Виктор Суворов
Разгромът (173)

2

Гражданинът Карпов някак не е съобразил, че въпросът на журналистите е камъче в неговата градинка. Защото навремето властта назначи другаря Карпов на длъжността съветски писател, задели му парцел от идеологическия фронт — да прославя величието на Жуков, да громи фалшификаторите на нашата героична история. За особени заслуги другарят Карпов бе поставен на поста ченге над всички писатели в СССР. Той беше в номенклатурата на Политбюро, заемаше ключови постове в системата на будалкане на народа, насочваше бурните финансови потоци, заделяни от властта за провеждане на настъпателни операции в идеологическата война. Карпов имаше достъп до всякакви архиви, той получаваше за своя труд значителни облаги.

Въпросът на журналистите, ако свалим от него дипломатическия камуфлаж, звучеше така: но къде са, гражданино съчинител, резултатите от вашия труд? Защо не громите разните резуновци? Къде е вашият отговор на Чембърлейн? В лицето на Карпов бе хвърлен упрек към всички инженери на човешката душа: защо така се умълчахте, граждани писатели? И ако Карпов не може сам да пробие борда на ледоразбивача, нека събере група от експерти. Защото у нас ужасно обичат многоглави, подобни на Змея Горянин комитети и комисии. А властта няма да жали парите за подобно начинание.

Но Светилото на мисълта Карпов се измъкна дръзко: никой, видите ли, не иска да си мърси ръцете. Кой знае защо, Карпов заговори за „някого“. А защо не каза за себе си? Щом смяташ, че някой си мерзавец е посегнал на най-святото и светлото, защо не се изправиш в защита на поруганата чест? И не ми казвай, че не искаш да си цапаш ръцете. Противникът винаги е отвратителен и мерзък. Твоят дълг на боец е да размажеш проклетото чудовище, да го унищожиш, да го изпепелиш. И колкото по-мерзко е това чудовище, толкова повече почести ще има за теб, толкова по-голяма ще бъде заслугата ти.

Не искам да си цапам ръцете, затова отказвам да се бия — това е философия на страхливец.