Виктор Суворов
Разгромът (35)

6

Липсата на планове за отбраната на държавата не е пропуск, нито недоглеждане. Това е особено тежко държавно престъпление. Това е измяна на собствената армия, на собствения народ, на Родината, на воинския дълг и клетва. Това е предателство.

И ето че Великият стратег сочи с мръсен пръст своя командир, своя боен другари лично наркомът по отбраната е виновен за всичко! Дръжте отговорен лично него! А при мен в Генералния щаб отговорност носят всички, включително чертожниците, шифровчиците, машинописките, охраната, огнярите и чистачките.

Подлостта е там, че наркомът по отбраната носи колосален кръг от отговорности — от партенките в дивизиите в Далечния изток до разработването и приемането на въоръжение на най-нови образци оръжие, от дисциплината на офицерския състав в сибирските гарнизони до поръчването на промишлеността на нов асортимент боеприпаси, от политическото възпитание на висшия команден състав на планинско-кавалерийските дивизии до обезпечаването с жилища на военните пенсионери, от финансовия отчет за миналото тримесечие до перспективните планове за развитие на въоръжените сили.

Той отговаря и за плановете за войната. Но това е едно от многото негови задължения.

А началникът на Генералния щаб на първо място отговаря именно за тях — за плановете. Той ги подготвя за наркома по отбраната. И ако наркомът по отбраната е виновен, нека сам пише за себе си. А началникът на Генералния щаб да отговаря за себе си.

* * *

Ако Жуков беше честен човек, той като началник на Генералния щаб е трябвало лично да поеме вината за липсата на планове за отбрана на страната, следователно и вината за разгрома на Червената армия през лятото на 1941 година и за поражението на Съветския съюз във Втората световна война.

Ако Жуков е бил дребен третостепенен подлец, той е щял да сподели отговорността: виновни сме аз и наркомът по отбраната…

Ако Жуков е бил второстепенен подлец, той е щял да изтика напред себе си: не сме виновни и двамата, а той и до известна степен аз.

Ако Жуков е бил първостепенен подлец, тогава (както в първото издание на неговите мемоари) е щял да се измъкне от лична отговорност и да се скрие зад огромните колективи на Наркомата по отбраната и на Генералния щаб: те глупавичките нищо не разбираха…

Но като се започне от второто издание, от страниците струи безкрайната наглост и подлост на Жуков. В Наркомата по отбраната той не признава никаква колективна отговорност. Виновен е един конкретен човек — маршал Тимошенко. А в Генералния щаб е виновно някакво неясно размито лице, което няма нито име, нито звание, нито нещо общо с Най-великия пълководец на всички времена и народи.

За липсата на планове за войната са виновни всички.

Освен главния плановик.