Виктор Суворов
Разгромът (57)

3

Задачата на механизирания (танков) корпус на война е: чрез пробиване на отбраната на врага да излезе на оперативен простор и като се придвижва стремително напред по тиловете на противника, да развива тактическия успех в оперативен, понякога и в стратегически.

Това е красиво на теория. На практика корпусите на Тухачевски са били извънредно уязвими от въздушни атаки.

Във всяка бригада има една зенитно-картечна рота. В ротата има 12 зенитно-картечни установки М-4. С „М“ е означена картечницата „Максим“. А цифрата обозначава броя на цевите. Четири „Максим“-а в един блок. Блокът е на подиум. Подиумът е в каросерията на камион от тон и половина. Мерачът води обстрела наведнъж с четирите цеви. Така се постига значителна плътност на огъня. Хубаво нещо е „Максим“, но стреля с обикновени винтовъчни патрони. За обстрел на въздушни цели калибърът е възмалък. 20-милиметрови автоматични оръдия биха били точно необходимите. Само че началникът на въоръженията на РККА другарят Тухачевски е бил непримирим противник на тези оръдия. Той е обичал добрия стар „Максим“. И щом е било така, поне да е дал достатъчно от тези „максимовци“. Едно от двете: или ще усилваш противовъздушната отбрана на бригадите и корпусите като цяло, или ще намаляваш броя на танковете.

12 ЗПУ^[1] М-4 са можели да прикрият командно-наблюдателния пункт на командира на бригадата и командния пункт, на който се намира основният състав на щаба на бригадата, както и свързочните подразделения, които обезпечават работата на тези органи за управление. Но с какво ще се прикриват бойните редове на войските и тиловете?

Ще ми напомнят: на танковете има зенитни картечници.

Възразявам: само на някои. На съвсем малко. Зенитни картечници са били поставяни на всички Т-28 и Т-35, от втората половина на 30-те години зенитни картечници са били поставяни на определен брой Т-26. Но корпусите на Тухачевски са били предназначени за стремителни действия, затова те са били въоръжени с танкове БТ. На БТ-2 и БТ-5 не е възможно да се установи заради конструкцията на люковете на куполата. Люковете са били квадратни, а за кръга на зенитната картечница трябва да има пръстен, за да се обръща картечницата в нужната посока. БТ-7 също не е бил пригоден за установяване на зенитна картечница. Неговите люкове са с продълговата форма със заоблени ъгли. Нещо средно между правоъгълник и овал.

„Смелият новатор“, началникът на въоръженията на РККА, не се е вълнувал от въпроса как може да се установи зенитна картечница върху куполата на БТ. И едва след като Тухачевски напуска поста началник на въоръженията, на конструкторите е наредено единият люк на куполата на БТ-7 да се прави кръгъл и да се поставя кръг П-40 с картечница ДТ. Били са произведени 1170 танка БТ-7, на които е било възможно да се постави зенитна установка — т.е. една четвърт от всички БТ-7. Но такива танкове са постъпвали не само в танковите корпуси, а и в отделните танкови бригади, и в танковите полкове на кавалерийските дивизии.

ЗПУ М-4 е можела да обезпечи голяма плътност на огъня: четири цеви, лентово зареждане, водно охлаждане на цевите. А ДТ на танковата купола не е имало нищо такова: нито четири цеви, нито водно охлаждане, нито лентово зареждане. ДТ е хубава картечница, но не е била създадена за стрелба по самолети. С една дума, наличието на известен брой танкове със зенитни картечници не е решавало проблема.

Освен зенитно-картечни роти в три бригади командирът на корпуса е разполагал със собствен зенитноартилерийски дивизион — 12 76-милиметрови зенитни оръдия. Дивизионът е бил способен да прикрие пунктовете за управление и свързочните възли на корпуса. Не и нещо повече. И то само на място, защото зенитните оръдия не са самоходни, а буксируеми. В движение и в бой мозъчните и нервните центрове на корпуса не са били защитени с нищо от въздушни атаки. А нали корпусът е бил създаден именно за движение и бой. Бойните редове на подразделенията и огромните тилове на корпуса и бригадите също не са били прикривани по какъвто и да било начин нито на място, нито в движение, нито в бой.

Тухачевски си е представял началото на войната само във вид на внезапно вероломно нападение на Червената армия над спящ противник, във вид на съкрушителен удар на съветската авиация по вражески летища и могъщ марш на танковите армади към океана, когато танковете се движат като броневи поток и не е нужно изобщо да се управляват. И само в тази ситуация е можело да се използват корпусите, създадени по негови препоръки и проекти.

Във всяка друга ситуация такава организация на корпуса се е превръщала в капан. Представете си едно огромно зле управлявано или изобщо неуправлявано, незащитено с нищо стадо от танкове. Ако противникът има превъзходство или още по-зле — господство във въздуха, животът на такъв корпус би бил кратък. Самолетите на противника с лекота биха открили такова едно стадо. След откриването биха го разстреляли почти безнаказано.

В корпусите на Тухачевски е имало и собствени самолети-разузнавачи. Самите те не са били способни да водят въздушен бой и не са били предназначени за това. Но на тях им е трябвало полево, макар и малко, но все пак летище. То при всяко положение е оставало незащитено от въздушни атаки.

Малките танкови подразделения лесно могат да се крият в горички. Когато подразделенията са много и всички те са малки и подвижни, иди, че ги търси и атакувай. А когато всички танкове са събрани на пасажи, като сардинки, за кормораните и чайките е цял празник. Затова хайде да не скърбим за участта на корпусите на Тухачевски. За ситуацията, създала се на 22 юни 1941 година, те изобщо не са били приспособени. Ако в хода на отбранителната война на някого беше хрумнала идеята да използва корпусите на Тухачевски за провеждане на контраудари, той щеше да погуби напразно хората и техниката, защото за авиацията на противника няма по-добра цел от безкрайните незащитени движещи се танкови колони. Авиацията би смачкала тези колони още преди те да бъдат въведени в сражение.