Виктор Суворов
Разгромът (2)

1

Историята на съветско-германската война никога няма да бъде написана.

Не може да се разчита и на архиви. Те отдавна и старателно са прочистени. А и да е останало нещо в тях, то е недостъпно за изследователите.

Ето защо отговорът на въпроса за причините за поражението на Съветския съюз във Втората световна война остава да се търси в мемоарите на Сталиновите маршали и генерали. Преди всичко — в мемоарите на Жуков. От всички, които са оставили спомени, той е най-важният. В момента на началото на войната той е оглавявал Генералния щаб — мозъка на Червената армия. Цялата информация, всички тайни — всичко е било в неговите ръце. Така че мемоарите на Жуков са най-важният източник.

Но лошото е там, че във всяко ново издание на спомените на Жуков нивото на мерзост неотклонно се повишава, а подлостта се сгъстява. Без да стигаме до най-последните издания, в които гнусното става непроходимо, нека се обърнем към най-ранните образци на „преосмисляне“ на вече написания, утвърден и публикуван материал.

Радикалната преработка на първоначалния текст започва веднага след излизането на първото издание. Така че още второто издание рязко се различава от първото.

В първото издание например се заявява, че висшето ръководство на Червената армия е било абсолютно наясно по въпроса за характера на наближаващата война: „Като цяло военната теория от онези години, изразена в трудове, лекции, вписана в устави, беше предимно, както се казва, на нивото на времето“ („Воспоминания и размышления“. М., АПН, 1969, с. 215).

А второто издание е било допълнено с твърдението, че по дадения въпрос висшето ръководство на Червената армия изобщо не е било наясно: „Понякога ме питат защо към началото на войната с фашистка Германия ние практически не бяхме напълно подготвени да водим тази война и да управляваме войските по фронтовете? Мисля, че преди всичко ще бъде справедливо да се каже, че много от тогавашните ръководни кадри в Народния комисариат по отбраната и Генералния щаб прекалено канонизираха опита от Първата световна война. Болшинството от командния състав на оперативно-стратегическото звено, включително ръководството на Генералния щаб, разбираше теоретично промените, станали в характера и начина на воденето на Втората световна война. Но на практика те се подготвяха да водят войната по старата схема“ („Воспоминания и размышления“. М., АПН, 1975. Том 1, с. 319).

Ето значи къде се криела тайната на грандиозния разгром: „много от тогавашните ръководни кадри в Наркомата по отбраната и Генералния щаб“ се оказали глупаци. Военната теория била на нивото на времето, но тя съществувала сама за себе си, а висшите ръководители на Червената армия канонизирали опита на Първата световна война и се подготвяли да водят войната по старите рецепти и сценарии.

Страхотно.

За тези, които не разбират.

А ние ще обърнем внимание на едно дребно, едва забележимо стилистично несъответствие. Четем цитата още веднъж. Пропускаме думите „не напълно“. На съветски жаргон това е еквивалент на израза „отделни недостатъци“, което означаваше пълен провал.

Жуков пита: защо ние не сме се подготвили за ръководене на войната…

И отговаря: те се готвеха да водят войната по старата схема.