Виктор Суворов
Разгромът (69)

1

Нормално е да смятаме, че за да се трошат камъни, е нужен каменарски чук. Колкото по-тежък, толкова по-добре.

Но и това си има граници.

Ако не можеш да повдигнеш чука, тогава лекият е за предпочитане пред тежкия. Корпусите на Тухачевски са били неповдигаеми. Именно затова Павлов е настоял да се откажем от корпусите.

Предимството на структурата, предложена от Павлов, е в това, че е била гъвкава. Тя е била създадена за настъпателна война. Но в случай на необходимост съединенията, създадени по рецептите на Павлов, е можело да се използват за отбрана, за нанасяне на контраудари, за контранастъпление срещу прерастващото във всеобщо настъпление.

В отбранителни сражения дивизиите и бригадите на Павлов е можело да се използват в засади по пътищата, по които се е движел противникът. В случай на отстъпление бригадите и дивизиите на Павлов е можело да се оставят в качеството на ариергард: главните сили се отдръпват и застават на нов рубеж, тяхното отстъпление прикриват подразделения с бързоходни танкове, които възпират известно време противника, после бързо се присъединяват към основните сили.

Павлов е настоял на своето.

Но не са го оставили дълго да се радва. Механизираните корпуси са имали свирепи привърженици. Борбата за връщането на механизираните корпуси е била жестока. Благодарение на старанията на ужасно прогресивни стратези на 7 юни 1940 година командарм 2-и ранг Павлов е свален от длъжността началник на Автобронетанковото управление (АБТУ) при Червената армия и изпратен да командва Белоруския специален военен окръг, който няколко дни след назначаването на Павлов за командващ е бил преобразуван в Западен специален.

Павлов е бил махнат от АБТУ, за да не пречи на поемането по гибелния път.

На 9 юни 1940 година наркомът по отбраната утвърждава плана за формиране на осем механизирани корпуса. Решено е танковете да бъдат събирани в тромави, неуправляеми стада. На 4 юли 1940 година Съветът на народните комисари на СССР приема постановление №1193-464сс, което утвърждава новата щатна организация на механизирания корпус. Във всеки корпус — две танкови и една моторизирана дивизия, мотоциклетен полк, няколко отделни батальона, авиационна ескадрила.

Привържениците на механизираните корпуси окончателно побеждават. Тяхната основна идея е: трябва да има не четири корпуса, както при Тухачевски, а два пъти повече! И във всеки корпус — не по 560 танка, а също два пъти повече!

И се започва разгръщането отначало на осемте механизирани корпуса с тази чудовищна организация. После към тях прибавят и девети. Във всеки такъв корпус има 36 080 командири и бойци, 1031 танка, 266 бронирани автомобила, 352 трактора, 12 самолета.

Всичко в такъв корпус е имало 13 полка: 5 танкови, 4 мотострелкови, 3 артилерийски, 1 мотоциклетен.

Пет хиляди автомобила за обслужване на хиляда танка явно не са били достатъчно. Затова корпусите са допълвани с още автомобилни батальони.

В случай че такъв корпус се задвижел в една колона, нейната дължина е била 400–450 километра. Това е без подсилващите средства. Но се е предвиждало корпусите да се подсилват с два корпусни артилерийски полка, освен трите, които вече били в неговия състав, с инженерно-сапьорски и понтонно-мостови полкове и батальони и други средства.

И се започнало осъществяването на всичко това. Например в състава на 4-и механизиран корпус са били въведени допълнително 441-и и 445-и корпусен артилерийски полк, в състава на 5-и механизиран корпус — 467-и и 578-и и т.н.

Командирите, които са извадили лошия късмет да командват такива корпуси, леко са роптаели. На декемврийското съвещание на висшия команден състав командирът на 6-и механизиран корпус генерал-майор М. Г. Хацкилевич заявява: „Понякога ни карат да се движим в настъпление в ивица от 5–6 километра. Как може такава маса танкове да влезе в пробив? Ние пресметнахме при нашите учения (дори изхвърляхме по 2500 машини от бойния състав, вземахме само най-необходимото за живот и бой) и пак в настъплението при нас участват 6800 машини, почти 7000. Как може такава маса машини да се вмести в толкова тесен фронт?“ („Накануне войны. Материалы совещания высшего руководящего состава РККА 23–31 декабря 1940“. М., Терра, 1993, с. 275).

Разказват ни за причините за германските победи: цялата работа била, че германците се били съсредоточили на тесни участъци. Ох, да са можели да попаднат на ученията на 6-и механизиран корпус, та да се поучат как да се съсредоточават на тесни участъци…

Впрочем, германците са видели това и без да ги поканим през границата. 6-и механизиран корпус на Хацкилевич се е намирал на самото острие на Бялистокската издатина.

Генерал Хацкилевич продължава: „Един боекомплект представлява 100 вагона. Е, представете си какъв тил е нужен, за да мъкне всичко това след себе си, още повече ако имаме три и половина боекомплекта“.

Но не бива да забравяме и за трите зареждания с гориво, които също е трябвало да мъкнат със себе си…

Мощта на такъв корпус може да се представи малко по-различно. Хайде да застанем в края на пътя и да се полюбуваме на механизирания корпус, който минава покрай нас. Един танк или автомобил в минута. Нали те не се движат плътно един след друг, като по „Тверская“, а спазват определените от устава дистанции. Освен това движението в колона намалява скоростта. И танковете в нашите колони не са само бързоходни, а всякакви. Редуват се с трактори, които влачат след себе си извънредно тежки оръдия, до 152-милиметрови гаубици-оръдия включително. И пътищата ни са съветски.

Теоретично 60 машини в час.

1440 в денонощие.

Но дистанция трябва да се спазва не само между отделните машини, а и между ротите. А това са вече не 35–40 метра, а 200–300. И между батальоните има дистанции. Малко по-големи. И между полковете. И между дивизиите.

Случват се и повреди по машините, които забавят движението. Има и почивки. Теоретично механизираният корпус е трябвало да преминава покрай една точка за 7 денонощия. Разбира се, ако личният състав спи по-малко, яде по-малко, хаби по-малко време за зареждане и ремонт на машините. Да не забравяме, че танкът се е нуждаел от ремонт след 50 часа движение („Накануне войны. Материалы совещания высшего руководящего состава РККА 23–31 декабря 1940“. М., Терра, 1993, с. 298).

7 денонощия е научно обоснованата норма. Наистина, не винаги са успявали да се впишат в нея.

В хода на декемврийското съвещание на висшия ръководен състав на Червената армия командирът на 1-и механизиран корпус генерал-лейтенант П. Л. Романенко докладва как възнамерява да действа при война. Прекъсва го наркомът по отбраната, маршалът на Съветския съюз С. К. Тимошенко: „След като поведохте своя корпус, вие потрошихте всичко и задръстихте пътя за цяла седмица“ („Накануне войны. Материалы совещания высшего руководящего состава РККА 23–31 декабря 1940“. М., Терра, 1993, с. 155).

Хайде да се съгласим: когато Дмитрий Григориевич Павлов се е противопоставял на такива механизирани корпуси, той е имал основание.