ги защитим. Не познаваха нашия татко.

Докато се изкачвахме по стълбата на мазето, Мартина въздъхна:

— Да попречим на татко! Като че ли е много лесно!

Ник пухтеше след нас по високите стъпала. Той заяви:

— Ами, разбира се, че е лесно! Ако нищо друго не помогне, ще седна в долното мазе и няма да мръдна оттам. Тогава татко не може да спука тръбата. Няма да ме удави, я!

Бяхме в горното мазе, когато чухме, че татко вкарва колата в гаража.

— Напред, на бой! — извиках аз, а след това се обърнах към Ник: — Ти стой настрана.

Ник поклати глава.

— Хич не ме е страх от татко!

Ех, защо не можех и аз да кажа същото!

Тъкмо когато отворихме вратата на мазето, татко бутна входната врата. Двете врати са една срещу друга. Татко се вторачи в нас, но не каза нищо. Посегна да закачи палтото и шапката си. Но тъй като се бе вперил в нас и не гледаше закачалката, палтото падна, а след него и шапката.

Татко изобщо не забеляза и продължи втренчено да ни гледа.

Мартина проговори:

— Идваме от долното мазе.

Татко продължаваше да мълчи. Тогава аз извиках, но гласът ми прозвуча толкова дрезгаво и сурово, че не можах да го позная:

— Бяхме при куми-оритата и им казахме какво си намислил!

Ник изкрещя:

— Не бива да ги давиш! Те имат бели дечица с лилави устенца!

Татко, все още не бе продумал. От кухнята излезе мама.

— Какво се е случило? — попита тя.

— Нищо — измърмори татко.

В този миг в мен нещо като че ли се отприщя. Изкрещях:

— Нищо ли не се е случило? Освен че татко се кани да спука водопроводната тръба! Само че нека не си въобразява, че ще стане директор, защото в осигуряването няма император! Там всичко е бетонирано! Съвсем напразно иска да издави куми-оритата!

Хвърлих се на врата на мама и заплаках. След това Мартина ми каза, че съм треперел като компресор. Мама ме милваше и мълвеше:

— Хайде, хайде! Хайде де!

Постепенно се успокоих. Пуснах мамината шия. Мартина уговаряше татко. Аз й се притекох на помощ и също започнах да го увещавам. Присъедини се и Ник. Когато си толкова развълнуван, колкото бяхме ние, за съжаление ти идва наум само половината от това, което искаш да кажеш, но затова пък го казваш два пъти по-високо. Така и не успяхме да убедим татко с разумни доводи. Мама също се намеси и се развика, че не разбира нищо, и що за глупост била тази история със спукването на тръбата. Дойде и дядо. Той обясни на мама за какво става дума, а междувременно ние му разказахме онова, което той още не знаеше.

И пак гръмко и недвусмислено казахме на татко какво мислим за него. И когато най-после мама разбра всичко, тя също каза на татко какво мисли за него, щом се е канел да пробие водопроводната тръба. Дядо допълни, че не разбира какво е сбъркал с възпитанието на татко.

Ето че и Краставуна се появи в антрето, само че се спря на вратата на хола. Не се осмели да се намеси в семейната разправия. Но правеше знаци на татко и чух как му прошепна:

— Гуспадин Хохлимон, приближете мене! Той това нищичко не вярва!

Но татко изобщо не забеляза Краставуна. Той изобщо не повиши глас, не каза нито дума.

Просто се наведе и вдигна от пода палтото и шапката си. Нахлузи палтото си и нахлупи шапката. Мина покрай нас и излезе от къщата, дори без да затръшне вратата. Известно време стояхме смълчани в антрето. Чухме, че отваря вратата на гаража и потегля с колата.

Мама е склонна да вижда всичко откъм добрата му страна. Твърди, че е оптимист. И този път беше оптимист. Когато татко излезе с колата от градината, тя каза:

— И така, сега ще видите. Татко ви ще обмисли всичко и когато се върне, ще разсъждава нормално.

— Снахичко, от твоите уста в божиите уши! — възкликна дядо с въздишка. И се оттегли в стаята си.

Краставуна продължаваше да стърчи на вратата.

— Измитай се! — креснах му аз.

Краставуна светкавично изчезна.

Ник имаше нещастно изражение.

— Жал ли ти е за него? — попита Мартина.

Ник погледна още по-печално и промърмори:

— Е, обичам го все пак!

— Не всички могат да се обичат! Лошите изобщо не трябва да се обичат! — заявих аз.

Но не бях съвсем сигурен дали имам право.