Виктор Суворов
Разгромът (6)

5

Нека се изкачим на още едно стъпало, при висшите военни сфери. В ръководството на Наркомата по отбраната.

Народният комисариат по отбраната е грандиозна структура. Но все пак на върха на пирамидата няма място за цяла тълпа.

Преди войната народен комисар по отбраната е бил маршалът на Съветския съюз С. К. Тимошенко.

Маршалът на Съветския съюз С. М. Будьони е бил негов първи заместник.

Освен това на маршал Тимошенко са били подчинени още четирима заместници:

— армейски генерал Г. К. Жуков — началник на Генералния щаб;

— маршалът на Съветския съюз Г. И. Кулик — заместник по артилерията;

— маршалът на Съветския съюз Б. М. Шапошников — заместник по укрепените райони;

— армейски генерал К. И. Мерецков — заместник по бойната подготовка.

Ние не можем да заподозрем маршала на Съветския съюз С. К. Тимошенко, че се е готвел да води войната по схемите на Първата световна война. Нямаме основания.

След Гражданската война Тимошенко е служил предимно в Белоруския и Киевския военен окръг на длъжностите командир на кавалерийски корпус, заместник-командващ окръг и командващ окръг. Именно в тези военни окръзи са били отработвани новите методи на водене на войната. Именно в тези окръзи, включително при най-активното участие на Тимошенко, са се провеждали грандиозни войскови учения с дълбоки танкови пробиви и многохилядни въздушни десанти. Това по никакъв начин не напомня Първата световна война.

През септември 1939 година Червената армия влиза във Втората световна война. Тимошенко командва Украинския фронт в състава на три армии (5-а, 6-а и 12-а). Украинският фронт във взаимодействие с Белоруския нанася удар в гръб на Полската армия, която героично се опитва да спре движението на Хитлер на изток. 12-а армия от Украинския фронт в състав един танков и два кавалерийски корпуса, три стрелкови дивизии и армейска авиация по същество е фронтова подвижна група.

Да оставим настрана въпросите на политиката и морала. Ние разглеждаме въпроса дали маршал Тимошенко се е вкопчвал в опита от Първата световна война, или не се е вкопчвал. Е, в действията на съветските фронтове през есента на 1939 година не е имало нищо общо с Първата световна война.

През януари 1940 година всички войски, които засядат в снеговете на Финландия пред линията „Манерхайм“ и по други направления, по заповед на Сталин са били обединени в Северозападен фронт. За командващ на фронта Сталин е назначил Тимошенко. И той решително променя ситуацията. Под командването на Тимошенко Северозападният фронт разкъсва линията „Манерхайм“. Тимошенко е удостоен със званието Герой на Съветския съюз, а два месеца след завършването на Зимната война е произведен в маршал на Съветския съюз и назначен за народен комисар по отбраната на СССР.

Пробив на линия железобетонни укрепления е осъществен за пръв път в световната история. Преди това никой не е имал подобен опит. Пробивът на линията „Манерхайм“ по никакъв начин не се вписва в опита от Първата световна война. В тази война не е имало нито такива линии, нито такива пробиви.

След като е заел поста народен комисар по отбраната на СССР, Тимошенко е подготвял Червената армия за решителни и бързи пробиви на силно укрепени железобетонни отбранителни райони и рубежи, за стремителни навлизания дълбоко във вражески територии. За това свидетелстват разсекретени документи. Най-важният от тях е заключителната реч на маршал Тимошенко пред съвещанието на висшия команден състав на Червената армия на 31 декември 1940 година.

Ето най-важното от тази реч, ето кредото на маршала: „Червената армия и нашето висше командване трябва да бъдат подготвени както за действия в маневрени условия, така и за пробиви на съвременни железобетонни отбранителни ивици от самото начало на войната, за да могат сравнително бързо да развиват тези пробиви, да излизат на маневрен простор и напълно да използват предимствата на подвижните съединения в една маневрена война… Високото темпо на операцията се осигурява чрез масирано използване на мотомеханизирани и авиационни съединения, които да нанасят първия удар и непрекъснато да развиват удара в дълбочина“ („Накануне войны. Материалы совещания высшего руководящего состава РККА^[1] 23–31 декабря 1940“. М., Терра, 1993, 339–340).

Можело е да каже: трябва да се готвим за отблъскване на агресия, за отбрана на страната. Но Тимошенко не е говорил такова нещо и явно не го е мислил.

А е можело да каже: трябва да бъдем готови както за отбрана, така и за настъпление. Но наркомът Тимошенко не казва и това. Неговата позиция е: трябва да бъдем готови за настъпление както към слаб враг (Румъния), така и към силен, който се е укрил зад железобетонни укрепления (като германските войски в Източна Прусия). Тимошенко е настоял войските да се подготвят както за пробив на вражеските железобетонни отбранителни ивици, каквито на съветска земя няма и не може да има, така и за стремителен марш към вражеския тил. Именно това той е направил съвсем наскоро (твърде успешно) във Финландия и Полша. Сега на ред е бил някой друг.

Че маршалът на Съветския съюз С. К. Тимошенко не е канонизирал опита от Първата световна война личи от неговите заповеди, указания и речи, произнесени при закрити врата. А още по-отчетливо — от неговите действия. Пример: на 21 март 1941 година маршалът на Съветския съюз С. К. Тимошенко е изпратил на Сталин плана за строителството на летища в крайграничните райони. На 24 март е прието постановление на ЦК на ВКП(б) и Съвета на народните комисари на СССР, според което строителството на летища за Червената армия е било възложено на НКВД. За изпълнението на това постановление в състава на НКВД е било създадено Главно управление на летищното строителство — ГУАС (Заповед на НКВД №00328).

Било разгърнато едновременно строителство на 254 летища. Предимно на неотдавна „освободените“ земи на Литва, Латвия, Естония, Западна Украйна, Молдавия, Западна Белорусия. На всяко летище се строяла бетонирана писта за излитане и кацане с размери 1200 на 80 метра. За строителството били привлечени 199 674 затворници от ИТК^[2], 44 490 от лагерните подразделения, 51 920 осъдени на изправителен труд, 16 017 военнопленници (ГАРФ^[3], ф. 9414, о. 1, д. 1165, л. 32–45).

Семьон Константинович Тимошенко определено си е спомнил опита от Първата световна война, напомнил го е на другаря Сталин и другаря Молотов…

Достатъчен е само този пример, за да видим, че маршалът на Съветския съюз С. К. Тимошенко изобщо не е подготвял новата война по сценариите на Първата световна. При Първата световна война не е имало бетонирани писти за излитане и кацане. Камо ли пък в такива количества.

Ясно е, че плановете на войната никога няма да бъдат открити. Изследователите са успели да намерят само неподписани от никого и неутвърдени чернови. Но и това е достатъчно. Тези чернови говорят за планове за внезапно нападение над Германия, обаче планове за отбранителни операции досега никой не е успял да намери. Дори и чернови.

И още: дори неутвърдените и неподписани чернови на планове за нападение над Германия ни карат да си спомним нещо просто — нито един командир от батальонен нагоре не съставя никакви документи и не ги пише сам. За тази цел той си има щаб, който подготвя документите. Всеки подготвен от щаба документ първо се подписва от началник-щаба. А едва после от командира.

Дори някой някога да успее да намери документ, изобличаващ Тимошенко, че се е вкопчвал в опита от Първата световна война, не бързайте да злорадствате. Спомнете си, че лично Семьон Константинович Тимошенко не е съставял никакви документи. За това той си е имал началник на Генералния щаб. Постарайте се да си спомните неговото име…