Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Wir preifen auf den Gurkenkönig, 1972 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Елисавета Кузманова, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead (2013)
Издание:
Кристине Ньостлингер
Долу краставичния цар
Повест
Christine Nöstlinger
WIR PREIFEN AUF DEN GURKENKÖNIG
1972 Beltz Verlag, Weinheim und Basel
Beltz & Gelberg
Преведе от немски: Елисавета Кузманова
Редактор: Анна Сталева
Художник: Красимира Димчевска
Художествен редактор: Тоня Горанова
Технически редактор: Маргарита Воденичарова
Коректор: Албена Любенова
Първо издание. ЛГ VII. Тематичен №23 95375 22213/6285-5-81
Дадена за набор на 21.VI.1981 година. Подписана за печат на 27.VIII.1981 година. Излязла от печат на 13.XI.1981 година. Поръчка №90 Формат 60×84/16. Печатни коли 8. Издателски коли 7,46. Усл. изд. коли 5,60. Цена на книжното тяло 0,34 лева. Цена 0,42 лева.
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС, София, 1981
Държавна печатница „Тодор Димитров“
История
- — Добавяне
Послеслов
Ако все пак някой се интересува: татко оздравя. Само от време на време има главоболие. Сега седи във всекидневната и спори с дядо кой от двамата е абониран за по-добър вестник. Отново ходи на работа. Получи похвала от директора на застрахователното дружество, защото благодарение на неговия нещастен случай забелязали нашествието на плъховете. Така успели в последния момент да спасят най-важните книжа.
Дали татко действително е имал мозъчно сътресение, не е много сигурно. Аз мисля, че не. Едно е безспорно — татко много добре си спомня всичко. Само че се прави, че нищо не помни, защото му е неприятно. Аз обаче го наблюдавах. Още първия ден, щом можеше да става, претърси цялата си стая, отвори всички шкафове, измъкна всички чекмеджета, гледа под леглото си. И все си мърмореше под носа:
— Къде е измамникът? Къде е мерзавецът? Ах, само да ми падне!
Дожаля ми за татко. Казах не на него, а просто ей така, като гледах през прозореца:
— Ник отпрати Краставуна! Веднъж завинаги!
Татко не отговори нищо. Само дълбоко въздъхна и пак си легна. И мигом заспа.