Виктор Суворов
Разгромът (27)

5

Като се започне от 1920-те години, печалният опит от началния период на Първата световна война е бил внимателно изучен от ръководството на Червената армия. Съветските теоретици и практици на стратегията са отдавали първостепенно значение именно на най-първите дни и часове от настъпващата война. А, следващия път ние няма да изпуснем момента!

Бившият полковник от Генералния щаб на руската армия Борис Михайлович Шапошников в края на 20-те години издава книгата „Мозъкът на армията“. Главната идея е изложена в третата й част: да не се допуска размотаване! Да не се пропиляват най-съдбоносните, най-първите мигове на войната! Мобилизацията да се раздели на две части. Първата тайна част да се провежда преди войната. Всичко най-добро в страната още преди началото на бойните действия тайно, прикривайки се с учения и дребни крайгранични конфликти, да се призове в армията, да се съсредоточи край границите и още в първия миг на голямата война на противника да се нанесе удар с такава сила, който ще реши или поне ще предреши изхода на цялата кампания. Разгърнатата преди войната кадрова армия трябва да нахлуе на територията на противника и тези действия ще бъдат прикритие за всеобщата мобилизация. Тогава вече ще може да се призовават милиони и според степента на готовност да се въвеждат в сраженията нови дивизии, корпуси и армии…

Целият патос на заключителната част на „Мозъкът на армията“ е: тайно да се мобилизира армията и внезапно да се приведе в действие цялата й съкрушителна мощ. Шапошников е въстанал срещу всякакви опити да се губят безценни секунди в началния период.

Сталин е оценил по достойнство книгата на Шапошников. Той напълно е споделял неговите възгледи. И това се потвърждава от цялото развитие на Червената армия, особено като се започне от август 1939 година. Сталин е издигнал Шапошников на самите върхове на военната власт, като го е назначил за началник на Генералния щаб и му е дал званието Маршал на Съветския съюз. (След Зимната война във Финландия Сталин понижава Шапошников до заместник-нарком по отбраната по укрепените райони, но още през юли 1941 година го връща на длъжността началник на Генералния щаб.)

Шапошников е бил дори над останалите маршали. Сталин е направил Шапошников своеобразен личен съветник по въпросите на войната. И официално, и в частна обстановка Сталин е откроявал Шапошников и е демонстрирал своето специално уважение към него.

Идеите на Шапошников са споделяли всички съветски военни теоретици и практици. Подчертавам: ВСИЧКИ. През Първата световна война воюващите страни изпуснали стратегическите възможности толкова бездарно, грешките на стратезите били до такава степен очевидни, че е било невъзможно и глупаво да се спори с идеите на Шапошников.

Триандафилов, Исерсон, Красилников, Меликов, Лапчински, Шиловски, Венцов и много други съветски теоретици на войната са проповядвали същите идеи, като са ги уточнявали и са се допълвали взаимно.

Тези идеи открито е публикувал комунистическият печат:

„Особено значение при избухване на война се придава на стратегическата внезапност, на инициативата при откриването на военни действия, която дава огромни оперативни изгоди на нападащия… Избухването на война се разглежда като внезапно нападение с тежка бомбардировъчна авиация от въздуха върху жизненоважни центрове в страната, съчетано с нахлуване на големи мотомеханизирани или конни маси, подкрепени с действия на лека бойна авиация. Ударите при една бъдеща война трябва да се разпрострат почти върху цялата територия на враждебната страна“ („Правда“, 20 май 1932).

Понякога подобни декларации са били маскирани със смокинови листа — че нали, така се готвят да действат нашите коварни врагове. Но дори в този кратък откъс проличават моменти, които сочат, че все пак става дума не за коварните врагове, а за честните и чисти намерения на Червената армия.

Нека прочетем цитата още веднъж. За кого става дума тук? След Първата световна война никой в Европа не е имал големи конни маси. Изключението е през 30-те години: Полша и Съветският съюз. Но Полша отпада, тъй като целият останал текст по никакъв начин не може да се свърже с Полша. В Полша например не е имало тежка бомбардировъчна авиация. Следователно така е можела да действа само Червената армия.

Второ, тук става дума още първите часове военните удари да се разпрострат „почти върху цялата територия на враждебната страна“. При цялата мощ и коварство на противника той по никакъв начин не би могъл да разпростре своите удари върху целия Съветски съюз. А Съветският съюз би могъл.

Впрочем, много по-често подобни трактати са били публикувани без каквито и да било смокинови листа:

„Нашата отбрана е настъплението. Червената армия няма да остане нито час по границите, тя няма да тъпче на място, а като стоманена лавина ще нахлуе на територията на подпалвачите на война… Врагът не ще успее да премине съветската граница… Нашата Червена армия ще го изпревари… Ние няма да чакаме неговия удар, а сами с цялата сила на нашето могъщество първи ще нанесем съкрушителен удар на врага“ („Красная Звезда“, 17 ноември 1938).

