Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wir preifen auf den Gurkenkönig, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2013)

Издание:

Кристине Ньостлингер

Долу краставичния цар

Повест

 

Christine Nöstlinger

WIR PREIFEN AUF DEN GURKENKÖNIG

1972 Beltz Verlag, Weinheim und Basel

Beltz & Gelberg

 

Преведе от немски: Елисавета Кузманова

Редактор: Анна Сталева

Художник: Красимира Димчевска

Художествен редактор: Тоня Горанова

Технически редактор: Маргарита Воденичарова

Коректор: Албена Любенова

 

Първо издание. ЛГ VII. Тематичен №23 95375 22213/6285-5-81

Дадена за набор на 21.VI.1981 година. Подписана за печат на 27.VIII.1981 година. Излязла от печат на 13.XI.1981 година. Поръчка №90 Формат 60×84/16. Печатни коли 8. Издателски коли 7,46. Усл. изд. коли 5,60. Цена на книжното тяло 0,34 лева. Цена 0,42 лева.

 

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС, София, 1981

Държавна печатница „Тодор Димитров“

История

  1. — Добавяне

Послеслов

Ако все пак някой се интересува: татко оздравя. Само от време на време има главоболие. Сега седи във всекидневната и спори с дядо кой от двамата е абониран за по-добър вестник. Отново ходи на работа. Получи похвала от директора на застрахователното дружество, защото благодарение на неговия нещастен случай забелязали нашествието на плъховете. Така успели в последния момент да спасят най-важните книжа.

Дали татко действително е имал мозъчно сътресение, не е много сигурно. Аз мисля, че не. Едно е безспорно — татко много добре си спомня всичко. Само че се прави, че нищо не помни, защото му е неприятно. Аз обаче го наблюдавах. Още първия ден, щом можеше да става, претърси цялата си стая, отвори всички шкафове, измъкна всички чекмеджета, гледа под леглото си. И все си мърмореше под носа:

— Къде е измамникът? Къде е мерзавецът? Ах, само да ми падне!

Дожаля ми за татко. Казах не на него, а просто ей така, като гледах през прозореца:

— Ник отпрати Краставуна! Веднъж завинаги!

Татко не отговори нищо. Само дълбоко въздъхна и пак си легна. И мигом заспа.

Край