Виктор Суворов
Разгромът (68)

7

След Сталин е било наредено да се възхвалява Тухачевски. Всичко, в което „смелият новатор“ е вземал участие, е било обявявано за гениално. Идеологическите кресльовци, без да вникват в същината на нещата, са се развикали с цяло гърло: Гигант на военната мисъл! Звезда от първа величина в плеядата на изтъкнатите! Неразбран гений! Погубен гений!

Кресльовците не обръщат внимание на същественото. За тях е по-важен терминът. Щом Павлов е предложил бригади, значи това е нещо много дребно. Виж, германците имат танкови дивизии. Щом са дивизии, значи са големи съединения, значи германците са разбирали ролята на големите танкови съединения.

Но нали много рядко германска танкова дивизия от 1941 и всички следващи години е можела да се сравни по количество (и качество) на танковете с танковите бригади и моторизираните дивизии на Павлов.

Ето сведения за броя на танковете в някои германски танкови дивизии към 22 юни 1941 година:

1-а — 154;

3-а — 198;

4-а — 169;

9-а — 157;

13-а — 147;

14-а — 163;

16-а — 158.

Хайде, сравнете това с танковите бригади и моторизираните дивизии на Павлов!

Между другото, разправят ни, че дивизиите и корпусите на Червената армия не били изцяло комплектувани. Но хайде да обърнем внимание на германската бъркотия. Коя от тези дивизии е била напълно комплектувана?

Възразяват ми, че германските танкови дивизии са били събрани в четири групи. Правилно. А кой е пречел бригадите и дивизиите на Павлов да се събират в групи? Именно това е предлагал той да се направи. И е настоявал.

Хайде да гледаме не названието, а какво се крие зад това название.

Ето ви примери.

На 1 ноември 1942 година командващият германската танкова армия „Африка“ е докладвал в Берлин, че в състава на танковата армия има 409 танка, в това число 321 изправни.

На танковата армия „Африка“ са посветени огромен брой книги, статии, дисертации, филми. А нали това, като помислим, е било същото като две танкови бригади на Павлов, при това не напълно комплектувани.

Друг пример. Маршалът на Съветския съюз А. И. Ерьоменко описва най-страшния ден на Втората световна война — 23 август 1942 година. Ясно е, че става дума за отбраната на Сталинград. Волга е главната нефтена аорта на Съветския съюз. По Волга прекарват нефта от Каспийско море нагоре по течението. Това е линия от юг на север. Във всяко голямо речно пристанище част от нефта се е прехвърляла в железопътни цистерни и е била транспортирана на запад и на изток. Достатъчно е било тази аорта да бъде прерязана, германците да излязат на Волга и да поставят на брега няколко оръдия, за да остане Червената армия без въздух, промишлеността да спре и Съветският съюз да рухне. Най-удобно на Волга се излиза край Сталинград.

Ерьоменко тогава е бил командващ фронт със званието генерал-полковник. Ето неговия разказ: „Беше ясно, че хитлеристите са преминали към настъпление непосредствено към Сталинград. За същото говореше и докладът от щаба на 8-а въздушна армия. Летците бяха видели две вражески колони с по около 100 танка във всяка. След тях — плътни колони камиони с пехота. Всичко това напредвало към Сталинград“ („Красная Звезда“, 12 октомври 2002).

Критична ситуация. Съдбата на Съветския съюз е висяла на косъм. Германците са разполагали с огромни сили. Силата им се е състояла в това, че танковете не са били сами — след колоните от танкове са идвали безброй камиони: управление, свръзка, сапьори, ремонтници, пехота, артилерия, зенитчици, медици, боеприпаси, ГСМ и всичко останало. А пък самите танкове…

Ако се вгледаме добре, по брой на танковете това е било все едно само една бригада на Павлов. При това не напълно комплектувана. И то разкъсана на две части. И танковете — само леки и средни.

Излиза, че със съединения от типа на бригадите на Павлов е можело прекрасно да се решават както оперативни, така и стратегически задачи. А даденият пример показва, че е можело да се минава дори и с по-малки съединения: противникът е въвел в пробив две бойни групи (наричайте ги полкове, бригади, дивизии — въпросът не е в названието) по 100 танка във всяка. Нали те и без това напредват по различни маршрути, но ги свързва общ замисъл, обща цел. Най-важното е, че те се намират под единния контрол на висшестоящ началник и са напълно обезпечени с всичко необходимо за живот и бой.

И ето че на нас ни набиват в главите: о, германците са разбирали, че танковете трябва да се събират в мощни групи. Е, две групи от по 100 танка с всички необходими поддържащи и обезпечаващи части едва не са решили изхода от цялата Втора световна война.

И щом заговорихме за големите танкови съединения, при никакви условия не можем да подминем грандиозното танково сражение на Курската дъга през лятото на 1943 година.

Сред германските войски най-добре са били комплектувани частите и съединенията на СС: в дивизията „Велика Германия“ към началото на сражението е имало 163 танка, 3-а танкова дивизия на СС — 139 танка.

Танковите дивизии на Вермахта са били въоръжени по-слабо:

3-а танкова — 90 танка;

9-а — 83;

12-а — 82;

18-а — 72;

19-а — 81 и т.н.

Цитирам официални сведения от „Военно-исторический журнал“. Прекият интерес както на съветските генерали тогава, така и на официалните историци сега, е да се преувеличават силите на противника. В дадения случай например сред другите похвати на лъжата се прилага и такъв: делят се съветските танкове на две категории — „всичко“ и „в това число изправни“, а от германските танкове делят така само онези, които са воювали в Африка. Нашите сериозни историци не делят на изправни и неизправни онези танкове, които са воювали срещу Червената армия. Сякаш германците винаги са имали само изправни танкове.

Към началото на сражението на Курската дъга всяка германска танкова дивизия е разполагала средно с по 78 танка. Кой след това би твърдял, че предлагайки да имаме танкови бригади и моторизирани дивизии със сила по 257–258 танка, Дмитрий Григориевич Павлов не е разбирал ролята и значението на големите танкови съединения?

Още един пример за сравнение. През декември 1944 година 6-а гвардейска танкова армия е нанесла удар в обход на Будапеща. В нейния състав има 220 танка, 9 самоходно-артилерийски установки, 16 установки РС, 390 оръдия и минохвъргачки и 1956 автомобила („ВИЖ“, 1973, №12, с. 65).

Колосална мощ. Ето доказателството, че на заключителния етап от войната съветските пълководци са се издигнали на най-високо ниво, вярно са разбирали ролята на танковите войски и правилно са ги използвали.

А аз отново възразявам: наречете 6-а гвардейска танкова армия с друго име и ще получите това, което е предлагал Павлов.

* * *

100 танка, 200 танка — това е огромна сила. Но само при условие че те са осигурени с гориво, боеприпаси, резервни части, ако действат съвместно с артилерията, пехотата, разузнавачите, зенитчиците, сапьорите, медиците, ремонтниците.

В корпусите, които са били разгърнати по рецептите на Тухачевски, има по 560 танка и 215 бронирани автомобила в едно стадо. Но те не са осигурени нито с гориво, нито с боеприпаси, нито със средства за управление и свръзка, нито с артилерия и зенитчици, нито с разузнавачи, нито с пехота. Такава организация е глупост и болна фантазия. А ако я премерим с прокурорски поглед — измяна и вредителство.

Комкор Павлов е разбрал това. Той се е опълчил срещу тази глупост.