И в книгите се говори за същото, и в киното. Ето че „червеният граф“ Алексей Толстой пише любимата на Сталин повест „Съюзът на петимата“: „… Законът на историята е законът на войната. Който не настъпва, нанасяйки смъртоносни удари, той загива. Онзи, който чака да го нападнат, загива. Онзи, който не изпреварва противника в обширност на военния замисъл, загива… Дори децата знаят, че след войната се влачи революцията…“.

За подобни повести другарят Сталин удостоява „червения граф“ с висшата чест — да бъде личен негов биограф.

С такива декларации са били препълнени съветските вестници. Само такива лозунги се крещели от всяка трибуна.

Е, но това е пропаганда…

Може би в открития печат се е говорело едно, а в секретните документи друго? Нищо подобно. И в секретните е било същото. И в съвършено секретните. От 1918 година чак до 1941-а. И във военните академии се е преподавало именно това. И само това. И в съветските щабове са се отработвали само такива планове.

Още на 20 април 1932 година Реввоенсъветът на СССР, след като изслушва доклада на Щаба на РККА А. И. Егоров, бъдещия маршал на Съветския съюз, постановява прикриването на мобилизацията да се осъществява чрез нахлуване на територията на противника. Главната идея на доклада е: да не оставяме на противника възможността да мобилизира своята армия, да го бием тогава, когато той още не се е подготвил да воюва, т.е. да нападаме първи.

А ето официалната „Инструкция по дълбок бой“, издадена през 1935 година: „Внезапността се състои в избора на време, похвати и способи на бойни действия, които позволяват да се нанесе удар тогава, когато противникът е най-малко подготвен за неговото отразяване, и така да се парализира неговата воля за организирана съпротива. Внезапността се постига: чрез изпреварване на противника при нанасянето на удар…“.

През 1940 година излиза книгата на комбрига^[1] Г. С. Исерсон „Новите форми на борба“. Централната идея на книгата е: „Необходимо е ефектът на изненадата да е толкова стъписващ, че противникът да бъде лишен от материалната възможност да организира своята отбрана. С други думи, включването във войната трябва да придобие характер на зашеметяващ смазващ удар“.

През същата година, в края на декември, се провежда съвещание на висшия команден състав на Червената армия. Там се говори само за внезапно смазващо настъпление. Например началник-щабът на Прибалтийския специален военен окръг генерал-лейтенант П. С. Кльонов, който говори пръв след Жуков, набляга не на простите настъпателни операции, а на операциите с особен характер: „Това ще бъдат операции от началния период, когато армиите на противника още не са завършили съсредоточаването си и не са готови за разгръщане. Това са операции по нахлуване за решаване на цяла редица специални задачи… Това е въздействие с големи авиационни и може би механизирани сили, докато противникът не се е подготвил за решителни действия… Механизираните части ще трябва да се използват самостоятелно, дори въпреки наличието на големи инженерни съоръжения, и те ще решават задачите по нахлуването на територията на противника“ („Накануне войны. Материалы совещания высшего руководящего состава РККА 23–31 декабря 1940“. М., Терра, 1993, 153–154).

Началникът на Главното управление на ВВС на Червената армия, генерал-лейтенантът от авиацията П. В. Ричагов изнася доклада „Военновъздушните сили в настъпателната операция и в борбата за господство във въздуха“. Основната идея: „Най-добрият начин да бъде поразена авиацията на земята е едновременният удар по голям брой летища с възможно базиране на авиацията на противника“ („Накануне войны. Материалы совещания высшего руководящего состава РККА 23–31 декабря 1940“, с. 177).

В същото време се провежда съвършено секретно съвещание на командния състав на флота. Реч държи първият заместник-нарком по ВМФ адмирал И. Исаков. В нашата история само трима души са получавали званието Адмирал на флота на Съветския съюз. Исаков е един от тримата, на когото е било отредено да получи това звание малко по-късно. Неговото кредо: „Побеждава онзи, който изпреварва… да бие противника, като се старае да го изпревари… като не смята себе си за обвързан със стари доктрини и договори“ (ЦВМА^[2], ф. 1, д. 40243, л. 44). Това, между другото, е свързано и с въпроса как другарят Сталин, неговите маршали, генерали и адмирали са смятали да продължават да спазват пакта за ненападение с Германия.

За същото е говорел и самият Сталин. През април 1940 година той свиква в ЦК на ВКП(б) висшия команден състав и обявява: трябва да има внезапност! Тези думи не са за пропаганда. Това не е за вражески уши. Това го говорим в своя кръг, в обстановка на извънредна секретност. Материалите от това съвещание бяха разсекретени едва след 59 години, и то само защото Съветският съюз прогни и се разпадна.