Виктор Суворов
Разгромът (158)

6

През 1938 година лидерите на Великобритания, Франция, Италия и Германия се срещат в Мюнхен и бързо решават възникналите проблеми.

През 1940 година кръгът на играчите е съкратен до минимум, а продължаването на играта не обещава нищо добро на двамата играчи. Кой е можел да гарантира, че в новата обстановка лидерите на Германия и Британия няма да се срещнат отново и да решат възникналите проблеми? Кой Молотов, Берия, Деканозов, Фитин, Проскуров или Голиков е можел да гарантира пред другаря Сталин, че ето, точно сега, през юли 1940 година, в някой неутрален Мадрид не са се разположили около масата преоблечени в цивилни дрехи британски и германски генерали и не чертаят картата за поделяне на интересите на двете страни? Кой е можел да гарантира, че в някое уютно извънградско имение, в някоя неутрална Женева не са се срещнали двама господа с приятна външност и не уговарят условия за примирие? Кой е можел да гарантира, че Чърчил не води тайни преговори с Хитлер?

Щом през август 1939 година вождовете на Съветския съюз и Германия са могли да се разберат за няколко часа с прекъсване за посещение на първото действие на „Лебедово езеро“ в Болшой театър, защо през юли 1940 година вождовете на Великобритания и Германия да не са могли да се разберат също тъй бързо? Ето това не е давало мира на Сталин.

* * *

Във всеки един момент като гръм от ясно небе е можело да прогърми страшна новина: войната между Великобритания и Германия е завършила с почетен мир! В светлината на подобна перспектива отлагането на войната е било смъртно опасно за Сталин. След разгрома на Франция отлагането на войната е можело да се превърне в катастрофа и гибел за Съветския съюз.

Сталин е разбирал това по-добре от всички.