Виктор Суворов
Разгромът (16)

1

Още през есента на 1914 година пред генералите от всички страни изниквал въпросът: какво да се прави?

За да бъде изведена войната от позиционната задънена улица, трябвало някак да се пробие фронтът на противника и да се излезе на оперативен простор.

Но не успявали да пробият фронта.

Трябвало да извадят вражеската пехота от траншеите. За целта трябвало да съсредоточават огромно количество артилерия на тесните участъци от фронта и да рият траншеи със седмици, понякога — с месеци. Но и противникът не бил глупав. Ако нападаме отбраната му в даден район, значи отвъд това място той започва да копае нови и нови окопи и траншеи и да ги запълва с прясно пушечно месо. Ние сме пробили една линия траншеи, втора, трета, а противникът зад завзетите от нас позиции е успял да изкопае още десет линии…

Сред малкото изключения е Брусиловският пробив. През лятото на 1916 година Югозападният фронт под командването на генерала от кавалерията А. А. Брусилов пробива отбраната на противника на 550-километров фронт в дълбочина от 60–150 километра.

Брусилов е намерил изход: пробивал е австро-унгарския фронт не по едно направление, а едновременно по четири. А по всяко направление е имало по 2–3 разположени в пространството участъка на пробив. Тези участъци са били всичко единайсет. Освен това е имало и шест лъжливи. Противникът не е знаел кой от тях е главният. Между другото, това не е знаел и самият Брусилов. Той е приемал, че всичките единайсет участъка са главни! Да се удря едновременно по всички и ако противникът хвърли всички свои резерви на едно място — Брусилов ще развива успеха в друго. Така и станало. Брусилов пробива фронта. И то наведнъж в няколко участъка. Ето защо противникът, за да избегне обкръжаването, е бил принуден да отвежда войските си на огромния фронт от петстотин километра.

Възниква обаче друг проблем: в образувалия се пробив трябва незабавно да се вкарват огромни маси подвижни войски. Образно казано, Брусилов е пробил дупчица във вражеската броня, сега през тази дупчица е трябвало да се вкара нещо остро, бодящо или режещо, за да прониже вътрешностите на врага. По възможност открай докрай. И това да се направи бързо, инак противникът би могъл да ликвидира пробива.

В онези времена само пехотата и кавалерията са можели да водят бой самостоятелно. Останалите родове войски са поддържали и подсигурявали техните действия. За навлизане в пробива е била нужна многобройна кавалерия. Тя би могла да навлезе в дълбоките тилове на Австро-Унгария и Германия. Но Брусилов е разполагал с ограничена кавалерия. Вината не е била негова. За мощни подвижни съединения е трябвало да се погрижат по-висшите началници.

Върховното командване не е разполагало с достатъчно количество стратегически резерви по даденото направление, които би могло да хвърли в сражение и да излезе на оперативен простор. Освен това пробивът на Югозападния фронт не е бил подкрепен от другите фронтове.

След като изчерпва настъпателните възможности, Югозападният фронт стига до нова верига укрепени позиции и е принуден отново да се зарие в земята.

Но дори и без въвеждане в сражение на крупни подвижни маси пробивът на Брусилов завършва със съкрушителен успех. На Австро-Унгарската империя е нанесен смъртоносен удар, от който тя никога вече не успява да се съвземе. А и Германия е почувствала наближаването на края. През декември 1916 година германският кайзер отправя към своите противници предложение за прекратяване на войната и сключване на мир.

Неговото предложение обаче е отхвърлено както от руския цар, така и от западните му съюзници.