Виктор Суворов
Разгромът (14)

6

Но животът е учел.

На 13 октомври 1941 година пред лицето на близката катастрофа Сталин нарежда да се сформират ДЕСЕТ сапьорски АРМИИ, да се комплектуват с роби от ГУЛАГ, начело да се поставят лагерни шефове с висок ранг. 10-а сапьорска армия например е била командвана от старши-майора от Държавна сигурност М. М. Малцев. (Старши майорът от ДС е носел два ромба на петлиците и е бил равен на армейски командир на дивизия.) 3-а сапьорска армия е била командвана от прочутия строител на всички сталински канали от Беломорканал до Волго-Донския, заместник-началника на ГУЛАГ, старши-майора от Държавна сигурност Я. Д. Рапопорт.

Още незавършили формироването си, сапьорските армии се заравят в земята. Изграждат неизброимо множество блиндажи, огневи съоръжения, позиции за артилерия, скрити наблюдателни и командни пунктове, правят телени и минновзривни заграждения с небивала дължина, изкопават стотици и хиляди километри траншеи и противотанкови ровове от Архангелск до Астрахан на много редици. Това именно им позволява да спрат германците пред стените на Москва през декември 1941 година.

А после започва съветското контранастъпление, което отново завършва с кървав финал за Червената армия. Дори „Красная Звезда“ (1 декември 2006) е принуден да признае: „За съжаление, в последвалото зимно настъпление през януари-март 1942 година нашите прибързани, неподготвени настъпателни операции не дават нужните резултати и предизвикват неоправдано големи загуби“.

Жалко, че „Красная Звезда“ е оставила на тъмно името на Най-великия и Гениален пълководец, който е пратил на смърт стотици хиляди бойци и командири чрез тези „прибързани, неподготвени настъпателни операции, които не дават нужните резултати и предизвикват неоправдано големи загуби“.

И ако за такива действия Гениалният пълководец е бил тласкан от глупавия Сталин, къде в този случай се е дявала прехвалената принципност на въпросния Гений на стратегията?

През пролетта на 1942 година с грохот и много кръв се проваля още една грандиозна настъпателна операция в района на Харков. В резултат на южния фланг на съветско-германския фронт се получава гигантска пробойна, незаета от войските на Червената армия. През този пролом нахлуват германските армии. Пътят към Волга и Северен Кавказ е бил открит.

Животът отново заставя Червената армия да си спомни за отбраната. В края на лятото на 1942 година на подстъпите към Сталинград се изграждат четири отбранителни линии: външна, средна, вътрешна и градска. В изнурителните боеве съветските войски изтощават противника и едва след това преминават в контранастъпление. И извоюват грандиозна победа, която няма да помръкне през вековете.

На следващата година на Курската дъга Централният и Воронежкият фронт изграждат по 5–6, един след друг, отбранителни рубежа. Отзад войските на Степния фронт издигат още един отбранителен рубеж, а зад него по левия бряг на Дон е построен Държавният отбранителен рубеж. Общата дълбочина на инженерното оборудване на местността достига 250–300 километра. Да се пробие такава отбрана (при грамотно ръководство и устойчивост на отбраняващите се войски) е било невъзможно дори теоретично.

Да можеше и през 1941 година да сме имали поне половината или дори една трета от такава отбрана!

Опитът на войната е доказал, че Свечин е бил прав. През 1943 година съветското командване преднамерено отстъпва инициативата на противника: настъпвайте, момчета, ще видим какво ще направите. Както настъпвате, ние ще ви разкъсаме, както е направила Анка картечарката, после ще ви разбием окончателно.

Жуков след войната се е фукал: тъкмо аз подсказах на Сталин през 1943 година как трябва да се действа! Да посрещаме врага с отбрана!

Наистина мъдро решение. Само че къде е била тази мъдрост през 1941 година? Прекалено късно се е проявила. Двете години глупави настъпления срещу силния противник са обезкървили страната и армията, после на третата година вече се е наложило някои хора да мислят с главите си. Едва тогава Жуков (а по-вероятно някой в Генералния щаб) си е спомнил за теориите на Свечин: а защо не застанем в отбрана, не дадем инициативата в ръцете на врага, не унищожим неговите танкове, не го обезкървим с изнурителни боеве, а чак тогава ние да преминем в настъпление?

Така са и направили. В резултат веднъж завинаги е бил пречупен гръбнакът на германските танкови войски и те са били отучени да настъпват.

А Жуков е представил мъдростта на Свечин за своя собствена.