Виктор Суворов
Разгромът (36)

1

При капитализма човек експлоатира човека.

А при социализма е обратното.

Хиляди години хората са мечтали за равенство, братство и щастие. Но опитите тези мечти да се осъществят винаги са завършвали с разруха, всеобщо умопобъркване и подивяване, с разгул на тълпата, с реки от кръв, с тържествуване на негодниците.

През 1917 година с търсене на пътищата към всеобщото щастие се заема Русия.

Проблемът е там, че по този път, като по заледена височина, е невъзможно да се спреш. Политаш до края. До всеобщото щастие.

Вождовете на социалистическия преврат Ленин и Троцки съвършено ясно са разбирали, напълно определено и категорично са заявявали, че е невъзможно да се изгради щастлив живот в една отделно взета страна. Изграждането на всеобщото щастие е възможно само в световен мащаб. Социалистическата държава трябва или да загине, или да накара целия свят да поеме по социалистическия път.

Неопровержима логика: щом работниците и селяните са взели властта в една страна, щом се радват на щастлив живот в страната си, това става пример за работниците и селяните от целия останал свят. Те също ще се опитат да свалят властта на капитала в своите страни. Но буржоата за нищо на света няма да пожелаят да се разделят с властта си, да отстъпят своите дворци и награбени съкровища.

За да предотвратят революциите в собствените си страни, буржоата ще бъдат принудени да унищожат Съветската република — първото островче на работническото щастие сред световния океан от мъка и сълзи.

„Съществуването на Съветската република редом с империалистическите държави продължително време е немислимо. В края на краищата ще победи или едното, или другото“ (В. Ленин. „Восьмой съезд РКП(б). Протоколы“. М., 1959, с. 17).

И Ленин, и Троцки са виждали пътя към спасяването на Съветска Русия само в Световна революция: ако социализмът се разпространи по целия свят, работниците и селяните в целия свят няма да имат вече врагове, тогава никой няма да посяга на тяхната свобода, на по-добрата им съдба.

Ето защо и Ленин, и Троцки са предприемали нееднократни опити да разпалят революционни войни както в Европа, така и в Азия. Създали са Коминтерна — щаба на Световната революция. Те са смятали, че войната между Съветска Русия и останалия свят е абсолютно неизбежна, готвели са се за тази война, разпалвали са я и са я раздухвали.

Някои вождове на революцията така и никога не са се излекували от революционната романтика. В главите на други вождове тази романтика се е изпарила твърде бързо. А трети никога не са страдали от тази болест. Само са се престрували.

Но и пред първите, и пред вторите, и пред третите е стоял все същият проблем: социализмът в една страна не може да съществува дълго. И в група страни — също. Трябвало е по някакъв начин да го разпространят по целия свят.

Причини за това имало много.

Едната от тях: в нормална страна икономиката е управлявана от жестоката конкуренция. Оцелява само онзи, който е способен да произвежда най-добрите стоки във всякакви изисквани количества на най-ниски цени. Ето защо всеки собственик на завод е принуден да спира току-що влязлото в релси производство на много хубави ютии и тенджери, панталони и тиранти, автомобили и трактори, а вместо него да организира производство на стоки с още по-високо качество. Който закъснее с един ден, с него е свършено. При това всеки собственик на завод или фабрика е принуден да се бори не само срещу конкурента си в съседния град, но и срещу онзи, който внедрява нещо си там на остров Хокайдо, и срещу онзи, който подхваща нещо в новия си завод в покрайнините на Милано.

А в социалистическата държава цялата икономика е под контрола на държавата, т.е. под контрола на правителството, т.е. на правителствените чиновници, т.е. под контрола на бюрокрацията. При такова положение на нещата по принцип не може да има конкуренция. А и на никого не е потрябвала тук.

Ако вътре в държавата не се води жестока борба за постоянно обновяване, за качество на произвежданата продукция, за намаляване на разходите, тогава и на международния пазар стоките „Made in DDR“ и „Made in USSR“ не будят възторг. Тогава социалистическата държава трябва да продава или ресурси, или своята лоша и овехтяла продукция със загуби за себе си.

И още: собственикът на завода рискува своите пари, своя завод. Една грешка или просто лош късмет (световна криза или стихийно бедствие например) — и ти излиташ от бизнеса, за да освободиш място на по-умни, по-практични, по-съобразителни хора или просто на хора с повече късмет. Никой не иска никакви обяснения и не приема такива.

В социализма бюрократът не рискува своите пари. Всичко принадлежи на държавата, т.е. на никого конкретно. За неправилно решение може да разкритикуват бюрократа, а може и да му простят, без да забележат грешката. Или да се постараят да не я забележат. Важното е да се отчетат пред началството. Може неправилното решение да се представи за правилно или дори за единствено възможно. Нали и висшестоящите ще отговарят за грешките на нисшестоящите. Е, значи на тях, висшестоящите, им е изгодно да не забелязват грешките на нисшестоящите. А ако ги забележат, да ги прикриват.

Ако произвеждаме стоки, които по качество не могат дори да се мерят със световните стандарти, и ги продаваме на загуба, значи не можем да осигурим висок стандарт на живот и на своите работници. И тогава работническата класа в социалистическата държава започва да обръща внимание как живеят нещастните потиснати пролетарии в загниващия капитализъм. Много скоро те с учудване откриват странни неща и започват да задават неуместни въпроси…

Какво да прави бедният селски занаятчия, ако може да произвежда само скъпи боклуци, но не е способен да се издигне до нивото на съседа, който работи добре, бързо и евтино?

Тук има два изхода.

Първият: да обяви фалит и да се опита да усвои нова професия, била тя и свинар.

Вторият: по някакъв начин да навреди на съседа, та и неговата продукция да стане също толкова лоша и скъпа. В краен случай — да подпали работилницата на конкурента. Не е зле и самия него да издебне в гората и тихо да го съсече с брадвичка.

Какво да правят мъдрите вождове на великата държава, които са създали нежизнеспособната икономическа система на социализма? Какво да правят, щом тяхната икономика не издържа на конкуренцията с развитите страни, щом не е способна да осигури на населението приемлив стандарт на живот?

Вождовете имат два изхода.

Първият: да признаят своя път за погрешен, да обявят фалит. И да станат свинари.

Вторият път…

Проблемът е само там, че конкурент е целият свят.